Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Еркюл Поаро (24)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Five Little Pigs [=Murder in Retrospect], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 58 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2011)

Издание:

Библиотека „Лъч“ — избрано

Агата Кристи

Пет малки прасенца

Роман. Първо издание

Превела от английски: Вилиана Данова

Азбучните убийства

Роман. Второ издание

Превели от английски: Радка Лафчиева и Жечка Георгиева

Редактор: Анна Сталева

Художествено оформление: Иван Марков

Рисунка на корица: Фико Фиков

Художесвен редактор: Момчил Колчев

Технически редактор: Гинка Григорова

Коректор: Нора Димитрова

Английска. Първо и второ издание. ЛГ VI. Тематичен № 23/95366/5557–109–89.

Дадена за набор ноември 1988 година. Подписана за печат м. март 1989 година.

Излязла от печат м. април 1989 година. Поръчка №141. Формат 1/16 60/80.

Печатни коли 18,5. Издателски коли 18,5. УИК 22,36. Цена 3,29 лева.

„Народна младеж“ издателство на ЦК на ДКМС

ДП „Георги Димитров“ — София

 

c/o Jusautor, Sofia. Ч820

 

© Agatha Christie

Five Little Pigs. Fontana/Collins, 1942

The A.B.C. Murders. Collins, 1936

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Пет малки прасенца от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Пет малки прасенца
Five Little Pigs
АвторАгата Кристи
Първо издание1942 г.
Великобритания
Оригинален езиканглийски
Видроман
ПоредицаЕркюл Поаро
ПредходнаТрупът в библиотеката
СледващаАнонимния подател

Пет малки прасенца е роман на английската писателка Агата Кристи, публикуван през 1942 г. Романът е с участието на Еркюл Поаро. Тя се отличава с опита да се покаже неспирното твърдение на Поаро, че едно убийство може да се разреши само като се изслушат показанията на участниците без да се посещава местопрестъплението. Този роман е последният от плодотворния период на произведения на писателката с главен герой Поаро. Между 1935 г. и 1942 г. тя публикува 18 романа, 13 от които са с детектива. За сравнение, през следващите 8 години тя публикува само 2 книги с Поаро, което вероятно показва, че най-известният ѝ герой е започнал да ѝ омръзва. Пет малки прасенца се отличава с това, че една и съща история се разказва от няколко гледни точки.

