Агата Кристи
Пет малки прасенца (24)

IV глава
Истината

Анджела Уорън полека се извърна. Погледът й, твърд и презрителен, обходи лицата, които я гледаха.

— Всички вие сте заслепени глупци — каза тя. — Нима не знаете, че ако го бях направила аз, щях да си призная? Никога не бих позволила Каролайн да страда за това, което аз съм извършила. Никога!

— Но вие все пак сте пипали бирата — намеси се Поаро.

— Аз? Да пипам бирата?

Поаро се обърна към Мередит Блейк:

— Чуйте, мосю, във вашия разказ за станалите събития вие посочвате, че сте доловили шум в тази стая, която е под спалнята ви, сутринта в деня на убийството.

Блейк кимна.

— Но това беше само котка.

— Откъде знаете, че е било котка?

— Аз… аз не мога да си спомня, но беше котка. Прозорецът беше отворен толкова, че да пропусне котка.

— Но той не е бил закрепен в това положение: рамката се движи свободно. Някой човек би могъл да я бутне, да влезе и да излезе.

— Да, но аз зная, че беше котка.

— Вие не сте видели котка.

— Не — продума бавно и объркано Блейк. — Не я видях… — той замълча и се намръщи. — И все пак — сигурен съм.

— След малко ще ви кажа защо сте сигурен. Междувременно ви предлагам следната теория. Някой би могъл да дойде в къщата онази сутрин, да влезе в лабораторията, да вземе нещо от рафта и да си отиде, без да го видите. Ако този някой е бил от Олдърбъри, той не би могъл да бъде Филип Блейк, нито Елза Гриър, нито Еймиъс Крейл, нито Каролайн Крейл. Ние знаем доста добре какво са правили тези четирима души. Остават Анджела Уорън и мис Уилямс. Мис Уилямс е била тук — вие всъщност сте я срещнали, когато сте излезли. Тя ви е казала, че търси Анджела, която излязла рано сутринта, за да се изкъпе. Но мис Уилямс не я видяла нито във водата, нито на скалите. До Хендкрос Менър Анджела би могла лесно да преплува. Фактически тя го е направила по-късно, когато същата тази сутрин е отишла да се къпе с Филип Блейк. Считам, че тя е доплувала дотук, отишла е до къщата, влязла е през прозореца и е взела нещо от лавицата.

— Нищо подобно не съм направила — каза Анджела. — Не съм… или поне…

— Ах! — Поаро нададе победоносен вик. — Спомнихте си. Нали вие ми казахте, че за да скроите шега на Еймиъс, сте задигнали „препарат за котки“, както го нарекохте?

— Валериан! — извика Мередит Блейк. — Разбира се!

— Точно така. Това ви е накарало да сте сигурен в съзнанието си, че в стаята е имало котка. Обонянието ви е много чувствително. Вие сте подушили слабата неприятна миризма на валериан, без да го разбирате вероятно, но тя е подсказала на подсъзнанието ви: „Котка“. Котките обичат валериан и отиват къде ли не заради него. Валерианът е особено неприятен на вкус и вашата беседа предния ден е накарала злосторницата Анджела да поиска да сложи малко от него в бирата на зет си, която, както било известно на Анджела, той глътвал наведнъж.

— Този ден ли беше наистина? — зачуди се Анджела Уорън. — Отлично си спомням, че го взех. Да, помня също, че извадих бирата, а Каролайн влезе и едва не ме хвана! Разбира се, че си спомням, но никога не съм го свързвала точно с този ден.

— Естествено, че не. В съзнанието си не сте го свързвали, защото двете случки са съвсем различни. Едната е била подобна на всички други палави шеги, а другата е била като избухване на бомба — нещастие, връхлитащо ни изневиделица и изтриващо всички по-маловажни инциденти в мислите ни. Обаче аз забелязах, че когато говорехте, вие казахте: „Задигнах…“ и тъй нататък, „За да го сложа в питието на Еймиъс“. Вие фактически не казахте, че сте го направили.

— Не, защото не успях да го направя. Каролайн влезе тъкмо когато отварях бутилката. О! — почти извика Анджела. — И Каролайн е мислела, че съм аз!…

Тя прекъсна изречението си и се огледа.

— Предполагам, че всички мислите така — тихо каза Анджела с обичайния си хладен тон, помълча, после рече: — Не съм убила Еймиъс нито в резултат на глупава шега, нито по какъвто и да било друг начин. Ако бях го направила, никога нямаше да мълча.

— Разбира се, че нямаше, скъпа моя — рязко се намеси мис Уилямс. Тя погледна Поаро. — Никой освен глупак не би го помислил.

