Лукиан
Морски разговори (15)

15
Зефир и Нот

ЗЕФИР

Откакто съществувам и духам, никога не съм виждал по-величествено шествие в морето. Ти не го ли видя, Ноте?

НОТ

За какво шествие говориш, Зефире? Кои участвуваха в него?

ЗЕФИР

Пропуснал си извънредно приятно зрелище, каквото вече няма да видиш.

НОТ

Работех около Червеното море, духах и в част от Индия, по крайбрежието на тая страна, та не зная нищо от това, за което говориш.

ЗЕФИР

Но знаеш Агенор от Сидон, нали?

НОТ

Да, бащата на Европа. Е?

ЗЕФИР

Тъкмо за нея ще ти разкажа.

НОТ

За туй, че Зевс от дълго време люби тази девойка? Това го зная отдавна.

ЗЕФИР

Значи, за любовта му знаеш, а сега чуй по-нататък.

Европа беше слязла на брега да си играе и водеше дружки. Тогава Зевс се уподоби на бик и започна да играе с тях. Той беше прекрасен: съвсем бял, с извити рога, с кротък поглед. Подскачаше и той на брега и нежно — нежно мучеше, та Европа дори се осмели да го възседне. Щом стана това, Зевс бързо се втурна към морето с нея на гърба, хвърли се във водата и заплува, а тя, страшно изплашена от станалото, се държеше с лявата ръка за единия му рог, за да не се свлече, а с другата придържаше разветия си пеплос.

НОТ

Приятно зрелище си видял, Зефире, любовно: Зевс плува и носи любимата си!

ЗЕФИР

Но това, което стана после, бе много по-приятно, Ноте. Изведнъж морето притихна, навлече върху себе си безветрие, показа се гладко. Ние всички мълчахме и само като зрители следяхме това, което ставаше. Ероси летяха почти над водата, та от време на време я докосваха с върха на нозете си, носеха запалени факли и пееха сватбена песен, а нереидите бяха изплавали, препускаха на делфини и ръкопляскаха. Повечето бяха полуголи. Тритоните и всички други морски същества, които не внушават страх, танцуваха около девойката. Посейдон, възкачен на колесница, заедно с Амфитрита, седнала до него, весело препускаше и отваряше път на плаващия си брат. Накрай два тритона носеха Афродита, която бе легнала върху мида и пръскаше различни цветя върху невестата.

Това стана от Финикия до Крит. А когато стъпиха на острова, бика вече го нямаше: Зевс, хванал Европа за ръка, я поведе към Дионисовата пещера, почервеняла, с приведен поглед: знаеше вече за какво я води. А ние се хвърлихме в морето — един насам, друг натам — и го развълнувахме цялото.

НОТ

Блазе ти за това зрелище, Зефире! Аз пък гледах грифони, слонове и черни хора…