Христо Маринов, Марин Маринов, Геновева Шейтанова, Тодор Димовски
Ловеч (4) (Пътеводител)

Икономическо развитие до 9 септември 1944 г.

Още по време на турското робство Ловеч е бил известен търговско-занаятчийски център. Изделията на ловешките занаятчии са били продавани из цялата страна, Европейска Турция, Анадола, Румъния, Русия, Персия и др.

Един от най-известните занаяти бил табашкият. Развити били още тъкачеството, кафтанджийството, чохаджийството, мутафчийството, железарството и др. В началото на XVIII в. в Ловеч се наброявали около 25 еснафски сдружения.

Руско-турската война от 1877–1878 г. играе ролята на буржоазнодемократична революция в България. Тя открива пътя на нейното капиталистическо развитие. На мястото на старите феодални икономически и политически порядки са установени нови, буржоазно-капиталистически. Постепенно са формирани две нови класи.

Нахлуването на евтини фабрични произведения от Запад довежда до разоряване на голяма част от старите занаяти. В Ловеч от 80 кожарски работилници до Освобождението към 1900 г. остават около 40, от 25 бакърджии остават 8, от 15 железари — 4, и т.н.

Една част от собствениците след Освобождението успяват да натрупат капитал самостоятелно или чрез обединяване под формата на акционерни дружества и търговски събирателни сдружения, като преминават към промишлено производство.

Първоначално натрупаните капитали са насочени към изграждане на лека промишленост — главно хранителна. За кратко време мелничарската промишленост е обновена. Пристъпва се към изграждане на механизирани валцови мелници. В почти всички села на околията са открити такива мелници, а в някои — дори и по няколко (Ловеч — 5 мелници, Александрово и Летница — 3 и т.н.) Една част от тях, които са по поречието на р. Осъм, са крупни предприятия за онова време. Някои продължават да работят и досега. Изградени са и 12 маслобойни, дараци за влачене на вълна, памук и парцали. В града и по-големите села като Угърчин, Александрово, Летница действат малки фабрики и работилници за производство на халва, локум, бонбони и сладкиши. Работят и предприятия за дърворезба, дървообработване, амбалаж и мебелни изделия.

Леката промишленост е представена още от памучните тъкачници „Балкан“ и „Баш бунар“, от предприятието за памучен трикотаж в Ловеч и от памучната тъкачница в Крушуна. Много добро развитие получава традиционната керамична промишленост — производството на тухли, керемиди и капаци в Летница. От Освобождението до 9 септември 1944 г. тук действат 4 фабрики, в Ловеч — 2, собственост на Стратия Драсов и Васил Съев, в Баховица, Горан, Александрово, Угърчин и Сопот. Независимо от тежките удари, които преживява занаятчийството след нахлуване на западноевропейските фабрични стоки, най-разпространено остава кожарството. Оцелелите табаци първи тръгват по новия капиталистически път на развитие. Те се обединяват в 17 кожарски работилници и 8 кожарски фабрики, като „Елен“, „Златна корона“, „Изгрев“ и др. За усъвършенстване на кожарския занаят се открива първото у нас кожарско училище през 1927 г. като дарение от Марийка и Маринчо Караконови.

За икономическото развитие на града и района благоприятства построяването на жп линия Ловеч — Левски.

След икономическата криза от 1929–1932(33) г., в навечерието и по време на Втората световна война се изнасят селскостопанска продукция в прясно и преработено състояние и други промишлени стоки. Това създава възможност за разгръщане на частната инициатива, за образуване на значителен брой акционерни дружества и търговски сдружения.

През 1932 г. в Ловеч се слага началото на химическата промишленост, като се създават фабрики за производство на безир, бояджийски материали, индустриални лепила, всички видове кожи за ръкавици. През същата година командитно дружество „Цокер“ слага началото на производството на сухо мляко и казеин, на чиято база по-късно се изгражда млекопреработвателният комбинат, носещ името на млекарския работник партизанин Мишо Цонев.

