Христо Маринов, Марин Маринов, Геновева Шейтанова, Тодор Димовски
Ловеч (5) (Пътеводител)

Работническо и революционно движение

Началото на социалистическото движение в Ловеч е сложено на 23 август 1893 г., когато социалистическата дружинка официално се присъединява към Социалдемократическата партия. Нейните първи членове са дребни занаятчии и учители: Матьо Вълчев, Рачо Пъндев, Пенко Христов, Боян Чакъров, Яким Стоянов, Ламби Кандев, Михаил Хаджинеделчев, Иван Фотев, Велко Кючуков и др. Партийният клуб е в стария квартал Вароша, където са отеквали стъпките на Апостола на свободата и неговите огнени думи: „Ако губя, губя само мене си, ако печеля, печели цял народ.“ Неслучайно там, където е заседавало Привременното правителство, създадено от Левски, се полагат основите на Ловешката партийна организация.

Тя е създадена по личната инициатива на основателя на Българската социалдемократическа партия Димитър Благоев при идването му в града през май 1893 г. Макар и малобройна, партийната дружинка през 1894 г. е вече партийна група и още от самото начало насочва вниманието си към западащите занаятчии и зараждащата се работническа класа, стреми се да организира борбите й в защита на нейните икономически и политически интереси. През пролетта на 1895 г. в Ловеч е образувано социалистическото дружество — Общоработническо дружество „Васил Левски“. Клубът на работническото дружество урежда сказки и вечеринки. С революционни възгласи на Първомайската манифестация се демонстрира работническата солидарност, мярата в утрешния ден. Сред първите социалисти и носители на марксическите идеи са учителите, които през март 1898 г. образуват социалистическа група, чиято основна задача е да просвещава народа.

През 1902 г. работническото дружество в Ловеч активизира дейността си за повишаване класовото съзнание на работниците и прераства в партийна организация, в която членуват 20 души. На следващата 1903 г. организацията нараства на 30 души. За секретар е избран Велко Кючуков, а за касиер-домакин — Илия Димовски. Георги Илиев е избран за настоятел на „Работнически вестник“ и списание „Ново време“.

Още от зората на своя революционен път Ловешката партийна организация е принципна и последователна, в дейността й има вярност към марксизма и непримиримост към левите и десните опортюнисти.

Осмият партиен конгрес (1901 г.) задължава партийните организации по-енергично да се включат в работата на синдикалните и другите работнически организации.

Първите синдикални организации в Ловеч са основани в края на 1903 и началото на 1904 г. Това са кожаро-обущарската организация с 20–25 члена, шивашката — 16 члена, и смесената — 45–50 члена. На следващата 1905 г. е образуван Общ работнически съвет в състав: Велко Кючуков и Иван Фотев от партийната организация, Христо Бодев и Рачо Тодоров от шивашкия синдикат, Петър Станев — обущар, Илия Тодоров — цървулджия, Никола Илиев — учител, и Петър Казанджиев от ученическия марксически кръжок.

Дълбоката вярност на ловешките социалисти към идеите на пролетарския интернационализъм се проявява във възторга, с който те посрещат първата руска революция (1905 г.). Своята солидарност с борещия се руски пролетариат те доказват с организирани митинги и събрания, с активизирано движение за трудово законодателство, със стачно движение.

Обущарските и кожарските работници в града се вдигат през 1906 г. на най-масовата и продължителна стачка за този период, ръководена от партията. За пръв път освен икономически искания се поставят и политически. През следващите години стачкуват тютюноработници от фабриката на Дерибеев, Моралиев, шивачи и други занаятчии. Тези първи стачки са свързани с посещението на Георги Кирков, който изнася доклад на тема: „Държавата, социализмът и работническото движение“.

Паметна за ловешкото работничество ще остане срещата му през 1907 г. с видния тогава синдикален деец Георги Димитров, който дава ценни указания за организацията.

През този период се провеждат многобройни събрания и публични сказки в града с участието на Георги Кирков, Тодор Луканов, Ламби Кандев, Никола Илиев, Борис Баев, Цачо Сяров и др.

