Умберто Еко
Пет морални есета (15)

Нетърпимостта

Фундаментализмът и интегризмът се разглеждат обикновено като тясно свързани понятия и като двете най-очевидни форми на нетърпимостта. Ако направя справка в два отлични инструмента, като Petit Robert и Dictionnaire Historique de la Langue Française, ще намеря в дефиницията на „фундаментализма“ непосредствена препратка към интегризма. Което ни подбужда да мислим, че всички фундаменталисти са интегристи, и обратно.

Но дори да беше вярно, от това не би произтичало, че всички нетърпящи са фундаменталисти и интегристи. Дори в настоящия момент да се сблъскваме с различни форми на фундаментализъм и навсякъде да се виждат примери за интегризъм, проблемът за нетърпимостта е по-дълбок и по-опасен.

Исторически казано, „фундаментализмът“ е херменевтичен принцип, свързан с интерпретацията на свещена книга. Модерният западен фундаментализъм се ражда в протестантските среди в Съединените щати през XIX век и се характеризира с решение за буквално интерпретиране на Писанията, особено що се отнася до космологичните понятия, чиято достоверност науката от онова време, изглежда, поставяла под съмнение. Оттук и често нетърпящото отхвърляне на всяка алегорична интерпретация и по-специално на всяка форма на възпитание, която би се опитала да минира доверието в библейския текст, както се случвало с триумфиращия дарвинизъм.

Тази форма на фундаменталистки буквализъм била древна и още сред отците на Църквата имало спорове между привържениците на буквата и поддръжниците на по-мека херменевтика, като онази на Свети Августин. Но в модерния свят тесният фундаментализъм може да бъде само протестантски, имайки предвид за да бъде човек фундаменталист, следва да приема, че истината е дадена от интерпретацията на Библията. В католическата среда обаче авторитетът на Църквата гарантира интерпретацията и затова еквивалентът на протестантския фундаментализъм приема понякога формата на традиционализма. Изоставям (и оставям на експертите) разглеждането на естеството на мюсюлманския и еврейския фундаментализъм.

Фундаментализмът непременно ли е нетърпящ? Той е такъв в херменевтичен, но не непременно в политически план. Можем да си представим фундаменталистка секта, която приема, че собствените йизбраници имат привилегията на праволинейната интерпретация на Писанията, без да поддържа впрочем някаква форма на прозелитизъм и затова да иска да задължи другите да споделят тези вярвания, или се бори за реализирането на базирано върху тях политическо общество.

В „интегризма“ обаче се подразбира религиозна и политическа позиция, за която религиозните принципи трябва да станат същевременно модел на политически живот и източник на законите на държавата. Докато фундаментализмът и традиционализмът по принцип са консервативни, има интегристи, които се считат за прогресивни и революционери. Има интегристки католически движения, които не са фундаменталистки, които се борят за изцяло вдъхновено от религиозните принципи общество, без да налагат впрочем буквална интерпретация на Писанията и вероятно готови да приемат теология ала Теяр дъо Шарден.

Нюансите могат да бъдат дори по-тънки. Помислете за феномена political correctness в Америка. Роден, за да прокара търпимостта и признаването на всяко различие — религиозно, расистко и полово, — той въпреки това става нова форма на фундаментализъм, който изпълва по почти ритуален начин всекидневния език и работи върху буквата в ущърб на духа — така че може да се дискриминира даже слепец, ако деликатно бъде наречен „незрящ“, и най-вече могат да се дискриминират тези, които не следват правилата на politically correct.

Ами расизмът? Нацисткият расизъм със сигурност бил тоталитарен и претендирал, че е научен, но в доктрината за расата няма нищо фундаменталистко. Ненаучен расизъм като този на Италианската лига няма културните корени на псевдонаучния расизъм (реално няма никакъв културен корен), ама е расизъм.

Ами нетърпимостта? Свежда ли се до тези различия и родства между фундаментализъм, интегризъм и расизъм? Имало е нерасистки форми на нетърпимост (като преследването на еретиците или нетърпимостта на диктаторите към техните противници). Нетърпимостта е нещо много по-дълбоко, положено в корена на всички разгледани от мен феномени.

