Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Великите трагедии (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Tragedy of King Lear, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир

Събрани съчинения в осем тома

Том 4

Трагедии

 

Превел от английски: Валери Петров

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова

Издателство „Захарий Стоянов“

История

  1. — Добавяне

Трета сцена

Във френския лагер край Довър.

Влизат Кент и Благородник.

 

КЕНТ

А защо кралят ви се е върнал така внезапно във Франция? Да знаете какво го е принудило?

 

БЛАГОРОДНИКЪТ

Един държавен въпрос, останал нерешен, му тежеше на мисълта. Той се оказа свързан с такава опасност за страната ни, че личното присъствие на краля там стана необходимо.

 

КЕНТ

Кого остави за главнокомандващ?

 

БЛАГОРОДНИКЪТ

Великият маршал месьо Ла Фар.

 

КЕНТ

А имате ли чувство, че писмото

е натъжило вашата кралица?

 

БЛАГОРОДНИКЪТ

Разбира се. Тя чете го пред мен

и аз видях по нежните й бузи

сълза голяма да се протъркулва

при всеки тъжен ред. Тя беше сякаш

владетелка, която потушава

метежа на скръбта — васалка нейна,

мечтаеща за власт!

 

КЕНТ

                О, значи то

й е подействало?

 

БЛАГОРОДНИКЪТ

                Но не до гняв!

По образа й кротост и печал

се бореха коя да изрази

по-пълно добрината й; и както

понякога през дъжд проблясва слънце,

така — но по-чаровно! — по лика й

се сменяха усмивчици и сълзи;

и лекичкото щастие, което

потрепваше по зрелите й устни,

като че ли не знаеше какви

блестящи гостенки се бяха сбрали

в очите й и взимаха си сбогом,

подобно бисерчета от елмази!

Скръбта — накратко — щеше да се търси

от всички ни, ако красеше всички

по този начин!

 

КЕНТ

                Нещо да запита?

 

БЛАГОРОДНИКЪТ

Не, само два-три пъти каза: „Татко!“;

след туй простена: „О, сестри! Сестри!

Позор за пола ни! О, татко! Кент!

Сестри! Сестри! Във бурята! И нощем

Къде си, милост?“ — и проляла щедро

от взора си небесен свята влага,

удави в нея своя стон и бързо

изтича, за да страда насаме.

 

КЕНТ

Звездите горе, да, от тях зависи

характера ни! Иначе едни

родители не биха породили

така различни рожби! Оттогава

не сте ли разговаряли?

 

БЛАГОРОДНИКЪТ

                        Не съм.

 

КЕНТ

А кралят тук ли беше?

 

БЛАГОРОДНИКЪТ

                        Не, заминал.

 

КЕНТ

Тогава знайте: бедният, горкият,

побърканият Лир е с мене в Довър.

В минути на проблясък той си спомня

какво ни води тук, но пак отказва

да срещне дъщеря си.

 

БЛАГОРОДНИКЪТ

                        А защо?

 

КЕНТ

Върховен срам му пречи да го стори.

Навремето той грубо я лиши

от благослова си и я захвърли

на милостта на случая, в чужбина,

а кучите й две сестри облече

във нейните права — сега това

така отровно жили го, уви,

че той изпитва свян да се яви

пред взора на Корделия.

 

БЛАГОРОДНИКЪТ

                        Горкият!

 

КЕНТ

За силите на Олбани и Корнуел

да сте дочул?

 

БЛАГОРОДНИКЪТ

                Да, идвали насам.

 

КЕНТ

Добре тогаз. Елате с мен при краля.

Ще го обслужвате. Аз още трябва

да се загръщам в тайна, но когато

узнаете ме, няма да скърбите,

че сте ме срещнали. Вървете с мен!

 

Излизат.