Включено в книгата
Година
???? (Обществено достояние)
Форма
Притча
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 6 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Дао притчи

 

Българска, първо издание

 

Съставител: Елица Тодорова, 2008

Редактор: Юлиан Антонов

Дизайн на корицата: Миглена Деянова

Компютърно оформление: Миглена Деянова

 

Формат 16/60/84

Обем 12 п.к.

 

ISBN 978-954-607-769-1

 

Издателска къща ЛИК, 2008


Един писар не можел да яде и да спи от притеснение, че Небето ще пропадне, а Земята ще се продъни — и той няма да има къде да живее. Тези притеснения разтревожили негов познат, който започнал да му обяснява:

— Защо се опасяваш, че Небето ще пропадне? Нали то е огромно натрупване на въздух. Ти живееш, дишаш и действаш в това небе.

— Но ако Небето наистина е струпване на въздух, не трябва ли тогава слънцето, луната, планетите и звездите да паднат? — попитал писарят.

— Слънцето, луната, планетите и звездите са просто част от въздуха, която блести. И дори да паднат, не биха причинили вреда никому.

— А ако Земята се продъни?

— А откъде ти хрумна, че ще се продъни? Нали Земята е натрупване на твърда маса, която запълва четирите пустоти. И няма място без твърда маса. Ти стоиш, ходиш и действаш на Земята.

Като чул това, писарят се успокоил и много се зарадвал. Неговият познат също се успокоил и се зарадвал.

Когато разказали това на учителя Мо, той се усмихнал и казал:

— Дъгата — единична и двойна, облаците и мъглата, вятърът и дъждът, годишните времена — тези натрупвания на въздух образуват Небето. Планините и хълмовете, реките и моретата, металите и камъните, огънят и дървото — тази натрупвания на твърда маса образуват Земята. Нима този, който знае, че Небето е натрупване на въздух, а Земята — натрупване на твърда маса, може да каже, че те не се разрушават? Нали в пространството Небето и Земята са дребни, най-голямото от тях е безкрайно и неизчерпаемо. И е очевидно, че опасността от тяхното разрушение се отнася към твърде далечното бъдеще, но би било невярно и да се твърди, че те не се разрушават. Доколкото Небето и Земята не могат да не се разрушат, те непременно ще се разрушат. И нима няма да възникне опасност, когато дойде времето на тяхното разрушение?

Чувайки това, Лао Дзъ се усмихнал и казал:

— Тези, които твърдят, че Небето и Земята се разрушават, грешат. Тези, които смятат, че Небето и Земята не се разрушават, също грешат. Дали се разрушават, или не — не мога да знам. Не е работа на живия да знае какво е да си мъртъв, а и мъртвият не знае какво е да си жив. Идващите не познават заминаващите, а те на свой ред не познават идващите, така че защо да се тревожа и да мисля за това ще се разруши ли Небето, или не?

Край
Читателите на „Защо да се тревожа?“ са прочели и: