Нора Робъртс
Обещания в смъртта (4)

3.

Ив се придвижи бързо през централата. Качи се с ескалаторите, вместо с асансьора, за да не бъде затворена в кабина с други ченгета. Ако съдеше по израженията на онези, с които се размина — униформени, цивилни, детективи, началници — слухът вече се бе разпространил.

Когато влезе в общото помещение, всяко движение и разговор замря. Даде си сметка, че трябва да каже нещо.

— В двадесет и три и четиридесет снощи детектив Амарилис Колтрейн е била убита от неизвестно лице или лица. Всеки служител в този отдел е или ще бъде уведомен, че всички планирани отпуски трябва да бъдат отложени до приключването на случая. Ще се погрижа за извънредните часове на екипа. Ако междувременно се нуждаете от личен отпуск, ще трябва да го обсъдите с мен и да посочите адски убедителна причина. Няма да има изявление пред медиите, официални или неофициални, без мое разрешение. Всички можете да считате това за част от настоящите си ангажименти. Вече е в наши ръце.

Влезе в офиса си и тръгна право към автомата за кафе. Едва бе взела димящата чаша, когато зад нея влезе детектив Бакстър.

— Лейтенант.

— Бъди кратък, Бакстър.

— Исках да кажа, че с Трухарт доизясняваме подробности по приключен случай. Скоро ще бъдем свободни. Ако ти трябват хора за дълго ходене и каквато и да е досадна работа, ние с момчето ми — както наричаше верния си помощник — сме насреща. Не ми пука за извънредните, Далас. Няма да искаме нищо, не и за това.

— Добре. — Беше го очаквала, но бе доволна, че той оправда очакванията й. — Ще поговоря с началника й, с партньора й, с бившите й колеги в Атланта. Ще поискам копия от материалите по случаите й, приключени и неприключени, от записките й. И ще ми бъде нужен свеж поглед върху тях. Ще поискам сведения за всеки, който живее в кооперацията. Всеки, с когото е общувала често. Съседите, ресторантьорите, от които си е купувала храна, разносвача на пици. Бивши гаджета, сегашни. Приятелите й, бармана в заведението, което е посещавала. Искам да узная всичко за нея.

— Морис…

— Ще се видя с него отново, но той се нуждае от време. Когато приключите с онези подробности, ще имам предостатъчно работа за вас с Трухарт.

— Добре. А… в началото я свалях.

— Бакстър, ти сваляш всяко същество от женски пол.

Леко се усмихна, оценявайки опита й за шега.

— Какво мога да кажа? Жените са най-хубавото нещо тук. Знаеш ли, отвръщаше на закачките ми. Но хлътна по Морис. Никой не би отказал да работи по този случай, защото беше ченге. Но още повече заради Морис. Държах да го кажа.

— Кажи ми, когато приключите с предишния случай.

— Да, лейтенант.

Отнесе кафето до бюрото си, забеляза множество оставени съобщения. Със сигурност някои бяха от медиите, щеше да ги прехвърли в отдела за връзка с тях, до ново нареждане.

Ив прегледа останалите, изтри някои, запази други. И прослуша единственото от командира си. Администраторката на Уитни предаваше разпорежданията му. Настояваше да се яви при него веднага щом пристигне в офиса си.

Остави кафето, стана и тръгна обратно през общото помещение.

— Пийбоди, свържи се с началника на Колтрейн и уговори среща с него при първа възможност. После с партньора или партньорите й. Аз отивам при Уитни.

„Да, имаше нужда от още малко време“, помисли си Ив, докато преминаваше през лабиринта от коридори на полицейската централа към владението на командир Уитни. Трябваше да събере мислите си, да отвори папка, да оформи записките си и да започне хладнокръвното си ровене в живота на убитата. Но когато Уитни позвъни, не можеше да не се отзове.

Той не я кара да чака. Веднага щом влезе във външния офис, администраторката я поведе към светилището му.

