Дейвид Уингроув
Камъкът отвътре (2)

Войната на Двете направления

Тя започва с убийството на Лу Кан, министър на танга, преди около трийсет години — нещастни хорица са взривени към другия свят заедно с младшите му министри, докато се пекат в императорския солариум. Седмината — великите господари и управители на Чун Куо — веднага отвръщат на удара, като арестуват един от водачите на дисперсионистката фракция, отговорна за смъртта на министъра. Но това още не е краят. Дни след публичната екзекуция враговете им нанасят друг смъртоносен удар — убиват Ли Хан Чин, син на танга Ли Шай Тун и наследник на Град Европа, в деня на бракосъчетанието му с красивата Фей Йен.

Всичко може да свърши и тук, с решението на Седмината да не предприемат действия в отговор на смъртта на принц Хан — да провеждат политика на мирна ненамеса, ву вей — но за един човек този курс е неприемлив. След като взема нещата в собствените си ръце, генералът на Ли Шай Тун Кнут Толонен нахлува в Камарата на представителите във Ваймар и убива лидера на дисперсионистите, низшия секретар Леман. Подобно действие почти сигурно гарантира хвърлянето на Чун Куо в кървава гражданска война, ако гневът на дисперсионистите не бъде смекчен и не бъдат раздадени концесии.

Концесиите са раздадени, несигурният мир — установен, но разделението между управляващи и управлявани остава, противоположните им желания са неудовлетворени — Седмината са за Стабилност, дисперсионистите — за Промяна. С една от тези концесии Седмината разрешават на дисперсионистите да построят космическия кораб „Нова надежда“. Когато корабът е почти готов, дисперсионистите пришпорват нещата във Ваймар още повече — дискредитират тай, представителите на Седмината в Камарата, и насилствено обявяват независимостта си. В отговор Седмината разрушават „Нова надежда“. Войната избухва.

След петгодишната „Война, която не беше война“ дисперсионистите са унищожени, лидерите им — избити, Компаниите им — конфискувани. Големият им стремеж към Промяна е сринат и в Чун Куо се връща мирът. Или поне за кратко изглежда така, защото Войната е разбудила стари, много по-силни течения от простото несъгласие. В дълбините на Града започват да се надигат нови движения, търсещи не просто промяна на системата, а цялостното й революционизиране. Една от тези фракции, Пин Тяо или „Изравняващите“, иска да събори големия Град от триста нива и да унищожи империята на хан.

Статуквото се запазва за известно време, но през Войната са загинали трима от най-възрастните тангове и Съветът на Седмината е станал по-слаб и по-неопитен, отколкото е бил някога по време на всичките си дълги години на управление. Когато Ван Со-леян, най-младият син на Ван Хсиен, управител на Град Африка, става танг след смъртта на баща си, нещата прозвучават зловещо, защото младият мъж търси начин да създаде дисхармония между Седмината. Но Ли Юан, наследил баща си, формира ефективни съюзи с колегите си тангове Цу Ма, Ву Ши и Вей Фен, за да попречи на Ван в Съвета, като печели гласуванията с четири на три.

Сега, взрян отвъд конкретната политическа ситуация, Ли Юан иска стабилно разрешение на проблемите със свръхнаселението и гражданското неспокойствие. За да постигне първото, той е склонен да сключва сделки с противниците си от Горе — срещу контрол над населението да поохлаби Едикта за технологичен контрол, който от толкова време пречи на Промяната, и отново да отвори Камарата във Ваймар. Що се отнася до гражданските смутове, той е изработил доста по-мрачна схема: да постави „жици“ в главите на всички жители на Чун Куо, за да могат те да бъдат следени и строго контролирани.

Тогава за първи път от години се появява реална надежда хаосът да бъде прекратен и да се установят мир и стабилност. Но времето изтича. Чун Куо е общество, окончателно излязло от равновесие и близо, много близо до пълен срив.

В големия Град Северна Америка на Ву Ши вече са се появили първите знаци за социално неспокойствие в движения като „Синовете на Бенджамин Франклин“ и в нарастващото желание на хун мао — европейците — за нов национализъм. Но проблемите не са само между управляващи и управлявани. Управляваните също са разделени. И това разделение става все по-дълбоко и по-дълбоко…