Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart (2011)
Издание:
ЛОВЕЧ — ПЪТЕВОДИТЕЛ
Под редакцията на проф. Христо Маринов Илиев
© Христо Маринов Илиев, Марин Маринов Иванов, Геновева Маркова Шейтанова, Тодор Илиев Димовски, 1989 с/о Jusautor, Sofia 914 Б
Рецензенти проф. Игнат Пенков, Миладинка Макавеева.
Редактор Евгения Дацова.
Нац. българска.
Издание I. Лит. група II–8. Изд. № 10800. Код 06/95335 — 4606–47–89.
Художник на корицата Добри Гюрков.
Художник-редактор Красимира Деспотова.
Технически редактор Свобода Николова.
Коректор Маргита Николова.
Дадена за набор февруари 1989 г.
Подписана за печат юли 1989 г.
Излязла от печат ноември 1989 г.
Печатни коли 7. Издателски коли 4,54. УИК 4,61.
Формат 70X100/32.
Тираж 8000+ 109.
Цена 0,62 лв.
Държавно издателство „Медицина и физкултура“,
пл. „Славейков“ 11 — София
Държавна печатница „Дунав“ — Русе
История
- — Добавяне
Парк „Стратеш“
Той е един от красивите градски паркове в България и гордост за ловчанлии. Обхваща площ от около 1000 дка в североизточната част на града. Носи името на хълма, върху който е разположен.
В картата на Ловеч, изработена от Феликс Каниц, названието на хълма е Вилика планина. В руските описания, правени по време на освобождението на Ловеч през 1877 г., и щабните им карти е Рыжий лес (Рижата гора). Според проф. Анастас Иширков името Стратеш идва от личното име Страти, често повтарящо се в Ловеч и преминало в Стратеш по подобие на Телиш, Радовиш, Мъглиж и др.
Преди 9 септември 1944 г. през сегашния парк минавал старият път за Севлиево. От него се разклонявали един тесен коларски път, водещ към махала Бахиря в горната част на Вароша, а по-нагоре — друг път, в посока на изток. Отделни черни пътища е имало и към имотите на гражданите. Самата местност тогава е била заета от частни лозя, ниви, от двата руски паметника, старото гробище, хижата и няколкото вили на по-заможни ловчанлии.
Идеята за създаване на парк се подема непосредствено след Деветосептемврийската победа от партийното и административното ръководство на града и ентусиазирани граждани. Първоначално строителството започва плахо по частични проекти. През 1956 г. се изготвя проект от арх. Борис Иванчев, а през 1958 г. арх. Петко Еврев и инж. Коста Енчев изготвят нов проект, по който е изграден сегашният парк. Строителството се извършва с доброволния труд на населението и със строителната техника на предприятията. Първоначално се започва с изграждане на централната част — мястото около Белия паметник. Официалното откриване на парка става на 27 май 1964 г.
Тъмните ленти на асфалта лъкатушат сред декоративни храсти, красиви цветни алеи, детски площадки и кътчета за отдих. Ако посетителят идва от старинния Вароша, изкачвайки се по стръмния павиран път, погледът му ще се спре на комплекс „Стратеш“ (хотел, ресторант и градина), построен на мястото на някогашната хижа. Ако се тръгне по стъпалата, покрай Черния паметник се стига до туристическия дом, от терасите на който се открива панорама към обновения град. В парка е построен летен театър с 2000 места, седмична детска градина, няколко почивни станции. В близост до театъра е Езерото, заемащо площ от 2 дка. Наоколо са оформени розариум, алпинеум и други красиви кътчета. На площадката при надвесената към реката скала, там, където през Освободителната война е била руска артилерийска позиция, е издигнат Белият паметник. В съседство са засадени дръвчета от екипажа на „Съюз 33“ — звездните братя Николай Рукавишников и Георги Иванов и техните колеги Александър Александров и Алексей Елисеев при посещението им в Ловеч на 16 май 1979 г. От паметника по асфалтираната Алея на българо-руската и българо-съветската дружба се отива до мемориала. Алеята е изградена през 1977 г. в чест на 100-годишнината от освобождението на Ловеч.
В източната част на парка е едно от най-посещаваните места — зоопаркът, който е втори по големина в България както по площ, така и по видове животни. Ръководството му се стреми да приближи обстановката до естествената среда на животните.