Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Еркюл Поаро (24)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Five Little Pigs [=Murder in Retrospect], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 58 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2011)

Издание:

Библиотека „Лъч“ — избрано

Агата Кристи

Пет малки прасенца

Роман. Първо издание

Превела от английски: Вилиана Данова

Азбучните убийства

Роман. Второ издание

Превели от английски: Радка Лафчиева и Жечка Георгиева

Редактор: Анна Сталева

Художествено оформление: Иван Марков

Рисунка на корица: Фико Фиков

Художесвен редактор: Момчил Колчев

Технически редактор: Гинка Григорова

Коректор: Нора Димитрова

Английска. Първо и второ издание. ЛГ VI. Тематичен № 23/95366/5557–109–89.

Дадена за набор ноември 1988 година. Подписана за печат м. март 1989 година.

Излязла от печат м. април 1989 година. Поръчка №141. Формат 1/16 60/80.

Печатни коли 18,5. Издателски коли 18,5. УИК 22,36. Цена 3,29 лева.

„Народна младеж“ издателство на ЦК на ДКМС

ДП „Георги Димитров“ — София

 

c/o Jusautor, Sofia. Ч820

 

© Agatha Christie

Five Little Pigs. Fontana/Collins, 1942

The A.B.C. Murders. Collins, 1936

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Пет малки прасенца от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Пет малки прасенца
Five Little Pigs
АвторАгата Кристи
Първо издание1942 г.
Великобритания
Оригинален езиканглийски
Видроман
ПоредицаЕркюл Поаро
ПредходнаТрупът в библиотеката
СледващаАнонимния подател

Пет малки прасенца е роман на английската писателка Агата Кристи, публикуван през 1942 г. Романът е с участието на Еркюл Поаро. Тя се отличава с опита да се покаже неспирното твърдение на Поаро, че едно убийство може да се разреши само като се изслушат показанията на участниците без да се посещава местопрестъплението. Този роман е последният от плодотворния период на произведения на писателката с главен герой Поаро. Между 1935 г. и 1942 г. тя публикува 18 романа, 13 от които са с детектива. За сравнение, през следващите 8 години тя публикува само 2 книги с Поаро, което вероятно показва, че най-известният ѝ герой е започнал да ѝ омръзва. Пет малки прасенца се отличава с това, че една и съща история се разказва от няколко гледни точки.

