Джак Керуак
Бродягите на Дхарма (28)

28

Дойде вечерта на големия купон. Ясно чувах шума от приготовленията долу в подножието на хълма и това ме потисна. „Боже мой, общителността е просто една голяма усмивка, а голямата усмивка не е нищо друго освен зъби, иска ми се да мога да остана тук горе, да си почивам и да бъда добър.“ Но някой донесе в бараката вино и се започна.

Тази нощ виното течеше надолу по хълма като река. Шон беше запалил голям огън на двора. Беше ясна звездна майска нощ, топла и приятна. Всички дойдоха. Купонът отново ясно се раздели на три части. Прекарах повечето време в гостната, където слушахме плочи на Кал Тядер и куп момичета танцуваха, докато с Бъд и Шон, а от време на време и с Алва и новия му приятел Джордж барабаняхме по дъната на празни консервени кутии.

Отвън на двора цареше картина на мир и спокойствие, около буйните пламъци на огъня бяха насядали множество хора върху предварително поставените от Шон дълги трупи, а върху масата беше наредена трапезата, достойна за крал, заобиколен от многобройна гладна свита. Тук, край огъня, далеч от френетичните тенекиени ритми в гостната, Какоетис ораторствуваше върху поезията, заобиколен от местните интелектуалци, като нареждаше неща от рода на:

— Маршъл Дашиъл е твърде зает с поддържането на брадата си и с това да обикаля със своя „Мерцедес Бенц“ по коктейли в Чеви Чейс и при Иглата на Клеопатра; О. О. Даулър се разнася из Лонг Айлънд в лимузини и прекарва летата си, крещейки по площад „Св. Марко“; онова наперено лайно Шорт, уви, с успех играе ролята на савилроуско конте с бомбе и жилетка; колкото до Мануел Дръбинг, той си играе на ези-тура, за да види кой ще бъде наклепан в рецензиите, а пък за Омар Тот няма какво да се каже. Албърт Лоу Ливингстън е зает с раздаването на автографи по романите си и изпращането на коледни картички на Сара Вон; компанията „Форд“ вади душата на Ариадни Джоунс; Леонтин МакГий твърди, че е вече стара, и кой остава в крайна сметка?

— Роналд Фърбанк — каза Къфлин.

— Смятам, че единствените истински поети в тази страна, извън обсега на това дворче, са Доктор Машъл, който навярно в този момент си мънка нещо под носа зад плътно спуснатите завеси на своята гостна, и Дий Сампсън, който е прекалено богат. Така че ни остават единствено добрият стар Джефи, който заминава за Япония, сълзливият ни приятел Голдбук и господин Къфлин с острия език. За бога, аз съм единственият добър поет наоколо. Поне имам честно анархистко потекло. Най-малкото имам скреж по носа, груби обувки на краката и протест в устата.

Той приглади мустаците си.

— А какво ще кажеш за Смит?

— Ами мисля, че е бодхисатва в най-обезпокоителния смисъл на това понятие, и май това е всичко, което мога да кажа.

И с насмешка тихо добави:

— Той е постоянно прекалено пииииян.

Хенри Морли също дойде за малко, но се държа твърде странно, като се усамоти в задния двор, за да чете комикси „Мад“ и новото списание, наречено „Хип“, и си тръгна рано с думите:

— Наденичките са прекалено тънки, как мислите, дали това е някакво знамение или Армър и Суифт използват скитници мексиканци?

Никой не разговаря с него освен мен и Джефи. Съжалих, че си тръгна толкова рано, както винаги беше неуловим като призрак. Беше облякъл за случая чисто нов кафяв костюм и неочаквано изчезна.

Междувременно разни двойки току се промъкваха нагоре по хълма, където звездите примигваха в клоните на дърветата, за да се любят или просто за да занесат вино и китари в бараката, където се беше заформил малък купон. Беше страхотна нощ. Накрая, след работа, се появи и бащата на Джефи, беше дребен и набит здравеняк, също като него леко оплешивял, но не по-малко шантав и преизпълнен с енергия от сина си. Веднага започна да танцува бясна мамба с момичетата, докато аз барабанях лудо по една консервена кутия.

