Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Еркюл Поаро (24)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Five Little Pigs [=Murder in Retrospect], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 58 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2011)

Издание:

Библиотека „Лъч“ — избрано

Агата Кристи

Пет малки прасенца

Роман. Първо издание

Превела от английски: Вилиана Данова

Азбучните убийства

Роман. Второ издание

Превели от английски: Радка Лафчиева и Жечка Георгиева

Редактор: Анна Сталева

Художествено оформление: Иван Марков

Рисунка на корица: Фико Фиков

Художесвен редактор: Момчил Колчев

Технически редактор: Гинка Григорова

Коректор: Нора Димитрова

Английска. Първо и второ издание. ЛГ VI. Тематичен № 23/95366/5557–109–89.

Дадена за набор ноември 1988 година. Подписана за печат м. март 1989 година.

Излязла от печат м. април 1989 година. Поръчка №141. Формат 1/16 60/80.

Печатни коли 18,5. Издателски коли 18,5. УИК 22,36. Цена 3,29 лева.

„Народна младеж“ издателство на ЦК на ДКМС

ДП „Георги Димитров“ — София

 

c/o Jusautor, Sofia. Ч820

 

© Agatha Christie

Five Little Pigs. Fontana/Collins, 1942

The A.B.C. Murders. Collins, 1936

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Пет малки прасенца от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Пет малки прасенца
Five Little Pigs
АвторАгата Кристи
Първо издание1942 г.
Великобритания
Оригинален езиканглийски
Видроман
ПоредицаЕркюл Поаро
ПредходнаТрупът в библиотеката
СледващаАнонимния подател

Пет малки прасенца е роман на английската писателка Агата Кристи, публикуван през 1942 г. Романът е с участието на Еркюл Поаро. Тя се отличава с опита да се покаже неспирното твърдение на Поаро, че едно убийство може да се разреши само като се изслушат показанията на участниците без да се посещава местопрестъплението. Този роман е последният от плодотворния период на произведения на писателката с главен герой Поаро. Между 1935 г. и 1942 г. тя публикува 18 романа, 13 от които са с детектива. За сравнение, през следващите 8 години тя публикува само 2 книги с Поаро, което вероятно показва, че най-известният ѝ герой е започнал да ѝ омръзва. Пет малки прасенца се отличава с това, че една и съща история се разказва от няколко гледни точки.