Стана от стола зад бюрото си и изпълни стаята с присъствието си. Длъжността на командира му пасваше като костюм, ушит по поръчка. Приличаше му, защото я бе заслужил, стъпка по стъпка.

Въпреки че работеше в офис, а не на улицата, командирската му униформа изглеждаше като излята.

— Лейтенант.

— Сър.

Не я покани с жест да седне. Щяха да останат прави. Вгледа се в нея за миг със студени очи и сериозен израз на мургавото лице.

— Докладвайте.

Изложи подробности хладно и сбито и остави копия от дисковете си от местопрестъплението.

— Ще се срещна с лейтенанта, с партньора й и всеки от отдела, който би могъл да даде информация.

— Морис е вън от подозрение.

— Да, сър. Бил е на работа и има свидетели и записи от охранителни камери за потвърждение. Не е нужно да губим време да проверяваме. Чист е.

— Добре, добре. Кажи ми, Далас. Как виждаш нещата?

— Била си е у дома. Или са я потърсили на джобния линк, или е имала предварително уговорена среща, лична или служебна, засега е невъзможно да се установи. Сейфът за оръжията й е бил отключен и празен. Има място за стандартно служебно оръжие и малка полицейска палка, както и кобури за двете. Използвала е кобур на колана за първото.

Ив предпочиташе да носи своето на рамо, да усеща тежестта му.

— Излязла е въоръжена.

— Да, сър. По-склонна съм да мисля, че срещата е била във връзка с работата й, отколкото лична. Заради пистолета. Но все още не съм я опознала. Не зная какъв полицай е била.

Уитни кимна.

— Продължавай.

— Напуснала е апартамента си малко след двадесет и три и осемнадесет. Имала е коте-робот, нагласено на режим сън в този час. Включила е алармата и е слязла по стълбите. Свидетели твърдят, че е било навик. Била е причакана на стълбището, нападната е в лице. Изстрелът я е тласнал назад и се е ударила в стената. Нападателят е пренесъл тялото в мазето на сградата, инжектирал й е все още неизвестен стимулант за свестяване. В двадесет и три и четиридесет до гърлото й е било допряно и задействано оръжие, вероятно нейното собствено. Електронният отдел проверява охранителните камери. Знаем, че тази на задния вход е била блокирана. Влязъл е оттам, но при огледа забелязах, че по ключалката няма следи. Значи или е имал кодова карта, или е много опитен. Познавал е навиците й и е знаел, че ще слезе по стълбите. Позвънил й е и тя е излязла да се срещне с него. Така изглежда. Познавала е убиеца си.

— Засега връзката с медиите ще става чрез информационния отдел. Смъртта на едно ченге не трябва да разбуни духовете. Ако има промяна, ще ти се обадя. Можеш да включиш в екипа си толкова хора, колкото считаш за нужно. При промяна ще бъдеш уведомена. Този случай е приоритет за всички свързани отдели. Искам копия от всички доклади веднага щом бъдат предадени или завършени.

— Да, сър.

— Ще получите всичко, от което се нуждаете във връзка с този случай, лейтенант.

— Разбрано.

— Скоро ще разговарям със семейството й, както и началника й. Предполагам, че ще искат да бъде погребана в Атланта, но и тук ще има поклонение. Ще получиш съобщение, когато бъде уредено.

— Ще се погрижа отделът ми да бъде запознат с подробности.

— Достатъчно те забавих. Но преди да тръгнеш, искам да те попитам нещо от личен характер. Морис има ли всичко, от което се нуждае?

— Иска ми се да знаех. Нямам представа какво друго може да се направи за него на този етап. Мисля, че връзката им ставаше доста сериозна.

Уитни кимна.

— Тогава ще свършим работата си и ще му дадем отговорите.

— Да, сър.

Върна се в офиса и се затвори да прегледа записките си, да закачи първите материали на таблото.

— Далас?

