Дейвид Уингроув
Камъкът отвътре (35)

Бележка на автора

Транскрипцията на стандартния мандарин с европейска азбука се постига за първи път през XVII в. от италианеца Матео Рици, създал и ръководил първата йезуитска мисия в Китай от 1583 до смъртта си през 1610 г. Оттогава са били правени няколко дузини опити да се редуцират оригиналните китайски звукове, представени от десетки хиляди отделни пиктограми, в ясно разбираема фонетика за използване от Запада. Дълго време обаче доминират три системи — онези, използвани от трите най-големи западни сили, борещи се през XIX в. за влияние в корумпираната и разпадаща се Китайска империя: Великобритания, Франция и Германия. Тези системи са „Уейд-Джайлс“ (във Великобритания и Америка; понякога известна като системата „Уейд“), „Л’екол франсе дьо л’екстрем ориент“ (във Франция) и „Лесинг“ (в Германия).

Но от 1958 г. самите китайци търсят начини да създадат една-единствена фонетична форма, основана на германската система, която наричат ханю пинджин фанган (Схема за китайска фонетична азбука), известна по-често като пинджин; пинджин се използва във всички чуждоезични книги, издадени в Китай от 1-ви януари 1979 г., както и се преподава в училище наред със стандартните китайски знакове. За това произведение обаче аз избрах да използвам по-старата и за моя разум далеч по-елегантна система за транскрипция „Уейд-Джайлс“ (в модифицирана форма). За вече привикналите към по-твърдите форми на пинджин като основно ръководство по транскрипция може да послужи изтънчения език на Едгар Сноу в „Другата страна на реката“ (Голанш, 1961).

Гласните в китайския са основно къси или средни, а не дълги и равни.

Надявам се ефектът от използването на системата „Уейд-Джайлс“ да е изобразяването на по-меката, по-поетична страна на оригиналния мандарин, който е увреден, по мое мнение, от модерния пинджин.

Тази употреба случайно съвпада с много от основните източници, налични на Запад: (планираните) шестнайсет тома от Денис Туичет и Майкъл Лау на „Кеймбриджска история на Китай“, огромната многотомна „Наука и цивилизация на Китай“ от Джоузеф Нийдъм, „Китай. Традиция и трансформация“ на Джон Феърбанк и Едуин Райшауър, „Имперското минало на Китай“ на Чарлз Хъкър, „История на китайската цивилизация“ от Жак Жерне, „Китай. Кратка културна история“ на С. П. Фицджералд, „Изкуството и архитектурата на Китай“ от Лоурънс Сикман и Уилям Соупър, класическите студии на Уилям Хинтън „Фаншен“ и „Шенфан“ и „Есетата за китайската цивилизация“ на Дърк Боди.

Споменатата в Пролога диаграма Луошу представлява квадрат с по три числа от всяка страна

492

357

816,

който се предполага да се е виждал на черупката на костенурка, появила се от река Луо някакви си две хиляди години преди Христа. Както може да се пресметне, всички числа в коя да е редица, колона или по диагонал дават сбор петнайсет. По време на династията Тян „магическите“ му свойства са пренесени в мюсюлманския свят, където са използвани — както и тук — като магия за лесно раждане.

Споменаването от страна на Ву Ши (в Глава 1) на „тримата братя от Прасковената градина“ е намек за класическия китайски роман Сан Куо Ян И на Ло Куан Чун („Романсът за трите кралства“), в който тримата велики герои Лю Пей, Чан Фей и Куан Ю се заклеват в братство помежду си.

Преводът на Тиен Вен (или „Небесни въпроси“) от Чу Юан е дело на Дейвид Хоукс, взет е от „Песните на юга. Антология на антични китайски поеми“, издадени от Пенгуин букс, Лондон, 1985 г.

Цитираното от Юка Толонен е песен от албума „Мамбертланд“ на финската група „Тасавалан президенти“, а текстът на песента „Последни квартири“ се препечатва с любезното разрешение на Сонет рекърдс.

Цитатът от Книга първа [V] на „Тао Те Кинг“ на Лао Дзъ е от превода на Д. С. Лоу, издание на Пенгуин букс, Лондон, 1963, и е използван с любезното им позволение.

Diuno Elegies на Райнер Мария Рилке са цитирани от четвъртото издание на Хогарт прес от 1968 г. в превода на Дж. Б. Лайшман и Стивън Спендър. Благодаря на дома на Рилке и колежа „Сейнт Джон“ в Оксфорд за разрешението.

Преводът на „След дъжда“ на Ту Фу е на Сам Хамил от чудесната му антология със стихове на Ту Фу „С лице към снега. Виденията на Ту Фу“, издадена от Уайт пайн прес, Фредония, Ню Йорк, и се препечатва с любезното им разрешение.

Разбрах, че и тук съм цитирал многократно превода на Самюел Б. Грифит на „Изкуството на войната“ на Сун Дзъ, издание на Оксфорд юнивърсити прес, 1963 г. Използвам четирите откъса в книгата с любезното им позволение и с единствената надежда да съм насочил неколцина читатели към това великолепно произведение.

Накрая за онези, които не са запознати с грубата форма на стария корнуолски, използван в Част втора на книгата, тук са преведени съответните пасажи. Първо изразите на хората от Глината:

Avodya! Връщайте се!

A-wartha! Нагоре!

An chy. Kerdhes! Tenna dhe an chy! Къщата. Вървете! Превземете къщата!

Ena… Ena ha ena! Там… Там и там!

И прошепнатото от Бен:

Of ancow Аз съм смъртта.

Gwelaf why gans ow onen lagas. Виждам ви с единственото си око.

Ow golow lagas dewana why! Яркото ми око ви пронизва!

Ow enawy a-vyn podretha agas eskern… Светлината ми ще прекърши костите ви.

По-нататък, когато холограмата на вололикия ангел казва „Dyesk-ynna!“ („Ела!“), в това има далечно ехо от Евангелие от Йоан (6:1).