Христо Маринов, Марин Маринов, Геновева Шейтанова, Тодор Димовски
Ловеч (8) (Пътеводител)

Ловешка средновековна крепост

След завладяването на нашите земи от римляните през I в. днешният Ловеч е включен в границите на създадената провинция Мизия. Започва строителството на крепости, пътни станции, стражеви пунктове. В издадената през III в. римска карта „Табула Пеутингериана“ са нанесени пътните станции и квартирите за пренощуване на римските императори. В нея фигурира и Президиум (пътна станция), която Константин Иречек и проф. Анастас Иширков отъждествяват с Ловеч.

Мелта е тракийското име на селището, където била построена римската станция Президиум, по-късно изградена като крепост, споменавана вече с името на селището — кръстовище на няколко пътни артерии. Като най-важен може да се приеме пътят Ескус (дн. Гиген) — Сторгозия (дн. Плевен) — Мелта (дн. Ловеч) — Троянски проход — Филипопол (дн. Пловдив), откъдето продължава през Родопите до Бяло море. През Мелта минавал и главният път от Сердика (дн. София) — Етрополски проход — Мелта — Марцианопол (дн. Девня) — Одесос (дн. Варна). Освен с тези селища Мелта била свързана още с Никополис ад Иструм (дн. Никюп) и с Нове (край Свищов).

Старата Ловешка крепост била издигната на плоска, висока и стръмна скала. За тази скала Евлия Челеби пише, че „има форма на бадем“.

В началото на VII в. при масовото заселване на славяните в Мизия и след създаването на славянобългарската държава днешният Ловеч влизал в границите на Аспарухова България, но все още не са известни писмени или археологически данни славянобългарите да са обитавали този хълм. При първото си посещение в Ловеч през 1871 г. Феликс Каниц отбелязва, че е видял надгробен камък, който е датиран от 233 г.

Част от средновековната крепост

За крепостта първи споменават през 1059 г. византийски хронисти във връзка с нахлуване на печенегите в българските земи. Един от техните ръководители на име Селте останал в Ловеч и искал да се укрепи в „непристъпната крепост“, но не му се отдало, защото бил прогонен от византийския император Исак I Комнин. Проф. Златарски приема, че това е станало през 1048 г., а не през 1059 г. Византийският император Профигенет споменава, че по времето на император Юстиниан Велики (VI в.) Мелта е четвъртата по значение крепост в цяла Мизия.

Византийският хронист Никита Хониат описва крепостта като „трудно пристъпна“. През 1188 г. след тримесечна обсада и по други причини византийският император Исак II Ангел признава под стените на крепостта независимостта на областите, обхванати от въстанието, предвождано от братята Асен и Петър, а с това — и началото на Втората българска държава.

Проф. Анастас Иширков, позовавайки се на ръкописа на Борис Каракановски, съобщава преданието, че през 1388 г., преди превземането на Търново от турците, жената на Иван Шишман със свои близки избягала в Ловешката крепост, която по това време била силно укрепена. Засега все още няма сигурни писмени или други източници за годината на превземането на Ловешката крепост от турците. Според проф. Анастас Иширков това е станало през 1474 г., Евлия Челеби определя веднъж 1349 г., а друг път — 1404 г., Феликс Каниц, позовавайки се на пътеписите на Хаджи Калфа, приема за точна 1449 г. (даже края на XV в;). Според него тогава крепостта е била окончателно превзета от Синан паша. Според разказаното му от тогавашните ловчанлии при днешния комплекс „Стратеш“ е имало една северна врата. Наистина при изкопните работи за строежа на хотела и при извършване на вертикалната планировка на парка в тази част са разкрити зидове, които може би потвърждават, че там е била външната стена на крепостта. Ако се приеме това за вярно, може лесно да се обясни защо главната кула, която се намирала в близост до сегашния ретранслатор, е „в крепостта“. Стефан Попов идва до извода, че Ловеч е последният град в България, превзет от турците. Падането му под турска власт се отнася към 1446 г., т.е. 50 години по-късно от падането на Търново.

