Нора Робъртс
Обещания в смъртта (14)

13.

Първо мина покрай О’Брайън, леко го закачи, уж случайно и се спря.

— Детектив О’Брайън.

— Лейтенант. — Той срещна погледа й, после извърна глава към цветята и снимките. — Морис е направил всичко както трябва. Точно това беше нужно. За нея, за нас. Това е начинът.

— За изпращане на ченге?

Усмихна се, съвсем леко.

— Донякъде. Човек може да я види тук, да види каква беше.

— Трудно е за вас, загубихте един от партньорите си.

— Всеки ден виждам бюрото й. Скоро ще го заеме някой друг и ще свикнем, но е трудно да не я виждам там. Още по-трудно е да зная защо. Току-що влезе съпругата ми. Извинете ме.

Той се отдалечи, проправяйки си път към жена, която стоеше до прага. Подаде му ръка и О’Брайън я хвана.

Ив се обърна на другата страна, изчака докато хората, които разговаряха с Морис се отдръпнаха и тръгна към него.

— Далас.

Морис й подаде ръка и тя я пое.

— Направил си всичко както трябва — повтори Ив думите на О’Брайън.

Пръстите на Морис стиснаха нейните за миг.

— Беше всичко, което можех да направя. Лейтенант Далас, това е Джулай Колтрейн, братът на Ами.

Леко присвити, очите на Джулай се вгледаха в нея.

— Вие ръководите…

— Да. Искрено съжалявам за загубата ви, за загубата на семейството ви.

— Ли казва, че няма по-добра от вас. Можете ли да ми кажете… има ли нещо, което можете да ми кажете?

— Мога само да ви уверя, че сестра ви получава цялото ми внимание, както и на всеки полицай, който участва в разследването.

Очите, със същия теменужен цвят като тези на сестра му, се премрежиха от скръб. Ив видя как гърдите му се издуха, когато си пое дъх и се опита да запази самообладание.

— Благодаря ви. Тази вечер ще я откарам у дома. Решихме… със семейството ми решихме, че някой от нас трябва да присъства на поклонението и да я вземе. Има толкова хора. Толкова много хора са дошли. Това има значение. Голямо.

— Беше добро ченге.

— Искаше да помага на хората.

— Помагаше. Успя да помогне на мнозина.

— Моментът не е подходящ да попитам, мястото също, но довечера заминавам с нея. Когато родителите ми… трябва да им кажа нещо. Нали ще откриете кой е отнел живота й?

— Да.

Той кимна.

— Извинете ме.

Морис отново хвана ръката на Ив, докато Джулай забързано се отдалечаваше.

— Благодаря ти. За униформата, за това, което му каза.

— Казах му истината, която зная. Била е добро ченге, всичко, което узнах го доказва. И ще открия убиеца й.

— Зная. Това ме крепи.

Бе облечен със семпъл и елегантен черен костюм и бе вплел черна лента в дългата си стегната плитка. Ив забеляза, че лицето му изглеждаше още по-изпито от предния ден. Сякаш част от плътта бе изсмукана.

Това я разтревожи.

— Брат й беше прав — каза му тя. — Присъствието на толкова хора означава много. — Извърна глава и забеляза Стю Болимър и собственичката на китайския ресторант, в който Колтрейн бе поръчала последната си вечеря. — Означавала е нещо за всеки от тях.

— Зная. Утре ще я кремират и след няколко дни ще има поклонение в родния й град. Ще отида в Атланта, където ще има още повече хора, за които е означавала нещо. Зная, че това ще ми даде известна утеха, но ме крепи вярата, че ти ще откриеш кой я е убил. Ще поговорим ли по-късно да ми кажеш какво ново узна?

— Да.

Морис отново стисна ръката й и погледна над рамото й. Ив се обърна и видя Майра и съпруга й.

Майра се приближи спокойно, обви ръце около Морис и го задържа в прегръдката си. Когато той отпусна ръка на рамото й, Ив отмести поглед.

Денис Майра погали ръката й и гърлото й запари.

