Нора Робъртс
Обещания в смъртта (20)

19.

Глупаво бе да се съвещава с група жени, повечето цивилни, за убийство. Жени по пижами, помисли си Ив докато осведомяваше Рио. Жени по пижами, хапващи пържени филийки или бекон.

Умни момичета, да. Но все пак какво разбираха те, с изключение на Пийбоди, Рио и Майра, от полицейска работа? Не бе зле да включи и Надин, каза си. Щом влезе в ритъм, тя би могла да стигне до прозрение. И можеше да й се има доверие, че няма да постави сензацията пред етиката. Това бе важно.

Може би и Луиз не бе твърде далеч. Като лекар, бе работила с много пострадали от престъпления. Що се отнася до Мейвис, тя познаваше улиците, което не бе от особена полза тук. Но нейната роля бе главно да сервира кафе.

Какво толкова, по дяволите?

— Значи искаш да сключиш сделка с Рауч, да му пуснеш примамка да издаде Макс Рикър и съучастника му в Ню Йорк, който според теб е убил и Колтрейн, и Санди.

— Да. Ако Рауч има името.

— Ако го има — съгласи се Рио. — И да го издаде, че именно той е поръчителят на убийствата — Рикър, човекът, излежаващ две доживотни присъди в най-строгия затвор, който съществува. Не можем да го накажем повече, в реален смисъл, но Рауч, който му е съдействал преди и след, а може би и при самия заговор за убийството, ще си плати. Ако Календър ти намери това, което се надяваш, ще разполагаш с достатъчно, за да го притиснеш и да го накараш да ти даде името на прекия извършител… ако го има.

— Не това е важното. Ако Рикър е дърпал конците, в което съм убедена, трябва да бъде подведен под отговорност. — Ив за нищо на света не би отстъпила. — Да бъде обвинен и осъден за тези две убийства. Едното от които на полицай. Може би още две доживотни присъди няма да означават нищо на практика, но ще имат смисъл заради Колтрейн.

— Законът не може да го накара реално да плати повече, отколкото вече плаща. — Луиз погледна таблото и снимката на Колтрейн. — Но ако не му се потърси отговорност за престъпленията, това не е истинска справедливост, нали? Двама души са мъртви, защото той е пожелал смъртта им.

— Справедливостта е важна и за семействата, загубили обичан близък — добави Майра. — Имат право да я получат.

Рио въздъхна тежко.

— Не мога да не се съглася и ще трябва да изложа всички тези доводи, а може би и още, за да убедя шефа си да приеме този метафоричен шамар за Рикър и възможността, докато се занимаваме с него, да рискуваме друга едра риба да се измъкне. Но няма да му се размине, Далас. Както и на Рауч и приятелчето му.

— Не искам да се отърват безнаказано. Приемане и даване на подкупи, подправяне на записи от охранителна техника, фалшифициране на документи, пране на пари. Можем да обвиним и бившата съпруга, което ще придаде повече тежест. Рауч ще лежи в затвор, но се обзалагам, че десет години ще му се сторят като подарък в сравнение с доживот.

— Ще го обвиним в съучастие в заговор — замислено каза Рио — и после ще се споразумеем. Ще поговоря с шефа си, когато събереш всички доказателства. Но сделката ще зависи от това, което Рауч извади на масата. Мислиш ли, че знае името на убиеца?

— Истинската самоличност не. Вероятно са контактували чрез Санди. Но може би знае достатъчно, за да ограничим кръга и да засечем източника, от който Рикър финансира тази операция. Щом държи едно ченге в джоба си, възможно е да държи и още.

— Сигурна ли си, че е ченге? — попита Надин.

— Не само ченге, а един от колегите на Колтрейн. — Зареди информацията на стенния екран с гласова команда. — Ванс Делонг, лейтенантът. Началник с авторитет, който иска нещата да вървят спокойно. Семеен мъж. От двадесет години на служба, с повече административни интереси и умения, отколкото следователски. Рядко работи навън, но понякога участва в акции.