По времето, когато в Ловеч е бил митрополит Иларион (1852–1872 г.), от Стамбул дошла заповед българите да не извършват погребения в църковните дворове, а вън от града. Тогава за известно време за гробище е използван теренът на крепостта.

На 23 март 1921 г. учителят Михаил Хаджинеделчев с разрешение на Народния музей в София заедно с ученици от гимназията прави първите разкопки на крепостта след Освобождението. Но едва през 1963 г. започват сериозни проучвания с археологически разкопки, които продължават и досега. Йорданка Чангова — многогодишна ръководителка на проучванията, приема, че разположението на Ловешката крепост твърде много напомня това на крепостите в Провадия, Червен, та дори и на Търново. Формата е съобразена с релефа на терена, както всички крепости от тази епоха.

От византийските и други писмени извори и от археологическите разкопки се установява, че Ловешката крепост е била построена на стръмен хълм в старинната част на Ловеч — в квартал Вароша. Хълмът е заграден от три страни от р. Осъм, която в тази част прави голям завой. Само северната му страна чрез м. Старо хоро е свързана с хълма Стратеш. В южната и западната страна хълмът има почти отвесни скали. Достъпен е само от източната страна, а в днешно време — от махала Горни край при храма „Св. Неделя“. От север се спуска на три тераси към реката. От хълма се открива прекрасна гледка към долината на р. Осъм и Балкана. Като допълнителна защита към отвесните стръмни склонове е била построена каменна стена, следваща релефа на терена. Дебелината й е била от 1,8 до 3 м съобразно местоположението и уязвимостта на сектора, а височината й (без парапета и зъберите) е достигала от 5 до 8 метра. Основите са изградени върху скалата, така че в случай на нападение или обсада не са могли да бъдат подкопавани. Използван е ломен камък, свързан с хоросан. В зидовете били вградени дървени греди с четириъгълно сечение по дължината на стената, но скрити в зидарията.

На ъгъла, където се съединяват северната и югоизточната част на крепостната стена, е имало порта с ширина 2,2 м, защитена от правоъгълна кула, през която е минавал проход с отвор, широк 1,7 м.

В източната част на самата крепост е била построена друга стена с дебелина 3 м и посока север — североизток, свързана конструктивно с крепостната външна стена. По-късно успоредно бил изграден още един напречен зид на около 20 м от първия, като на двата края, където се е съединявал с крепостната стена, е имало по една четвъртита кула. Южната била по-малка по размери от северната. От двете страни на северната крепостна стена до портата са били изградени две солидни двуетажни постройки. Стените им били от камък и имали дебелина около 1 м.

В крепостта на най-високото място на хълма е била цитаделата, която обхващала: замък върху 1200 м² площ, църква с два притвора от типа на куполните базилики в източната част на терасата и гражданска постройка във форма на буквата „Г“

Целият този комплекс от запад, север и юг бил обграден със стена, а на изток бил открит. В останалото пространство край цитаделата имало много постройки с различно предназначение.

Пътната мрежа била съобразена с отбраната на крепостта и постройките в нея (за свободно маневриране в случай на нужда). Улиците имали различна ширина — от 2–2,8 до 4 м.

От разкритите основи на шестте църкви, разпределенията на които са сходни с известните църкви в България от XI-XVI в., заслужава особено внимание голямата църква до замъка. След проучването на основите, разпределението, останките и начина на строеж специалистите приемат, че тя е строена в стил, срещащ се за първи път в България.

Все още не е установено напълно как е ставало водоснабдяването на крепостта, каквото безспорно е съществувало. При досегашните проучвания и разкопки не са намерени останки от водопроводни инсталации. Но как може да се обясни тримесечната византийска обсада през 1188 г.? Предполага се, че в южното подножие на крепостта е имало кладенец с покрит подстъп, защитен от кула.

От многобройните находки могат да се направят изводи за бита и живота на жителите в крепостта. При извършените досега разкопки са намерени керамика, накити, предмети на бита. Освен тях са разкрити гърненце с 16 монети и в съд за вода още 1428 монети. Както едните, така и другите са сребърни с образите на Иван-Александър и неговия син Михаил.

Успоредно с проучванията и разкопките се извършват реставрационни и консервационни работи на археологическите находки.