Фундаментализъм, интегризъм, псевдонаучен расизъм са теоретични позиции, които предполагат доктрина. Нетърпимостта се полага преди всяка доктрина. В такъв смисъл нетърпимостта има биологични корени, проявява се сред животните като териториалност, основава се върху често повърхностни емоционални реакции — не понасяме различните от нас, защото имат кожа с различен цвят, защото говорят език, който не разбираме, защото ядат жаби, кучета, маймуни, прасета, чесън, защото се татуират…

Нетърпимостта към различното и непознатото е така естествена за детето, както инстинктът за притежаване на всичко, което желае. Детето е възпитавано малко по малко в търпимост, така както е възпитавано в уважение към собствеността на другия, а още преди това в контролиране на собствения сфинктер. За съжаление, докато всички успяват да контролират собственото си тяло, търпимостта остава проблем на постоянно възпитание на възрастните, защото във всекидневния живот винаги са изложени на травмата на различието. Учените често се занимават с доктрините за различието, но не достатъчно с дивата нетърпимост, защото тя се изплъзва от всяка дефиниция и критично обхващане.

Ала не доктрините за различието произвеждат дивата нетърпимост: напротив, те експлоатират фон на разпространена, предварително съществуваща нетърпимост. Да помислим за лова на вещици. Той е продукт не на тъмните векове, а на модерното време. Maliens Maleficarum, написано малко след откриването на Америка, е съвременно на флорентинския хуманизъм; La Démonomanie des sorciers на Жан Боден се дължи на перото на ренесансов човек, който пише след Коперник. Тук не възнамерявам да обяснявам защо модерният свят произвежда теоретични оправдания за лова на вещици. Искам само да припомня, че тази доктрина е могла да се наложи, защото вече е съществувало народно недоверие към вещиците. То се намира в класическата античност (Хораций), в Едикта на Ротари, в Summa theologica на Свети Тома. За него се е държало сметка като за всекидневна реалност, така както наказателният кодекс държи сметка за съществуването на джебчии. Но без тези народни вярвания не би могла да се разпространи доктрина за вещерството и систематична практика на преследването.

Псевдонаучният антисемитизъм възниква през XIX век и става тоталитарна антропология и индустриална практика на геноцида едва през нашия век; но не би могъл да се роди, ако още по времето на Отците на Църквата не бе имало антиеврейска полемика и практически антисемитизъм сред простолюдието, прекосил през вековете всяко място, където имало гето. Антиякобинските теории за еврейския заговор в началото на миналия век не създали народен антисемитизъм, а експлоатирали съществуващата вече омраза към различните.

Най-опасната нетърпимост е именно онази, която възниква при отсъствието на каквато и да е доктрина, под въздействието на първични нагони. Затова не може да бъде критикувана и озаптена с рационални аргументи. Теоретичните основи на Mein Kampf могат да бъдат опровергани с няколко доста елементарни аргументирания, но ако предлаганите от него идеи са оцелели и ще оцелеят от всяко възражение, то е защото се подкрепят от дива, неподатлива на всякаква критика нетърпимост. Намирам за по-опасна нетърпимостта на Италианската лига, отколкото тази на Националния фронт на Льо Пен. Льо Пен все още има зад себе си начетени хора, начетени предатели, докато Босси няма нищо, освен диви нагони.

Вижте какво се случва тези дни в Италия — дванадесет хиляди албанци влязоха в страната ни за една седмица или малко повече. Публичният и официален модел бе този на приемането, а по-голямата част от искащите да спрат това преселение, което би могло да стане непоносимо, използва икономически и демографски аргументи. Но всяка теория става безполезна пред напредваща, ден след ден пълзяща нетърпимост. Дивата нетърпимост се базира върху категорийно късо съединение, което след това заема на всяка бъдеща расистка доктрина: ако някои от влезлите в Италия през миналите години албанци са станали крадци или проститутки (и това е вярно), то следователно всички албанци са крадци и проститутки.

Това е ужасяващо късо съединение, защото представлява постоянно изкушение за всеки от нас: достатъчно е да са ни откраднали куфара на летището в която и да е страна, за да се върнем вкъщи, твърдейки, че не трябва да се доверяваме на хората от тази страна.

И още, най-страшната нетърпимост е онази на бедните, които са първите жертви на различието. Няма расизъм сред богатите. Богатите произвеждат навярно доктрините на расизма; но бедните произвеждат много по-опасната му практика.

Интелектуалците не могат да се борят срещу дивата нетърпимост, защото мисълта се оказва обезоръжена пред чистото озверяване без мисъл. Но е твърде късно, когато се борят срещу доктриналната нетърпимост, защото щом нетърпимостта се превърне в доктрина, е твърде късно да бъде победена и тези, които би трябвало да го направят, ще станат първите жертви.

Ала тук е предизвикателството. Възпитаването в търпимост на възрастните, които се стрелят поради етнически и религиозни основания, е загубено време. Твърде късно. Следователно дивата нетърпимост се побеждава в корените чрез постоянно възпитание, което започва от най-крехко детство, преди да е написана на книга и преди да стане прекалено дебела и твърда поведенческа кора.