През 1910 г. в Ловеч летува основателят на партията Димитър Благоев, който почти всяка вечер идва в партийния клуб и подпомага местния комитет в работата за класовото издигане на работниците. Дядото много обича и цени Велко Кючуков и Никола Илиев. Тук в Ловеч той написва брошурата „Към марксизъм“, с която най-напред се запознават ловешките социалисти.

Под ръководството на партията се организират антивоенни митинги, демонстрации и протестни събрания срещу посегателството на конституцията за изменения на чл. 17, чрез които се дава право на цар Фердинанд да обявява война и да сключва мир без предварително свикване на парламента. В навечерието на войните (1912–1918 г.) партията решително издига глас против тях и все повече се утвърждава като важна политическа сила в града.

На 5 октомври 1912 г. войната започва. Партийните членове от Ловешкия край продължават своята антивоенна организационна дейност при крайно трудни и опасни за живота им условия на фронта. След Междусъюзническата пойна политическата криза в страната се задълбочава. Недоволството се засилва. Партийните организации отново имат редовен организационен живот. Увеличава се тяхната численост. При започване на Първата световна война лозунгът е против намесата на България в нея. Центърът на борбата се премества сред войниците на фронта.

Наред с многото българи, взели участие в защита на Октомврийската революция, е и Иван Тотев — участник в бунта на крайцера „Надежда“. А Гечо Кокилев участва в разгрома на контрареволюцията в Съветския съюз. Днес едно от училищата в града с гордост носи неговото име.

Великата октомврийска социалистическа революция има широк отзвук и у нас. В Ловешкия край избухват бунтове на жените и протестни демонстрации за слагане край на войната. Борбите на партията стават житейска съдба на стотици хора. Страшната разруха след войните и продажността на монархическото правителство водят под знамето на партията нови борци.

Бързо се възстановяват партийните организации и групи и през 1918–1919 г. се създават нови в 24 села на околията. Последователна борба в защита на трудещите се, настояване за конфискуване богатствата, придобити през войните, вземане на бързи мерки за ограничаване на скъпотията, намаляване на косвените данъци — всичко това е само част от дейността на партията в Ловеч, чийто авторитет непрекъснато расте. Затова най-ясно говорят победите в изборите през 1919 г., когато партийната организация получава 8 депутатски места срещу 6 на всички останали партии. На 27 февруари 1920 г. в Ловеч се провеждат нови избори за общински съветници и резултатите са блестящи. В навечерието на изборите политическата обстановка в страната и особено в Ловеч е доста напрегната. Разярена от предишните изборни победи на комунистите, буржоазната власт предприема хайки против комунистическата партия, която печели повечето от местата в общинския съвет.

На 1 април 1920 г. е обявена Ловешката комуна. За кмет е избран Никола Илиев, а за съветници — Бочо Петров, Никола Куюмджиев, Петър Станев, Петър Казанджиев, Стоян Стаев, Стоян Стойнов, Цачо Сяров. Над общинския съвет за първи път се развява червеното знаме, а гражданите повтарят вдъхновените слова на комунистическия кмет Никола Илиев: „Всичко през народа, чрез народа, за народа!“ Думи, които скоро стават дела.

За година и половина управление комуната освобождава работниците и малоимотните от налози, въвежда по-прогресивно, по-доходно облагане, създава общинска зеленчукова градина, аптека, благоустроява града, открива ученическа трапезария и дава гласност на всички свои обсъждания. С дейността си комуната показва на дело грижата на партията за трудещите се.

Ловешката буржоазия не приема добре социалната и стопанската политика на комуната. Буржоазията използва различни средства в борбата си срещу прогресивната общественост. Червеното знаме е свалено от общината, но партийната организация разширява и укрепва връзките с народа. Тя развива активна дейност сред масовите организации. Особено внимание отделя на работата с комсомолското дружество „Карл Либкнехт“.

Към партийната организация се изгражда и женска група, в която работят Керачка Василева, Минка Люцканова, Бонка Кючукова, Пенка Георгиева, Тотка Янева, Анна Некова, Марийка Лозанова и др.