— Предпочита стабилността — каза Майра, когато Ив кимна към нея. — Притежава солидни лидерски качества, но е по-подходящ за ръководител на малък колектив като този, отколкото на по-голям, по-сложен отдел.

— Детектив Патрик О̀Брайън — продължи Ив. — Ветеранът в екипа. Опитен. Твърди, че предпочита спокойното темпо в този отдел пред предишната си работа. Личната му връзка с Колтрейн е била като между баща и дъщеря, когато са работили като партньори, поставени от Делонг в тандем.

— Според мен той се ползва с най-голямо доверие. Уважаван е от другите — добави Майра. — Съдейки по записките на Далас, мога да кажа, че повече вярват на неговата преценка, отколкото на тази на лейтенанта. Той е лидерът на екипа.

— Колтрейн не би се усъмнила в него — намеси се Пийбоди. — Ако й се е обадил и е казал, че се нуждае от нея във връзка с някакъв случай, каквато и да е операцията, би направила точно това, което предполагаме. Би взела оръжието си и би излязла да се срещне с него. Но… Той беше дълбоко натъжен на поклонението. И жена му дойде. Изглеждаха искрени.

— Понякога за някои убиването е просто бизнес — изтъкна Ив.

— Вярно. — Майра кимна в знак на съгласие. — И този бизнес е нещо отделно от искреността. Полицаите често оставят емоциите си настрана. Човек с неговото професионално дълголетие би могъл да извърши деянието като работа, която трябва да бъде свършена и искрено да съжалява за загубата на приятел и колега. Има зрелостта, необходима, за да запази хладнокръвие при убийствата, има опита. Но личните елементи не се вписват в профила му, поне според мен. Имам предвид унижаването и на двете жертви.

— Може би това е било част от разпорежданията — предположи Луиз. — Част от задачата.

— Права си — призна Майра.

— Не би използвал думата „курва“ в посланието до мен. — Ив се вгледа в лицето на О̀Брайън. — Твърде вулгарна е за човек като него. „Кучка“ да, но не и „курва“. Освен това не мисля, че би се издънил с преследвачите. Твърде опитен е. Делонг може би, но не и О̀Брайън. На този етап той е последен в списъка ми.

Премина към следващия.

— Детектив Дак Клифтън. Да, този би използвал „курва“. И би направил гафа с преследването. Вироглав е, себелюбив и далеч не толкова добър, за колкото си мисли. Най-младият мъж в екипа, въобразява си, че е любимец на жените и се е опитвал да сваля Колтрейн. Отрязала го е.

— Мъжете мразят това. — Надин си взе още една пържена филийка. — Убийството е малко крайно, но всички мразят да бъдат отхвърляни.

— При убийствата има елемент на гняв — изтъкна Майра. — Тази потребност вероятно е заради насладата от близостта до жертвата. Свестяването на Колтрейн, преди да я убие, за да знае какво я очаква. Отново унижението. От човек от този тип бих очаквала да остави следи от сексуално посегателство. Ако не изнасилване, малка гавра. Демонстрация на превъзходство.

— Възможно е да го е направил, без да остави следи. — Луиз обмисли информацията. — Докосване или обидни думи. Не мислиш, че е той — обърна се тя към Ив. — Защо?

— Иска ми се да е той. Гадно копеле е. Но е твърде избухлив, с дълъг списък прояви на агресивност, неподчинение. Рикър би се спрял на някой по-умен, по-хладнокръвен. Възможно е да не е имал друг избор в случая. Не го изключвам, но и той не е на първо място в списъка ми.

Продължи нататък.

— Детектив Джош Нюмън. Кротък, скромен човек. Просто си върши работата и не се набива в очи.

— И този не е начело на списъка ти. — Мейвис застана срещу таблото с табла в ръка. — Жената е. — Отхапа нова хапка и се обърна към Ив. — Сигурно е жената. При нея всичко пасва.

