Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Великите трагедии (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Tragedy of King Lear, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир

Събрани съчинения в осем тома

Том 4

Трагедии

 

Превел от английски: Валери Петров

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова

Издателство „Захарий Стоянов“

История

  1. — Добавяне

Четвърта сцена

Сред пустошта.

Влизат Лир, Кент и Шутът.

 

КЕНТ

Пристигнахме. Да влезем, господарю!

Такава буря никой на открито

не може да изтрае!

 

ЛИР

                Остави ме!

 

КЕНТ

Не, влезте, моля ви!

 

ЛИР

                Не ми разкъсвай

сърцето, казвам ти!

 

КЕНТ

                По-скоро свойто

разкъсал бих! Да влезем, господарю!

 

ЛИР

Разбирам, струва ти се много страшен

тоз остър вихър, който ни пронизва

през дрехите. И той за теб такъв е.

Но щом ни порази по-тежка болест,

по-лекият недъг едва се чувства.

Ний бягаме от мечката стръвница,

но, стигнали до бурното море,

обръщаме се към пастта на звяра.

Снагата страда при спокоен ум,

но бурята във таз глава не дава

на сетивата ми да чувстват друго

освен онуй, което блъска тук!

О, непризнателност! Неблагодарност

на родно чедо! Ти храна му даваш,

а то ти хапе пръстите! Но аз

ще им платя! Спри, плач! Да ме изгонят

в такава нощ!… Дъжд, лей се — ще изтрая!…

О, Гонерила! О, Регана! Боже!…

Баща си, който тъй великодушно

раздаде ви… О, Господи, натам е

безумието! Трябва да се пазя!

Ни дума вече!

 

КЕНТ

        Влезте, господарю!

 

ЛИР

Не, влизай сам! За себе си грижи се!

Таз буря ми помага да не мисля

за друго зло, по-яростно от нея!…

Или добре! Ще вляза!

Към Шута.

                        Първо ти,

момчето ми!… О, зла бездомна бедност!…

Не, влизай ти! Ще се помоля вънка,

преди да легна.

Шутът излиза.

О, бедни голи люде по света,

където и да сте, във тази буря,

нещастни, как с глави незащитени,

с тела, изнемощели от глада,

във дрипели на дупки и прозорци,

ще се опазите от нея? Да,

за вас преди съм мислил твърде малко!

Богатство, туй е цяр за теб: изпитай

това, което клетниците чувстват,

за да откъснеш след това за тях

излишъка си и с това направиш

небето недотам несправедливо!

 

ЕДГАР (отвън)

Дванайсет разтега дълбочина!

Дванайсет разтега! Горкият Том!

 

ШУТЪТ (отвън)

Не влизай, чиченце! Тук има един дух! На помощ! На помощ!

 

Влиза отново Шутът.

 

КЕНТ

Подай ръка! Какво видя, кажи!

 

ШУТЪТ

Зъл дух, зъл дух! Казва, че името му било „Том без дом“!

 

КЕНТ

Ти кой си, който в сламата ръмжиш?

Излизай!

 

Влиза Едгар, преоблечен като луд.

 

ЕДГАР

Пазете се, Нечистия ме гони! — „Във глога свири вихърът студен.“[25] Дъ-дъ-дъ-дъ! Върви си в студеното легло, да се сгрееш![26]

 

ЛИР

Дали имот на дъщери раздал си,

та си дошъл дотук?

 

ЕДГАР

Подайте нещо на бедния Том! Нечистия го гони насам-натам през огън и плам, през въртопи и бури, през блата и мочури! Слага му ками под възглавката, примки под седалката, мишеморка до паницата! Мами го да препуска подир сянката си по мостове, миля високи — педя широки! Да ти опази небето ума и разума! На Том му е студено! Дъ-дъ-дъ-дъ! Да те закриля от бури, зли звезди и лошо око! Подай милостиня на Том, дето е без дом и Нечистия го мъчи! Ей го, ако река, ще го хвана!… Ей го там!… И тук!… И тук!…

 

Бурята не престава.

 

ЛИР

Какво? Наистина ли си доведен

до туй от дъщерите си? Нима

не си остави нищо? Всичко даде?