През тежките дни след юни 1923 г. Ловешката партийна организация остава вярна на поетия курс на въоръжена борба. Изградени са военен комитет и военна организация, която чака паролата за обявяване на въстанието. Създадена е система от ядки, тройки, петорки, дружини, чети и др. Това не остава скрито за полицията. Арестувани са всички членове на комитета — Цачо Сяров, Марко Иванов, Цочо Драгански, Стоян Стаев, Михал Неков, Борис Баев, Тодор Кацаров и др. На 24 април 1925 г. в полицейския участък са убити зверски Борис Баев и Тодор Кацаров. През 1926 и 1927 г. са убити Нето Петров, Минко Колев, Нано Петров.

Преминала в дълбока нелегалност след събитията от 1925 г., партийната организация продължава своята работа. Фашисткият терор не успява да парализира нейната дейност, нито да задуши революционната и енергия. Партийната организация насочва своите сили за създаване на легална работническа партия и Работнически младежки съюз.

През 1927 г. в София се изгражда Българската работническа партия като легална организация. Под ръководството на Никола Илиев през април същата година в Ловеч се организира Работническа партия със секретар Коста Шипков. Със съдействието на Марко Иванов, член на Околийския комитет на Работническата партия и отговарящ за работата с младежите, през 1929 г. в града е създадено дружество на РМС със секретар Димитър Сапунджиев.

Работниците, обединени в своите профсъюзи и ръководени от Работническата партия, поемат борбата за защита не само на икономическите си интереси, но и на политическите си права. Организират се редица протестни демонстрации и митинги. Градът не един път осъмва в празнична червена премяна, особено в навечерието на пролетарските празници 1 май, 7 ноември, Международния младежки ден, Международния ден против войната. Ловешкото работничество и младежта организират кампании против хитлеристката провокация с подпалването на Райхстага и инсценирането на Лайпцигския процес. Те настояват за освобождаването на Телман, Торглер, Димитров, Танев, Попов и за съдене на Гьоринг и Хитлер.

През 1934 г. протестират учениците от Ловешката гимназия, като организират известната ученическа стачка.

За обединяване на устията на прогресивните сили срещу настъпващия фашизъм през 1937 г. в Ловеч и 12 селища на околията се изграждат едни от първите комитети на Народния фронт в страната. Това става със съдействието на Лазар Станев, член на ЦК на РП, и прякото участие на ОК на партията. В комитетите влизат представители на работническите партии, на Българския земеделски съюз, на „Звено“, на Радикалната партия, демократи и социалисти. За кратко време и в останалите села на околията се създават комитети на Народния фронт.

На 22 юни 1941 г. хитлеристка Германия вероломно напада Съветския съюз. Още същия ден Централният комитет на партията взема решение — курс към въоръжена борба. След няколко дни Ловешкият околийски комитет провежда заседание в м. Трай Дянко край Ловеч, на което Христо Кърпачев поставя въпроса за незабавна подготовка за въоръжена борба — намиране и укриване на оръжие, подготовка на скривалища и храни. Околията е разпределена на райони, като за отговорници са определени членове на Околийския комитет. Разпространени са позиви. Заподозрян от полицията, Моню Иванов от с. Крушуна преминава на 5 септември 1941 г. в нелегалност. Последван е от Христо Кърпачев, Дочо Шипков, Марин Илиев.

През есента на същата година в Ловешко-Троянския район е създадена първата бойна група партизани. Неин ръководител е секретарят на района, пламенният организатор, поетът революционер Христо Кърпачев. Под негово ръководство през ноември 1941 г. излиза първият брой на вестник „Истина“ — орган на Околийския комитет на БКП — Ловеч, който е първият партизански вестник в България. Вестник „Истина“ е мощно оръжие в ръцете на партията в борбата против фашизма и капитализма. През следващата 1942 г. излиза вестник „Младеж“ — орган на Околийския комитет на РМС, с редактор Дочо Шипков.

На 17 юли 1942 г. е обявена програмата на ОФ. На следващия ден в Ловеч се основава Околийски градски комитет на ОФ в състав: Цачо Сяров — председател, и членове Цочо Драгански, Коста Шипков, Станчо Димитров (от БЗНС) и Марко Атанасов (от „Звено“).

