Христо Маринов, Марин Маринов, Геновева Шейтанова, Тодор Димовски
Ловеч (9) (Пътеводител)

Архитектурно-исторически резерват „Вароша“

С 364-о разпореждане на Министерския съвет от 24 октомври 1968 г. и издадената Наредба № 10 от 1978 г. на бившия Комитет по архитектура и благоустройство и Комитета за култура цялата стара част на града по десния бряг на р. Осъм и територията на парк „Стратеш“ са обявени за архитектурно-исторически резерват „Вароша“. Допълнително е включена една ивица от левия бряг на реката в съседство с Покрития мост. Това са сгради от раннокапиталистическия период (1890–1906 г.).

За издаване на разпореждането на Министерския съвет са взети под внимание някои благоприятни дадености на Ловеч, например запазеното старо застрояване в ясно определените граници на този квартал. Това е територията, включваща крепостта и възрожденската част, възникнала на мястото на средновековния град. Така се запазва приемствеността в градоустройството.

В границите на резервата са регистрирани над 200 архитектурни, исторически и културни паметници. Ядрото е старинният квартал Вароша, откъдето идва и наименованието на резервата. През средновековието градът се е разпростирал на по-голяма част от територията на квартала. В гръб той бил защитен от крепостта, а от останалите три страни — от естествената водна преграда на реката. Запазени са следите на неговата градоустройствена схема, съобразена главно с теренните особености. Тесни, стръмни, постлани с калдъръм, следващи наклона на терена са късите улички на Вароша. Те криволичат по нагорнището или неочаквано спират пред някой зид или входна врата — една система, подходяща за отбрана. В безкрайната нощ на петвековното иго, в дните на оскъдни радости и робски гнет по калдъръма на тези тесни улички са кънтели подкованите ботуши на турските башибозуци, а по време на съпротивата в късни доби тук са преминавали партизани, ятаци, помагачи.

По-голяма част от архитектурното наследство на Вароша е възрожденското строителство, обхващащо периода от началото до 70-те години на XIX в. Именно то създава характерния неповторим облик на резервата. Лицето на повечето къщи е към двора. На фасадите им са чардаците и кьошковете. Към улицата е гърбът им. Приземният етаж е изграден от каменен зид, на който в някои къщи са включени пезули, имащи двойно предназначение — за проветряване или за отбрана. Ловешката възрожденска къща по традиция е на два етажа. Влизането става откъм двора, а в двора — през масивна обикновено дъбова порта. Останалото място до съседната къща е продължено с високи над 2 м каменни зидове огради. Характерна за ловешката възрожденска къща е липсата на работилници и дюкяни в приземните етажи. Тази дейност е била на чаршийската улица, а по-късно и на Покрития мост. Много рядко приземните етажи са използвани за жилищни помещения. В тях обикновено собствениците са съхранявали зимнината си или пък са ги използвали за обори. Чувството за естетически усет и творческа изява на самобитните ловчански строители се вижда в умелото използване на стръмния терен, върху който от застроената къща лъха неповторим уют.

За разлика от други селища, квартали и резервати с подобно архитектурно наследство при ловешкия Вароша няма тенденция да бъде обезлюден. Само някои от къщите са взети за обществени нужди, а всички останали сгради, реставрирани или предвидени за реставриране, се ползват от техните собственици.

Из квартал Вароша

В тази възрожденска атмосфера са съхранени и паметниците на културата, достойни представители на самобитното народно строително майсторство, будещи възхищение и патриотична гордост у ловчанлии.

Във Вароша интерес представляват Владишкият конак, старата градска баня, родните къщи на Тодор Кирков, Христо Цонев — Латинеца, църквите „Св. Неделя“ и „Св. Богородица“.

Владишкият конак се намира на ул."Никола Цвятков" 1. Той е бил някогашен метох на Хилендарския манастир. Известно време е бил килийно училище, а след преустрояване и пристрояване — митрополия. В гостната стая може да се види единственият запазен в резервата оригинален таван с дърворезба. В конака са живели фанариотските владици, а след извоюваната църковна независимост — български духовници като Иларион Ловчански, избран на 12 февруари 1872 г. за пръв български екзарх.

На 18 януари 1876 г. за ловчански митрополит бил избран архимандрит Йосиф (Лазар Йовчев), служил до 24 април 1877 г., когато бил избран за български екзарх в Цариград. След Освобождението известно време конакът е служил за училище, а после бил продаден на Иван Стойчев.