Съдържание

Карла е сгодена, но се страхува, че фактът, че преди 16 години майка ѝ е била осъдена за убийството на бащата на Карла ще погуби чувствата на бъдещия ѝ съпруг към нея, тъй като няма да е сигурен дали момичето не е наследило престъпната наклонност на майка си. Карла си спомня, че майка ѝ никога не я е лъгала, никога не е крила неприятни истини от нея, и все пак в едно писмо ѝ признава, че не тя е убийцата. Това е достатъчно за Карла да помоли Поаро да убеди годеника ѝ в невинността на майка ѝ.
Бащата на Карла, художникът Еймиъс Крейл, е бил отровен с кониин, който е вил извлечен от отровен бучиниш, от техния приятел и съсед Мередит Блейк, любител химик, но след това очевидно откраднат от него от майката на Карла, Карълайн Крейл. Карълайн признава, че е откраднала отровата, като твърди, че го е направила за да се самоубие. Отровата, обаче, се озовала в чашата на Еймиъс, от която той пиел студена бира, след което се оплакал, че „днес всичко има ужасен вкус“. И чашата и бутилката с бира са му донесени от Карълайн. Мотивът ѝ е ясен: Младият модел и по-късно негова любовница, Елза Гриър, твърди, че той е планувал да се разведе с Карълайн и да се ожени за нея. Това е ново развитие; въпреки че Еймиъс често е имал любовници и афери, никога не е показвал каквото и да е желание да напусне Карълайн.
Поаро именува петимата заподозрени „пет малки прасенца“. А те са: Филип Блейк, брат на Мередит („на пазар отиде“), Мередит Блейк („вкъщи си остана“), Елза Гриър (сега лейди Дитишам, „хапна печено месце“), Сесилия Уилямс, гувернантката („нищичко не яде“) и Анджела Уорън, по-малката полусестра на Карълайн („заплака кви, кви, кви“). От това, което Поаро разбира, разговаряйки с тях, е че никой не е имал очевиден мотив, и докато техните гледни точки за първоначалния процес се различават в някои точки, няма причина да се предположи, че присъдата е грешна.
Враждебността на Филип Блейк към Карълайн е достатъчна явна за да породи подозрения. Мередит Блейк му няма доверие и е доста по-благоразположен към нея. Елза изглежда сякаш е лишена от емоции, освен омразата ѝ към Карълайн. Сесилия, гувернантката, твърди, че поради определени причини тя вярва във вината на Карълайн. Анджела вярва в невинността на сестра си, но в писмо изпратено от Карълайн не изразява никакви протести за невинност, което кара Поаро за първи път да се съмнява в невинността на Карълайн.
Във втората половина на романа, Поаро разглежда всички описания на случилото се, които заподозрените са написали. Чрез тях установява последователността на събитията през деня на убийството и някои факти, които са важни за разрешаването на престъплението. На първо място, има косвени улики, които уличават Анджела. Второ, Сесилия забелязва Карълайн да изтрива енергично отпечатъците от бутилката с бира, докато чака до тялото на Еймиъс. Трето, провеел се е разговор между Карълайн и Еймиъс, очевидно за „събирането на багажа“ за връщането на училище на Анджела. Четвърто, Елза е дочула разгорещен спор между Карълайн и Еймиъс в който той твърди, че ще се разведе с Карълайн и тя е казала „ти и твоите жени“.
В развръзката, Поаро разкрива, че Блейк е бил влюбен в Карълайн, но тя го е отблъснала и любовта му се е превърнала в омраза. Мередит Блейк, изморен от дългата си привързаност към Карълайн се насочва към Елза, но тя също го отблъсква. Има улики, които могат да доведат до погрешна следа. Анджела (която е мразела Еймиъс) е имала възможност да открадне отровата в деня на убийството, тя вече е слагала (като шега) сол в бирата на Еимиъс и е държала бутилката с бира, преди Карълайн да я занесе на Еймиъс. Може да се сметне, че Карълайн е мислела, че Анджела е виновна, затова не е намерила за нужно да напише в писмото си, че тя самата е невинна, тъй като според нея Анджела е трябвало да го знае. Това обяснява, защо Карълайн не е поддържала в съда теорията, че е невинна, за да защити Анджела. Още повече, много години преди това Карълайн в изблик на гняв е замерила малката Анджела с преспапие и я е ослепила с едното око и е обезобразила лицето и с грозен белег. Карълайн се е чувствала изключително виновна и за изкупи вината си за тази постъпка е признала за убийството на Еймиъс.
Действията на Карълайн всъщност доказват невинността ѝ. Затова и е изтрила отпечатъците от бутилката, от която е пил Еймиъс.
Анджела, все пак, не е виновна. Всички улики, които я уличават могат да бъдат обяснени с това, че тя е откраднала валериана от лабораторията на Мередит същата сутрин за да направи поредната си шега с Еймиъс. По начина по който го разказва на Поаро, той разбира, че тя не е направила шегата, и въобще е била забравила за валериана, който е откраднала.
Истинската убийца е Елза. Еймиъс не е имал никакво намерение да се разделя с Карълайн, искал е само да довърши портрета на Елза. Тъй като Елза е била млада, не е осъзнавала, че е поредната любовница, която Еймиъс е щял да зареже, когато е завършел картината. Тя е взела за сериозно обещанието на Еймиъс да напусне жена си. Разговорът между Еймиъс и Карълайн за „събирането на багажа“ не се е отнасял до Анджела, а до Елза. Дочувайки думите на Карълайн „ти и твойте жени“ Елза си дава сметка, че е една от многото. Елза разбира, че Карълайн е откраднала кониин предния ден, успява да открадне част от него и да го сложи в бирата на Еймиъс. След това е доволна, когато разбира, че Карълайн се замесва като носи друга бира на мъжа си. (Тази при която той възкликва: „днес всичко има ужасен вкус“.)
Виждайки картината Поаро заявява, че това е забележителна картина – картина на убийца, която е рисувана от жертвата си, картина на момиче, която гледа как нейният възлюбен умира.

Действащи лица

  • Еркюл Поаро – белгийски детектив
  • Карла Льомаршан – дъщеря на Карълайн Крейл
  • сър Монтегю Диплийч – адвокат на защитата
  • Куентин Фог – адвокат на обвинението
  • Джордж Мейхю – син на адвоката на Карълайн
  • полицейски началник Хейл – разследващ случая

Петте прасенца:

  • Филип Блейк – борсов агент (на пазар отиде)
  • Мередит Блейк – брат на Филип Блейк (в къщи си остана)
  • Елза Гриър (лейди Дитишам) – модел и любовница на Еймиъс Крейл (хапна печено месце)
  • Сесилия Уилямс – предана гувернантка (нищичко не яде)
  • Анджела Уорън – по-малката сестра на Карълайн (заплака кви, кви, кви)

Заглавие на романа

Също като Убийството на мистър Морли и Хикъри Дикъри Док заглавието на книгата Пет малки прасенца идва от детско стихче – Това малко прасенце (This Little Piggy)

Връзки с други книги

Когато Поаро се среща с Мередит Блейк, той му се представя като приятел на лейди Мери Литън-Гор, която е героиня от романа Трагедия в три действия. Случаят с Карълайн Крейл по-късно е споменат от Поаро в книгата Слоновете помнят.