Успоредно с ОК на ОФ огромна организаторска работа по изграждане на комитетите на ОФ в селата извършват и партизаните. В някои села с прякото участие на Христо Кърпачев са образувани местни комитети на ОФ. За Кърпачев организаторската работа, бойната подготовка на партизаните и населението, издаването на вестници и позиви са средства за борба срещу фашизма. Прозвучават създадените под талантливото му перо маршове на партизанската дружина „Чавдар“ — „Чавдарци“ и „Септемврийци“. Те се приемат от сърце от всички партизани в България.

През пролетта на 1942 г. партизанското движение както в страната, така и в Ловешко-Троянския район има организиран характер. Към края на годината общият брой на партизаните достига над 40 души. На 2 март 1943 г. разпръснатите чети се организират в народна бойна дружина „Чавдар“ командир Христо Кърпачев. На 23 май 1943 г. в м. Сливешко ливаде край Ловеч Христо Кърпачев, Борис Копчев и Дочо Шипков са предадени. След ожесточен бой на тримата срещу триста добре въоръжени полицаи геройски загива смелият партизански командир, прекрасният поет революционер Христо Кърпачев. На следващия ден дружината приема неговото име.

Нелегалните бойни части от Ловешко-Троянския район, подпомогнати от местни партийни и ремсови организации, извършват над 300 въоръжени акции. В много села са проведени акции за овладяване на общините, набавяне на оръжие, изгаряне данъчните архиви и провеждане на общоселски митинги за разясняване международното и вътрешното положение на страната. Паметни ще останат партизанските сражения в района между селата Лисец, Стояново, Катунец през януари 1944 г., водени от Първа ловешка чета, сраженията край селата Крушуна, Горско Сливово, Александрово, героичните часове при Мирова река и м. Китката, където Стоян Едрев води смела борба срещу близо 1000 жандармеристи и излиза невредим. Той загива при акция на 19 юни 1944 г. в с. Беглеж. Стоян Едрев завършва прекрасния си живот с думите: „Другари, борете се! Освободете България!“

В неравната борба против фашизма израстват смели народни синове — борци, обичани и уважавани от населението.

Един от тях е Марко Иванов (1904–1944 г.). Той се проявява като талантлив организатор и защитник на работниците, активен комсомолски деятел в подготовката на Септемврийското въстание през 1923 г., партиен ръководител в Ловеч. През априлските събития от 1925 г. като секретар на Околийския комитет на партията от 1929 г. и като член на Окръжния комитет и сътрудник (инструктор) в апарата на ЦК на партията (1934–1935 г.) той е преследван и на два пъти осъждан от фашистката власт. През 1936 г. емигрира в СССР. Завършва Ленинската международна школа в Москва. По време на Великата отечествена война като участник в Съветската армия Марко Иванов изпълнява достойно всички възложени му задачи. На 22 март 1944 г. на път за родината загива при самолетна катастрофа.

Гечо Кокилев е роден през 1897 г. Син е на участник в Освободителната руско-турска война. Постъпва във Военноморското училище — Варна. Като курсант, а след това като морски офицер участва активно в дейността на партията. По-късно заминава за Съветския съюз — гр. Одеса, където участва като морски офицер в разгрома на контрареволюцията. Връща се във Варна, но конспирацията е разкрита. Уволнен е от армията. Заради комунистическата му дейност е уволняван и от други места, където започва работа. Заточен е на о. Св. Анастасия, откъдето избягва и емигрира в Съветския съюз. Завършва военна академия, откъдето през 1938 г. участва в разгрома на японската провокация.

Цанко Маринов е първият ятак от Ловеч, който загива като партизанин на 8 януари 1944 г.

Общият брой на загиналите през периода 1941–1944 г. От Ловешко-Троянския партиен район като партизани, ятаци и помагачи е 157 души.

На 8 септември 1944 г. политзатворниците са освободени. Пред затвора и на площада пред гарата се провеждат многохилядни митинги. На 9 септември под ръководството на Гриша Филипов и Дачо Маринов е установена народна власт. На 14 септември се провежда първото легално събрание на Ловешката партийна организация. За секретар на партията е избран Дочо Шипков, за председател на ОФ — Гриша Филипов.