— Защо? — полюбопитства Надин.

— Господи, Колтрейн може да е уважавала лейтенанта и стария. Може да е харесвала и вироглавеца, въпреки че го е отблъснала. Защото не само Морис има добър вкус, а и тя. Може би се е разбирала добре и с Нюмън. Но с тази? Двете жени в екипа. Общували са по различен начин. Жените споделят една с друга неща, за които не биха се доверили на мъж. Погледнете нас. Извинявай — обърна се тя изведнъж към Майра, — навлизам в твоята територия.

— Не, интересно е. Идеята ти е, че Клио Грейди е убила Колтрейн, защото двете са жени.

— Просто мисля, че би могла да се сближи с нея повече, отколкото останалите, да узнае повече за… нали се сещате, за интимния живот на Колтрейн. Не би споделила с вироглавеца, че й е дошло и се нуждае от гореща вана, или със стария, че е загоряла и няма търпение да се отъркаля в леглото с Морис. Неща от този род. Може би тази ги е знаела.

— И по-добре от всички останали е знаела, че онази вечер Колтрейн ще си бъде у дома сама. — Надин присви устни. — Добър довод, Мейвис.

Мейвис се усмихна широко, сви рамене.

— Е — обърна се тя към Ив, — права ли съм, или греша?

— Печелиш наградата за умно момиче.

— Браво!

— Грейди е първият ти заподозрян? Трябваше да ми кажеш — промърмори Пийбоди.

— Осъзнах го едва тази сутрин. Хладнокръвна е, но под повърхността тлее огън. После пръстенът. Добре, вземаш го, за да изглежда като грабеж, но не го изпращаш заедно с оръжието и значката. Запазваш го. Мъж също би могъл да го запази, като трофей. Но тя обича бижутата, изисканите. Това също е елемент. Колтрейн може да е казала на целия екип, че ще прекара вечерта у дома, сама, но предвид профила й, по-скоро би го споделила само с Грейди. Освен това са работили заедно по случай. Повече възможности. И повод Грейди да й се обади, да й каже, че е попаднала на гореща следа. И още нещо, Рикър обича да използва жените. Да ги манипулира, да ги наранява и накрая да се освобождава от тях. За него би било черешката на тортата да настрои една жена срещу друга.

— Санди. — Пийбоди остави чинията си встрани, стана и отиде до таблото. — За жена е било по-лесно да влезе под кожата му. Да гъделичка егото му и да се възползва от заблудата му, че няма от какво да се бои, физически.

— Физическата сила е фактор, нали? — Надин посочи снимката на Грейди. — Убиецът е отнесъл Колтрейн до мазето. Мислите, че Санди е свършил черната работа.

— Може би. Но би могла да се справи и сама.

— Аз отнесох Далас до долу — усмихна се Пийбоди. — Направихме възстановка.

— Ако изхождаме от предположението, че тя е убиецът, не би искала той да бъде там. Или който и да било. — Майра направи жест с ръката, в която държеше чашата си. — Предвид всички теории, било е сблъсък на четири очи, жена срещу жена. Може би по нареждане, но лично.

— Трябва ти нещо повече от теории. Съжалявам. — Рио разпери ръце. — Нямаш правдоподобен мотив, свидетел или доказателство, че който и да е от заподозрените ти е бил на някое от двете местопрестъпления. Освен ако Рауч е работил директно с нея и успее да ни даде нещо конкретно или Рикър внезапно превърти и му хрумне да я издаде, само за забавление, нямаш нито веществени доказателства, нито дори косвени улики.

— Адски жалко. — Мейвис пльосна задника си върху бюрото на Ив. — Защото вътрешният ми глас упорито казва, че тази кучка е убийца.

