Метаданни
Данни
- Серия
- Великите трагедии (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Tragedy of King Lear, 1606 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Валери Петров, 1974 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 13 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011)
- Корекция
- Alegria (2012)
- Корекция
- NomaD (2012)
Издание:
Уилям Шекспир
Събрани съчинения в осем тома
Том 4
Трагедии
Превел от английски: Валери Петров
Редактор на изданието: Бояна Петрова
Редактор на издателството: Иван Гранитски
Художник: Петър Добрев
Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова
Издателство „Захарий Стоянов“
История
- — Добавяне
Шеста сцена
Селски дом край замъка на Глостър.
Влизат Глостър и Кент.
ГЛОСТЪР
Тук е все пак по-добре, отколкото на открито. Недейте му придирва. Ще се постарая да го направя по-удобно с каквото мога. Няма да се бавя.
КЕНТ
Боговете да ви възнаградят за добрината! Бесът надви всичките му умствени сили!
Глостър излиза.
Влизат Лир, Едгар и Шутът.
ЕДГАР
Фратерето[34] ме вика! Казва, че великият Нерон ловял сега риба с въдица край езерото на мрака. Моли се, глупчо невинни, и се пази от Нечистия!
ШУТЪТ
Можеш ли ми каза, чиченце, какъв е лудият — дворянин или селянин?
ЛИР
Крал е! Крал!
ШУТЪТ
Не позна! Той е селянин, на когото синът е станал дворянин, защото такъв, и да е с ума си, пак ще се побърка, като види как хлапето му се дуе пред него.
ЛИР
Да можех да насъскам двеста бяса
към тях да литнат с нажежени вили!
ЕДГАР
Нечистия ме хапе по гърба!
ШУТЪТ
Луд е, който вярва на вълча кротост, конско здраве, хлапашка любов и курвенска клетва!
ЛИР
Добре тогаз. Откривам съд над тях!
Към Едгар.
Ти сядай тука, съднико премъдри!
Към Шута.
Ти тука, учени законоведе!…
Лисици непризнателни, на съд!
ЕДГАР
Погледайте го как се е облещил!
Ако ти трябват зрители, госпожо?
„Моя малка Бес,
в лодката си влез
и ела ми на гости със нея!…“
ШУТЪТ
„… Няма как, момче,
чепът й тече
и при тебе да дойда, не смея!“[35]
ЕДГАР
Нечистия мами бедния Том с глас на славей! Хопданс пищи в корема на Том — иска две пресни херинги. Стига си ръмжал, черни ангеле, нямам храна за тебе!
КЕНТ
Недейте се вълнува, господарю!
Пооблегнете се на таз възглавка!
ЛИР
Не, искам да присъствам на процеса!
Извикайте свидетелите тук!…
Към Едгар.
Ти, съдниче във мантията, сядай!
Към Шута.
И ти до него, негови събрате
по безпристрастие!
Към Кент.
И тебе включвам
в състава на съда. Седни до него!
ЕДГАР
Да съдим справедливо!
„Вакло ти стадо, сънливо момченце,
влязло е в чужда ливада.
Ако му свирнеш със нежно устенце,
няма от туй да пострада!“
Писи, писи, сива мачко[36]!
ЛИР
Съдете първо нея: Гонерила! Свидетелствам под клетва пред уважаемия съд, че тя изрита своя баща, нещастния крал!
ШУТЪТ
Приближете се, госпожо! Вашето име е Гонерила?
ЛИР
Не може да го отрече!
ШУТЪТ
Прощавайте, помислих ви за пейка!
А ето я и втората, чиито
жестоки погледи показват ясно
с какво й е натъпкано сърцето!…
Стой! Стреляйте! Задръжте я! След нея!…
И тук поквара! Съднико подкупен,
защо й позволи да се измъкне?
ЕДГАР
Да ти спаси разсъдъка небето!
КЕНТ
О, жалост! Господарю, де е туй
душевно равновесие, с което
навремето гордеехте се толкоз!
ЕДГАР (настрани)
Ах, тези сълзи ще ме издадат!
ЛИР
И мойте кученца — Грей, Бланш, Любимка —
на, вижте ги и те ме лаят вече!
ЕДГАР
Том ще им се озъби! Чиба, песове проклети!
С черни муцуни и с бели,
догове и спаниели,
хрътки, мелези, палаши,
със опаши, без опаши,
Том лицето си пред тях
щом покаже, те от страх
през врати, стобори в миг
ще побегнат с лай и квик!
Дъ-дъ-дъ! Чиба! Поемайте към пазари, празници и панаири! Бедни Том, рогът ти е пресъхнал![37]
ЛИР
Тогаз ги пусни да аутопсират Регана, та да видим какъв израстък има в сърцето. Трябва да съществува някаква природна причина, която втвърдява сърцата така.
Към Едгар.
Вас, сър, приемам сред своите сто рицари. Само че кройката на дрехата ви не ми харесва. Знам, ще кажете, че е по персийската мода, но все пак сменете я!
КЕНТ
Легнете да поспите, господарю!
ЛИР
Тихо! Тихо! Дръпнете завесите! Тъй! Тъй! Ще вечеряме утре сутрин.
ШУТЪТ
И — тъй, тъй! — ще заспим утре по пладне!
Влиза Глостър.
ГЛОСТЪР
Приятелю, по-бързо! Де е кралят?
КЕНТ
Почива, сър. Недейте го събужда —
нещастният, умът му го напусна!
ГЛОСТЪР
Вземи го на ръце и тръгвай с него!
Дочух, че готвят се да го убият!
Приготвил съм носилка. Положи го
във нея бързо и върви към Довър,
където ще сте в пълна безопасност!
По-бързо, хайде! Ако се забавиш
със четвърт час, и той, и ти, и всички,
които му помагат, ще умрете!
По-бързо вдигай го! Наблизо тук
приготвил съм ви нужното за пътя!
КЕНТ
Измъчената му природа спи.
А този отдих би могъл да бъде
балсам за изтощените му чувства,
които, ако пътят го разбуди,
по-късно много трудно ще укрепнат.
Към Шута.
Ела насам да вдигнем господаря!
Не бива да оставаш!
ГЛОСТЪР
Бързо! Хайде!
Излизат всички освен Едгар.
ЕДГАР
Щом по-високи страдат редом с нас,
не мислим ний за своя дял тогаз.
Дваж по боли скръбта във нашта гръд,
когато другите се веселят,
и дваж по-лек е нашият товар,
щом имаме във мъката другар.
А ето на, почти под съща скръб
глава привеждам аз, а кралят — гръб!
Аз от баща, а той от дъщери.
Наравно сме. Том, крий се вдън гори,
за слуховете в двора бди оттам
и се разкрий пред хората едвам
когато, пръснал всички клевети
със доказателства, успееш ти
да върнеш на невинния правата
и помириш добрия син с бащата!…
Каквото ще да става, само кралят
дано да се спаси! Том, крий се, крий се!
Излиза.