Акционерното дружество ГЕА от 1936 г. започва производство на доматено пюре, мармалад, консерви, предназначени за износ. През 1942 г. акционерното дружество създава фабрика „Мелта“ за производство на сушени зеленчуци и плодове, оборудвана с парен котел и сушилня тип „Империал“.

Търговското събирателно дружество със седалище Ловеч от 1940 г. закупува и продава на едро и дребно зърнени храни, строителни материали, горива и смазочни материали. Две години по-късно в Летница се създава подобно дружество за търговия на едро и дребно с дървен материал за вътрешния и външния пазар. Дружество „Осъм“ търгува с яйца и птици, дружество „Единство“ — с добитък, месо и месни произведения.

Безбожният грабеж от лихвари и чорбаджии заставя селяните да се обединят и образуват кооперации. През 1904 г. в с. Баховица е основана първата кооперация „Земеделска спестовна каса“. Примерът на селяните от Баховица е последван и от други села в околията. За кратък период — 1906–1908 г. в почти всички села са изградени земеделски спестовни заемни дружества, които предоставят кредит на своите членове и стоки от първа необходимост като сол, газ, олио, захар и др. Поради недостиг от собствени оборотни средства и ограничения кредит, отпускан от БЗКБ, нуждите на селяните остават незадоволени и лихварството продължава.

През периода на Балканската (1912 г.) и Първата световна война (1915–1918 г.) дейността на кооперациите затихва. Разрухата на стопанския живот след Първата световна война принуждава оцелелите кооперации да открият потребителни магазини. В редица села са открити нови кооперации, възобновяват своята дейност и някои стари. Задачата им е предимно да задоволяват потребителските нужди на членовете си. Правителството на Александър Стамболийски предоставя със закон правото на кооперациите да изкупуват зърнените храни и с това е спряна дейността на частните житари. Настъпва период на стабилизация на кооперативното движение.

В годините след Първата световна война на европейския пазар се чувства остра нужда от тютюн. В околията масово се отглеждат тютюневи насаждения. Тютюнопроизводителите през 1920 г. образуват Околийски тютюнев синдикат със седалище с. Александрово, което по-късно е преместено в Ловеч. От 1923 г. синдикатът организира събирането и преработването на пашкули.

Развитието на селското стопанство в околията изисква кооперациите да се развиват интензивно и всеобхватно. По инициатива на 10 челни кооперации от околията през 1936 г. е образуван Районен кооперативен съюз „Подкрепа“, който обхваща територията на околията. На следващата година всички кооперации стават негови членове.

На 28 март 1943 г. тютюневият синдикат преминава към РКС „Подкрепа“ — Ловеч. На другата година е организирана тютюнева фабрика от акционерно дружество „Ампов А.“ и дружество „Македония“.

През 1940 г. по инициатива на Бочо Илиев, изтъкнат кооперативен деятел, е създадено кооперативно земеделско стопанство в с. Слатина — едно от първите в страната. Първоначално в него се записват около 300 души, но поради интернирането на Бочо Илиев и арестуването на членовете на управителния съвет в стопанството остават 102 кооператори. Въпреки многото пречки и опитите за ликвидиране на стопанството то продължава да се развива и до края на 1944 г. неговите членове наброяват 385 души. До 1946 г. са кооперирани всички селски стопани.

През този период са създадени значителен брой дребни промишлени работилници, но липсват крупни предприятия. Единственото по-голямо промишлено предприятие е самолетната фабрика, открита през 1941 г., за производство на учебни самолети.

Положението на промишлените работници, занаятчиите, селскостопанските работници и дребните селяни в околията е извънредно тежко, защото са подложени на чуждестранна конкуренция и експлоатация от собствениците и чорбаджиите в града и селото. Работният ден продължава от 12 до 14 часа. Широко се използва женският и детският труд. Надниците са нищожни и едва стигат за задоволяване на най-насъщните нужди. Чираците в занаятчийските работилници работят само за хляба си.