— Обикновено е нужно нещо повече от вътрешен глас, за да осъдиш някого — отбеляза Рио. — Първо, Календар трябва да постигне пробив. После, при това условие, Рауч трябва да пропее. Въпреки че теорията ми харесва в общи линии, от моя гледна точка срещу нея нямаш нищо повече, отколкото срещу останалите колеги на жертвата. А това, което имаш, е нищо.

— Вътрешният глас трябва да се зачита — възрази Мейвис. — Освен това… Опа! — скочи от бюрото. — Беламина се е събудила — каза тя и потупа голямата розова пеперуда над ухото си. — Идвам!

— Мейвис! — извика Ив, когато тя се отправи към вратата. — Благодаря ти за съдействието.

— Хей, всички с по две Х-хромозоми трябва да се подкрепяме.

— Сигурно вече и другите са се събудили. — Луиз стана. — Ще ги събера в трапезарията, за да не ти пречат.

— Мисля, че купонът вече е към края си. — Надин изпъна крака. — Мога да направя малко проучване, да видим дали ще открия къде пътят на Рикър се е пресякъл с този на Клио Грейди. Трябва да са се свързали по някакъв начин. Предполагам, че си претършувала джобовете й. Малко вероятно е да е убивала хора само за удоволствие и забавление.

— Проверих финансовото й състояние, доколкото можах, без съществено основание да се поровя по-дълбоко. Предполагам, че е получавала нещо, но не подценявам и фактора забавление или това, което доставя удоволствие на хора като нея. Рикър си е падал по по-млади жени. Но връзката им трябва да е започнала отдавна — замислено отбеляза Ив. — Не може да е от скоро. Името й не изникна при проучванията за обкръжението му, когато го заловихме, но не е новачка. Това означава, че има паравани и работи за него от доста време.

— Ако ми намериш връзка между нея и Рикър, нещо солидно, мога да го използвам заедно с връзката й с Колтрейн. Може би ще успея да издействам съдебна заповед за по-задълбочено проучване на финансите й. — Рио се замисли. — Ако успееш да накараш Рауч да каже, че има съучастник сред колегите на Колтрейн. Не ми е нужно име, само потвърждение, че в екипа има човек на Рикър и мога да уредя заповед. Може би вътрешния отдел…

— Нямат нищо срещу нея — осведоми я Ив. — Проверих.

— Е, може би трябва отново да проверят.

— Ще прегледам сведенията за нея още веднъж — каза Майра. — И биографията й. Ще съставя по-обобщаващ профил.

— Ще напиша всичко, ще изчисля вероятностите. — Пийбоди стана да събере празните чинии. — Докато Надин търси пресечни точки с Макс Рикър, аз мога да потърся връзка между Грейди и Санди. Може би той я е привлякъл.

— Или тя него. — Ив зареди още информация на екрана, разделен на две. — Санди, Грейди, Алекс Рикър. Всичките са на почти еднаква възраст. Да, може би това означава нещо. Да се върнем десет години назад или петнадесет. Приятели от колежа. Ако още тогава е работила за Рикър, може би я е използвал, за да стигне до Санди. Нека… Почакайте. — Завъртя се на стола, вдигна линка. — Далас.

— Какво искаш по-напред, Далас? — попита Календър. — Имам куп новини за теб.

— Разгада ли кодовете?

— Да, мамка му. Господи, капнала съм. Нуждая се от презареждане. Текстово съобщение от Омега до Ню Йорк. — Прозина се, примигна. — Извинявай. Текст: „Удар през следващите четиридесет и осем. Пълно ликвидиране. Уреждане на сметките с ловеца. Обичайната сума при потвърждение“. Второ съобщение от Омега до Ню Йорк. А, ето къде засякохме съвпадението на номера с този на еднодневката там долу. Текст: „Тръгвай. Координация с агента. Не ме разочаровай, съкровище“.

— Има ли други?

— Това не е ли достатъчно?

— Нищо от Омега през последното денонощие?