Съдържание

Карла е сгодена, но се страхува, че фактът, че преди 16 години майка ѝ е била осъдена за убийството на бащата на Карла ще погуби чувствата на бъдещия ѝ съпруг към нея, тъй като няма да е сигурен дали момичето не е наследило престъпната наклонност на майка си. Карла си спомня, че майка ѝ никога не я е лъгала, никога не е крила неприятни истини от нея, и все пак в едно писмо ѝ признава, че не тя е убийцата. Това е достатъчно за Карла да помоли Поаро да убеди годеника ѝ в невинността на майка ѝ.
Бащата на Карла, художникът Еймиъс Крейл, е бил отровен с кониин, който е вил извлечен от отровен бучиниш, от техния приятел и съсед Мередит Блейк, любител химик, но след това очевидно откраднат от него от майката на Карла, Карълайн Крейл. Карълайн признава, че е откраднала отровата, като твърди, че го е направила за да се самоубие. Отровата, обаче, се озовала в чашата на Еймиъс, от която той пиел студена бира, след което се оплакал, че „днес всичко има ужасен вкус“. И чашата и бутилката с бира са му донесени от Карълайн. Мотивът ѝ е ясен: Младият модел и по-късно негова любовница, Елза Гриър, твърди, че той е планувал да се разведе с Карълайн и да се ожени за нея. Това е ново развитие; въпреки че Еймиъс често е имал любовници и афери, никога не е показвал каквото и да е желание да напусне Карълайн.
Поаро именува петимата заподозрени „пет малки прасенца“. А те са: Филип Блейк, брат на Мередит („на пазар отиде“), Мередит Блейк („вкъщи си остана“), Елза Гриър (сега лейди Дитишам, „хапна печено месце“), Сесилия Уилямс, гувернантката („нищичко не яде“) и Анджела Уорън, по-малката полусестра на Карълайн („заплака кви, кви, кви“). От това, което Поаро разбира, разговаряйки с тях, е че никой не е имал очевиден мотив, и докато техните гледни точки за първоначалния процес се различават в някои точки, няма причина да се предположи, че присъдата е грешна.
Враждебността на Филип Блейк към Карълайн е достатъчна явна за да породи подозрения. Мередит Блейк му няма доверие и е доста по-благоразположен към нея. Елза изглежда сякаш е лишена от емоции, освен омразата ѝ към Карълайн. Сесилия, гувернантката, твърди, че поради определени причини тя вярва във вината на Карълайн. Анджела вярва в невинността на сестра си, но в писмо изпратено от Карълайн не изразява никакви протести за невинност, което кара Поаро за първи път да се съмнява в невинността на Карълайн.
Във втората половина на романа, Поаро разглежда всички описания на случилото се, които заподозрените са написали. Чрез тях установява последователността на събитията през деня на убийството и някои факти, които са важни за разрешаването на престъплението. На първо място, има косвени улики, които уличават Анджела. Второ, Сесилия забелязва Карълайн да изтрива енергично отпечатъците от бутилката с бира, докато чака до тялото на Еймиъс. Трето, провеел се е разговор между Карълайн и Еймиъс, очевидно за „събирането на багажа“ за връщането на училище на Анджела. Четвърто, Елза е дочула разгорещен спор между Карълайн и Еймиъс в който той твърди, че ще се разведе с Карълайн и тя е казала „ти и твоите жени“.
В развръзката, Поаро разкрива, че Блейк е бил влюбен в Карълайн, но тя го е отблъснала и любовта му се е превърнала в омраза. Мередит Блейк, изморен от дългата си привързаност към Карълайн се насочва към Елза, но тя също го отблъсква. Има улики, които могат да доведат до погрешна следа. Анджела (която е мразела Еймиъс) е имала възможност да открадне отровата в деня на убийството, тя вече е слагала (като шега) сол в бирата на Еимиъс и е държала бутилката с бира, преди Карълайн да я занесе на Еймиъс. Може да се сметне, че Карълайн е мислела, че Анджела е виновна, затова не е намерила за нужно да напише в писмото си, че тя самата е невинна, тъй като според нея Анджела е трябвало да го знае. Това обяснява, защо Карълайн не е поддържала в съда теорията, че е невинна, за да защити Анджела. Още повече, много години преди това Карълайн в изблик на гняв е замерила малката Анджела с преспапие и я е ослепила с едното око и е обезобразила лицето и с грозен белег. Карълайн се е чувствала изключително виновна и за изкупи вината си за тази постъпка е признала за убийството на Еймиъс.
Действията на Карълайн всъщност доказват невинността ѝ. Затова и е изтрила отпечатъците от бутилката, от която е пил Еймиъс.
Анджела, все пак, не е виновна. Всички улики, които я уличават могат да бъдат обяснени с това, че тя е откраднала валериана от лабораторията на Мередит същата сутрин за да направи поредната си шега с Еймиъс. По начина по който го разказва на Поаро, той разбира, че тя не е направила шегата, и въобще е била забравила за валериана, който е откраднала.
Истинската убийца е Елза. Еймиъс не е имал никакво намерение да се разделя с Карълайн, искал е само да довърши портрета на Елза. Тъй като Елза е била млада, не е осъзнавала, че е поредната любовница, която Еймиъс е щял да зареже, когато е завършел картината. Тя е взела за сериозно обещанието на Еймиъс да напусне жена си. Разговорът между Еймиъс и Карълайн за „събирането на багажа“ не се е отнасял до Анджела, а до Елза. Дочувайки думите на Карълайн „ти и твойте жени“ Елза си дава сметка, че е една от многото. Елза разбира, че Карълайн е откраднала кониин предния ден, успява да открадне част от него и да го сложи в бирата на Еймиъс. След това е доволна, когато разбира, че Карълайн се замесва като носи друга бира на мъжа си. (Тази при която той възкликва: „днес всичко има ужасен вкус“.)
Виждайки картината Поаро заявява, че това е забележителна картина – картина на убийца, която е рисувана от жертвата си, картина на момиче, която гледа как нейният възлюбен умира.

Действащи лица

  • Еркюл Поаро – белгийски детектив
  • Карла Льомаршан – дъщеря на Карълайн Крейл
  • сър Монтегю Диплийч – адвокат на защитата
  • Куентин Фог – адвокат на обвинението
  • Джордж Мейхю – син на адвоката на Карълайн
  • полицейски началник Хейл – разследващ случая

Петте прасенца:

  • Филип Блейк – борсов агент (на пазар отиде)
  • Мередит Блейк – брат на Филип Блейк (в къщи си остана)
  • Елза Гриър (лейди Дитишам) – модел и любовница на Еймиъс Крейл (хапна печено месце)
  • Сесилия Уилямс – предана гувернантка (нищичко не яде)
  • Анджела Уорън – по-малката сестра на Карълайн (заплака кви, кви, кви)

Заглавие на романа

Също като Убийството на мистър Морли и Хикъри Дикъри Док заглавието на книгата Пет малки прасенца идва от детско стихче – Това малко прасенце (This Little Piggy)

Връзки с други книги

Когато Поаро се среща с Мередит Блейк, той му се представя като приятел на лейди Мери Литън-Гор, която е героиня от романа Трагедия в три действия. Случаят с Карълайн Крейл по-късно е споменат от Поаро в книгата Слоновете помнят.