Адаптации

Пиеса

Когато адаптира романа за пиеса през 1960 г., Агата Кристи изпуска образа на Поаро. На негово място слага Джъстин Фог, сина на адвоката на Карълайн. Годеникът на Карла изключително неприятен американец, който настоява случаят да се преразгледа. Така накрая Карла го зарязва и се събира с Фог.

Телевизия

Книгата е филмирана през 2003 г. като част от поредицата Случаите на Поаро. Има няколко основни промени в адаптацията. Карълайн е екзекутирана, докато в романа е осъдена на доживотен затвор и умира една година по-късно. Филип има любовно увлечение към Еймиъс, а не към Карълайн, в което се корени омраза му към нея. Името на Карла е сменено на Люси и във филма тя не е сгодена. Във филма след като Поаро разкрива, че убийцата е Елза, Люси насочва пистолет към нея, искайки да я убие, но Поаро се намесва, като я моли да не го прави, за да може справедливостта да възтържествува. Люси сваля пистолета, Елза напуска съсипана и победена. Актьорите, които участват са: Рейчъл Стърлинг (Карълайн), Джули Фокс (Елза), Тоби Стивънс (Филип), Ейдън Гилън (Еймиъс), Софи Уинкълман (Анджела), Ейми Мълинс (Люси), Марк Уорън (Мередит), Патрик Малахайд (сър Монтегю Диплийч), Джема Джоунс (Сесилия Уилямс).

Радио

Пет малки прасенца е адаптиран за радио от BBC, с Джон Мофат в ролята на Поаро.

Международни заглавия

Вижте също

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Five Little Pigs в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

III глава
Възстановяването

Следобедното слънце грееше в лабораторията на Хендкрос Менър. В стаята бяха донесли няколко кресла и едно канапе, но те служеха по-скоро да подчертаят състоянието на запуснатост, отколкото да я мебелират.

Леко смутен, подръпвайки мустака си, Мередит Блейк говореше с Карла малко несвързано. По едно време той спря и каза:

— Боже мой! Вие много приличате на майка си и все пак сте така различна.

— В какво приличам и в какво съм различна? — попита Карла.

— Имате нейния цвят и се движите като нея, но сте — как да кажа — по-категорична, отколкото тя някога е била.

Филип Блейк гледаше през прозореца, нетърпеливо барабанеше с пръсти по стъклото, а една дълбока бръчка браздеше челото му.

— Какъв е смисълът на всичко това? Толкова хубав неделен следобед…

Еркюл Поаро побърза да успокои духовете.

— Ах, извинете ме. Зная, че е непростимо да проваля игра на голф. Mais voyons[1], мосю Блейк, това е дъщерята на вашия най-добър приятел. Заради нея бихте пропуснали точка, нали?

Прислужникът обяви:

— Мис Уорън.

Мередит стана да я посрещне.

— Добре, че отделихте малко време, Анджела. Зная, че сте заета.

Той я заведе до прозореца.

— Здравей, лельо Анджела — каза Карла. — Прочетох статията ти в „Таймс“ тази сутрин. Хубаво е да имаш бележита роднина. — Тя посочи високия млад мъж с изпъкнала брадичка и спокойни сиви очи. — Това е Джон Ретъри. Той и… аз… се надяваме… да се оженим.

— О! Не знаех… — каза Анджела Уорън.

Мередит отиде да поздрави следващия пристигнал.

— Е, мис Уилямс, толкова години не сме се виждали.

Слабата, крехка и непоколебима възрастна гувернантка влезе в стаята. Очите й замислено се спряха на Поаро за миг, после се отместиха върху високата фигура с прави рамене, облечена в туид с хубава кройка.

Анджела Уорън се приближи да я поздрави и каза с усмивка:

— Чувствувам се пак като ученичка.

— Аз много се гордея с вас, скъпа моя — рече мис Уилямс. — Вие ме представихте много добре. Това, предполагам, е Карла? Тя няма да ме помни — беше твърде малка…

Филип Блейк се притесни.

— За какво е всичко това? Никой не ми каза…

— Да го наречем пътешествие в миналото — намеси се Поаро. — Няма ли да поседнем? Така ще бъдем готови за последната гостенка и когато тя пристигне, ще се заловим с нашата работа — викане на духовете.

— Що за палячовщини?! — възкликна Филип Блейк. — Нима ще правите сеанс?

