Лукиан
Морски разговори (8)

8
Посейдон и делфини

ПОСЕЙДОН

Браво на вас, делфини, че винаги сте човеколюбиви! Някога поехте и донесохте на Истъма сина на Ино^[1], когато той, заедно с майка си, падна от Скироновата скала, а сега ти подхвана китариста, този от Метимна^[2], изнесе го на Тенар заедно с празничната одежда и с китарата му и не допусна да загине мърцина от ръцете на моряците.

ДЕЛФИНЪТ

Не се чуди, Посейдоне, че правим добро на хората: и ние самите от хора сме станали риби.

ПОСЕЙДОН

Да, и обвинявам Дионис, задето, като ви победи в морска битка, ви преобрази^[3], докато трябваше само да ви покори, както подчини всички други. Но как се разви историята с въпросния Арион, делфине?

ДЕЛФИНЪТ

Периандър, мисля, го харесвал и често го викал заради изкусната му свирня. Благодарение на тирана Арион забогатял и решил да отплува за дома си, в Метимна, да покаже там богатствата си. Качил се на кораба на някакви разбойници. Показал им, че носи много злато и сребро. Като стигнали към средата на Егея, моряците направили заговор срещу него. Тогава той — аз чувах всичко, защото плувах край кораба — каза: „Щом сте решили това, оставете ме поне да си взема одеждата, да изпея една погребална песен за самия себе си и тогава сам ще се хвърля в морето.“ Разрешиха му моряците, той взе одеждата си и пя много изкусно. После се хвърли в морето с мисълта, че веднага ще умре. Но аз го подхванах, натоварих го на гърба си и го изнесох на Тенар.

ПОСЕЙДОН

Похвалявам те за любовта ти към музиката! Достойно си се отплатил за песента му!