Уилям Шекспир
Крал Лир ^[0] (25)

Първа сцена

 

ЕДМЪНД

Вървете и узнайте дали князът

държи на своята последна дума,

или отново, повлиян от нещо,

се е отметнал. Той е колеблив

и пълен с разкаяния. Да каже

веднъж завинаги какво решил е!

 

РЕГАНА

Със пратеника на сестра ми, явно,

е станало нещастие.

 

ЕДМЪНД

                Изглежда

така ще е, госпожо.

 

РЕГАНА

                Мили графе,

вий знаете какво добро ви готвя.

Кажете ми — но искрено, — не сте ли

в сърдечна връзка с моята сестра?

 

ЕДМЪНД

В почтена — да.

 

РЕГАНА

                И досега не сте

откривали пътечката на брат ми

към скритното й място?

 

ЕДМЪНД

                О, госпожо,

таз мисъл ви петни!

 

РЕГАНА

                И все пак мисля,

че вие двамата сте в тайна близост!

 

ЕДМЪНД

Кълна ви се, такова нещо няма!

 

РЕГАНА

И няма да го изтърпя! Мой графе,

недейте да интимничите с нея!

 

ЕДМЪНД

Не бойте се!… Сестра ви и мъжът й!

 

ГОНЕРИЛА (настрани)

По-скоро ще загубя тази битка,

но няма да й дам да ми го грабне!

 

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Здравейте, драга сестро! Чувам, сър,

че кралят с други, тласнати към бунт

от нашата суровост, е избягал

при дъщеря си. В битките, които

не носят чест, не съм показвал храброст

и в таз война участвувам, защото

в страната ни нахлул е чужденец,

а не защото тръгвам срещу краля

и другите, които против нас са

не без причини.

 

ЕДМЪНД

                Благородни думи!

 

РЕГАНА

Но тук ненужни!

 

ГОНЕРИЛА

                Нека се сплотим

в единство срещу общия ни враг!

Не му е времето за лични дрязги.

 

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Съгласен. Да изготвим план за боя

с военачалниците!

 

ЕДМЪНД

                Аз ще дойда

във вашата палатка подир малко.

 

РЕГАНА

Ти, сестро, няма ли да тръгнеш?

 

ГОНЕРИЛА

                                Не.

 

РЕГАНА

Все пак приличието го изисква.

 

ГОНЕРИЛА (настрани)

Прозрачна гатанка!… Добре, ще дойда.

 

ЕДГАР

Сполайти, ваша милост! Ако нявга

говорил си с бедняци, чуй и мен!

 

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Сега ще ви настигна!… Е? Да чуем!

 

ЕДГАР

Преди да почне боят, отвори

това писмо! Надвиеш ли врага,

накарай глашатая си да викне

човека, от когото е дошло.

Макар и да ме гледаш тъй окъсан,

ще ти представя знатен рицар, който

ще защити написаното в него.

Надвият ли те пък, тя твойта тука

ще е изпята и с това ще свърши

и всеки заговор. На добър час!

 

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Постой за малко да го прочета!

 

ЕДГАР

Не мога! Забранено ми е, княже,

но щом речеш, кажи на глашатая

да ме извика, и ще се явя.

 

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

Добре, върви! Сега ще го прегледам.

 

ЕДМЪНД

Врагът настъпи! Стройте свойте хора!

Това са сведенията за него,

събрани от отлични съгледвачи.

И бърже, сър!

 

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ

        Не бойте се! Ще смогнем.

 

ЕДМЪНД

На всяка поотделно клех се в обич

и двете мразят се като змии.

Дотук добре, ала коя да взема?

Едната? Двете? Никоя? Така е:

на никоя не ще се насладя,

додето двете са на този свят.

Ако покажа нежност към Регана,

сестра й ще загуби ум от ярост;

а планът ми би тъпкал все на място,

ако остане жив мъжът й. Тъй.

Аз в битката сега ще го използвам,

пък тази, за която той е пречка,

след туй от пътя ми ще го премахне.

А колкото до милостта, която

той готви се да прояви към Лир

и към Корделия, ний нека само

спечелим битката и ги пленим,

пък те ще видят! Аз за власт се боря

и длъжен съм да действам — не да споря!