— Не, не. Само ще разгледаме някои събития, които са се случили много отдавна. Ще ги разгледаме и може би ще видим по-ясно как са станали. Колкото до духовете, те няма да се материализират, но кой може да каже, че не са тук, в тази стая, макар и да не ги виждаме? Кой може да каже, че Еймиъс и Каролайн Крейл не са тук и не слушат?

Филип Блейк каза:

— Чисти глупости… — и прекъсна изречението си, когато вратата се отвори.

Влезе Елза Дитишам с така характерната за нея едва доловима, скучаеща арогантност. Тя дари Мередит с лека усмивка, изгледа студено Анджела и Филип и отиде до креслото при прозореца, малко настрани от другите. Освободи разкошните светли кожи около врата си, така че да паднат назад, огледа стаята миг-два, след което очите й се спряха на Карла. Момичето издържа погледа й, замислено преценявайки жената, която беше създала такъв хаос в живота на родителите й. В нейното младо, сериозно лице нямаше никаква омраза, само любопитство.

— Съжалявам, ако съм закъсняла, мосю Поаро — каза Елза.

— Много любезно от ваша страна, че дойдохте, мадам.

Сесилия Уилямс тихичко изсумтя. Елза срещна враждебния й поглед с пълно безразличие.

— Нямаше да ви позная, Анджела — каза Елза Дитишам. — Колко ли време има оттогава? Шестнадесет години?

Еркюл Поаро незабавно се възползува от случая.

— Да, изминали са шестнадесет години от онези събития, за които сега ще говорим, но нека първо ви кажа защо сме тук.

С няколко думи той описа молбата на Карла и приемането на задачата от негова страна. Поаро бързо продължи, пренебрегвайки буреносния облак върху челото на Филип Блейк и отвращението, изписано върху лицето на Мередит.

— Аз приех поръчката и се залових за работа, за да открия истината.

В голямото високо кресло Карла Льомаршан чуваше думите на Поаро неясно, сякаш отдалече.

Заслонявайки с ръка очите си, тя тайно изучаваше петте лица. Можеше ли да види някой от тези пет души като убиец? Екзотичната Елза, зачервения Филип Блейк, милия, скъп, добър мистър Мередит Блейк, тази сурова, упорита гувернантка, хладната и компетентна Анджела Уорън?

Можеше ли тя, ако се опиташе както трябва, да си представи някой от тях да убива някого? Вероятно да, но това щеше да е съвсем друг вид убийство. Карла можеше да си представи Филип Блейк в пристъп на гняв да удуши някоя жена — да, това би могла да си представи… Или пък Мередит Блейк — как заплашва с пистолет някой крадец и без да иска, натиска спусъка.

Можеше да си представи и Анджела Уорън също стреляща с пистолет, но не без да иска и без никакво пристрастие в случая — успехът на експедицията зависи от това! Или пък в някакъв приказен замък върху миндер, застлан с ориенталски коприни — Елза, която казва: „Хвърлете нещастника в пропастта“. Безумни фантазии! Но и най-безумните фантазии не можеха да обрисуват малката мис Уилямс да убива някого! Ето друга картина на фантазията: „Убивали ли сте някого някога, мис Уилямс?“, „Продължавай със задачата, Карла, и не задавай глупави въпроси. Да убиеш някого е голям грях.“

„Сигурно съм болна — помисли си Карла. — Трябва да престана. Слушай, глупачке, онзи мъничък мъж, който твърди, че знаел.“

Еркюл Поаро говореше.

— Такава беше задачата ми — да потегля на задна скорост, тъй да се каже, да препусна назад през годините и да открия какво всъщност се е случило.

— Всички знаем какво се е случило — каза Филип Блейк. — Да се преструваме, че е имало нещо друго, е мошеничество — точно така! — нагло мошеничество. Вие измъквате пари от това момиче под фалшив претекст.

Поаро не си позволи да се разгневи.

Всички знаем какво се е случило, казвате. Говорите, без да мислите — рече Поаро. — Приетата версия за дадени факти не е непременно вярната. Вие например, мистър Блейк, сте питаели явна неприязън към Каролайн Крейл. Такава е приетата версия за поведението ви, но всеки един с известна склонност към психология би разбрал веднага, че всъщност вярно е точно обратното. Каролайн Крейл винаги силно ви е привличала. Вие сте ненавиждали този факт и сте се мъчили да го победите, като упорито сте повтаряли пред себе си нейните недостатъци и това, че я мразите. По същия начин мистър Мередит Блейк е бил по традиция привързан към Каролайн Крейл от дълги години. В разказа си за нещастието той казва, че заради нея ненавиждал държанието на Еймиъс Крейл, но трябва само да умеете да четете между редовете, за да видите, че тази дългогодишна привързаност се е износила и че всъщност младата и красива Елза Гриър е обсебила ума и мислите му.