— Когато смъртта отнесе близък — заговори той с тихия си глас, — мисля, че е по-тежко за онези, които се сблъскват с нея всеки ден.

— Може би.

Нещо в него, в издълженото му тяло, в странно стоящия му официален черен костюм, носеше същата утеха, която навярно би донесла прегръдката на Шарлът, жена му.

Той се загледа в една от снимките.

— Беше прекрасна, толкова млада. — Погледна Ив. — Не помня да съм те виждал в униформа друг път. Не съм, нали? — Очите му добиха замечтания, разсеян израз, който събуждаше симпатията й. — Във всеки случай изглеждаш внушително.

— Да, предполагам.

Усмихна й се и се приближи към Морис. Ив се оттегли.

Следващият, към когото се насочи, бе Клифтън и тя тръгна към групата полицаи, с които детективът стоеше. Дочу откъслечни фрази от разговора им, който явно се въртеше около бейзбола.

Това не означаваше нищо, призна Ив. Хората обсъждаха какво ли не по време на поклонение.

— Детектив Клифтън.

Бяха му нужни няколко мига, докато я забележи. Явно униформата наистина вдъхваше страхопочитание.

— Лейтенант. — Отдели се от другите. — Нещо ново?

— Имаме няколко следи. Проверяваме ги. Сетихте ли се за още нещо?

— Казах ви всичко, което зная и доколкото чувам, трябва да се пазите.

— Така ли?

— Чух, че убиецът ви е изпратил значката и оръжието, а после ви е нападнал. Намирисва на убиец на ченгета, който набелязва жени.

— Е, тогава ти си в безопасност.

Ив забеляза как в очите му се прокрадва гняв.

— Не съм избрала тази професия, за да бъда в безопасност.

— А защо? За да тормозиш заподозрените?

— Върша си работата.

— Имал си няколко интересни провинения.

— Какво ви засяга това?

— Просто поддържам разговор.

— Вие, ченгетата от отдел „Убийства“ идвате, когато всичко е свършено. Ние сме тези, които всеки ден се борим с разни негодници, за да не се избиват помежду си.

— Да, мисля, че ако се справяхте по-добре, за мен нямаше да има работа.

Приближи се към нея и зае мъжкарска поза. Изпъчи гърди, присви устни.

— Слушай, кучко, нямаш представа какво върши едно истинско ченге.

— Така ли? Защо не ме просветиш?

Присвитите устни се разтегнаха в злобна усмивка.

— Дак. — Клио Грейди се приближи. — Нюмън те търси. Постигнал е пробив по случая на Джейн Стрийт.

Клифтън впери предизвикателен поглед в Ив за още няколко секунди.

— Край на урока. Трябва да вървя да свърша малко истинска полицейска работа.

— Успех тогава — любезно каза Ив и се обърна към Клио. — Истина ли беше или начин да попречиш на колегата си да сваля по-висш полицейски служител?

— Истина е, а другата част е просто късмет. Тези дни всички сме малко изнервени, лейтенант.

— Струва ми се, че Клифтън винаги е малко нервен.

Клио само сви рамене.

— Донякъде се чувстваме изолирани, като капак на всичко. Идваме тук и това ни връхлита с пълна сила. Една от нас е убита, а не сме част от разследването. Не ви познаваме, но знаем, че ни проучвате. Не очаквате ли известно негодувание?

— Негодуванието не ме безпокои, детектив Грейди. Убийство. Ето кое ме вбесява. Щом Нюмън е постигнал пробив, защо не позвъни на Клифтън, вместо да го търси сред тълпата?

— Трябва да попитате него — спокойно отвърна Клио. — Може би за да прояви уважение.

— Когато някой от вас постигне пробив по случай, как се свързва с онези, които не са на смяна или са далеч?

— Зависи от обстоятелствата.

— Предполагам с комуникатор, при солова акция. А когато колегата ви си е у дома, да кажем, по-разумно е с обаждане по линк. Много полицаи прибират комуникаторите си там, където държат оръжията, значките си и прочее.