— Вече пристигат докладите от лабораторията — каза Ив, когато Пийбоди влезе. — Не се наложи да заплашвам или да подкупвам никого, за да работят бързо. Не само защото жертвата е полицай, а защото е гаджето на Морис. Инжектирали са й стимулант, достатъчно, за да дойде в съзнание, но не и да може да помръдне, да се бори. По нея няма следи. Няма и отпечатъци по външната врата. Ползвал е запечатващ спрей и я е забърсал, за по-сигурно. Никакви отпечатъци. Вътрешните й органи показват сериозна травма от електрошок. Ако беше оживяла, щеше да бъде в тежко състояние. Не е разчитал на късмет, а е действал предпазливо и е знаел как да я направи безпомощна, но все още жива. Докато я довърши.

— Говорих с местната полиция в Атланта. Ще изпратят психолог при родителите и брат й.

— Добре. Добра идея.

— Лейтенантът е готов да разговаря с нас по всяко време. Работят като отряд и всеки е бил в тандем или в екип с останалите от отдела.

— Тогава ще разпитаме всички. Да започваме.

Пийбоди погледна таблото и портрета на Колтрейн.

— Беше красавица. — Обърна се, последва Ив. — Започнах проучвания за съседите. Дженкинсън има малко време, така че ми помага с това. Обадих се в електронния отдел. Макнаб каза, че работят на пълни обороти. Вече са изпратили някого да вземе компютъра от дома й. И служебния.

— Добре.

— Пазела е на домашния си компютър имейли от Морис. Смешни, романтични, секси. — Въздъхна, докато слизаха с ескалатора. — Има няколко и от родителите й, от брат й и от приятели в Атланта. Всичките са били в отделни файлове. Има и служебни. Заловил се е да ги прегледа. Последното обаждане на домашния й линк е било около осем снощи. От Морис. Разговарял е с нея в почивката за вечеря. Нищо на домашния й компютър от вчера. Била е на смяна от осем до четири.

— Трябва да узнаем откъде е купила китайската храна и дали я е взела от ресторанта, или е била доставена.

— Каква китайска храна?

— Остатъците в кухнята. Когато е влязла, е носела торбичка с готова храна, вижда се на записа от охранителната камера. Когато я е поръчала, дали се е отбила на връщане от работа? Да проверят ресторантите, предлагащи храна за вкъщи в района.

— Добре.

— Според доклада от аутопсията е яла около седем и половина, изпила е чаша вино. Включила е кошчето за смет на рециклиране, така че няма много за криминолозите. Да видим дали е вечеряла сама. Ще проследим всяка нейна стъпка от ставането й от сън вчера.

— Попита ли Морис дали са били заедно в нощта преди убийството?

— Не. Мамка му. Трябваше. По дяволите. — Спря в гаража, извади джобния си линк. — Почакай малко, Пийбоди. — Набра номера на Морис. Не очакваше да вдигне, веднага се включи гласова поща. — Морис, Далас е. Извинявай за безпокойството. Трябва да стесня отрязъка от време. Когато можеш, би ли се обадил да ми кажеш дали с детектив Колтрейн сте били заедно вчера сутринта? Ще ти бъда…

— Да. — Лицето му се появи на дисплея. Погледът му бе мрачен и празен. — Прекарахме предишната нощ тук. Вечеряхме в бистрото на ъгъла, „Джакс“. Около осем, мисля. И се върнахме. На сутринта тръгна около седем. Малко след седем. Смяната й беше от осем до четири.

— Добре.

— Вчера се чухме два пъти. Тя ми се обади по някое време следобед, а аз й позвъних у дома в почивката си за вечеря. Беше добре. Не мога да си спомня последните думи, които разменихме. Напрягам паметта си, но не мога.

— Няма значение какви са били последните. Важно е всичко друго, което сте си казали през тези месеци. Ще намина по-късно, ако…

— Не. Но ти благодаря. По-добре е да остана още малко сам.