Мередит изпелтечи нещо, а лейди Дитишам се усмихна.

Поаро продължи:

— Споменавам тези неща само като примери, макар че те имат значение за случилото се. Много добре тогава: започвам пътешествието си назад, за да науча всичко, каквото мога, за нещастието. Ще ви кажа как постъпих: говорих с адвоката, който е защитавал Каролайн Крейл, с помощник-прокурора, със стария адвокат, който много добре е познавал семейство Крейл, с чиновника в адвокатската колегия, присъствувал на процеса, с полицейския служител, отговорен за случая, и най-накрая дойдох и до петимата очевидци, които са били на местопрестъплението. И от всичко това сглобих една картина — сложната картина на една жена. Научих също следните факти: нито веднъж Каролайн Крейл не е протестирала, че е невинна (освен единствено в писмото, написано до дъщеря й). Каролайн Крейл не е показала никакъв страх на подсъдимата скамейка, не е проявила почти никакъв интерес и през цялото време се е държала като пораженка. В затвора тя е била тиха и спокойна. В писмото, което е написала до сестра си веднага след присъдата, Каролайн Крейл е казала, че приема съдбата си такава, каквато е. По мнението на всички, с които говорих (освен едно важно изключение), Каролайн Крейл е била виновна.

— Разбира се, че е била! — кимна Филип Блейк.

— Но моята роля — каза Поаро — не е да приемам присъдата, която други хора са изготвили. Трябваше да изследвам фактите сам, да ги изследвам и да се убедя, че психологията на престъплението съвпада с тях. За тази цел аз прегледах внимателно полицейските досиета, успях също да накарам пет души, които са били на местопрестъплението, да ми напишат това, което са видели от трагедията. Тези разкази бяха много ценни, защото съдържаха известни факти, които полицейските досиета не можеха да ми дадат. Това ще рече: първо, някои разговори и инциденти, счетени за несъществени от полицейска гледна точка; второ, мнението на самите хора относно мислите и чувствата на Каролайн Крейл (което официално не се приема за доказателство); трето, някои факти, умишлено запазени в тайна от полицията.

Сега вече бях в състояние сам да преценя случая. Изглеждаше, че няма абсолютно никакво съмнение — Каролайн Крейл е имала прекалено много мотиви за престъплението: тя е обичала съпруга си, той публично е заявил, че ще я остави заради друга жена, и по нейни собствени думи тя е била ревнива.

Да преминем от мотивите към средствата: празно шише от парфюм, което е съдържало кониин, е било намерено в чекмеджето на бюрото й. Върху шишето не е имало никакви други отпечатъци освен тези на Каролайн Крейл. Когато в полицията я попитали, тя признала, че го е взела от тази стая, в която сме сега. Върху шишето с кониин, което е стояло тук, също е имало нейни пръстови отпечатъци. Попитах мистър Мередит Блейк за реда, по който петимата са напуснали лабораторията онзи следобед, защото ми се стори трудно да приема, че в присъствието на пет души в стаята някой би могъл да вземе от отровата. Хората са излезли в следния порядък: Елза Гриър, Мередит Блейк, Анджела Уорън и Филип Блейк, Еймиъс Крейл и накрая Каролайн Крейл. При това мистър Мередит Блейк е бил с гръб към стаята, докато е чакал мисис Крейл да излезе, така че той не е могъл да види какво е правела Каролайн вътре, тоест тя е имала възможност. Следователно убеден съм, че Каролайн Крейл наистина е взела кониина. Има косвено потвърждение за това. Преди няколко дни мистър Мередит Блейк ми каза: „Спомням си, че стоях тук и вдъхвах жасминовия аромат през отворения прозорец“. Но тогава е било септември и жасминовите растения отвън до прозореца би трябвало да са спрели цъфтежа си. Обикновено жасминът цъфти през юни и юли. Но шишето от парфюм, намерено в стаята на Каролайн Крейл, съдържащо остатъци от кониин, първоначално е било пълно с жасминова есенция. Тогава със сигурност приемам, че мисис Крейл е решила да открадне кониина и тайно е изпразнила шишето с парфюм, което е имала в чантичката си.

За втори път проверих това, когато онзи ден помолих мистър Блейк да си затвори очите и да опита да си спомни реда, в който гостите са напуснали стаята. Един полъх от жасмин веднага стимулира паметта му. Всички ние се влияем от миризми много повече, отколкото допускаме.

