Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Великите трагедии (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Tragedy of King Lear, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир

Събрани съчинения в осем тома

Том 4

Трагедии

 

Превел от английски: Валери Петров

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова

Издателство „Захарий Стоянов“

История

  1. — Добавяне

Втора сцена

В замъка на Глостър.

Влиза Едмънд с писмо е ръка.

 

ЕДМЪНД

Природо, ти си моята богиня —

на твоите закони аз ще служа!

Защо да трябва да се подчинявам

на злия обичай, да се оставям

на правната дребнавост да ме граби,

понеже съм се появил дванайсет

или петнайсет месеца по-късно

от брат си? Извънбрачен! Незаконен!

Неистински! Защо? Какво ми има?

Добре съм сложен, хубав, с остър ум

като плода на всяка честна майка!

Защо клеймят ни с думи като „долен“,

„позорен“, „низък“? Низък — този, който

във страстните грабежи на плътта

получил е по много буйна сила,

отколкото отива за цял полк

от хапльовци, заченати със мъка

помежду сън и яве, в уморено

и спарено легло? Добре тогава,

законни Едгар — твоите земи

ще станат мои! Нашият баща

обича своя незаконен Едмънд

като законния си… Ха! „Законен“ —

красива дума! Но помни, законни,

че ако планът с туй писмо сполучи,

то Едмънд, незаконният, ще стъпи

на шията ти! Чувствам как раста!

Потръгва ми, усещам го! Природо,

подкрепяй незаконните си рожби!

 

Влиза Глостър.

 

ГЛОСТЪР

Французинът обиден! Кент изгнан!

Самият крал заминал посред нощ,

разменяйки корона за издръжка!

И всичко тъй набързо!… Едмънд! Казвай!

Какви са новините?

 

ЕДМЪНД

Никакви, ваша милост.

 

ГЛОСТЪР

Защо се опитваш да скриеш това писмо?

 

ЕДМЪНД

Наистина не знам никакви новини, милорд.

 

ГЛОСТЪР

Какво четеше те питам!

 

ЕДМЪНД

Нищо, милорд.

 

ГЛОСТЪР

Нищо? Защо тогава побърза да го мушнеш в джоба си? Когато нещо е нищо, няма защо да се крие. Дай, дай да видим! Ако е нищо, няма да ми трябват очилата.

 

ЕДМЪНД

Моля ви да ме извините, сър! Писмото е от брат ми. Не съм го още дочел, но докъдето стигнах, струва ми се, че не е за вашите очи.

 

ГЛОСТЪР

Давай писмото, господине!

 

ЕДМЪНД

И да ви го дам, и да се откажа — все ще ви разгневя. Доколкото разбрах, съдържанието му е осъдително.

 

ГЛОСТЪР

Давай, давай!

 

ЕДМЪНД

За чест на брат си вярвам, че той го е написал само за да изпита моята добродетелност.

 

ГЛОСТЪР (чете)

„Това осветено от законите уважение към годините ни отравя най-хубавото време, като ни държи далеч от богатствата ни до деня, в който вече старостта ни няма да знае какво да прави с тях. Почва да ми тежи като безсмислено робство това подчинение на една старческа власт, която ни яха не защото е силна, а защото я търпим. Обади ми се, да поговорим по-надълго за това. Ако можеше баща ми да заспи и да трябваше аз да го събуждам, ти щеше да се радваш завинаги на половината от доходите му и да се ползваш до гроб от обичта на своя брат.

Едгар“

Хм! Заговор! „… да заспи и да трябваше аз да го събуждам…“ Едгар, син ми, да има ръка да напише такова нещо? Сърце и ум да го помисли?… Кога го получи? Кой ти го донесе?

 

ЕДМЪНД

Никой, милорд. Там е хитростта! Намерих го на пода в стаята си, подхвърлено през прозореца.

 

ГЛОСТЪР

А почеркът на брат ти ли е?

 

ЕДМЪНД

Ако писмото беше за нещо добро, милорд, щях да се закълна, че е неговият; но при такова съдържание бих се радвал да не е.

 

ГЛОСТЪР

Неговият е!

 

ЕДМЪНД

Ръката му го е писала, милорд, но сърцето му, надявам се, не е участвало.

 

ГЛОСТЪР

Друг път да ти е подмятал нещо по този въпрос?

 

ЕДМЪНД

Никога, милорд, но често съм го чувал да поддържа, че когато децата станат пълнолетни, а родителите им почнат да стареят, с доходите трябвало да се разпорежда синът, а бащата — да бъдел под негова опека.

 

ГЛОСТЪР

Ах, негодникът му с негодник! Същото, което застъпва и в писмото си! Отвратителен негодник! Мръсен, гнъсен, омразен негодник! Противоестествен мерзавец! Върви, момко, върви и ми го докарай тук! Ще кажа да го задържат! Мръсен негодяй! Знаеш ли го къде е?

 

ЕДМЪНД

Не знам, милорд. Но, вярвайте ми, ще постъпите добре, ако благоволите да отложите избухването на гнева си срещу брат ми, докато не получите сигурно потвърждение за недобрите му помисли, защото, ако незаслужено го накажете, това ще хвърли петно върху честта ви и ще подрони съвсем чувството му за дълг към вас. Залагам живота си, че това писмо е написано не с лоши намерения, а за проверка на моята честност!

 

ГЛОСТЪР

Тъй ли мислиш?

 

ЕДМЪНД

Ако ваша милост смята за уместно, аз ще ви настаня там, откъдето ще можете да чуете разговора ни по този въпрос и да узнаете истината със собствените си уши. Това би могло да стане още тази вечер.