— Аз не съм глупак и не мисля така — отвърна кротко Еркюл Поаро. — Зная много добре кой е убил Еймиъс Крейл.

Настъпи кратко мълчание.

— Винаги съществува опасност, когато се приемат фактите така, както са доказани, да не са всъщност такива, каквито ни изглеждат. Да вземем ситуацията в Олдърбъри: ситуация, стара като земята — две жени и един мъж. Еймиъс Крейл е искал да изостави съпругата си заради другата жена, но аз ви заявявам сега, че той никога не е имал такова намерение. И преди Крейл се е увличал по жени. Увлеченията са го владеели, докато са траели, но скоро приключвали. Жените, в които се влюбвал, били обикновено жени с известен опит — те не са очаквали твърде много от него. Но този път жената е очаквала. Тя, видите ли, изобщо не била жена, а момиче и по думите на Каролайн Крейл ужасно откровена. Може да е била хладнокръвна и мъдра на приказки, но в любовта била ужасяващо еднозначна. Поради това, че самата тя е била завладяна от дълбока и всепоглъщаща страст към Еймиъс Крейл, мис Гриър решила, че и с него е същото. Тя приела, без да се замисли, че тяхната страст ще трае цял живот, и сметнала, без да пита Крейл, че той ще напусне съпругата си.

Но защо, кажете ми, Еймиъс не я е разубедил? И моят отговор е — картината. Искал е да завърши картината.

За някои хора това звучи невероятно, но не и за тези, които познават художниците. А ние вече сме приели това обяснение по принцип. Сега разговорът между Крейл и Мередит Блейк става по-разбираем. Крейл е объркан, потупва Блейк по гърба и оптимистично го уверява, че всичко ще се оправи. За Еймиъс Крейл, видите ли, всичко е просто. Той рисува картина, малко притеснен от две ревниви и невротични жени, но на никоя от тях той няма да позволи да му попречи в това, което за него е по-важно и от живота.

Ако е трябвало да каже истината на Елза, трябвало е да се прости с картината. Вероятно при първия порив на чувствата му към Елза той наистина е казал, че иска да изостави Каролайн — мъжете говорят такива неща, когато се влюбят. Вероятно е оставил момичето да си мисли така. Същото е направил и по-късно. Него не го е било грижа какво си е мислела Елза. Да мисли каквото си ще, само да бъде послушна още ден-два.

Тогава той щял да й каже истината — че всичко е свършено между тях. Крейл никога не е бил измъчван от скрупули.

Мисля, че в началото той все пак е направил опит да не се забърква с Елза — предупредил я що за човек е, но тя не го послушала и предизвикала съдбата. А за мъж като Крейл жените били лесна плячка. Ако някой го беше попитал, той сигурно щеше да каже, че Елза е млада и скоро ще го забрави. Ето така е било устроено съзнанието на Еймиъс Крейл.

Жена му фактически е била единственият човек, когото той е обичал, но не се тревожел много за нея. Трябвало само да изтърпи още няколко дни. Той се вбесил, че Елза е изтърсила всичко пред Каролайн, но въпреки това оптимистично е вярвал, че „всичко ще се оправи“. Каролайн щяла да му прости, както често е правела преди, а Елза — Елза просто щяла да го „преглътне“. Така лесни са житейските проблеми за човек като Еймиъс Крейл.

Считам обаче, че последната вечер той истински се разтревожил — за Каролайн, не за Елза. Може би е отишъл в стаята й, но тя е отказала да говори с него. Във всеки случай, прекарвайки една безсънна нощ, той я дръпнал настрана след закуската и й казал цялата истина: бил увлечен по Елза, но всичко приключило. Щом завърши картината, повече няма да я види.

И в отговор на това Каролайн възмутено извикала: „Ти и твоите жени!“ Тази фраза, видите ли, е поставила Елза наравно с другите, към които Еймиъс отдавна бе загубил всякакъв интерес. После Каролайн гневно добавила: „Някой ден ще те убия“.

Тя била разгневена и отвратена от неговата грубост и жестокост към момичето. Когато Филип Блейк я видял във фоайето и я чул да шепне на себе си: „Твърде жестоко е“, Каролайн Крейл е мислела за Елза в този момент.

Колкото до Крейл, той излязъл от библиотеката, видял Елза с Филип Блейк и безцеремонно й наредил да слезе долу и да се залови с позирането. Това, което не е знаел, е било, че Елза Гриър е седяла отвън точно до прозореца на библиотеката и е чула всичко. А разказът, който тя дава за този разговор, не е верен. Забележете, освен нея никой друг не знае.