— Давай, братче! — Нямаше по-див танцьор: той се извиваше назад, докато едва не се прекатурваше, като притискаше слабините си към момичето, потен, страстен, ухилен и щастлив — най-откаченият баща, когото някога съм виждал. Съвсем наскоро беше развалил сватбеното тържество на дъщеря си, състояло се на моравата пред къщата му, като се втурнал сред гостите на четири крака с тигрова кожа на гърба и с ревове се опитвал да захапе дамите за петите. Сега той хвана едно високо почти метър и осемдесет момиче на име Джейн, завъртя го и едва не събори библиотеката. Джефи постоянно обикаляше с голяма бутилка в ръка отделните групи на купона, а лицето му сияеше. За известно време хората около огъня се пренесоха вътре и скоро Сайки и Джефи се впуснаха в лудешки танц, скокна и Шон, завъртя я и той и тя се направи, че изпада в несвяст, и се строполи точно между двама ни с Бъд, докато ние барабаняхме седнали на пода (ние, които никога си нямахме момичета и пренебрегвахме всичко), и за миг полежа със затворени очи в скутовете ни. Ние продължихме да тропаме, пушейки лулите си. Поли Уитмор през цялото време се мотаеше из кухнята, помагаше на Кристин и дори приготви сама тава вкусни курабийки. Видях, че е самотна, тъй като Сайки беше тук и Джефи не беше неин, затова отидох при нея, за да я прегърна през кръста, но тя ме погледна толкова изплашено, че не направих нищо. Изглежда, изпитваше истински ужас от мен. Принсес беше дошла с новия си приятел и също седеше нацупена в един ъгъл. Казах на Джефи:

— Какво, по дяволите, смяташ да правиш с всички тези хубавици? Няма ли да ми отстъпиш някоя от тях?

— Вземи която си искаш. Тази вечер жените не ме интересуват.

Излязох навън при огъня, за да чуя новите остроумия на Какоетис. Върху един пън седеше Артър Уейн, беше се облякъл хубаво, с костюм и вратовръзка, отидох при него и го попитах:

— Е, какво е будизмът? Чудното, тайнствено вълшебство на просветлението или може би игра, сън или нещо съвсем различно?

— Не, за мен будизмът е запознаване с колкото се може повече хора.

И той обикаляше наоколо, приветливо се ръкуваше с всички, бъбреше и се държеше напълно светски. Купонът вътре пощуряваше все повече и повече. Аз самият започнах да танцувам с високото момиче. Тя беше много дива. Искаше ми се да я отмъкна горе на хълма с бутилка вино, но съпругът й беше тук. По-късно през нощта се появи някакъв шантав негър, който започна да барабани по собствените си глава, бузи, уста и гърди, изкарвайки мощни звуци в някакъв страхотен, убийствен ритъм. Всички бяха във възторг от изпълнението му и го обявиха за бодхисатва.

Всевъзможни хора прииждаха откъм града, където новината за страхотния купон беше обиколила баровете. Неочаквано видях, че Алва и Джордж се мотаят голи.

— Какво правите?

— О, просто решихме да се поразсъблечем.

Никой не изглеждаше притеснен. Дори видях как добре облечените Какоетис и Артър Уейн водят изправени в светлината на огъня изискан разговор с двамата ненормалници по някакви много сериозни световни теми. Накрая се съблече и Джефи и започна да се мотае наоколо с бутилка вино. Всеки път, щом някое от момичетата му го погледнеше, той надаваше мощен рев и се спускаше към него, а то с писъци излетяваше навън. Беше голяма лудница. Чудех се какво ли би станало, ако ченгетата от Корте Мадера подушеха какво става тук и с вой на сирени се появяха на хълма. Огънят разпръсваше ярка светлина и от пътя долу се виждаше всичко, което ставаше в двора. И все пак, колкото и странно да беше, големият огън, храната по масата, звукът на китарите и голите мъже край поклащащите се от нощния бриз гъсти дървета си бяха съвсем в реда на нещата.

Разговарях с бащата на Джефи и го попитах:

— Какво мислиш за това, че Джефи е гол?

— О, въобще не ми пука, според мен Джефи може да прави каквото си иска. Я по-добре ми кажи, къде е онази дълга хубавица, с която танцувах?

Беше истински баща-бродяга на Дхарма. И на него не му е било леко през онези години в орегонските гори, когато са живеели в барака, построена от самия него, и е трябвало да се грижи за семейството си и да се оправя с всички онези трудности, свързани с отглеждането на реколта върху неблагодарната земя и мразовитите зими. Сега вече беше заможен търговец на произведения на изкуството, притежаваше една от най-хубавите къщи в Мил Вели и се бе погрижил и за сестра си. Майката на Джефи живееше сама на Север в стая под наем. Той смяташе да се погрижи за нея, след като се върне от Япония. Бях виждал едно тъжно нейно писмо. Джефи ми беше казал, че те са се разделили окончателно, но когато се върне от манастира, ще види какво може да направи за майка си. Не обичаше да говори за нея; разбира се, и баща му не я спомена нито веднъж. Но той ми стана симпатичен, хареса ми бесният му танц, както и това, че не му пукаше от налудничавите сцени, които се разиграваха пред очите му, и оставяше хората да правят каквото си искат, и може би затова, когато около полунощ с танцова стъпка се заспуска към паркираната си край пътя кола, той беше съпроводен от дъжд от цветя.