— Така бих постъпила, щом се интересувате.

— Аз също. Но първо бих опитала на домашния линк. Докато се мотаете у дома, защо да разнасяте джобния със себе си? Освен когато очаквате да ви позвънят на него. Щом знаете, че джобния линк е връзката ви с другите, трябва да бъде с вас.

— По дяволите — промърмори Клио под носа си. — Вие наистина ни подозирате.

— Подозирам всеки.

— Проучвайте ни колкото си щете, докато онзи, който е сторил това с Ами, се разхожда на свобода. Що за ченге би влачило други ченгета в калта?

Клио се завъртя, гневно се отдалечи.

— Ето те, както винаги завързваш приятелства.

Ив хвърли поглед през рамо към очите на Рурк.

— Трябва да завържа още няколко.

— Ще те оставя и ще отида да поднеса съболезнования на Морис. — Той плъзна пръст по рамото на униформената й куртка. — Трябва да поговорим.

— Добре. Веднага щом мога. Тълпата започва да оредява и бързам да ядосам още един-двама преди поклонението да свърши.

— Бива те в това — отбеляза Рурк и я остави.

Откри Делонг до вратата да разговаря с патолога Клипър. Делонг се обърна, когато я видя да се приближава.

— Лейтенант Далас.

— Лейтенант Делонг.

— Извинете ме — каза Клипър, — не съм изразил съболезнования.

Делонг изчака, след миг даде на Ив знак да го последва и застана отвън, на няколко крачки от входа.

— Зная, че трябва да свършите работата си — започна той, — и никой, никой не иска повече от мен да успеете. Но ви заявявам, тук и сега, че не одобрявам начина, по който притискате хората от екипа ми. Особено докато отдаваме последна почит на една от нас.

— Приемам забележката.

— Надявам се. Освен това ще ви кажа, че държа командир Уитни да узнае за чувствата ми.

— Нямам нищо против да ги споделяте с него. Междувременно ще ви кажа, че детектив Колтрейн е излязла от апартамента си, за да изпълни служебния си дълг. Излязла е, защото някой й се е обадил и я е подмамил. Някой, който е познавал навиците й и на когото е имала доверие. Някой, с когото или за когото е работела.

Лицето на Делонг пламна.

— Не знаете това със сигурност. Когато излиза, едно ченге винаги взема оръжието си. Независимо дали отива да преследва някого или да купи мляко.

— Не и това ченге. Ако сте познавали детектив Колтрейн би трябвало да го знаете.

Не зае мъжкарската поза на Клифтън, но се приближи към Ив също като него.

— Нима мислите, че ще ви позволя да очерните екипа ми? Да твърдите, че един от полицаите ми е убил друг и да се отървете безнаказано?

— Не, не мисля. Ако някой постъпи така с моите хора и аз бих го сритала. Но и бих си задала някои доста трудни въпроси и бих се поровила по-дълбоко от всеки друг.

— Аз не съм като вас.

— Не, не сте.

— Внимавайте с какво притискате и колко.

Бе готов да се отдалечи с гневна походка, но от ескалатора слязоха Уитни и съпругата му. Делонг сковано тръгна към тях. Последваха ръкостискания, съболезнования. Ив видя как Уитни кимна преди Делонг да стъпи на ескалатора за нагоре.

Семейство Уитни изминаха останалото разстояние до Ив.

— Командир Уитни, госпожо Уитни.

Госпожа Уитни, елегантна с консервативния си черен костюм, задържа ръката й между своите. Този жест, толкова нетипичен, накара Ив да примигне.

— Чака ви тежка работа. Най-тежко е днес.

— Да, госпожо.

— Идвам след малко — каза Уитни и потупа съпругата си по ръката. Въздъхна, докато тя влизаше в траурната зала. — Когато загине полицай, онези, които имат лошия късмет да споделят живота си с полицаи, го изживяват тежко. Е, лейтенант Делонг иска да поговори с мен при първа възможност. Може би знаете във връзка с какво, лейтенант?

