Уилям Шекспир
Крал Лир ^[0] (17)

Седма сцена

 

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

Бързайте към уважаемия си съпруг и му покажете това писмо! Войската на френския крал е слязла на нашия бряг… А вие открийте и ми доведете тук предателя Глостър!

 

РЕГАНА

Обесете го веднага!

 

ГОНЕРИЛА

Извадете му очите!

 

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

Предоставете го на моя гняв! Едмънд, придружи сестра ни! Наказанието, което е заслужил твоят вероломен баща, не е за очите ти. Кажи на княза да се готви за незабавна война. И ние ще трябва да сторим същото. И да поддържаме честа и постоянна връзка. Сбогом, скъпа сестро! Сбогом, графе Глостър!

Е, казвай! Де е кралят?

 

ОСВАЛД

Граф Глостър е успял да го отпрати.

Пред замъка ги срещнали към трийсет

от неговите рицари, които

го дирели в околността. Със него

и неколцина служещи при графа

те бързо се отправили към Довър,

където, хвалели се, че ги чака

приятелска войска.

 

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

                Стегни конете

за господарката си!

 

ГОНЕРИЛА

                Сбогом, княже!

Прощавай, сестро!

 

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

                Едмънд, добър път!

Изменника открийте и завързан

като крадец, докарайте го тук!

Живота му не можем да отнемем

без форма на законност, но властта ни

отстъпка ще направи на гнева,

пред който всички хора са безсилни,

макар да го корят.

                Ха, ей го тук!

Предател подъл!

 

РЕГАНА

                Ах, лисицо стара!

 

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

Вържете му повехналите китки!

 

ГЛОСТЪР

Недейте, княже! Вие сте ми гости!

Приятели, не ми правете зло!

 

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

Да се завърже!

 

РЕГАНА

                Стягайте! Изменник!

 

ГЛОСТЪР

Не съм такъв, жестока господарко!

 

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

За стола! Тъй! Сега ще видиш ти!…

 

ГЛОСТЪР

Брадата ми! Кълна се в боговете,

това е недостойно!

 

РЕГАНА

                Толкоз бяла,

а на предател!

 

ГЛОСТЪР

                О, порочна жено,

тез косми, дето скубеш ги без жалост,

ще оживеят и ще обвинят

оназ, която със крадливи пръсти

ограбва тъй лика гостоприемен

на своя домакин!

 

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

                Какви писма

получил си от Франция наскоро?

 

РЕГАНА

И без извъртания! Знаем всичко!

 

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

И как си съзаклятничил, кажи,

с изменниците, слезли на брега ни?

 

РЕГАНА

И под чия закрила си изпратил

побъркания крал?

 

ГЛОСТЪР

                Получих само

едно писмо с несигурни догадки,

и то от непричастен, не от враг!

 

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

Хитруваш!

 

РЕГАНА

        Лъжеш!

 

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

                Де изпрати краля?

 

ГЛОСТЪР

Във Довър.

 

РЕГАНА

        Защо в Довър? А? Защо?

Не ти ли казахме, че ако дръзнеш…

 

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

Не, нека обясни: защо във Довър?

 

ГЛОСТЪР

За кол съм вързан — трябва да търпя

зъба на псетата!

 

РЕГАНА

                Защо във Довър?

 

ГЛОСТЪР

За да не гледам как ще впиваш нокти

в очите на баща си; да не виждам

сестра ти как с глигански зъб ще къса

миропомазаната му снага!

Да бе в морето бурята, която

той гологлав изтрая тая нощ,

то щеше, кипнало да угаси

огньовете небесни; а пък той

усилваше небесния порой

със сълзите си! Във такова време

и вълк да бе завил пред твоя праг,

ти рекла би: „Вратарю, отвори му!“

и биха приподписали тез думи

най-злобните в света! Но аз ще зърна

крилата мъст как бързо се разплаща

със зли чеда!

 

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

        Ти няма да я зърнеш!

Крепете стола му! Ще го пришпоря

в зениците!

 

ГЛОСТЪР

        На помощ, вий, които

желаете до старост да сте живи!

О, богове! О, грозна безчовечност!

 

РЕГАНА

Така едното ще се подиграва

на другото! И него!

 

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

                Мъст ще зърва!

 

ПЪРВИ СЛУГА

Възпрете си ръката, господарю!

Слуга съм ви от малък, но до днес

услуга по-добра не съм ви правил

от тоз съвет!

 

РЕГАНА

        Ах, пес!

 

ПЪРВИ СЛУГА

                С брада да бяхте,

аз бих ви я раздрусал, както трябва!

Нима сте без сърце?

 

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

                Ах, долен раб!

 

ПЪРВИ СЛУГА

Ела тогаз и плащай за гнева си!

 

РЕГАНА

Дай меча си!… Селяк, ще се бунтуваш!

 

ПЪРВИ СЛУГА

Убит съм! Урочасайте го, графе,

с единственото си око!… Умирам!

 

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

Вън, бяла слуз! Не искам да ме виждаш!

Къде е светлината ти сега?

 

ГЛОСТЪР

О, мрак и мъка! Де си, синко Едмънд?

Раздухай всички пламъци на свойта

синовна обич и мъсти за туй

ужасно зло!

 

РЕГАНА

        Изменнико, ти викаш

на помощ своя неприятел! Едмънд

бе твърде честен, за да те пожали,

и пръв разкри ни твоята измяна!

 

ГЛОСТЪР

О, моя лудост! Значи Едгар бил е

оклеветен? Небе, прости на мен

и опази злочестото ми чедо!

 

РЕГАНА

Изритайте това животно вън!

Със нос да души пътя си към Довър!

Какво ви е, съпруже? Вий сте блед!

 

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ

Елате с мен — ранен съм. Прогонете

безокия подлец! А този раб —

на торището!… Губя кръв, Регана!…

Сега ли трябваше!… Подай ръка!

 

ВТОРИ СЛУГА

Ако такъв остане да добрува,

без страх ще върша всякакви злодейства!

 

ТРЕТИ СЛУГА

Такава пък, ако живее дълго

и си умре в леглото, то жените

чудовища ще станат до една!

 

ВТОРИ СЛУГА

Да идем при нещастния ни граф!

Побърканият ще го отведе,

където той поиска. Тези луди

се убеждават лесно.

 

ТРЕТИ СЛУГА

                        Ти върви

при клетника, а аз пък ще потърся

белтък и ленен плат, за да превържем

лицето му. Небето да е с него!