Друг готин тип, дошъл на купона, беше Ал Ларк, който през цялото време седеше отпуснат със своята китара и забиваше тежки и лъкатушещи блусарски ритми, а понякога и фламенко, загледан в празното пространство, а когато около три часа сутринта веселбата приключи, двамата с жена му си легнаха в спални чували на двора и ги чух как се целуват в тревата.

— Хайде да танцуваме — каза тя.

— О, заспивай! — отвърна той.

Сайки и Джефи се бяха скарали и тя не искаше да се качи на хълма, за да уважи новите му бели чаршафи, затова тръгна да си ходи. Видях как той пиян и залитащ се заизкачва към бараката, купонът беше свършил.

Изпратих Сайки до колата и й казах:

— О, хайде, не карай Джефи да се чувства нещастен в прощалната си нощ.

— Той беше подъл към мен, да върви по дяволите.

— Айде стига, никой няма да те изяде в бараката.

— Не ме интересува, връщам се в града.

— Е, това не е хубаво, а Джефи ми каза, че те обича.

— Не вярвам.

— Такъв е животът — казах, като се отдалечавах нагоре по хълма, провесил на показалеца си голяма кана с вино, и чух как тя се опита да върне на заден ход колата и да я обърне на тесния път, но задницата й заседна в канавката и тя не можа да я измъкне оттам, и й се наложи така или иначе да пренощува на пода на Кристин. Междувременно Бъд, Къфлин, Алва и Джордж се бяха проснали на пода в бараката, завити в разни одеяла и спални чували. Разстлах спалния си чувал върху приятната трева и се почувствах най-големият щастливец от всички. Ето, купонът приключи, крясъците затихнаха и какво постигнахме? Запях в нощта и продължих да надигам с удоволствие виното. Звездите бяха ослепително ярки.

— Един комар, голям колкото планината Сумеру, е много по-голям, отколкото си мислиш! — извика от бараката Къфлин, като ме чу да пея.

— Копитото на коня е по-нежно, отколкото изглежда! — отвърнах.

Алва изтича навън по дългите си долни гащи, затанцува бясно в тревата и закрещя някаква безкрайна поема. Скоро се появи и Бъд и започна сериозно да ни обяснява последната си идея. Пред бараката се заформи нещо като нов купон.

— Хайде да слезем да видим колко момичета са останали!

Спуснах се надолу по хълма, търкаляйки се през по-голямата част от пътя, и се опитах отново да накарам Сайки да се качи горе, но тя спеше на пода като заклана. Въглените на големия огън все още тлееха и излъчваха обилна топлина. Шон хъркаше в спалнята на жена си. Взех от масата на двора малко хляб, намазах го с прясно сирене и започнах да ям, прокарвайки хапките с глътки вино. Бях съвсем сам край огъня, а на изток вече сивееше зората.

— Боже, колко съм пиян! — си казах на глас. — Събудете се! Събудете се! — закрещях. — Дневната коза подбутва с рогата си зората! Без възражения! Дан-дан! Хайде момичета! контета! боклуци! крадци! сводници! палачи! Тичайте!

Тогава неочаквано ме изпълни ужасяващото чувство за това, колко са жалки човешките същества независимо каква роля играят в този живот, техните лица, начервените им устни, индивидуалността им, опитите да бъдат весели, лошите им настроенийца, чувството за загуба, скучните им празни остроумия, тъй скоро забравяни: О, и за какво е всичко това? Знаех, че звукът на тишината е навсякъде и затова всичко е тишина. А ако неочаквано се пробудим и разберем, че нещата съвсем не са такива, за каквито сме ги мислили? Заклатушках се нагоре по хълма, птиците ме поздравиха, вгледах се в струпаните на пода спящи фигури. Кои са всички тези странни призраци, заплетени заедно с мен в глупавата малка авантюра, наречена „живот“? И кой съм аз? Бедният Джефи, той стана в осем сутринта, заудря по тигана, пеейки „Гочами“, и призова всички на палачинки.