Адаптации

Пиеса

Когато адаптира романа за пиеса през 1960 г., Агата Кристи изпуска образа на Поаро. На негово място слага Джъстин Фог, сина на адвоката на Карълайн. Годеникът на Карла изключително неприятен американец, който настоява случаят да се преразгледа. Така накрая Карла го зарязва и се събира с Фог.

Телевизия

Книгата е филмирана през 2003 г. като част от поредицата Случаите на Поаро. Има няколко основни промени в адаптацията. Карълайн е екзекутирана, докато в романа е осъдена на доживотен затвор и умира една година по-късно. Филип има любовно увлечение към Еймиъс, а не към Карълайн, в което се корени омраза му към нея. Името на Карла е сменено на Люси и във филма тя не е сгодена. Във филма след като Поаро разкрива, че убийцата е Елза, Люси насочва пистолет към нея, искайки да я убие, но Поаро се намесва, като я моли да не го прави, за да може справедливостта да възтържествува. Люси сваля пистолета, Елза напуска съсипана и победена. Актьорите, които участват са: Рейчъл Стърлинг (Карълайн), Джули Фокс (Елза), Тоби Стивънс (Филип), Ейдън Гилън (Еймиъс), Софи Уинкълман (Анджела), Ейми Мълинс (Люси), Марк Уорън (Мередит), Патрик Малахайд (сър Монтегю Диплийч), Джема Джоунс (Сесилия Уилямс).

Радио

Пет малки прасенца е адаптиран за радио от BBC, с Джон Мофат в ролята на Поаро.

Международни заглавия

Вижте също

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Five Little Pigs в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Разказ на Анджела Уорън

Скъпи мосю Поаро,

Спазих обещанието си и написах всичко, което мога да си спомня за онова ужасно време преди шестнадесет години, но чак когато започнах, разбрах, че всъщност помня много малко. Преди истинското нещастие, видите ли, нямаше нищо, с което да го свържа.

Имам само смътни спомени за летни дни и отделни случки, но не мога дори да кажа през кое лято точно са се случили! Смъртта на Еймиъс беше просто гръм от ясно небе. Нищо не загатваше за нея и аз, изглежда, съм пропуснала всички събития, които са довели до смъртта.

Опитах се да разсъждавам дали такова нещо можеше да се очаква или не, дали повечето петнадесетгодишни момичета са така слепи, глухи и недосетливи, каквато бях аз. Може и да са. Бързо схващах настроенията на хората, но никога не се замислях какво предизвиква тези настроения.

Освен това точно тогава изведнъж вкусих от опиянението на словото. Прочетеното от мене, отделни стихове — Шекспир — звучаха в съзнанието ми. И сега помня как вървях по пътеката към овощната градина и си повтарях в екстаз: „под кристалнозелената прозрачна вълна…“ Беше толкова прелестно и аз го повтарях безспир.

Заедно с тези нови открития и вълнения съществуваха и всички други неща, които обичах да върша, откакто се помнех — да плувам, да се катеря по дърветата, да ям плодове, да правя номера на коняря, да храня конете.

Каролайн и Еймиъс приемах като някаква даденост. Те бяха централни фигури в моя свят, но никога не мислех за тях, за техните работи или за това, което те мислеха и чувствуваха.

Не обърнах особено внимание на идването на Елза Гриър. Мислех я за глупава и даже не я намирах хубава. Приех я като някаква богата, но досадна жена, която Еймиъс рисуваше.

Всъщност първото ми приобщаване към цялата история беше това, което чух на терасата, когато един ден избягах след обяда: Елза каза, че щяла да се омъжи за Еймиъс! Стори ми се просто смешно. Помня, че питах Еймиъс. Беше в градината на Хендкрос Менър.

— Защо Елза казва, че ще се омъжи за тебе? Тя не би могла. Хората нямат по две жени — това е двуженство и ти ще отидеш в затвора.

Еймиъс много се ядоса и ме попита:

— Как, по дяволите, си чула това?

Отговорих му, че съм го чула през прозореца на библиотеката.

Тогава той се ядоса повече отвсякога и рече, че е крайно време да отида в училище, за да се откажа от навика си да подслушвам.

Още си спомням омразата, която усетих, когато Еймиъс каза това, защото беше толкова несправедливо. Абсолютно и напълно несправедливо.

Заекнах от яд и отвърнах, че не съм подслушвала, но както и да е, защо Елза ще говори такива глупости?

Еймиъс каза, че е било просто шега.

Това би трябвало да ме задоволи и то ме задоволи… почти. Но не изцяло.