Съдържание

Карла е сгодена, но се страхува, че фактът, че преди 16 години майка ѝ е била осъдена за убийството на бащата на Карла ще погуби чувствата на бъдещия ѝ съпруг към нея, тъй като няма да е сигурен дали момичето не е наследило престъпната наклонност на майка си. Карла си спомня, че майка ѝ никога не я е лъгала, никога не е крила неприятни истини от нея, и все пак в едно писмо ѝ признава, че не тя е убийцата. Това е достатъчно за Карла да помоли Поаро да убеди годеника ѝ в невинността на майка ѝ.
Бащата на Карла, художникът Еймиъс Крейл, е бил отровен с кониин, който е вил извлечен от отровен бучиниш, от техния приятел и съсед Мередит Блейк, любител химик, но след това очевидно откраднат от него от майката на Карла, Карълайн Крейл. Карълайн признава, че е откраднала отровата, като твърди, че го е направила за да се самоубие. Отровата, обаче, се озовала в чашата на Еймиъс, от която той пиел студена бира, след което се оплакал, че „днес всичко има ужасен вкус“. И чашата и бутилката с бира са му донесени от Карълайн. Мотивът ѝ е ясен: Младият модел и по-късно негова любовница, Елза Гриър, твърди, че той е планувал да се разведе с Карълайн и да се ожени за нея. Това е ново развитие; въпреки че Еймиъс често е имал любовници и афери, никога не е показвал каквото и да е желание да напусне Карълайн.
Поаро именува петимата заподозрени „пет малки прасенца“. А те са: Филип Блейк, брат на Мередит („на пазар отиде“), Мередит Блейк („вкъщи си остана“), Елза Гриър (сега лейди Дитишам, „хапна печено месце“), Сесилия Уилямс, гувернантката („нищичко не яде“) и Анджела Уорън, по-малката полусестра на Карълайн („заплака кви, кви, кви“). От това, което Поаро разбира, разговаряйки с тях, е че никой не е имал очевиден мотив, и докато техните гледни точки за първоначалния процес се различават в някои точки, няма причина да се предположи, че присъдата е грешна.
Враждебността на Филип Блейк към Карълайн е достатъчна явна за да породи подозрения. Мередит Блейк му няма доверие и е доста по-благоразположен към нея. Елза изглежда сякаш е лишена от емоции, освен омразата ѝ към Карълайн. Сесилия, гувернантката, твърди, че поради определени причини тя вярва във вината на Карълайн. Анджела вярва в невинността на сестра си, но в писмо изпратено от Карълайн не изразява никакви протести за невинност, което кара Поаро за първи път да се съмнява в невинността на Карълайн.
Във втората половина на романа, Поаро разглежда всички описания на случилото се, които заподозрените са написали. Чрез тях установява последователността на събитията през деня на убийството и някои факти, които са важни за разрешаването на престъплението. На първо място, има косвени улики, които уличават Анджела. Второ, Сесилия забелязва Карълайн да изтрива енергично отпечатъците от бутилката с бира, докато чака до тялото на Еймиъс. Трето, провеел се е разговор между Карълайн и Еймиъс, очевидно за „събирането на багажа“ за връщането на училище на Анджела. Четвърто, Елза е дочула разгорещен спор между Карълайн и Еймиъс в който той твърди, че ще се разведе с Карълайн и тя е казала „ти и твоите жени“.
В развръзката, Поаро разкрива, че Блейк е бил влюбен в Карълайн, но тя го е отблъснала и любовта му се е превърнала в омраза. Мередит Блейк, изморен от дългата си привързаност към Карълайн се насочва към Елза, но тя също го отблъсква. Има улики, които могат да доведат до погрешна следа. Анджела (която е мразела Еймиъс) е имала възможност да открадне отровата в деня на убийството, тя вече е слагала (като шега) сол в бирата на Еимиъс и е държала бутилката с бира, преди Карълайн да я занесе на Еймиъс. Може да се сметне, че Карълайн е мислела, че Анджела е виновна, затова не е намерила за нужно да напише в писмото си, че тя самата е невинна, тъй като според нея Анджела е трябвало да го знае. Това обяснява, защо Карълайн не е поддържала в съда теорията, че е невинна, за да защити Анджела. Още повече, много години преди това Карълайн в изблик на гняв е замерила малката Анджела с преспапие и я е ослепила с едното око и е обезобразила лицето и с грозен белег. Карълайн се е чувствала изключително виновна и за изкупи вината си за тази постъпка е признала за убийството на Еймиъс.
Действията на Карълайн всъщност доказват невинността ѝ. Затова и е изтрила отпечатъците от бутилката, от която е пил Еймиъс.
Анджела, все пак, не е виновна. Всички улики, които я уличават могат да бъдат обяснени с това, че тя е откраднала валериана от лабораторията на Мередит същата сутрин за да направи поредната си шега с Еймиъс. По начина по който го разказва на Поаро, той разбира, че тя не е направила шегата, и въобще е била забравила за валериана, който е откраднала.
Истинската убийца е Елза. Еймиъс не е имал никакво намерение да се разделя с Карълайн, искал е само да довърши портрета на Елза. Тъй като Елза е била млада, не е осъзнавала, че е поредната любовница, която Еймиъс е щял да зареже, когато е завършел картината. Тя е взела за сериозно обещанието на Еймиъс да напусне жена си. Разговорът между Еймиъс и Карълайн за „събирането на багажа“ не се е отнасял до Анджела, а до Елза. Дочувайки думите на Карълайн „ти и твойте жени“ Елза си дава сметка, че е една от многото. Елза разбира, че Карълайн е откраднала кониин предния ден, успява да открадне част от него и да го сложи в бирата на Еймиъс. След това е доволна, когато разбира, че Карълайн се замесва като носи друга бира на мъжа си. (Тази при която той възкликва: „днес всичко има ужасен вкус“.)
Виждайки картината Поаро заявява, че това е забележителна картина – картина на убийца, която е рисувана от жертвата си, картина на момиче, която гледа как нейният възлюбен умира.

Действащи лица

  • Еркюл Поаро – белгийски детектив
  • Карла Льомаршан – дъщеря на Карълайн Крейл
  • сър Монтегю Диплийч – адвокат на защитата
  • Куентин Фог – адвокат на обвинението
  • Джордж Мейхю – син на адвоката на Карълайн
  • полицейски началник Хейл – разследващ случая

Петте прасенца:

  • Филип Блейк – борсов агент (на пазар отиде)
  • Мередит Блейк – брат на Филип Блейк (в къщи си остана)
  • Елза Гриър (лейди Дитишам) – модел и любовница на Еймиъс Крейл (хапна печено месце)
  • Сесилия Уилямс – предана гувернантка (нищичко не яде)
  • Анджела Уорън – по-малката сестра на Карълайн (заплака кви, кви, кви)

Заглавие на романа

Също като Убийството на мистър Морли и Хикъри Дикъри Док заглавието на книгата Пет малки прасенца идва от детско стихче – Това малко прасенце (This Little Piggy)

Връзки с други книги

Когато Поаро се среща с Мередит Блейк, той му се представя като приятел на лейди Мери Литън-Гор, която е героиня от романа Трагедия в три действия. Случаят с Карълайн Крейл по-късно е споменат от Поаро в книгата Слоновете помнят.