— Не на този. Но ако карам напред, ето едно от Ню Йорк до Омега, същите линкове като при втората трансмисия. Текст: „Мишената е ликвидирана. Никога не разочаровам хората“. Това е изпратено час след смъртта на Колтрейн до нерегистрирания линк, скрит в бюрото на Рауч. Освен това изровихме интересни счетоводни данни. Водил е счетоводство, Далас, за приходите. Плащания, записвани по дати десет месеца назад и номера на сметки, където ги е заделял. Беше лесно като детска игра. Има и имейли. Изтеглихме ги от служебния му компютър. Всяко съобщение би трябвало да се регистрира, но изглежда е платил на приятелчето си да ги заличи. Изпратени са до електронния адрес на Луан Дюбоа.

— Да, разбира се.

— Много любовни излияния. И указания къде и как да получи достъп до средствата, какво да прави с тях. Толкова дълбоко е затънал.

— Арестувай и двамата и ги докарай тук. Но без много шум. Не искам Рикър да узнае, че сме спипали неговия човек. Нарушения на охранителните разпоредби, сближаване със затворници, подозрение за таен заговор. Достатъчно е да поискаш изпращането им тук. Дръжте ги далеч един от друг по пътя. Под строга охрана. Ако е нужно, поискай от директора да изпрати с вас двама, на които може да се има доверие. Ще се свържа лично с него, ще го уредя. Действай, Календър.

— Систо, тръгваме си от тази проклета скала!

— Добра работа — добави Ив, преди да затвори.

— Това ни дава козове срещу Рауч, но докато не докажем, че линкът е бил в ръката на Рикър…

— Не разваляй настроението ми, Рио. Имам работа и съм страшно доволна.

Обади се на директора на затвора, после на Уитни. Накрая, щом обстоятелствата бяха такива, без да й се гади при мисълта, че става информатор на вътрешния отдел, позвъни на Уебстър.

Впери поглед в синия екран на блокирана видеовръзка.

— За бога, Далас, неделя сутрин е. Почивам.

— Имам информация за вътрешния отдел, но ако си твърде зает да…

— Какво, какво?

— Сам ли си?

— Какво значение има за теб? — Уебстър изруга, когато последва мълчание. — Да, да, сам съм. Освен това съм в леглото, полугол. Мога да разблокирам видеото, за да се увериш, ако искаш да си помечтаеш.

— Вече съм те виждала полугол и това никога не ме е карало да си мечтая за каквото и да било.

— Колко си студена.

— Слушай. Уведомявам отдела за вътрешни разследвания, че сериозно подозирам детектив Клио Грейди в съучастничество с Макс Рикър, приемане на подкупи от него и убийствата на детектив Амарилис Колтрейн и Род Санди.

— Почакай, почакай. Ще я арестуваш ли?

— Да съм казала, че ще арестувам някого? Уведомявам те, като работещ във вътрешния отдел, че подозирам полицейски служител в незаконни начинания в съучастие с известен осъден престъпник с цел печалба. Подозирам, че този полицейски служител е убил детектив Колтрейн по поръчка на Макс Рикър, а също и на Род Санди.

— Кой е този Род Санди, по дяволите?

— Личният помощник на Алекс Рикър. В моргата е. Подозирам, че пак по поръчка на Макс Рикър Грейди и Санди са действали като съучастници при убийството на Колтрейн и хвърлянето на подозрения върху Алекс Рикър.

— Какви доказателства имаш?

— Не е нужно да ти предоставям доказателства — каза Ив, когато Уебстър се появи на екрана, нахлузил тениска. — Излагам подозренията си и те са достатъчни, за да се задейства машината. Ако наричаш това полугол, Уебстър, нищо чудно, че си сам в леглото в неделя сутрин.

— Облякох се. Престани да настояваш. Не пускам хрътките по петите на ченге само заради подозренията на друго ченге.

— Знаеш, че не е така. Проучете я по-подробно, Уебстър, не я изпускайте, за бога. Събирам улики и парчетата почти се подреждат. Ако греша, греша. Никой няма да пострада. Но съм сигурна. Имам експертно потвърждение.