— И така, идваме до сутринта на онзи фатален ден. Дотук фактите не си противоречат. Мис Гриър внезапно разкрива, че тя и мистър Крейл мислят да се женят, Еймиъс Крейл потвърждава това и Каролайн Крейл е дълбоко разстроена. За тези неща има показания от няколко свидетели.

На следната сутрин в библиотеката избухва скандал между съпруга и съпругата. Първото нещо, което се чува, е: „Ти и твоите жени!“ Гласът й е пълен с горчивина. По-нататък тя казва: „Някой ден ще те убия“. Филип Блейк е дочул това от фоайето, а мис Гриър го е чула отвън на терасата.

После мис Гриър е чула, че мистър Крейл е помолил жена си да бъде разумна, а мисис Крейл отговорила: „По-скоро ще те убия, отколкото да те дам на онова момиче“. Скоро след това Еймиъс Крейл излиза и грубо казва на Елза Гриър да отиде долу, за да му позира. Тя взема един пуловер и го придружава.

Дотук няма нищо невярно от психологическа гледна точка. Всички са се държали според очакванията, но сега идваме до нещо, което е несъвместимо.

Мередит Блейк открива липсата и телефонира на брат си: те се срещат долу на пристана и се качват нагоре, минавайки покрай батарейната градина, където Каролайн Крейл разисква със съпруга си въпроса за училището на Анджела. Ето това наистина ми се вижда много странно. Съпругът и съпругата са имали ужасен скандал, завършил с определена заплаха от страна на Каролайн, и някакви си двадесет минути по-късно съпругата слиза долу и започва да разисква един съвсем дребен домашен въпрос.

Поаро се обърна към Мередит Блейк:

— Във вашия разказ вие казвате, че сте чули мистър Крейл да казва определени думи, а те са: „Всичко е решено. Ще се погрижа за багажа й.“ Така ли е?

— Беше нещо такова… да.

Поаро се обърна към Филип Блейк:

— И вие ли помните същото?

Филип Блейк се намръщи.

— Не можех да си спомня, докато вие не го споменахте, но сега вече си спомням. Казаха нещо за багаж!

— Мистър Крейл ли го каза, или мисис Крейл?

— Еймиъс го каза. Всичко, което чух Каролайн да казва, беше, че щяло да бъде много тежко за момичето. Както и да е, какво значение има това? Всички знаехме, че Анджела заминава за училище след няколко дни.

— Вие не виждате смисъла на моето възражение. Защо Еймиъс Крейл да приготвя багажа на момичето? Толкова е абсурдно! Ами има мисис Крейл, мис Уилямс, прислужницата — та това е работа на жена, а не на мъж.

— Какво значение има? — каза нетърпеливо Филип Блейк. — Няма никаква връзка с престъплението.

— Мислите, че няма? За мене това беше първият пункт, който ме усъмни и който веднага е последван от друг. Мисис Крейл — съкрушена и с разбито сърце, която е заплашила съпруга си малко преди това и която със сигурност замисля самоубийство или убийство, в следващия момент по най-дружелюбен начин предлага да донесе малко изстудена бира.

— Не изглежда странно, ако е замисляла убийство — изрече бавно Мередит Блейк. — Тогава тя би направила точно това — би симулирала!

— Така ли мислите? Каролайн Крейл е решила да отрови съпруга си — тя вече е имала отровата. Съпругът й имал запас от бира долу в батарейната градина. Нима, ако изобщо е притежавала някаква интелигентност, тя не би сложила отровата в онези бутилки долу във време, когато наоколо е нямало никой?

Мередит Блейк запротестира:

— Не е било възможно — някой друг би могъл да я изпие.

— Да, Елза Гриър. Да не искате да ми кажете, че след като е решила да убие съпруга си, Каролайн Крейл би се поколебала да убие и момичето?

Но нека не спорим по този въпрос. Нека се спрем само на фактите. Каролайн Крейл казва на мъжа си, че ще му донесе изстудена бира, качва се до къщата, взема една бутилка от оранжерията, където са държали бирата, и я занася на Еймиъс Крейл. Налива му я и му я дава. Той я изпива и казва: „Всичко днес има отвратителен вкус“.

Мисис Крейл отново се прибира в къщата, обядва и изглежда почти както обикновено. Беше казано, че изглеждала малко разтревожена и замислена, но това не ни помага, защото още няма критерий за убиец. Има спокойни убийци, има и нервни убийци.

След обяда тя отново слиза в Батареята, открива съпруга си мъртъв и прави, тъй да се каже, очевидно очаквани неща — показва чувства и изпраща гувернантката да повика лекар. Сега идваме до един факт, който преди не беше известен. — Поаро погледна мис Уилямс. — Не възразявате, нали?