Адаптации

Пиеса

Когато адаптира романа за пиеса през 1960 г., Агата Кристи изпуска образа на Поаро. На негово място слага Джъстин Фог, сина на адвоката на Карълайн. Годеникът на Карла изключително неприятен американец, който настоява случаят да се преразгледа. Така накрая Карла го зарязва и се събира с Фог.

Телевизия

Книгата е филмирана през 2003 г. като част от поредицата Случаите на Поаро. Има няколко основни промени в адаптацията. Карълайн е екзекутирана, докато в романа е осъдена на доживотен затвор и умира една година по-късно. Филип има любовно увлечение към Еймиъс, а не към Карълайн, в което се корени омраза му към нея. Името на Карла е сменено на Люси и във филма тя не е сгодена. Във филма след като Поаро разкрива, че убийцата е Елза, Люси насочва пистолет към нея, искайки да я убие, но Поаро се намесва, като я моли да не го прави, за да може справедливостта да възтържествува. Люси сваля пистолета, Елза напуска съсипана и победена. Актьорите, които участват са: Рейчъл Стърлинг (Карълайн), Джули Фокс (Елза), Тоби Стивънс (Филип), Ейдън Гилън (Еймиъс), Софи Уинкълман (Анджела), Ейми Мълинс (Люси), Марк Уорън (Мередит), Патрик Малахайд (сър Монтегю Диплийч), Джема Джоунс (Сесилия Уилямс).

Радио

Пет малки прасенца е адаптиран за радио от BBC, с Джон Мофат в ролята на Поаро.

Международни заглавия

Вижте също

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Five Little Pigs в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

III глава
Младият адвокат

Джордж Мейхю беше предпазлив и неангажиран. Спомнял си за случая, разбира се, но съвсем не така ясно. Главно баща му се занимавал с него, а той самият по това време бил едва на деветнадесет години.

Да, процесът доста смутил духовете, защото Крейл бил добре известен. Картините му били много хубави… наистина много хубави. Две от тях били в Тейт[1]. Не че имало някакво значение…

Би ли го извинил мосю Поаро, но той, Джордж Мейхю, не разбирал какво би могло да интересува господина по това дело. О, дъщерята! Така ли? Наистина ли!? Канада? Той винаги смятал, че е Нова Зеландия.

Младият Мейхю уталожи малко безпокойството си и се поотпусна.

Такъв шок в живота на едно момиче. Той дълбоко й съчувствуваше. Наистина по-добре било тя изобщо да не научава тези неща. Каква полза имало да се казват сега?

Тя искала да знае? Да, но какво толкова имало да се знае?

Разбира се, вестникарските репортажи за процеса. Той самият не можел много да каже.

Не, боял се, че нямало никакво съмнение по отношение вината на мисис Крейл. За нея имало известно извинение. Тези художници — трудно се живеело с тях! Както се подразбрало, Крейл винаги се забърквал с разни там жени. А и самата мисис Крейл сигурно е била ревнива, неспособна да приеме фактите. В днешно време тя просто би се развела и би превъзмогнала всичко.

— Чакайте да помисля — добави адвокатът предпазливо. — Ъ-ъ-ъ, лейди Дитишам май че беше момичето в случая.

Поаро отговори, че вероятно е така.

— Вестниците подхващат от време на време тази история. Тя доста често се развежда. Много е богата; както предполагам, го знаете. Преди Дитишам беше омъжена за онзи изследовател… Лейди Дитишам е повече или по-малко известна личност. Сигурно обича скандалността.

— Или може би има нужда да боготвори знаменитости — вметна Поаро.

Тази идея обърка Джордж Мейхю и той я прие колебливо.

— Хм, вероятно… да, предполагам, че би могло и така да е.

Младият адвокат сякаш обмисляше такава една възможност.

— Вашата фирма защитаваше интересите на мисис Крейл дълги години, нали?

Джордж Мейхю поклати глава.

— Тъкмо обратното. Джонатан и Джонатан бяха адвокати на Крейл. При създалите се обстоятелства обаче мистър Джонатан почувствува, че никак няма да е удобно да се яви от името на мисис Крейл, и уреди ние, тоест баща ми да поеме случая. Мисля, че добре ще постъпите, мосю Поаро, ако се срещнете със стария мистър Джонатан. Той се е оттеглил от активна работа — над седемдесетгодишен е, — но познаваше семейство Крейл много добре. Би могъл да ви каже доста повече неща от мене. Всъщност аз лично изобщо нищо не мога да ви кажа. По онова време бях още момче и даже не си спомням дали присъствувах в съдебната зала.