— Не мога да ви кажа, сър.

— Или не желаеш. Засегнала си болно място, предполагам. Като шеф на екипа той иска да защити подчинените си.

— Да, сър, или защитава себе си.

— Ако засечеш връзка между него или някой друг от екипа му с Рикър, постарай се да намериш солидни доказателства. Ако трябва да вкараме ченге в затвора, няма място за грешки.

Въпреки че й се искаше час по-скоро да тръгне нагоре, Ив отдели време да притисне Клипър.

— Какво искаше Делонг? — попита тя. Когато лицето на медицинския експерт доби измъчен израз, шумно въздъхна. — Разследвам убийство на ченге. Ако има връзка със случая ми, трябва да узная какво е казал.

— Само попита дали мога да му кажа нещо и защо му е отказан достъп до информация за случая. Разстроен и отчаян е, Далас. Кой не би се чувствал така?

— Какво му каза?

— Че ръцете ми са вързани. Ти решаваш. Така стоят нещата и така иска шефът ми. Моите ръце са вързани. — Почеса се по тила. — Страшно се е озлобил срещу теб. Мисля, че вече знаеш.

— Да, добих представа.

— Всеки от хората му се обади или дойде в моргата да иска информация. Не давам никаква.

— Оценявам това. Някой от тях да ти е създавал неприятности?

Клипър замислено поглади козята си брадичка.

— Да кажем, че детектив Клифтън ми отправи предложение да правя любов със себе си и няколко пъти спомена майка ми.

— Голям чешит си, Клип. Нападна ли те физически?

— Държах лазерен скалпел по време на разговора ни. Бих казал, че иначе щеше да поиска да потанцуваме.

— Добре.

— Наистина няма какво да кажа на когото и да било.

— Да, но те не знаят това. Нека нещата останат така.

Ив забеляза Рурк, който разговаряше със семейство Уитни. Извърна глава към вратата и даде знак на Пийбоди.

Рурк знаеше къде да я намери, помисли си тя.

— Впечатления — каза Ив, когато тръгнаха нагоре.

— Тези хора са доста нещастен екип и всички таят в себе си гняв. Носи се слух, че губим твърде много време и енергия да изравяме кирливите им ризи, вместо да проверяваме други версии.

— Кой го е пуснал?

— Знаеш как е, Далас. Този казва на онзи, че го чул от някого, който казал нещо. Ченгетата са клюкари. Честна дума, не са ме работили толкова пъти за толкова кратко време, откакто с Макнаб се нанесохме в новия апартамент и ни се искаше да се изчукаме във всяка стая и да повторим.

— Да, денят ми нямаше да бъде пълноценен, ако не бях узнала това.

— Разнообразни техники — продължи Пийбоди, — които също събуждат мили спомени за онази нощ. Делонг е прям. Държи се властно, сякаш съм длъжна да отговарям на въпросите му, защото е с по-висок чин. Нюмън хитро извърта нещата така, че неусетно да се разприказваш. О’Брайън предразполага с тъжните очи и бащински маниер. А Клифтън има подход на побойник.

— Посегна ли ти?

— Не, но щеше да го направи, ако О’Брайън не го бе избутал. Започна да нервничи, защото не му казах каквото искаше да узнае и ме нарече „подмазвачка, която целува задника на шефката си“. Отговорих, че все още не съм имала удоволствието, макар да е най-сексапилният в отдела от женските.

— Това ми звучи като подмазване.

— Струваше си. Стана червен като рак или по-скоро цикламен. Нали се сещаш, онова ярко розово цвете.

— Нямам представа и не искам да имам.

— Както и да е, изчерви се и беше готов да ме сграбчи. О’Брайън застана пред него.

— И беше достатъчно?

— Каза: „Не забравяй къде се намираш, Дак. Не посрамвай нашата Ами и останалите от екипа“. Клифтън отвърна, че двете кучки от отдел „Убийства“ се опитвали да ги посрамят, но се укроти, оттегли се. О’Брайън се извини за поведението му, с онези тъжни очи и бащински тип.