Старата градска баня е на ул. „Тодор Стратиев“ 2. Според някои автори е съществувала още през римско време, но турците я разрушили и преустроили в арабски стил. След някои реконструкции тя все още работи. Предстоящо е реставрирането й.

Родната къща на Тодор Кирков е на ул. „Величка Хашнова“ 12, до църквата „Св. Богородица“.

На ул. „Васил Левски“ се намира църквата „Св. Неделя“, която е възстановена през 1834 г. Храмът е бил някогашна митрополитска катедрала. В преддверието му са гробът и възпоменателната плоча с имената на ловешки дейци, взели участие в борбата за църковна независимост.

Под южните стени на крепостта е къщата на Христо Цонев — Латинеца. Тя е едно от деветте убежища на Апостола на българската свобода в Ловеч.

Къщата на Пано Агопа Бояджи Драганов се намира на ул. „Велко Кючуков“ 5. В нея е отсядал Левски, а през 1872 г. е живял и Ангел Кънчев.

В родната къща на проф. Минев — на ул. „Бенковски“ 13, през 1902–1904 г. се е помещавал първият клуб на БРСДП в Ловеч.

Училище „Панайот Пипков“ е на ул. „Васил Левски“ 34. В една от класните стаи на старата сграда през 1901 г. учителят Панайот Пипков композира химна „Върви, народе възродени“.

До музея на Васил Левски се намира църквата „Св. Богородица“. Възобновена е през 1834 г. Интерес в нея представляват оригиналният олтар от дърворезба и иконите — шедьоври на иконописната ни школа.

На пресечката на ул. „Никола Ковачев“ 7 с ул. „Тодор Стратиев“ е къщата на Васил Генов — Чешмето. Строена е към средата на XIX в. Състои се от мази и два етажа. От приземието започва стълбата, която свързва етажите и минава през двата чардака. Разпределението на стаите и на двата етажа е еднакво — по две големи стаи встрани и една по-малка в средата. Чардаците са с източно изложение към Стратеш и крепостта. На горния етаж има уютен кьошк, леко издаден над улицата и с изглед на юг. Парапетите на чардака са от стругован бук, подпорните стълбове са с дърворезба. Фасадата към двора е богато оформена, а към улицата има средновековен характер — малки тесни прозорчета на горния етаж, долният е почти без прозорци. Той е изграден от дебели зидове, като от приземието една вратичка е на зида към ул. „Тодор Стратиев“. Вратите за стаите са типично староловчански — откъм чардака със свод, профилиран с резба. Ъглите са запълнени с различни декоративни елементи. В тази къща на 15 юли 1877 г. при освобождението на Ловеч е бил убит Цвятко Хаджипавлов — заместник-председател на Ловешкия таен революционен комитет.

На ул. „Васил Левски“ 66 в махала Горни край на квартал Вароша, срещу църквата „Св. Неделя“ е къщата на Никола Цвятков. Ако се наблюдава от ул. „Васил Левски“, по площ е приблизително колкото намиращия се в съседство Владишки конак, но фасадата на къщата към реката е внушителна със своите размери. Сградата е двукатна. Долният етаж е мазе, а горният се състои от коридор, пет стаи и баня. От южната страна са стълбището и чардакът с уютен кьошк. Касите на вратите са украсени с дърворезба. Вътрешното разпределение и външният вид на къщата подсказват, че нейният първоначален собственик е бил заможен и с естетически усет за времето си човек. Няма писмени данни за построяването й.

Тук, в тази къща, след закупуване прекарват по-голяма част от живота си Мария Сиркова (укривателка на Левски) и Никола Цвятков, придружавал Апостола към Къкринското ханче.

Там, където Осъм прави голям завой между алея Баш бунар и махала Горни край, в непосредствена близост до някогашния Владишки конак и къщата на Никола Цвятков, на ул. „Тодор Кацаров“ 8 стои прихлупена от годините малка къща. Не се различава по нищо от строените тук в края на миналия век къщи. Дом на бедни стопани. Приземният етаж е мазе, в което собствениците са държали зимнина. По външна стълба се излиза на малко чардаче за горния етаж. Оттам се влиза в две стаи. Тук отрасва с преселилите се родители Тодор Кацаров — убеден пропагандатор на социалистическите идеи, член на Околийския комитет на партията и на ръководството на военната организация. На 24 април 1925 г. е убит без съд и присъда „при опит за бягство“.