Представете си какъв удар е било за нея — да чуе истината, изречена така грубо!

Мередит Блейк ни каза, че предния следобед, докато чакал Каролайн да напусне тази стая, той стоял с гръб към нея и говорел с Елза Гриър. Това означава, че тя е била с лице към него и че тя е могла точно да види какво е правила Каролайн вътре през рамото на Мередит. Елза Гриър е единственият човек, който би могъл да види това.

Тя е видяла Каролайн да взема отровата, не казала нищо, но си спомнила за това, когато седяла отвън до прозореца на библиотеката.

Щом Еймиъс Крейл излязъл, тя се извинила, че иска да си вземе пуловер, и се качила в стаята на Каролайн, за да търси отровата. Една жена винаги знае къде друга жена би могла да скрие нещо. Елза намерила отровата и внимавайки да не изтрие никакви отпечатъци или да остави своите, изтеглила течността от шишето с пълнител за автоматична писалка.

Тогава отново слязла долу и отишла с Крейл в батарейната градина. След малко без съмнение тя му наляла бира и той я глътнал наведнъж по обичайния си начин.

Междувременно Каролайн Крейл сериозно се разтревожила. Когато видяла, че Елза се качва към къщата (този път наистина да вземе пуловер), тя бързо слязла в батарейната градина и заговорила със съпруга си по този въпрос: това, което той вършел, било срамно! Тя не искала да го търпи! Било невероятно жестоко и тежко за момичето! Еймиъс, раздразнен, че го прекъсват, казал, че вече е решено — когато свършел картината, щял да изпрати момичето да си стегне багажа. „Всичко е решено — ще я изпратя да си стегне багажа, казвам ти.“

В този момент те чули стъпките на двамата Блейк, Каролайн излязла и леко смутена, измърморила нещо за Анджела и училището и че щяло да има много работа. По естествен път двамата братя свързали нещата и решили, че разговорът, който са чули, се отнася за Анджела. „Ще я изпратя да си стегне багажа“ станало „Ще се погрижа за багажа й“.

А Елза, с пуловер в ръка, слязла надолу по пътеката студена, усмихната и отново заела позата.

Без съмнение тя разчитала, че Каролайн ще бъде заподозряна и че шишето с кониин ще бъде намерено в стаята й. Сега обаче Каролайн съвсем й помогнала. Тя донесла долу изстудената бира и наляла от нея на съпруга си.

Еймиъс я глътнал наведнъж, направил гримаса и казал: „Всичко има лош вкус днес“.

Не разбирате ли колко знаменателна е тази забележка? Всичко има лош вкус днес. Значи преди тази бира е имало нещо друго, което е било горчиво, и вкусът бил още в устата му. И още нещо — Филип Блейк казва, че Крейл залитал малко и мистър Блейк се учудил дали Еймиъс не пиел. Но лекото залитане е първият сигнал за действуващия кониин и означава, че вече той му е бил даден известно време преди Каролайн да му донесе изстудената бира.

И така, Елза Гриър седнала на сивата стена и заела позата. Но тъй като е трябвало да го пази, за да не събуди подозрение, докато не станело твърде късно за това, тя говорела на Еймиъс Крейл весело и естествено. След малко видяла Мередит на пейката горе, махнала му с ръка и заради него заиграла ролята си с още по-голямо усърдие.

А Еймиъс Крейл, който ненавиждал болести и отказвал да се признае за болен, продължавал упорито да рисува, докато крайниците му изневерили, езикът му надебелял и той се свлякъл там на онази пейка безпомощен, но с все още ясен разсъдък.

Звънецът в къщата иззвънял и Мередит станал от пейката, за да отиде долу в Батареята. Мисля, че в този кратък момент Елза напуснала мястото си, изтичала до масата и пуснала последните капки от отровата в чашата бира, която съдържала още една, последна невинна глътка. (Тя се освободила от пълнителя, като го смачкала на малки парчета, докато вървяла нагоре по пътеката към къщата.) На прага на Батареята Елза срещнала Мередит.

На това място слънцето било ослепително и Мередит, идвайки от сенчесто място, не виждал много добре. Видял само приятеля си проснат в обичайната си поза и очите му да се отместват от картината, втренчени злобно — отмъстително, както е казал в разказа си мистър Блейк.

Какво е знаел Еймиъс и доколко се е досещал? Колко е разбирало неговото съзнание, ние не можем да кажем, но зрението и ръката му са били верни.

Еркюл Поаро посочи картината на стената.

— Трябваше да се сетя още щом видях картината, защото това е забележителна картина. Това е картина на убийца, нарисувана от жертвата й — картина на едно момиче, което наблюдава как любимият й умира.