Мис Уилямс беше доста бледа, но каза:

— Не съм ви заклевала да го пазите в тайна.

Тихо и изразително Поаро разказа какво беше видяла гувернантката.

Елза Дитишам се размърда. Тя изгледа безцветната женица в голямото кресло и недоверчиво попита:

— Вие наистина ли сте видели това?

Филип Блейк скочи.

— Но това решава въпроса! — извика той. — Решава го веднъж завинаги.

Еркюл Поаро го погледна благо и рече:

— Не непременно.

Анджела Уорън рязко заяви:

— Не вярвам — враждебна светкавица блесна в очите й, отправени към дребничката гувернантка.

Мередит Блейк подръпваше мустака си слисан. Само мис Уилямс остана необезпокоена. Тя се изправи в креслото и на бузите й избиха две червени петна.

— Само аз мога да гарантирам за това — спокойните сиви очи срещнаха очите на Поаро. — Не съм свикнала, мосю Поаро, да се съмняват в думите ми.

Еркюл Поаро се поклони и каза:

— Аз не се съмнявам в думите ви, мис Уилямс. Каквото сте видели, е станало точно така, както и вие сте го видели, и по тази причина аз разбрах, че Каролайн Крейл не е била виновна — нямало е как да бъде виновна.

Високият млад мъж с неспокойно лице, Джон Ретъри, заговори за пръв път.

— Интересно ми е да зная защо казвате това, мосю Поаро.

Поаро се извърна към него.

— Разбира се, ще ви кажа. Какво е видяла мис Уилямс — видяла е как Каролайн Крейл много внимателно и усърдно изтрива отпечатъци от пръсти, а след това слага пръстите на ръката на починалия си съпруг върху бирената бутилка. Забележете — бирената бутилка. Но кониинът е бил в чашата, не в бутилката. Полицията не е намерила остатъци от кониин в бутилката. В нея никога не е имало кониин. А Каролайн Крейл не е знаела това.

Тя, която трябва да е отровила съпруга си, не е знаела как е бил отровен той и е помислила, че отровата е в бутилката.

Мередит запротестира:

— Но защо…

Поаро светкавично го прекъсна:

— Именно — защо? Защо Каролайн Крейл така отчаяно се е борила да наложи версията за самоубийство? Отговорът е — трябва да е — много лесен. Защото тя е знаела кой е отровил съпруга й и е искала да направи всичко, да изтърпи всичко, само да не бъде заподозрян този човек. С това кръгът съвсем се стеснява. Кой би могъл да е този човек? Би ли прикривала тя Филип Блейк? Или Мередит? Или Елза Гриър? Или Сесилия Уилямс? Не, имало е само един човек, когото тя е искала да предпази на всяка цена. Мис Уорън, ако носите писмото на сестра си, бих искал да го прочета на глас.

— Не — каза Анджела Уорън.

— Но, мис Уорън…

Анджела се изправи. Гласът й звънтеше, студен като стомана.

— Много добре разбирам какво намеквате. Искате да кажете, че аз съм убила Еймиъс Крейл, нали, и че сестра ми е знаела това? Напълно отхвърлям такова твърдение.

— Писмото… — започна Поаро.

— Писмото е писано лично до мен.

Еркюл Поаро погледна към мястото, където двамата най-млади хора стояха един до друг.

— Моля те, лельо Анджела, направи, както иска мосю Поаро — каза Карла Льомаршан.

— Карла! Нима нямаш никакво чувство за приличие? Тя е била твоя майка… ти… — изрече с болка Анджела Уорън.

Гласът на Карла проехтя ясен и напрегнат:

— Да, била е моя майка. Ето защо имам право да те помоля. Аз говоря от нейно име и искам това писмо да бъде прочетено.

Анджела Уорън бавно извади писмото от чантата си и го подаде на Поаро.

— По-добре никога да не бях ви го показвала — каза тя с горчивина и се загледа през прозореца, обръщайки гръб на другите.

Докато Еркюл Поаро четеше писмото на Каролайн Крейл, сенките в ъглите ставаха по-дълбоки. Карла внезапно почувствува, че в стаята има някой, който добива форма, слуша, диша и чака. „Тя е тук: майка ми е тук — помисли си Карла, — Каролайн… Каролайн Крейл е тук, в тази стая.“

Еркюл Поаро спря да чете и каза:

— Вярвам, всички ще се съгласите, че това е едно твърде забележително писмо. Хубаво е, но и забележително, защото в него има един шокиращ пропуск — Каролайн Крейл изобщо не споменава, че е невинна.

— Не е било необходимо — отвърна Анджела Уорън, без да извръща глава.

