Лукиан
Морски разговори (14)

14
Един тритон и нереиди

ТРИТОНЪТ

Вашето чудовище, нереиди, което изпратихте срещу Кефеевата дъщеря Андромеда, не само че не е сторило зло на девойката, както смятахте, ами и самото то е вече мъртво.

НЕРЕИДА

Кой го е умъртвил, тритоне? Или Кефей, излагайки девойката като примамка, го е нападнал и убил, скрит в засада с голяма войска?

ТРИТОНЪТ

Не, Ифианасо. Но аз мисля, че вие всички знаете Персей, сина на Даная, който, заедно с майка си, бе затворен в ковчег и хвърлен от дядо си в морето, а вие го съжалихте и спасихте.

ИФИАНАСА

Зная за кого говориш. Сигурно той е станал вече момък — храбрец и хубавец.

ТРИТОНЪТ

Той уби чудовището.

ИФИАНАСА

Защо, тритоне? Тъй ли трябваше да ни се отблагодарява, задето го спасихме?

ТРИТОНЪТ

Аз ще ви разкажа как е станало всичко. Той бил пратен срещу горгоните, да извърши този подвиг по заповед на царя^[1], и когато стигнал в Либия…

ИФИАНАСА

Как, тритоне? Сам? Или е водил и други, съратници? Та иначе пътят е труден.

ТРИТОНЪТ

Прелетял по въздуха. Крилат го направила Атина. А когато стигнал там, дето живеели горгоните, те, мисля, спели. Тогава той отсякъл главата на Медуза и отлетял.

ИФИАНАСА

Как е могъл да я погледне? Никой не може да ги гледа. Който ги види, след тях вече нищо друго не ще може да види^[2].

ТРИТОНЪТ

Атина поставила пред него щита си — чух го да разказва това на Андромеда, а после и на Кефей, — та Атина направила да види в блестящия щит като в огледало образа на Медуза. След това той хванал косите й с лявата си ръка, но гледал към отражението, а с кривия си меч в дясната й отрязал главата и още преди да се събудят сестрите й, отлетял.

Когато стига етиопското крайбрежие, той лети вече близо до земята и вижда Андромеда, прикована на една издадена скала, прекрасна, о богове, с разпуснати коси, полугола, с непокрити гърди! И първо, обзет от жал, я заразпитвал за участта й и за причината на присъдата и, а малко по-малко, обзет от любов — той е трябвало да спаси девойката, — решил да й помогне. И когато чудовището се спуснало страховито, за да погълне Андромеда, момъкът, издигнат във въздуха, с едната си ръка стиска меча и му нанася удари, а с другата му показва горгоната и го превръща в камък. То е мъртво, и по-голямата част от него, която видяла Медуза, е вкаменена. А Персей освободил девойката от въжето, подал й ръка и я поел, когато тя слизала на пръсти от хлъзгавата скала. Сега се жени за нея в дома на Кефей и ще я отведе в Аргос. Така вместо смърт тя намери мъж, и то не какъв да е.

ИФИАНАСА

Аз не се сърдя много за станалото. Какво е съгрешила към нас девойката, ако майка й^[3] е била горделива и се е смятала за по-хубава от нас?

ДОРИДА

Но тъкмо тъй щеше да я заболи за дъщеря й — нали е майка?

ИФИАНАСА

Нека вече не припомняме тези неща, Доридо — че една варварка е приказвала повече, отколкото й се пада. Достатъчно я наказахме със страха за дъщеря й. Нека сега се радваме на сватбата!