— Какво потвърждение?

— Женска интуиция — троснато отвърна и затвори.

„Машината се задейства — помисли си тя, — набира скорост. Не ни остава друго, освен да чакаме.“ Понечи да излезе, но си спомни за гостенките, които навярно сновяха навсякъде из къщата. Отправи се към асансьора. Когато стигна до спалнята си, безшумно се промъкна до вратата и я затвори. После с въздишка се отпусна по очи на леглото.

 

 

Колтрейн седеше на бюрото си, а Ив бе застанала до това на Грейди.

— Никога не е била нито приятелка, нито партньорка. — Гласът на Колтрейн бе пропит с тъга. — На мен или на когото и да било. Би убила всеки от нас, ако Рикър нареди.

— Едва ли си била първата. Нужна е закалка за такова хладнокръвие. Не е убивала като полицай. Внимавала е да не сгафи, защото при причиняване на смърт следват тестове, доста по-трудни от тези за получаване на значка.

— Изглеждаш убедена, че е тя.

— Гледала си я в очите, когато те е убила.

Колтрейн се завъртя на стола си от едната на другата страна.

— Ти сънуваш, Далас, това са твоите изводи. Не мога да ти кажа нищо, което все още не знаеш.

— Е, добре, така да бъде. Да, тя е. Зная, че е тя.

— Защото сме жени.

— Да, донякъде. Мисля, че Мейвис изтъкна добри доводи, но тя беше номер едно в списъка ми от самото начало. Нюмън беше следващият, защото е скромен, не привлича внимание. Съвестен, приятен, не създава проблеми. Човек като него може да бъде добър наемник. Затова изключих Клифтън. Твърде лабилен е. Лейтенантът? Бюрократичен тип, а О’Брайън… Просто вярвам, че е почтен човек. Добър полицай, който се гордее с работата си. Никой не би се гордял с нещо, което използва за нечисти цели, с нещо, което предава. Плюс съпругата, семейството. Защо да полага усилия да покрива разходите, да осигури добро образование на децата, ако има такава златна мина?

— Харесваш го.

— Да. Делонг се нуждае от сплотен екип. Те са семейство и тази динамика е важна за него. Клифтън е позьор, мотае се с приятели, пред които се хвали на кого е взел страха, или използва това, за да впечатли някоя фуста. Нюмън избутва смяната, може би сяда да пийне с партньора си, а после се прибира при жената и кучето. Грейди е самотница. Никой не я чака, когато се прибере у дома. Зная как е. Но не живее заради работата. Ако беше така, умна и самоуверена жена като нея досега да е станала детектив втора степен, близо до първа, или поне част от по-силен, по-секси екип. — Ив чукна с пръсти по бюрото на Грейди. — Но не се изявява. Защото ако привлече внимание, някои хора биха проявили любопитство да узнаят повече за нея. Има нещо за криене.

— Ти също имаш. Осемгодишна да заколиш баща си е голяма тайна за едно ченге.

— Не си го спомням ясно. А и да не беше така, няма особено значение. Живеех заради работата. Нуждаех се от нея като от въздух. И Фийни държеше на мен… — Замълча, наклони глава. — Някой държеше на мен. Това беше на първо място. Той повярва в мен, което ми даде мощен стимул. Може би Рикър е видял нещо у нея. Ами ако…

Ив замълча, изруга.

— Котаракът е на задника ти.

Ив се събуди, усещайки лапите на Галахад върху задника си. Изведнъж тежестта му изчезна. Тя се обърна по гръб и видя Рурк със сърдития котарак в ръце.

— Съжалявам — каза той. — Дебел е, но е хитър. Изпревари ме.

— И ти ли искаш да мачкаш задника ми?

— Само за това си мисля ден и нощ. — Седна до нея, погали котарака. — Казаха ми, че снощи са те откъснали от купона. Род Санди.