 

ШУТЪТ

Не, запазил си е една дрипа, та да не ни е срам, като го гледаме.

 

ЛИР

Тогава всички болести, които

висят във въздуха над греховете,

да хлуйнат върху твойте дъщери!

 

КЕНТ

Той няма дъщери.

 

ЛИР

                Умри, лъжецо!

Неблагодарни дъщери — туй само

могло е да го смъкне толкоз ниско.

Изглежда, вече модно е бащите

такава скъдна милост да дочакват

към старата си плът. Заслужен жребий!

Нали от нея са били родени

тез пеликански дъщери[27], кълвящи

от бащината гръд!

 

ЕДГАР

Пиликок се дигнал — дири пиликочка! Пили-пили-пили — и се залепили!

 

ШУТЪТ

Тази студена нощ ще ни подлуди и пощури всички.

 

ЕДГАР

Пази се от Нечистия! Слушай родителите си! Дръж си на думата! Недей да сквернословиш! Не блудствай с чужда жена! Не ламти по разкош! На Том му е студено!

 

ЛИР

Какъв си бил ти?

 

ЕДГАР

Изтънчен кавалер. Горд и наперен! Къдрех си косите, носех си ръкавиците под панделката на шапката, обслужвах страстите на дамата си и вършех с нея онуй, дето обича тъмнината. Изричах колкото думи, толкоз клетви и до една ги престъпвах пред ясния лик на небето. Заспивах, кроейки блудства, и се будех, за да ги върша. Обичах силно виното и страстно зара, а по женската част надхаремвах и турския султан. Със сърце за лъжи, с ухо за сплетни, с ръка за злини; свиня по ленивост, лисица по хитрост, пес по ярост, лъв по хищност! Не давай на бедното си сърце да се мами по скърцане на пантофки и шушукане на коприни! Пази си крака от праг на бардак, ръката — от цепка на фуста, перото — от тефтер на лихвар, и тогаз не се бой от Нечистия! „Във глога ще свири вихърът студен.“ фю-фю-фю, три-ли-ли! Дъ-дъ-дъ! Дофине[28], адски сине, пусни го — нека мине!

 

Бурята не стихва.

 

ЛИР

Ти би бил по-добре в гроба, отколкото да срещаш така с неприкрито тяло гнева на небесата! Нима човекът е това и нищо повече? Разгледайте го хубаво!… Ти не дължиш ни свила на червея, ни кожа на звяра, ни вълна на овцата, ни парфюм на мускусната котка. Ха! Ние тука и тримата сме подправени. А ти си своята същина. Човекът, очистен от всички прибавки, е само това, което си ти — едно нещастно, голо, чаталесто животно! Махайте ги, махайте ги тези заемки! Разкопчайте ме!

 

Къса дрехите си.

 

ШУТЪТ

Моля ти се, чиченце, успокой се! Хладничко е тази нощ — не е за къпане! Даже и огънят в тази дива пустош би бил като желание на развратен старец — една искрица в сърцето, а навсякъде по тялото — студ и лед. Ето, пристига едно блуждаещо огънче!

 

Влиза Глостър с факел.

 

ЕДГАР

Това е нечистият бяс Флибъртиджибет[29]! Той излиза след вечерня и броди до първи петли. Той е, дето носи на хората перде на окото, кривогледство и заешка устна, а на пшеницата — ръжда. И каквото види живо по земята — напада го!

Свети Витолд[30] — небесна сила —

вървял сред нива вретенила.

Срещу му — чума на кобила.

Пръждома, бяс,

далеч от нас!

Махай се, вещице, махай се!

 

КЕНТ

Какво ви е, любезни господарю?

 

ЛИР

Какъв е този?

 

КЕНТ

                Кой си? Какво дириш?

 

ГЛОСТЪР

А вие как се казвате? Кои сте?

 

ЕДГАР

Том без дом, дето яде жаби и тлъсти, и слаби, и без разлика всички попови лъжички, гущери, дъждовници и техните любовници; а като го сграбчи Нечистия, лапа крави фъшкии, дъвче спуздрени плъхове и кучешки мърши. И като свърши, лочи зелената мантия на блатата. С камшик го гонят от окръг в окръг, в затвор го тикат и в пранги слагат! Него, който е имал три костюма за гърба, шест ризи за смяна, кон за седлото и меч за бедрото, а пък сега

със мишки, плъхове, гадини

се храни Том от пет години!