— Това, което му каза, беше хубаво — отбеляза Пийбоди, когато Ив прибра линка в джоба си. — За нещата, които са си казали.

— Не зная дали прозвуча уместно, или глупаво. Това ми хрумна.

 

 

Отделът на Колтрейн се помещаваше в сграда между корейски пазар и еврейска гостилница — грозни постройки от годините след Градските войни. Бетонната кутия би устояла на бомбено нападение, но не би спечелила награда за красота.

Вътре миришеше на ченгета, блудкаво кафе, пот, застоял въздух и евтин сапун. Униформени тътреха тежките си обувки, сновяха навътре-навън, докато цивилните бавно преминаваха през портала. Ив повдигна значката си към скенера и след като отпечатъците й, както и тези на Пийбоди бяха проверени, влязоха.

Тръгна право към бюрото на сержанта, легитимира се. Беше ветеран със скулесто лице и суров израз в очите, сякаш с наслада би хапнал купа пирони за закуска.

— Лейтенант Далас и детектив Пийбоди от централата за среща с лейтенант Делонг.

Опитните му проницателни очи се вгледаха в нея.

— Вие сте поели разследването по случая.

Не бе нужно да уточнява кой случай, нито за Ив, нито за полицаите, които бяха достатъчно близо, за да чуят.

— Точно така.

— Осемнадесети отряд е един етаж по-горе. Стълбите са насам, асансьора — натам. Попаднахте ли на нещо пикантно?

— Едва започваме. Някой да е търсил Колтрейн тук през последните няколко дни?

— Не, доколкото зная. Ако искате да видите регистъра ми, ще се погрижа да го получите. Както и на колегите от другите смени.

— Оценявам това, сержант.

— Не зная що за ченге е била, но никога не минаваше покрай бюрото ми, без да поздрави. Щом човек отделя време за поздрав, това говори нещо за него.

— Да, говори.

Тръгнаха по металните стълби и Ив усети погледите, които ги проследиха до горната площадка. Помещението на отряда бе по-малко от това на нейния екип и по-тихо. Шест бюра, натъпкани в една стая, четири от които заети. Двама детективи работеха на компютрите си, другите двама разговаряха по линковете. Администраторът седеше зад малък плот в единия край. Очите му бяха зачервени и Ив забеляза, че бледото му лице е леко подпухнало от скорошен плач. Стори й се много млад.

— Лейтенант Далас и детектив Пийбоди за среща с лейтенант Делонг.

— Да, ние… той ви очаква.

Ив отново усети погледите на полицаите зад гърба си. Този път се обърна, срещна ги един по един и рутинните дейности в офиса спряха. Съзря гняв, негодувание, мъка и съмнение: „Дали сте достатъчно добри, за да търсите възмездие за един от нас?“

През стъклената стена видя мъж, Делонг, както се досети, да става от бюрото и да тръгва към вратата.

Беше малко над среден ръст, около четиридесет и пет годишен, със стегнато широкоплещесто тяло. Бе облечен в тъмносив костюм с бяла риза и сива вратовръзка. Черните му чупливи коси бяха пригладени назад над тясно лице с бръчки на напрежение около очите и устата.

— Лейтенант, детектив. — Подаде ръка и на двете. — Заповядайте.

Настъпи пълна тишина, докато влизаха в стаята със стъклени стени. Делонг затвори вратата.

— Първо, уверявам ви, че можете да разчитате на пълно съдействие от мен и екипа. Всичко, от което се нуждаете, по всяко време.

— Благодаря.

— Вече копирах материалите по случаите на детектив Колтрейн и дадох разрешение да вземат електрониката й. Имам копия и от досието й и моите оценки. — Извади хартиен плик. Пийбоди го взе и го пъхна в папката си. — Можете да разговаряте с колегите й в офиса или в някоя от кабините. Горе има малка конферентна зала, ако предпочитате.

— Не искам да излизаме от офиса ви, лейтенант, или да карам хората ви да се чувстват като на разпит. Конферентната зала е подходящо място. Съжалявам за загубата ви. Зная, че е тежко да загубите подчинен.