Ив въздъхна дълбоко докато влизаше в съблекалнята.

— Любопитно. Интересна динамика наблюдаваме там. — Замисли се докато се събличаше. — О’Брайън е като баща за другите. Най-възрастният, най-опитният. Допитват се до него, преди да се обърнат към лейтенанта. Той е този, който ги събира на барбекю или вечеря-изненада. — Седна и свали грубите черни обувки. — Нюмън е кротък тип, с когото всеки би пийнал по бира след работа. Не се изявява и през повечето време си мълчи. Пълна противоположност на Клифтън, вироглавия, избухлив отворко, който обича да използва значката и юмруците си, за да стряска хората.

— Е, ти също. Донякъде.

— Да, аз също. Но при мен е приятен страничен ефект, докато при него е приоритет. Майната им на правилата и разпоредбите. Ако се наредиш на опашка, винаги ще те пререди. Трудно овладява нервите си. Другите го държат под око, вразумяват го, но рано или късно… — Ив поклати глава — тази невъздържаност ще му донесе неприятности. — Закачи униформата си, прибра обувките и започна да се облича. — Грейди? Достатъчно умна е да използва факта, че има цици, когато я устройва, но го забравя, когато не й изнася. Амбициозна е и можеш да бъдеш сигурна, че знае как да подходи към всеки друг от екипа.

— Иска шефското място?

Ив се огледа наоколо.

— Може би, но не се старае толкова, колкото бих очаквала, за да го получи. Изглежда й харесва да бъде част от малък колектив. Що се отнася до лейтенанта, струва ми се улегнал тип. Занимава се главно с документация. Застъпва се за хората си и не бих го упрекнала, но господи, щял да се оплаче на Уитни за начина, по който си върша работата. Това е проява на слабост. Шибана слабост е да отправя подобни заплахи. Един екип не може да бъде силен, когато ръководството му е слабо.

Пийбоди въздъхна, докато закопчаваше ризата си.

— Един от тях е, нали?

— Бих се обзаложила. Може би не само един. — Ив погледна часовника си. — Календър и Систо трябва да пристигнат след около дванадесет часа. Изпратих доклада на Уебстър на твоя компютър. Прочети го. Рурк също има нещо, ще поговоря и с него. После може би ще се опитам да уредя покана за Алекс Рикър да си побъбрим тук.

— Ще дойде с цяла армия адвокати.

— Ще бъде адски забавно.

— Като стадо побеснели маймуни. А, Надин се отби. Не доведе екип — бързо добави Пийбоди. — Просто израз на съчувствие. Искрен. Не можа да остане по-дълго, а ти беше заета, така че ще се видите утре.

— За какво?

— Далас. Утре е моминското парти на Луиз.

— О! — „Мамка му.“ — Да.

— Ще дойдем около два да подготвим нещата.

— Какви неща?

— Това-онова.

— Мога да запаля огън под… — Пийбоди доби жално изражение на сритано кутре. — Е, добре. — Нямаше смисъл да си скубя косите, каза си Ив. Просто нямаше смисъл. — Ще нагласите всичко и ще ми се обадите, когато е готово. Мога да поработя дотогава.

„Може и до по-късно — помисли си тя, — ако Календър се обади.“ Навярно възлагаше твърде големи надежди, но добре че можеше да си представя как залавя съучастника на Рикър, вместо тълпи жени, надаващи писъци, докато бъдещата булка отваря глупавите подаръци. Освен това…

— О, по дяволите! Проклетият подарък!

Този път наистина заскуба коси, докато бързаше към офиса си.

Рурк седеше на стола за посетители и спокойно работеше на джобния си компютър. Вдигна поглед, издаде въздишка на съжаление.

— Преоблякла си се. Нямах време да те позяпам в униформа.

— Трябва да пазарувам!

Втренчен в нея, той потърка слепоочието си.

— Извинявай. Май съм слънчасал. Какво каза?