Пазете се от този зад мен! Мирно, Смълкин[31]!

Кротувай, дяволе!

 

ГЛОСТЪР

Нима това е свитата ви, сър?

 

ЕДГАР

И князът на нощта е благородник.

Едни му викат Модо, други — Маху.

 

ГЛОСТЪР

Чедата ни така се изродиха,

ваше величество, че вече хапят

бащите си!

 

ЕДГАР

        На Том му е студено!

 

ГЛОСТЪР

Елате с мене! Моят дълг не може

докрай да изпълнява злата воля

на безсърдечните ви дъщери.

Те искаха, вратите си залостил,

да ви оставя вън в таз грозна нощ,

но аз съм тук, за да ви отведа,

където чакат ви храна и огън.

 

ЛИР

Не, оставете ме да побеседвам

със този философ!… Кажи, какво

поражда гръмотевицата, а?

 

КЕНТ

Послушайте го, сър! Вървете с графа!

 

ЛИР

Две думи само с тоз мъдрец Тивански[32]!…

Какво постигна в своята наука?

 

ЕДГАР

Да гоня злия и да пукам въшки.

 

ЛИР

Ще те попитам нещо насаме.

 

КЕНТ

Настойчиво го подканете, графе!

Побърква се!

 

ГЛОСТЪР

        А как ще бъде инак,

когато родните му дъщери

го искат мъртъв! О, добрият Кент!

Той го предсказа! Клетият изгнаник!

Побъркал се! Ще ти разкрия, друже,

че аз самият съм почти побъркан!

Аз имах син, но сам го обявих

извън закона. Искаше… Сега!…

да ме убие. А как скъп ми беше!

Не, друг баща не е обичал тъй!

И истина ти казвам, тази скръб

ме подлуди!… Каква страхотна нощ!…

Елате, господарю!

 

ЛИР

                А! Простете!

Елате с нас, любезни философе!

 

ЕДГАР

На Том му е студено!

 

ГЛОСТЪР

                Хайде, хайде,

върви в колибата да се постоплиш!

 

ЛИР

Тогава всичките да влезем в нея!

 

КЕНТ

Не, ваша милост, вий насам!

 

ЛИР

                        Не, с него!

Аз искам да съм с моя философ!

 

КЕНТ

Бъдете отстъпчив към него, графе!

Да вземем и тогова!

 

ГЛОСТЪР

                Да, ще трябва!

 

КЕНТ

Върви със нас, приятелю!

 

ЛИР

                        Ела,

добри ми атинянино!

 

ГЛОСТЪР

                По-тихо!

Без разговори! Ш-ш-шт!

 

ЕДГАР

„Княз Роланд пристигна под мрачната кула,

затворена с тежък катанец“…

„… А великанът каза: — Хъм,

надушвам мирис на британец!“[33]

 

Излизат.

Бележки

[25] „… Във глога… студен.“ — стих от стара английска балада.

[26] „… Върви си… да се сгрееш!“ — реминисценция от „Испанската трагедия“ на Шекспировия съвременник Томас Кид; появяваща се и в увода към „Укротяване на опърничавата“.

[27] „… пеликански дъщери…“ — съществувало поверие, че пеликанът изхранвал малките си със собственото си месо и кръв.

[28] Дофин — название на френския престолонаследник, който за англичаните от Шекспирово време бил синоним на дявола.

[29] Флибъртиджибет — име на дявол от елисаветинската демонология.

[30] Свети Витолд — англосаксонски светец, известен като защитник от нечистите сили.

[31] Смълкин — и по-долу — Модо, Маху — други имена на дяволи.

[32] „… мъдрец Тивански…“ — Седмовратата Тива бил град в древна Гърция. По-долу Лир нарича бедния Том „атинянин“ — сравнява го, изглежда, с древногръцките стоици, които проповядвали пренебрежение към житейските несгоди.

[33] „… Княз Роланд… британец…“ — чудата смесица от рицарска балада и английска народна приказка.