— Да. — Ив се надигна. — Не мисля, че съм липсвала на някого, особено…

— На мен ми липсваше.

Тя се усмихна.

— Наистина ли?

— Да.

Той се наведе и я целуна.

— Мисля, че трябва да те попитам — забавлява ли се?

— Бях с мъжка компания в казина, стриптийз клубове от най-изисканите до най-долнопробните.

— Завел си Трухарт на стриптийз?

— Почти свети в тъмното, когато се изчерви. Всъщност е чаровен. Момчето удари пет стотачки на някаква тъпа игра, наречена „Пиратски войни“.

— Пет? Виж го ти Трухарт!

Рурк се засмя.

— И оттогава чух какви ли не версии на тази история.

— О, господи! Срамежливият ми сладур. Почакай. Повтори. Завел си и господин Майра на стриптийз?

— Той е голямо момче и се позабавлява. Има два печата от червило за доказателство.

— Не, не, не. — Ив запуши ушите си. — Не искам да слушам за господин Майра и някакви печати от червило.

— И спечели около хиляда и двеста на зарове. Макнаб си тръгна с две хиляди и триста долара и осемдесет и пет цента печалба. Запомнил съм точно, защото ни информира безброй пъти. Чарлз загуби малко повече. Фийни спечели около двадесет и пет долара и репутацията на късметлийската му риза остана неопетнена. Бакстър приключи на чисто.

— А ти, баровец?

— Казиното е мое, така че ако спечеля, губя в известен смисъл. А ти? Забавлява ли си? — Когато остана мълчалива, с намръщено изражение, той погали трапчинката на брадичката й. — Не ти зададох толкова труден въпрос.

— Трябва да помисля. Не мога да отрека, че се забавлявах по някакъв странен начин. Изненадана съм. Тази сутрин имах работна закуска с ядрото на компанията. Непланирано. И Мейвис категорично посочи убиеца.

— Мейвис?

— Да. Около мен бяха всички тези мозъци… не че Мейвис е глупава, но там бяха полицейски детектив, психолог, топ репортер и лекар. А бившата джебчийка и понастоящем известна музикална водеща и майка беше тази, която го назова. Ще ти разкажа по-късно, ако искаш, но мисля, че трябва да сляза и да изпратя гостенките си по подобаващ начин, какъвто и да е той.

— Всички си тръгнаха.

— Не се шегувай с мен.

— С горещи благодарности за страхотния купон.

Ив понечи да се усмихне, но се сдържа.

— Изложих се, нали? Изложих се като домакиня. Просто легнах да подремна, докато другите закусят. Трябваше да сляза да им помахам за довиждане и да благодаря на всички, че дойдоха.

— Мога да те уверя, че всички, които все още бяха тук, когато пристигнахме, се надяваха да си починеш добре, защото наистина се нуждаеш от това. Наложи се Макнаб да се качи да събуди Пийбоди, така че не си била сама. Мисля, че си се справила чудесно.

— Колко съм спала?

— Не зная в колко часа най-сетне си се проснала по очи, но сега наближава четири.

— Мамка му. Мамка му. Трябва да се обадя, да проверя дали Календър вече пътува насам.

— Мога да ти отговоря, че е на път заедно с колегата си, двама арестанти и представител на Омега. Трябваше да съгласуват подробностите около полета на совалката с мен. — Отдръпна се, седна на ръба и потупа по леглото до себе си. — Ела тук да ми кажеш какви арестанти превозва моята совалка до Ню Йорк и каква е връзката им с Рикър, Колтрейн и Санди.

— Ще отнеме доста време — предупреди го тя.

— Повярвай ми, след близо двадесет часа хазарт, голи жени, музика за стриптийз и изключително мръсни вицове искрено се радвам, че съм си у дома.

Ив се претърколи и се сгуши до него.

— И ти ми липсваше.

Докато котаракът седеше на пода до леглото и се миеше, тя разказа на Рурк за напредъка в разследването.