— Не е смешно. — Ив се наведе, сграбчи го за реверите. — Забравих да купя нещо за онова събитие и дори не зная какво би трябвало да купя. Сега се налага да изляза, освен ако… — Ужасеният израз в очите й изведнъж стана замислен. — У дома имаме какво ли не. Не може ли просто да опаковам нещо и…

— Не.

— Мамка му!

Рурк остана спокоен, когато тя се отпусна на стола зад бюрото си и закри лицето си с ръце.

— Правилно ли разбирам, че „нещото“ за „онова събитие“ е подарък за партито на Луиз?

— За какво друго мога да се терзая в момента?

— Ммхм. Дай ми само минута. — Ив промърмори нещо неразбираемо, но вдигна глава, когато го чу да казва: — Каро.

— Да! Гениално. Каро ще купи нещо.

— Не — решително отсече Рурк и я накара отново да се приведе на стола. — Каро — повтори той, — ако си домакиня на моминско парти на близка приятелка, какъв е най-подходящият подарък?

Ив се завъртя и опря чело на плота. Рурк и Каро разговаряха — въпроси, отговори — но думите им не достигаха до съзнанието й, сякаш бяха на китайски.

— Благодаря. Изникна нещо и вероятно ще продължа работата си у дома. Обади се, ако ти трябвам. Приятен уикенд.

Той затвори и Ив го погледна изпод вежди.

— Какво…

Рурк повдигна пръст и въведе нещо в компютъра си.

— Е, добре — каза след миг. — Каро смята, че предвид отношенията ви и повода трябва да подариш на Луиз нещо лично и романтично.

— Какво да бъде, секс играчка?

— Не. Не точно — обясни Рурк. — Еротично бельо. Нощница или както деликатно се изрази тя „ансамбъл“.

Ив изправи гръб.

— Трябва да купя на Луиз облекло за чукане?

— Това е неделикатният начин на изразяване.

— Не мога. Просто е… Дори и да исках, което е далеч от истината, не зная размера й.

— Аз го зная. Току-що проверих всичките й размери. Сега, боя се, че ще трябва да отскочиш до истински магазин, защото се сещаш в последния момент и е твърде късно да поръчаш нещо онлайн.

— Господи. Убий ме.

— Не се безпокой. Зная идеалното място.

— Не се и съмнявам. Искаше ми се да привикам Алекс Рикър, да го поизпотя в стаята за разпити.

— Мислех, че си го изключила като заподозрян в убийството на Колтрейн.

— Така е. Но не мога да кажа какво знае, преди да го изкопча от него. Навярно знае нещо, за което няма да се сети, ако не го разпитам. Ако Макс Рикър е поръчал удара, причината е синът му. По един или друг начин. Сега той ръководи бизнеса. Трябва да знае нещо.

— Не мисля. За това исках да поговорим, преди да се отплеснем с еротичното бельо.

Ив направи гримаса и погледна към отворената врата.

— Не споменавай повече за еротично бельо тук. Това е полицейско управление.

— Тази сутрин се срещнах с Алекс. Всъщност тъкмо се бяхме разделили с него, когато ми се обади за транспорта до Омега.

— Ти… Господи! Не можеш… На Кони Айлънд?

— Мястото беше мой избор. — Рурк се настани удобно, колкото бе възможно, на изтърбушения стол за посетители. — Той поиска срещата.

— Можеше да се окаже капан. Можеше…

— Не беше. А и както казах, мястото беше мой избор. Повярвай ми, бях добре подсигурен.

Ив тръсна ръце. Безсмислено беше да спори, щом вече бе минало. И нямаше причина да не му вярва, щом твърдеше, че е бил добре подсигурен.

Рурк й подаде диск.

— Можеш да чуеш, докато карам. Ще работиш по пътя до кокетното магазинче за бельо, което зная. Предлагат и луксозно опаковане на подаръци.

Ив намръщено сведе поглед към диска.

— Успял си да скриеш записващо устройство от него?

Рурк само се усмихна.