Христо Маринов, Марин Маринов, Геновева Шейтанова, Тодор Димовски
Ловеч (18) (Пътеводител)

Паметници на признателността

Навсякъде из страната, където са ставали кръвопролитни сражения за освобождение от турско робство, са издигнати паметници на всенародна признателност към братята освободители. Едни от тях са изградени непосредствено след войната от руски военни части, други — по инициатива на близките на загиналите, а трети — по инициатива на признателния български народ.

Такива паметници има и в Ловеч, защото сражението за освобождаването му според генерал Ст. Кокилев „… е най-кръвопролитното в освободителната война, като се гледа времето, за което жертвите са дадени…“.

През 1879 г. по инициатива на ловчанския окръжен началник на Общинския съвет било предложено да изплати земята на собствениците, където били погребани „падналите славно руски войници“ и където вече били издигнати някои паметници. Собствениците веднага изпратили заявление, в което се казва: „… с благодарение отстъпваме и заграждаме тия места без никакво възнаграждение. Затова молим покорно да се приеме от началствата това наше скромно заявление…“

Паметниците не били само оградени. По предложение на тогавашния окръжен началник около тях били засадени и цветя, за което той пише на 30 март 1881 г.: „… В таквоз състояние държани и украсени паметниците около Ловеч ще доказват на всеки пътник, странен или не, че гр. Ловеч знае да цени тези, с кръвта на които е избавена от тежко робство клета България…“

Белият паметник. Издигнат е в парка „Стратеш“ на мястото, където била руската артилерийска позиция за обстрелване главния турски редут. Подобни на този паметник има при Плевен, Свищов, Пловдив, Шипка, Ботевградския проход и на други места. Паметниците са по проект на арх. Вокар. Височината на памешика в Ловеч е 11 м. Представлява пресечена пирамида, изградена от дялани камъни, завършваща на върха с кръст. На източната и западната страна в основата на паметника са вградени по шест стъпала, водещи към паметните плочи от бял мрамор, изработени в Италия и пренесени от Русия.

На западната страна в основата е вградена плоча с надпис за освобождението на Ловеч на 22 август 1877 г. На вградената плоча на източната страна могат да се прочетат имената на военните части, участвали в боя. От площадката пред паметника се открива красива гледка към Ловеч.

Черният паметник. Намира се между комплекс „Стратеш“ и стълбите за туристическия дом. Строен едновременно с Белия паметник, формата му е на пресечена пирамида, завършваща с кръст. Направен е от черни метални плочи, изработени в Путиловския завод. Боядисан е с черна боя, откъдето идва и названието му. На плочите са отлети фигури и текст, от който се разбира, че е братска могила на загиналите „ныжний чинов“ за освобождението на Ловеч.

Алея на българо-руската и българо-съветската дружба. В парк „Стратеш“ в чест на 100-годишнината от освобождението на Ловеч и 60-годишнината на Великата октомврийска социалистическа революция през 1977 г. е изградена специална мемориална композиция, която изразява горещата любов и признателността на ловчанлии към загиналите за свободата на България руски, съветски и български воини. Тук са пренесени и положени костите на руските и съветски воини, дали живота си за освобождението на града. В кръг около площадката са пренесени и монтирани четири руски паметника и три надгробни плочи. Освен тях е издигнат и паметник на загиналите опълченци по същото време. По оформената алея са трите паметни плочи с имената на загиналите съветски воини през Втората световна война и двете плочи с имената на ловешките синове. Площадката е оформена с един жертвеник.

Паметник на Тодор Кирков. Намира се на едноименния площад в близост до Покрития мост. Издигнат е от признателни ловчанлии. Войводата Тодор Кирков — предводител на чета в Априлското въстание, е обесен на този площад на 24 юни 1876 г. Автор на паметника е Борис Шатц. За строежа е използван камък от каменните кариери на с. Радювене (дн. Стояново). Силуетът на паметника наподобява морена. На лицевата страна е монтиран метален барелеф с фигурата на Войводата, а под него — текст от метални букви и глава на лъв, от която тече вода. На обратната страна на паметника е поставена метална плоча с гравирани имена на загинали ловчанлии за народната свобода. В основите на паметника са вградени костите на поборника. Паметникът е открит на 24 юни 1902 г. по случай 25-годишнината от неговото обесване от проф. д-р Парашкев Стоянов — председател на комитета за издигането му.