— Тежко е и когато е загинал по време на акция. Но поне тогава знаете. А така… Можете ли да ми кажете нещо?

— Знаем, че е била нападната на стълбите в кооперацията, където е жилището й, и е била отнесена в мазето. Не сме открили оръжието й. Възможно е да е била убита с него. По какви случаи работеше?

— Кражба от магазин в Китайския квартал, взлом в магазин за електроника. Няколко кражби на джобни линкове и компютри, една въоръжена кражба на кола. Всичко е в записките.

— Докладвала ли е за някакви заплахи срещу нея?

— Не. Никога. Поддържам политика на отворени врати. Малко сме. Ако с някого става нещо, обикновено научавам.

— Кои са й били партньори?

— Работим като екип. Изпълнявала е съвместни задачи с всеки. Обикновено я слагах с Клио. Детектив Грейди. Имаха добро темпо. Но за взлома беше с О’Брайън.

— Как се сработваше с останалите от отряда?

— Успя да се впише. В началото имаше известна враждебност заради южняшкия й произход и външността й, но се доказа и заслужи уважение. Мога да твърдя, че в екипа ми има добра атмосфера. Ами тя просто намери своето място.

— Каква беше като полицай?

Делонг тихо въздъхна.

— Отговорна, съвестна, организирана и наблюдателна. Старателно изпипваше всичко, без да мърмори за досадната част и извънредните часове. Беше ценна за отдела. Разкри доста случаи. Не се стремеше да блесне, нямаше нужда от слава. Беше стабилна. Вършеше работата си.

— А нещо за личния й живот?

— Не парадираше и с него. Всички знаеха, че има връзка с Морис. В екип от неколцина души е трудно да се запази нещо в тайна. Беше щастлива. Ако е имала проблеми, не ги е споделяла и не ги е показвала.

— Защо е поискала прехвърляне тук от Атланта?

— Попитах я, разбира се. Каза, че започнала да тъпче на едно място и се нуждаела от смяна на обстановката, от преодоляване на рутината. Иска ми се да имах отговори, да можех да ви дам нещо ясно. Зная за репутацията ви, лейтенант. Детектив — добави той и кимна към Пийбоди, — част от мен иска моят екип да беше поел случая, но зная, че Ами е в добри ръце.

— Благодаря. Ще ви помоля да ни покажете конферентната зала и можем да започнем. Ако най-честата й партньорка детектив Грейди е на разположение, бихме искали първо да поговорим с нея.

— Ще ви заведа горе.

Обзавеждането на стаята се състоеше от дълга маса, множество разклатени столове, два стенни екрана, голяма бяла дъска и допотопна автоматична печка.

Пийбоди опита кафето, направи гримаса.

— По-лошо е и от нашето. Не мислех, че е възможно. Отивам до автомата за нещо газирано. Искаш ли?

— Да, благодаря.

Докато чакаше, Ив се замисли за Делонг. Разбираше го. Ако Колтрейн бе загинала при акция, под негово командване, щеше да изпитва вина, освен болката и гнева, но щеше да знае защо. Защото този ден лошият е имал по-голям късмет. Щеше да знае кой е лошият, който трябва да бъде преследван и заловен.

Сложи диктофона и бележника си на масата. Извади джобния си компютър, за да узнае нещо повече за детектив Клио Грейди.

На тридесет и две, отбеляза мислено. Детектив трета степен, с осем години стаж. Прехвърлена в Ню Йорк от Джърси. Неомъжена и необвързана, без деца. Няколко похвали и няколко леки провинения. Част от екипа на Делонг от три години, преместена по своя молба от отдел „Специални жертви“. Родители пенсионери. Единствено дете.

Вдигна поглед, когато Клио почука на касата.

— Детектив Грейди, лейтенант.

— Седнете.