— Да, мис Уорън, не е било необходимо. Не е било нужно Каролайн Крейл да казва на сестра си, че е невинна, защото е мислела, че сестра й вече знае този факт поради една-единствена причина. Каролайн само е искала да успокои и увери сестра си и да отстрани вероятността Анджела да признае. Тя повтаря отново и отново: „всичко е наред, мила. Всичко, всичко е наред.“

— Не разбирате ли? — каза Анджела Уорън. — Искала е да бъда щастлива — това е всичко.

— Да, искала е да бъдете щастлива, пределно ясно е. Това е била единствената й грижа. Имала е дете, но не за това дете е мислела. Тази мисъл ще дойде по-късно. Не! Анджела била обсебила ума й, изключвайки всичко друго. Мисис Крейл е искала да успокои и окуражи сестра си, за да живее тя своя собствен живот, да бъде щастлива и да успява. И за да не усеща Анджела бремето, че сестра й се е жертвувала заради нея, Каролайн включва тази много важна фраза: „Човек трябва да си плати дълговете“. Този единствен израз обяснява всичко. Той явно се отнася за бремето, което Каролайн е носила толкова много години — от момента, когато в пристъп на необуздан, юношески гняв тя хвърля преспапието по сестра си, която е бебе, и осакатява тази сестра за цял живот. Сега най-после Каролайн има възможност да си плати дълга. И ако това е някакво успокоение, ще кажа на всички вас следното: искрено вярвам, че с плащането на този дълг Каролайн Крейл е получила такъв покой и прояснение, каквито никога дотогава не е познавала. Поради вярата й, че плаща този дълг, процесът и присъдата не са я засегнали. Странно е да се говори така за една осъдена убийца, но тя е имала всичко, за да бъде щастлива. Да, много повече, отколкото можете да си представите, както ще ви покажа след малко.

Виждате ли как с това обяснение всичко идва на мястото си там, където става въпрос за реакциите на Каролайн. Погледнете събитията от нейна гледна точка. Първо, предната вечер става един инцидент, който силно й напомня за нейното собствено непокорно юношество: Анджела хвърля преспапието по Еймиъс Крейл. Забележете — това самата Каролайн е направила преди много години. Анджела изкрещява, че пожелава на Еймиъс да умре. После на следната сутрин Каролайн отива в малката оранжерия и сварва там Анджела да пипа бирата. Спомнете си думите на мис Уилямс: „Анджела беше там. Изглеждаше виновна…“ „Виновна, че е избягала“, си мисли мис Уилямс, но за Каролайн виновното лице на Анджела, както са я сварили неподготвена, има друго значение. Спомнете си, че неколкократно Анджела е слагала разни неща в питиетата на Еймиъс. Лесно би могло да й хрумне такава идея.

Каролайн взема бутилката, която Анджела й дава, и я занася долу в Батареята. Там тя я налива на Еймиъс и му я дава, а той я изпива, прави гримаса и изрича тези знаменателни думи: „Всичко има лош вкус днес“.

Тогава Каролайн още не подозира, но след обяда слиза в Батареята и намира съпруга си мъртъв. Тя изобщо не се съмнява, че той е отровен. Тя не го е отровила. Кой тогава? И всичко изведнъж нахлува в главата й — заплахите на Анджела, лицето на Анджела, надвесена над бирите, когато я сварват неподготвена. Виновна… виновна… виновна. Защо го е направило детето? Като отмъщение на Еймиъс, вероятно без мисъл да го убива, а само да го накара да му прилошее или да повърне. Или пък го е направило заради Каролайн? Нима тогава Анджела е разбрала, че Еймиъс иска да напусне сестра й, и го е възненавидяла? Каролайн помни — о, как добре помни! — своите собствени необуздани, буйни чувства, когато е била на годините на Анджела. Една-единствена мисъл завладява съзнанието й — как да предпази Анджела. Анджела е пипала тази бутилка, значи нейните отпечатъци са върху нея. Тя бързо я избърсва и излъсква. Дано всички да повярват, че е самоубийство. Ако намерят само отпечатъци от пръстите на Еймиъс! Каролайн се опитва да закрепи мъртвите пръсти около бутилката и отчаяно се ослушва дали не идва някой…

Приемете ли веднъж такова допускане за вярно, след това всичко съвпада. Нейната тревога за Анджела през цялото време, настояването й тя да бъде отведена, да бъде настрана от събитията. Страхът й да не бъде сестра й хитро разпитана от полицията и накрая нейната завладяваща настойчивост да бъде изпратена Анджела в чужбина преди започването на процеса, защото тя винаги се е ужасявала от възможността сестра й да не издържи и да признае.

Бележки

[1] Mais voyons (фр.). — Но вижте.