Паметникът на Тодор Кирков

Композиция на руския воин. Издигната е на изток от града по пътя за Севлиево. По време на атаката за освобождението на Ловеч на това място — Щастливата височина, е бил командният пункт на русите. Композицията е изградена от бял камък, като фигурата изобразява руски войник с пушка „при нозе“. Открита е през 1976 г.

Паметник на Васил Левски. На мястото Старо хоро в квартал Вароша, в непосредствена близост до руините на средновековната крепост, е извисил снага паметникът на Васил Левски. Той е израз на уважение от признателните ловчанлии към революционера и будителя на народа, към безмерно честния човек, отдал всичко за народното дело, за освобождението „на милото Отечество“. Построен е на мястото, където великият българин в късни доби често е минавал, отивайки към някоя от тайните си квартири при верни люде.

Паметникът е изработен по проект на архитектите Душко Романов, Александър Доросиев и М. Георгиев и скулпторите Илия Илиев, Георги Георгиев, Иван Кесяков, Димитър Димитров. Фундаментът е от гранит, а фигурата — от бронз. Засега той е най-високият паметник на Апостола в България. Общата му височина е 14 м, а самата фигура 9 м. Изкачването до паметника става по 233 стъпала. Открит е на 27 май 1965 г.

Паметник на борбите против турско робство. Намира се в началото на ул. „Васил Левски“ и пътя за парк „Стратеш“. Скулпторът Георги Гергов с пестеливи изразни средства е изваял от гранит композицията, отразяваща стремежа и борбите на българския народ за освобождение от робството. Няколко фигури на хайдути символизират твърдостта, непреклонността и волята на българския народ за свобода. Дължината на скулптурната редица е 24 м, а средната височина — 7 м.

Паметникът на Христо Кърпачев

Паметник на Христо Кърпачев. На площада, носещ неговото име, в центъра на града е издигнат паметник на поета партизанин Христо Кърпачев — автор на популярните произведения „Чавдарци“ и „Септемврийци“, станали бойни партизански маршове. По негово предложение от ноември 1941 г. започва да излиза вестник „Истина“ — нелегален орган на ОК на БКП в Ловеч. В годините на съпротивата Кърпачев е политически и военен ръководител на революционното движение в Ловешко и Троянско. Командир е на бойната дружина „Чавдар“, която след гибелта му през 1943 г. носи неговото име.

Бронзовата фигура е поставена на гранитен фундамент. Паметникът е дело на скулптора проф. Илия Илиев. Открит е през 1980 г.

На различни места в града са издигнати бюстове паметници на свидни народни синове, дали за светлото бъдеще на нашата родина най-скъпото — своя живот.

Бюстът паметник на Никола Илиев е в градинката, където се съединяват улиците „Васил Коларов“ и „Летец космонавт Георги Иванов“ През 1919–1920 г. Никола Илиев е кмет на Ловешката комуна.

Бюстът паметник на Борис Баев е до неговата бащина къща, в малката градинка на едноименната улица. Борис Баев е убит на 24 април 1925 г. заради революционната си дейност. Бюстът паметник, издигнат в негова чест, е открит на 23 април 1965 г.

Бюстът паметник на Тодор Кацаров се намира пред детска градина „Мария Сиркова“ в квартал Вароша. Дърводелски работник, голям масовик, любимец на народните маси. Убит е на 24 април 1925 г. заедно с Борис Баев. Паметникът е открит на 23 април 1965 г.

В градинката на кооперативния пазар се намира бюстът паметник на Марко Иванов. Преследван заради активната си революционна дейност, той е принуден да емигрира в Съветския съюз. През 1944 г. на път за България, за да се включи в партизанското движение, загива при самолетна злополука.

Бюстът паметник на Цанко Маринов е в градинката на ул. „Никола Илиев“ в квартала, носещ неговото име. Загива като партизанин на 8 януари 1944 г. в м. Бялка.

Паметникът на Иван Кунчев (Горан) е на лобното му място югозападно на пътя за София. Горан загива като партизанин на 18 септември 1943 г.

На едноименния площад се издига бюстът паметник на Цачо Сяров — между сградата на банката и магазина за оптика. Сяров е един от най-активните функционери на Ловешката партийна организация, политзатворник, концлагерист, участвал в утвърждаването и укрепването на народната власт. Бюстът е дело на скулпторката Лиляна Маринова.

На още много места в града има издигнати бюстове паметници, а паметните плочи са около 50.