„Личи си по очите“, помисли си Ив. Гневът и негодуванието в тях. Стиснати устни. Изрусените на кичури коси, подстригани късо, прави и лъскави, разкриваха малки сини нитове на ушите. Очите, почти тъмносини, останаха приковани в Ив, когато тръгна през стаята.

Беше висока около метър и шестдесет, с набито, леко закръглено тяло. Носеше семпъл черен панталон, бяла блуза и тънко бежово сако. Като Ив и тя предпочиташе да носи оръжието си окачено на рамото.

— Шефът настоява да съдействаме и нямаме избор. — Имаше бърз, малко насечен говор, и в тона й се долавяше леко раздразнение. — Но това трябваше да бъде наш случай.

— Ако беше моя партньорка или човек от отдела ми, вероятно и аз бих се чувствала така. Но случаят не е ваш. Разговорът ни се записва, детектив Грейди.

Замълча, когато Пийбоди влезе и затвори вратата.

— Взех вода и пепси — каза тя и сложи бутилките на масата.

Клио поклати глава.

— Можете поне да ми кажете какво имате.

— Ще поговорите с лейтенанта за това. Осведомихме го. Можете да се държите сприхаво, но с нищо не помагате на детектив Колтрейн.

— Ако търсите кирливи ризи…

— Защо? Не сме от отдела за вътрешни разследвания, а от „Убийства“. Партньорката ви е убита, детектив Грейди. Така че стига глупости. Двете често сте работели в тандем.

— Да, шефът смяташе, че взаимно се допълваме.

— Общувахте ли и лично като приятелки?

— Разбира се. Защо не. — Отново поклати глава, вдигна ръка. Взе бутилката с вода, която отначало бе отказала, развъртя капачката, отпи. — Слушайте, съжалявам за отношението си, но е тежко. Бяхме част от един екип, така че не можеше да не бъдем приятелки. Сработихме се добре, можете да прегледате материалите по случаите ни, за да се уверите. Неведнъж сме ходили да пийнем или да хапнем заедно след смяна. Понякога само двете, друг път с още някого от отряда. Невинаги разговаряхме за работа. Споделяхме и лични неща. За коси, килограми, мъже.

— Били сте близки — отбеляза Пийбоди.

— Да. Всяка имаше свой живот, но си допадахме. Сигурно знаете как е. Когато две жени работят заедно, има неща, за които могат да разговарят една с друга, но не и да ги споделят с мъж.

— Казвала ли ви е нещо за бивши любовници, приятели, мъже, които са я сваляли?

— Имала е две неангажиращи връзки в Атланта, преди да бъде прехвърлена. Едната била с полицай, с когото се познавали и били близки отдавна. Другата с адвокат. Казваше, че не си пасвали добре, но се срещали по навик. Една от причините да поиска прехвърлянето бил застоят в личния й живот и чувството, че губи ентусиазъм в работата си. Искала нещо ново.

— Не е имала сериозен приятел? — продължи да разпита Ив, мислейки за това, което й бе казал Морис. Видя Клио да се поколебава.

— Спомена за един, с когото ходели доста сериозно известно време, но не се получило.

— Име?

— Не зная. Но е била наранена емоционално. Каза, че скъсали, а после няколко месеца се виждала с адвоката. Но искала промяна, нов град, нови лица. Това е.

— А личният й живот след прехвърлянето?

— Връзката й с патолога започна изведнъж. Запознаха се скоро след като тя постъпи тук. Казваше, че искрата пламнала от пръв поглед, но не бързали. Не се хвърлили в леглото веднага. Когато станало… както ви казах, има неща, които една жена споделя само с приятелка. Беше луда по него и чувството изглеждаше взаимно. Няколко пъти излязох с тях на двойна среща. Личеше си тази искра. Не се срещаше с друг.

— Не е споменавал някой да я притеснява лично.

— Не.

— Ходеше ли сама при информатори? Уговаряла ли си е среща със заподозрян на своя глава?

