Чарлс Буковски
Изнасилване! Изнасилване!

Лекарят ми правеше някакви кръвни проби. Взеха ми кръв три пъти — вторият бе десет минути след първия, а третият петнайсет минути по-късно. Първите две бяха готови и се разхождах по улиците, чакайки третата. Както вървях, зърнах една жена, седнала на автобусната спирка отсреща. Сред милионите жени понякога виждаш някоя, която те побърква съвсем. Има нещо в излъчването, в хармоничната фигура, в роклята, която е облякла, просто има нещо в нея, което не можеш да подминеш. Седеше с кръстосани крака, облечена в ярко жълта рокля. Имаше тънки глезени, пълнички прасци, красиви бедра и задник. Лицето й излъчвате едно игриво изражение, сякаш ми се смееше, а се опитваше да го прикрие.

Запътих се към светофара, за да прекося улицата. Тръгнах към нея. Бях като хипнотизиран. Въобще не се контролирах. Едва се приближих, когато стана и тръгна. Задникът й ме омагьоса. Вървях след нея, слушайки ритмичния звук на токчетата й. Изпивах тялото й с поглед.

Какво ми става — си помислих? Вече не мога да управлявам себе си.

Стигна до някаква поща и влезе вътре. Влязох след нея. Пет-шест души бяха наредени на опашка. Беше един топъл и приятен следобед. Всички изглеждаха като изпаднали в унес. Аз със сигурност бях. Само на десет сантиметра зад нея. Можех да протегна ръка и да я докосна.

Взе чек за седем долара и осемдесет и пет цента. Чувах гласа й. Дори и той сякаш излизаше от машина за секс. Тръгна. Купих дванайсет пощенски картички, от които въобще не се нуждаех. След това изтичах навън. Чакаше автобуса, който тъкмо пристигаше. Едва успях да се кача. Седнах една седалка зад нея. Пътувахме дълго. Трябва да е разбрала, че я следвам, но не показва, че това й е неприятно — си помислих. Косите й бяха златисточервени. Всичко по нея беше огън. Бяхме изминали четири-пет мили. Изведнъж скочи и натисна бутончето. Видях тясната й рокля да се повдига от рязкото движение. Господи, си помислих, не издържам вече.

Слязох от предната врата. Зави на ъгъла и аз я проследих. Въобще не поглеждаше назад. Насочи се към някакъв жилищен комплекс. Беше по-красива от всичко, което бях виждал. Една такава жена не трябва да се движи по улиците.

Влезе в една сграда, носеща името „Hudson Arms“. Стоях отвън, докато тя чакаше асансьора. Видях я да се качва и да затваря вратата. Изчаках я, влязох и застанах пред асансьора. Чух го да се качва, вратите да се отварят, жената да излиза. Натиснах копчето и пресметнах разстоянието по секундите.

Една, две, три, четири, пет, шест…

Докато пристигне, бяха минали осемнайсет секунди.

Влязох и натиснах последното копче — четвъртия етаж. Отброих двадесет и четири секунди, което означаваше, че тя живее някъде на третия етаж. Шест секунди. Излязох.

Имаше няколко апартамента. Реших, че ще е прекалено лесно, ако живее в първия, прескочих го и звъннах на вратата на втория.

Отвори ми един плешив по бельо.

„Аз съм от застрахователната компания «Конкорд». Имате ли пълна застраховка?“

„Изчезвай“ — каза плешивецът и затвори вратата.

Опитах на следващата. Отвори една жена, около четирийсет и осем годишна, набръчкана и пълна.

„Аз съм от застрахователната компания «Конкорд». Имате ли пълна застраховка, госпожо?“

„Моля ви, господине, влезте“ — каза.

Влязох.

„Вижте — каза, — синът ми и аз гладуваме. Мъжът ми умря на улицата преди две години. Падна мъртъв насред улицата. Не мога да живея със сто и деветдесет долара месечно. Можете ли да ми дадете малко пари, за да купя едно яйце на момчето си?“

Погледнах я. Детето стоеше в центъра на стаята, усмихвайки се. Едно много едро момче, на около дванайсет години, малко нередовно. Постоянно се усмихваше.

Дадох на жената един долар.

„Ах, благодаря ви, господине! Благодаря ви!“

Прегърна ме и ме целуна. Устата й бе влажна и мека. Едва не се задуших. Имаше дебел език, целият в слюнка. Гърдите й бяха големи и меки, стил „кекс“. Отдръпнах се.

„Хей, ти никога ли не се чувстваш самотен? Не се ли нуждаеш от жена? Аз съм чиста, наистина ти казвам. Не бива да се притесняваш, че ще пипнеш някоя болест от мен.“

„Вижте, трябва да си тръгвам“ — казах. Излязох оттам.

Опитах на още три врати. Нищо.