Поаро стана, а Джордж Мейхю, също изправяйки се, добави:

— Може би ще искате да поговорите с нашия чиновник, Едмъндс. Тогава той работеше във фирмата и случаят много го заинтересува.

 

 

Едмъндс говореше трудно. В очите му проблясваше присъщата за юриста предпазливост. Той огледа Поаро от всички страни и най-накрая склони да бъде предизвикан към разговор.

— Тъй, тъй, помня го случая Крейл — каза той и добави строго: — Срамна история!

Едмъндс изгледа Поаро хитро, преценяващо.

— Ами че много време има оттогава, за да се ровят пак тези неща.

— Присъдата не винаги слага край на всичко.

Едмъндс поклати бавно четвъртитата си глава.

— Не бих казал, че нямате право.

— Мисис Крейл е оставила дъщеря — продължи Поаро.

— Тъй, тъй, помня, че имаше дете. Изпратиха я в чужбина при роднини, нали?

— Дъщерята твърдо вярва в невинността на майка си — каза Поаро.

Гъстите рунтави вежди на мистър Едмъндс отхвръкнаха нагоре.

— Вярва значи, така ли?

— Има ли нещо, което бихте могли да ми кажете в подкрепа на това твърдение? — попита Поаро.

Чиновникът помисли малко, после бавно поклати глава.

— Не бих могъл с чиста съвест да ви кажа, че има. Възхищавах се от мисис Крейл. Каквото и друго да беше, тя си беше дама! Не като другата — ни повече, ни по-малко уличница. Безсрамница! Долна измет! Точно това беше тя и го показа! А мисис Крейл беше благородна дама.

— Но все пак убийца?

Едмъндс се намръщи и каза с неочаквана жар:

— Ето това и аз се питах ден след ден. Седеше на подсъдимата скамейка толкова спокойна и нежна. „Не мога да повярвам“, казвах си тогава. Но ако добре ме разбирате, мистър Поаро, нямаше друго за вярване. Кониинът не е паднал от небето в чашата на мистър Крейл. Някой го е сложил там. И ако не е била мисис Крейл, кой тогава?

— Това е въпросът — отвърна Поаро. — Кой?

Проницателните живи очи отново се спряха върху лицето на Поаро.

— Значи това е вашата идея? — каза Едмъндс.

— А вие какво мислите?

Настъпи кратко мълчание, после служителят отговори:

— Нямаше нищо, което да даде такава насока на нещата — абсолютно нищо.

— Вие сте присъствували в съдебната зала по време на целия процес, нали?

— Всеки ден.

— И сте слушали свидетелските показания?

— Да.

— Нещо да ви е направило впечатление в тяхното поведение — някаква пресиленост, неискреност?

— Искате да кажете, дали някой не е лъгал? — попита направо Едмъндс. — Дали някой от тях не е имал причина да желае смъртта на мистър Крейл? Ще прощавате, мистър Поаро, но вашата идея понамирисва на мелодрама.

— Помислете поне — подкани го Поаро. Той наблюдаваше умното лице, дълбоките замислени очи.

Бавно, със съжаление Едмъндс поклати глава.

— Тази мис Гриър — каза той — беше много озлобена и… жадна за отмъщение. В приказките си доста прехвърли нормите на приличието, но тя искаше Крейл жив. Мъртъв той не й беше нужен. Тя желаеше да види мисис Крейл обесена, но само защото смъртта й бе отнела любимия. Като тигрица в клетка беше тази мис Гриър! Обаче, както казах вече, тя искаше Крейл жив. Мистър Филип Блейк също беше против мисис Крейл. Гледаше на случая пристрастно и не пропускаше възможност да я уязви. Но бих казал, че бе честен по своему. Той беше най-близкият приятел на мистър Крейл. По-големият брат, мистър Мередит Блейк, беше слаб като свидетел — неясен, колеблив, сякаш никога не бе сигурен в отговорите си. Виждал съм много такива свидетели. Винаги ти се струва, че лъжат, когато всъщност казват истината. Нито един път не се изпусна да каже нещо повече. Адвокатите затова и не го харесаха. Беше такъв един кротък човечец, когото лесно можеш да объркаш. Гувернантката обаче им устоя. Не приказваше излишни неща и отговаряше кратко, по същество. Ако я бяхте чули, не бихте могли да кажете на чия страна е. Много съобразителна и будна жена.

Едмъндс замълча, после каза:

— Не бих се учудил, ако знае повече, отколкото каза.

— И аз не бих се учудил — отвърна Поаро. Той се втренчи в набразденото умно лице на Алфред Едмъндс, но то си остана вежливо, безучастно. Дали това не беше намек, питаше се Поаро…

Бележки

[1] Известна художествена галерия в Лондон. — Б.пр.