— Обикновено не. Искам да кажа, понякога посещаваше информаторите си сама. Но работеше в този район по-малко от година, не беше създала много контакти.

— Имена?

Клио изправи гръб и Ив долови неохотата й. Никое ченге не обичаше да разкрива информаторите си.

— Говореше главно със собственика на заложната къща на Спринг — Стю Болимър. От Джорджия е и тя използва този факт.

— Сътрудничеше ли ви за нещо в момента?

— Зная, че се е обърнала към него за обира в Китайския квартал, по който работим, и е обещал да си отваря ушите.

— Имаше ли нещо в работата ви, което би могло да създаде неприятности, някой да поиска да я нарани?

— Когато залавяш престъпници, е ясно, че не си им любимец. Нищо необичайно. Не преставам да мисля, откакто чух. Малък екип сме и в повечето случаи, с които се занимаваме, няма нищо пикантно. Обичаше да решава дребни проблеми. Възрастни хора със съсипана стока на пазара, хлапе с откраднат скейтборд. В интерес на истината, мислеше за брак и семейство в далечното бъдеще, може би да стане професионална майка. Обичаше работата си и беше добра в нея, не ме разбирайте погрешно, но си мислеше, особено откакто се запозна с Морис, за…

— Добре, детектив Грейди. Ще ви бъда благодарна, ако изпратите детектив О’Брайън. Ако не е на разположение, нека лейтенантът изпрати друг, който няма неотложна работа.

— О’Брайън работи на бюрото си. Ще го изпратя. — Клио се изправи. — Не мисля, че е твърде много, ако ви помоля да се обърнете към нас, в случай че се нуждаете от още хора. Не всички добри ченгета работят в централата.

— Ще го имам предвид. Благодаря, детектив Грейди. — След като Клио излезе, Ив седна. — Не схваща ли? Сляпа ли е?

— Че всеки от отряда е заподозрян? — Пийбоди поклати глава. — Човек не търси виновника първо в семейството си.

— Цивилните граждани не, но ченгетата би трябвало.

Ив нахвърли бележки, прегледа информацията за О’Брайън.

— Следващият е с двадесет и три годишен стаж. Получил е първа степен преди пет години. В екипа е от двадесет. Втори брак, петнадесет години. Няма деца от първия, две от втория. Множество похвали и две награди за проявена смелост. Работил е в отдел „Углавни престъпления“ преди прехвърлянето си тук. Голяма промяна.

Ив най-сетне отвори кутията пепси, отпи глътка.

— Тук е от най-дълго време, по-отдавна от лейтенанта.

— Ветеранът в екипа. Другите могат да се обръщат към него, когато не искат да си имат работа с началниците.

— Ще се застоим дълго. Влез в системата. Да видим дали ще попаднем на нещо ново и ценно.

О’Брайън, едър мъж с издължено лице и проницателни очи, влезе, докато Пийбоди вървеше към далечния край на масата.

— Лейтенант. Детектив.

— Детектив О’Брайън. Поделяме си задълженията, за да напредваме по-бързо. Аз ще разговарям с вас, докато партньорката ми се обади на няколко места.

— Добре. — Той седна. — Да не губим време. Детектив Колтрейн беше добро, стабилно ченге. Отговорно. Ровеше дълбоко, до най-малки подробности. В началото, когато постъпи в отдела, се съмнявах, че ще се отличи с нещо. Оказа се предубеждение, заради външността й на момиче от видеоклиповете. След няколко смени се убедих в качествата й. Умееше да работи в екип, знаеше как да се държи по време на акция и с останалите от отряда. Щом е била зашеметена на стълбите до дома си, не е бил непознат.

— Откъде знаете, че е била зашеметена?

Дори за миг не отмести поглед от очите й.

— Имам свои връзки. Използвах ги. Не съм споделил информацията с другите от екипа. Първо трябва да я обсъдя с шефа. Но ви казвам, че щом снощи е излязла от дома си въоръжена, било е във връзка с работата. Загинала е при изпълнение на служебния си дълг и ще настоявам да получи заслужената почит.