 

ГЛОСТЪР

Не може да бъде такова чудовище!

 

ЕДМЪНД

И не е, бъдете сигурен!

 

ГЛОСТЪР

За баща си, който тъй нежно и силно го обича! Земя и небе! Едмънд, бръкни в него! Обърни му душата наопаки, моля те! Действай, както намериш за добре! Титлата ти давам за истината!

 

ЕДМЪНД

Веднага ще го потърся, сър. Всички средства ще хвърля, за да изпълня задачата си, и ще ви съобщя за стореното.

 

ГЛОСТЪР

Тези затъмнения на слънцето и на луната напоследък не ни предвещават нищо добро! Както и да умуват върху тях природните науки, природата ни страда от зловредните им влияния. Любовта се охлажда, дружбата слабее, братя се смразяват. В градовете — бунтове, по селата — раздори, в дворците — предателства. Ето, и връзката между баща и син разкъсана! Този мой негодник изпълнява предсказанието „чедо против баща“. Кралят ни се отклони от природния закон — и това е казано! „Баща против чедо.“ Свърши се доброто ни време: интриги, двуличия, измени и всякакви гибелни безредици ще ни преследват по петите до гроба. Проникни му в душата, Едмънд! Ти няма да загубиш от това! Само предпазливо! И благородният, откровеният Кент — в изгнание! А каква му е вината? Че е честен! Странно!

 

Излиза.

 

ЕДМЪНД

Ей го върха на човешката глупост: когато нещо ни върви накриво — най-често поради крайностите на собствената ни природа, — да стоварваме винаги вината за нещастията си върху слънцето, луната и звездите. Като че сме нехранимайковци по календарна необходимост; глупаци вследствие на небесна принуда; мошеници, крадци и мерзавци благодарение на астрални надмощия; лъжци, пияници и прелюбодейци в резултат на планетни влияния; и изобщо измет от всякакъв вид поради неудържими тласъци свише! Какво по-славно оправдание за всеки женкар от това да припише пърчовския си нагон на някоя звезда! Баща ми се е съешил с майка ми под опашката на Дракона и аз съм врекнал под Голямата мечка, та затова съм сега грубиян и тичам по курви! По дявола, щях да съм този, който съм, дори и най-невинната звездица да беше мигнала, когато майка и татко са майсторили незаконния си изтърсак!

Влиза Едгар.

Ей го и моя човек, тъкмо навреме, като развръзка в древна комедия! Ролята ми е на ужасен меланхолик, въздишащ като някой смахнат Том, пуснат от Бедламската лудница[10]. О, тези затъмнения ни вещаят страшни ежби!

Тананика.

Фа, сол, ла, ми.

 

ЕДГАР

Какво има, братко Едмънд? Защо си се замислил тъй дълбоко?

 

ЕДМЪНД

Мисля, братко, върху едно предсказание, което прочетох вчера. За последствията от затъмненията.

 

ЕДГАР

Нима се занимаваш с тези неща?

 

ЕДМЪНД

За жалост нещастията, за които то говори, се сбъдват! Противоестествени раздори между деца и родители, мор, оскъдица, изстиване на стари приятелства, междуособици в страната, заплахи и проклятия срещу крал и благородници, безпричинни подозрения, разбягване на привърженици, брачни нарушения и какво ли не още!

 

ЕДГАР

Че откога си се пристрастил към астрологията?

 

ЕДМЪНД

А ти откога не си се виждал с баща ни?

 

ЕДГАР

От снощи.

 

ЕДМЪНД

Снощи разговаряхте ли?

 

ЕДГАР

Цели два часа.

 

ЕДМЪНД

А дружески ли се разделихте? Не забеляза ли някакво недоволство в думите или в държанието му?

 

ЕДГАР

Не, защо?

 

ЕДМЪНД

Припомни си с какво може да си го засегнал и много те моля, избягвай да му се мяркаш пред очите, докато времето поохлади гнева му! Сега и да чуе, че си тежко пострадал, пак няма да му мине — така е разярен срещу теб!

 

ЕДГАР

Някой подлец ме е оклеветил!

 

ЕДМЪНД

И аз от това се боя! Моля те, бъди много предпазлив с него, додето яростта му се уталожи! Иди в стаята ми и стой там, докато не направя тъй, че да чуеш какво баща ни говори за теб. Моля те, върви! Ето ти ключа. И ако трябва да излизаш — само въоръжен!

 

ЕДГАР

Въоръжен?

 

ЕДМЪНД

Братко, съветвам те за твое добро: не излизай ни за миг без оръжие! Подлец да съм, ако срещу тебе не се готви нещо! Разказах ти какво съм видял и чул само в общи думи. Ти не можеш си представи истинския ужас на нещата! Моля те, побързай!

 

ЕДГАР

Но да ми се обадиш скоро!

 

ЕДМЪНД

Бъди спокоен, само за теб мисля!

Едгар излиза.

Един наивен татко и един

великодушен брат, незащитен

от чуждо зло, защото сам е чужд

за злобна мисъл — две чудесни жертви

за моя план! Той вече се избистря!

Умът ще ми издействува наследство,

а цел такава не подбира средство!

 

Излиза.

Бележки

[10] „… Том… от Бедламската лудница…“ — след закриването на манастирите в Англия (XVI в.) бившият Витлеемски (Бедлам — Витлеем) манастир в Лондон бил превърнат в лудница. След известно „лекуване“ хронично болните бивали пускани с разрешение да 781 просят. Народът им дал прякора Томовци от Бедлам; мнозина умствено здрави бедняци симулирали лудост, за да могат да просят като Томовци из страната, без да бъдат наказвани за скитничество.