Казах на Елза, когато се връщахме:

— Попитах Еймиъс какво имаш предвид с това, че ще се омъжиш за него, и той отговори, че е шега.

Чувствувах, че това трябва да я подразни, но тя само се усмихна.

Не ми хареса тази нейна усмивка. Отидох в стаята на Каролайн — тя тъкмо се обличаше за вечеря. Попитах я дали е възможно Еймиъс да се ожени за Елза.

Спомням си отговора на Каролайн, все едно че го чувам сега. Сигурно много е наблегнала на думите си.

— Еймиъс ще се ожени за Елза само ако аз умра.

Това напълно ме успокои. Смъртта ми се виждаше толкова далече от всички нас. Все пак още бях сърдита на Еймиъс за приказките му онзи следобед и жестоко се заяждах с него по време на цялата вечеря. Помня, че стана истински скандал. Аз избягах от стаята, легнах си и поплаках, преди да заспя.

Не си спомням много за следобеда у Мередит Блейк, при все че помня как той прочете откъс от Фидий, описващ смъртта на Сократ. Никога не бях го чувала преди. Считах, че това е най-прекрасното нещо, което някога съм слушала. Това помня, но не си спомням кога беше. Доколкото мога да се сетя сега, би могло да е всеки божи ден през онова лято.

Нито пък помня какво се случи на следващата сутрин, макар и непрекъснато да мисля. Имам смътното чувство, че се къпах в морето и че някой ме накара да закърпя нещо.

Всичко е твърде неясно и замъглено до момента, в който Мередит дотича задъхан на терасата, а лицето му беше особено и сиво. Спомням си, че една кафена чашка падна от масата и се счупи — Елза го направи. Помня също как тя побягна — хукна презглава надолу по пътеката, а лицето й имаше ужасен израз.

Непрекъснато си повтарях: „Еймиъс е мъртъв“, но ми се струваше просто нереално.

Помня, че дойде д-р Фосет — лицето му беше сериозно. Мис Уилямс беше заета с грижи по Каролайн. Мотаех се наоколо доста самотна и само пречех на хората. Спомням си, че ми стана много зле. Не ме пускаха да сляза долу и да видя Еймиъс. Малко по малко къщата се изпълни с полицаи, които пишеха в бележниците си. Сетне донесоха тялото на носилка, покрито отгоре с плат.

По-късно мис Уилямс ме заведе в стаята на Каролайн — тя лежеше на дивана и изглеждаше много бледа и болна.

Каролайн ме целуна и каза, че трябва да замина час по-скоро, че случилото се е ужасно, но да не се тревожа и да не мисля много за това. Трябваше да отида при Карла — в къщата на лейди Тресилиън, която щеше да остане доколкото е възможно без достъп на външни лица.

Вкопчих се в Каролайн и казах, че не искам да заминавам. Исках да остана с нея. Тя отвърна, че знае, но че ще е по-добре за мене, ако замина, и че това щяло да смъкне голямо бреме от нея. Мис Уилямс се намеси:

— Най-добрият начин да помогнеш на сестра си, Анджела, е да направиш това, което иска тя, без да се глезиш.

И така аз обещах, че ще направя това, което иска Каролайн, а тя ми каза: „Милата ми Анджела“, прегърна ме и рече, че няма защо да се безпокоя и че не бива много-много да мисля и да говоря за това.

Трябваше да сляза долу при полицейския следовател. Той беше много любезен и ме попита кога за последен път съм видяла Еймиъс и много други неща, които за момента ми се сториха безсмислени, но които сега разбирам. Следователят се убеди, че нямам нищо да му кажа, което вече да не беше чул от другите. Той каза на мис Уилямс, че няма нищо против да замина за Фериби Грейндж при лейди Тресилиън.

Заминах и лейди Тресилиън беше много мила с мене, но, разбира се, скоро научих истината. Арестували Каролайн почти веднага. Бях толкова ужасена и зашеметена, че съвсем се разболях.

Чух после, че Каролайн ужасно се безпокояла за мене. По нейно настояване бях изпратена в чужбина преди започването на процеса… Но това вече Ви разказах.

Както виждате, написаното от мене е оскъдно за съжаление. След като говорих с Вас, прехвърлих в ума си малкото съхранени спомени, като усилено напрягах паметта си, за да се сетя някои подробности от реакциите или изражението на този или онзи човек. Не мога да си спомня нищо, което да посочва вина. Безумието на Елза; сивото разтревожено лице на Мередит; мъката и гнева на Филип — всички те ми се струват естествени. Предполагам обаче, че някой би могъл и да играе.

Зная само това: Каролайн не го е извършила.

Напълно сигурна съм по този въпрос и винаги ще бъда, но и не притежавам никакви доказателства освен това, че изключително добре познавах характера на сестра си.

Край на разказа на Анджела Уорън