На следващата, четвъртата, беше тя. Отвори само около три инча. Бутнах и влязох. Апартаментът беше хубав. Стоеше и ме гледаше. Кога ли ще закрещи — си помислих? Членът ми се беше възбудил и стърчеше забележимо.

Приближих се, грабнах я за косата и задника и я целунах. Отблъсна ме. Шамаросах я диво четири пъти. Когато я грабнах отново, съпротивата беше по-малка. Политнахме към пода. Разкъсах роклята й отпред и захвърлих сутиена. Огромни пращящи гърди. Целунах ги. Вкарах й го. Чуках я изправен. Когато свърших, я захвърлих на канапето. Путката й ме гледаше. Още ми се виждаше апетитна.

„Иди в банята — й казах — и се измий!“

Намерих хладилника. Имаше една бутилка хубаво вино. Взех две чаши. Когато излезе, й подадох питието и седнах на канапето до нея.

„Как се казваш?“

„Вера.“

„Хареса ли ти?“

„Да. Обичам да ме изнасилват. Знаех, че ме следиш. Надявах се. Когато влязох в асансьора сама, помислих, че си загубил смелост. Само веднъж досега са ме изнасилвали. Трудно е за една красива жена да намери мъж. Всички мислят, че съм недостъпна. Истински ад.“

„Такава, каквато си, и така, както се обличаш… нали разбираш, че измъчваш мъжете по улицата?“

„Да. Следващият път искам да използваш и колана си.“

„Колана си?“

„Да, да ме удряш по задника, по бедрата, докато ме заболи, и после да ми го вкараш. Кажи ми, че ще ме изнасилиш!“

„Добре, ще те набия и ще те изнасиля.“

Хванах я за косата, целунах я диво, захапах устните й.

„Еби ме! — каза — Еби ме!“

„Чакай малко да почина!“ — казах.

Свали ми ципа и извади члена ми.

„Колко е красив! Паднал и лилав!“

Мушна го в устата си. Беше много добра.

„Лайна — казах, — лайна.“

Поработи пет-шест минути, после той почна да блика. Със зъбите си, точно под главичката му, изсмука гръбначния мозък.

„Виж — й казах, — както изглежда, ще остана тук цяла нощ. Трябва да събера сили. Какво ще кажеш да се изкъпя и да ми приготвиш нещо за ядене?“

„Добре“ — каза.

Влязох в банята, затворих вратата, пуснах студената вода. Закачих дрехите си.

Направих си един хубав топъл душ и излязох с хавлия, завита около тялото.

В този момент влязоха две ченгета.

„Това копеле ме изнасили“ — каза на ченгетата.

„Ей, чакай малко“ — казах.

„Облечи се, приятелю!“ — каза по-набитото ченге.

„Слушай, Вера, шегуваш се, нали?“

„Не, ти ме изнасили! Изнасили ме! А после ме насили за устен контакт!“

„Приятелю, облечи се — каза ченгето. Няма да повтарям.“

Влязох в банята и се облякох. Когато излязох, ми сложиха белезници.

Пак повтори: „Изнасилвач!“

Слязохме с асансьора. Няколко души ни изгледаха, когато минахме през фоайето. Вера беше останала в дома си. Ченгетата ме захвърлиха на задната седалка.

„Какво ти става бе, приятел? — попита единият от тях. — Искаш да провалиш живота си за едно парче месо ли? Безсмислено е.“

„Не беше точно изнасилване“ — казах.

„Малко от тях са.“

„Да — казах, — мисля, че си прав.“

След процедурата по арестуването ме сложиха в една килия.

Основават се само на показанията на една жена — си казах. Къде е справедливостта?

После си помислих: изнасили ли я или не я изнасили?

Не знаех.

После заспах. Сутринта ми донесоха грейпфрут, каша, хляб и кафе. Луксозен затвор. Такъв беше.

След около четвърт час се появиха.

„Голям щастливец си, Буковски. Госпожата оттегли обвинението си.“

„Чудо! О, чудо!“

„Да, но внимавай.“

„Разбира се, разбира се.“

Взех нещата си и офейках. Качих се на един автобус, смених го, слязох в комплекса и се озовах пред „Hudson Arms“. Не знаех какво да правя. Повъртях се наоколо към двайсет и пет минути. Беше събота. Сигурно ще си е вкъщи. Повиках асансьора и слязох на третия етаж. Позвъних. Беше там. Бутнах я и влязох.

„Имам още един долар за сина ви“ — казах.

Взе го.

„Ах, благодаря ви! Благодаря ви!“

Прилепи устата си в моята. Беше като влажна гумена метла. Показа се и тлъстият език. Засмуках го. Повдигнах роклята й. Имаше прекрасен, голям задник. И всичко това е задник. Носеше широки сини гащи с малка дупчица. Стояхме пред едно голямо огледало. Стиснах огромния задник и мушнах езика си в устата-метла. Езиците ни се преплетоха като слънчасали змии.

Слабоумният син седеше в средата на стаята и ни зяпаше.