Уилям Шекспир
Крал Лир ^[0] (21)

Четвърта сцена

КОРДЕЛИЯ

Да, той е бил! Видели го наблизо,

по-луд от развълнувано море,

да пее гръмко, увенчал глава

със репеи, коприва, бучиниш,

горчивка, троскот, кукувича прежда —

все плевели, растящи във браздите,

сред житото, което ни изхранва.

Две роти да прочешат всяка педя

от буйните нивя околовръст

и доведат нещастния ми татко!

Ще може ли човешката наука

да оздрави смутения му ум?

Ще има всичко мое онзи, който

го издери!

ЛЕКАРЯТ

        Аз зная лек за него.

Почивката е нашата кърмачка,

а тя му липсва. Ний ще го приспим

с треви, чието действие затваря

очите на скръбта.

КОРДЕЛИЯ

                О, скрити сили,

о, свойства неизвестни на земята,

бликнете със сълзите ми и дайте

подкрепа на добрия ми баща!…

Търсете го, търсете го по-бързо,

за да не би във пристъп на безумство

да разруши живота си, останал

без средства за борба!

ПРАТЕНИК

                        Кралице, вести

Британските войски са вече близко!

КОРДЕЛИЯ

Това ни е известно. Ние също

завършили сме свойте подготовки.

Мой скъпи татко, зарад теб съм тука,

заради теб затрогнах своя крал

с молби и сълзи! Не тщеславен блян

събрал ни е под този флаг развян;

не, обич, обич тук ни призова

да водим бой за бащини права!…

Дано го чуя и съгледам скоро!