— Кой може да е проникнал в сградата?

— Откъде да зная, мамка му? Работата ни тук не е твърде опасна. Нямаме случай, заради който някой да се озлоби толкова, че да убие ченге. Разследвахме взломна кражба на електроника. Неоспорими доказателства. Щяхме да спипаме онзи приятел още тази сутрин. Ще успеем преди края на смяната. Отрепка е, неудачник, но не е убиец на ченгета. Зная, че Делонг ви е дал материалите по случая. Ще видите сами.

— Възможно ли е, докато е разнищвала подробностите по този случай, да е попаднала на нещо друго, да е засегнала нещо горещо, заради което да си е изпатила?

— И да е имало нещо такова, не ми е казала. Поддържахме… бих казал отношения на пълно доверие. — Мъката се изписа на лицето му. Взираше се в масата, но Ив я долови. — Няколко пъти е вечеряла у дома. Съпругата ми много я харесваше. Както и всички. Може би е нещо, свързано с Морис.

— Моля?

— Нещо, върху което работи сега или в миналото. Някой, който е искал да му отмъсти. Къде би го засегнал? Беше влюбена в него, личеше си. Няколко пъти дойде да я вземе след края на смяната и двамата изглеждаха на седмото небе. Не зная. Просто гадая. Не се сещам за нещо, с което е била свързана и би могло да доведе до смъртта й.

— А бихте ли ми казали защо са ви прехвърлили тук от отдел „Углавни престъпления“?

Сви рамене.

— Работата ми е главната причина, която доведе до разпадането на първия ми брак. Получих нов шанс. Ожених се, роди ми се дете. Момиченце. Реших да не рискувам отново и поисках преместване. Добър отдел е. Имаме доста работа, но не ми се обаждат често посред нощ и повечето вечери съм си у дома и вечерям със семейството си. Затова не е нужно да питате, там бях и снощи. Дъщеря ми, по-голямата, вече е на четиринадесет. Имаше гостенка, уж да учат заедно. Друг път — усмихна се той. — Около полунощ влязох да им се скарам, че се кикотят като истерички, когато трябва да спят.

— Детектив Грейди спомена за някакъв информатор, Стю Болимър.

— Да, Ами го убеди да сътрудничи. От Мейкън е и използва, че и тя е от същия край. Роден е да слухти и да доносничи. Не мисля, че би й сторил това. Безобиден е.

— Добре. Благодаря, детектив О’Брайън.

— Ще държите ли шефа в течение?

— Такова е намерението ми.

— Добър началник е. — О’Брайън стана от масата. — Ако беше усетила, че се задава нещо обезпокоително, щеше да каже на него или на мен.

— Как беше с инстинктите?

За първи път той се поколеба.

— Може би не бяха достатъчно развити. Все още свикваше тук, донякъде. Както казах, беше съвестна и работеше добре с хора. Предразполагаше свидетелите и жертвите, но не мисля, че имаше добра интуиция. Ум да, но може би не и усет. Това не пречеше да бъде добро ченге.

— Разбира се. Ще направим всичко, което можем, детектив О’Брайън.

— Не мога да искам повече.

— С кого още да поговорим?

— С Нюмън, може би. Няма да свърши нищо днес.

— Ще го изпратите ли?

Пийбоди изчака, докато вратата се затвори.

— Ветеранът. За него е най-тежко. Шефът си е шеф, но той е лидерът на екипа.

— Липсвала й е добра интуиция. Не искаше да го каже, защото би проявил неуважение. Но знае, че би помогнало за разследването. Липсвал й е усет. Позвънили са й и е тръгнала. Може би не се е усъмнила нито за миг. Устроили са й засада и не е било импулсивно, а планирано. Но не го е надушила. Полезно е да го знаем.

Прегледа сведенията за детектив Джош Нюмън.