Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Absolutely, Positively, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 98 гласа)

Информация

Сканиране
bobych (2011)
Разпознаване и корекция
sonnni (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Джейн Ан Кренц. Абсолютно сигурен

ИК „Слово“, Велико Търново, 1998

Редактор: Детелин Гинчев

ISBN: 954–439–518–0

История

  1. — Добавяне

Деветнадесета глава

Моли се изплаши не на шега.

— Спри колата! Трябва да се обадя по телефона. Трябва да предупредя леля Вениша.

— Успокой се. В момента Вениша е в безопасност. Кътър все още не се е оженил за нея. Ако сега й причини нещо, тя не може да му бъде от полза по-нататък. Трябва му жива поне до сватбата.

— Наистина — отдъхна си тя. — Едва след сватбата Кътър ще може да се домогва до фондацията — Моли затвори очи и отправи мълчалива молитва. — Слава Богу, че леля Вениша настояваше за голяма сватба, чието организиране отнема седмици.

— Така е.

— Но какво ще правим?

— За момента нищо — Хари продължаваше да управлява уверено, като че ли тези разсъждения не можеха да го извадят от равновесие. — Нямаме никакво доказателство, че Латъридж стои зад всичко това. Трябва да узнаем някои неща за него. Ако е измамник, това не може да остане незабелязано. Веднага ще натоваря Фъргюс с тази задача.

Моли започна да се успокоява. Докато отново премисляше ситуацията, в ума й възникваха все нови и нови въпроси, които не намираха задоволителен отговор.

— Но това е нелепо. Как, за Бога, Кътър е планирал и осъществил такъв сложен сценарий?

— Явно не за пръв път поставя такива капани. Това не е работа на аматьор. Знае как да се погрижи за подробностите — изражението му отново стана напрегнато. — Поне що се отнася до предварителната подготовка. Като убиец изобщо не е толкова добър.

— За което трябва да благодаря на щастливата си звезда.

— Добре — продължи той. — Имаме си работа с професионален мошеник. Възможно е да има досие в полицията. Ще трябва да го намерим и да го използваме.

Бурята, която от няколко часа предизвестяваше за приближаването си, най-накрая се разрази с пълна сила. Дъждът рукна изведнъж като из ведро. Хари включи чистачките, но те едва смогваха да изтласкват водата от предното стъкло.

Пътят им към Портланд продължи в мълчание. Моли поглеждаше от време на време към Хари, но забеляза, че бе потънал в размисъл. Знаеше, че обмисля случая с Кътър Латъридж от всеки възможен ъгъл. Можеше да се закълне, че чувства как острият му като бръснач ум анализира всички възможни варианти на действие.

— Кога точно се появи Латъридж за пръв път? — попита по едно време Хари.

— Вече ти казах, леля Вениша го срещна на едно пътешествие, което беше предприела през пролетта. Защо?

— Опитвам се да разбера точно кога е решил да излезе на сцената — отвърна Хари, след което отново изпадна в мълчание.

Обади се отново, след като бяха изминали няколко мили.

— Мисля, че имам достатъчно материал, който да дам на Райс за проучване. Сега ще потърсим телефон.

Скоро сред дъждовната пелена изплуваха очертанията на една бензиностанция. Хари намали, влезе в района на постройката и спря на паркинга.

— Връщам се веднага — хлопна вратата и се затича в дъжда към телефонната кабина.

Моли го наблюдаваше през струйките вода, които се стичаха по стъклата. От време на време потреперваше, тъй като не можеше да се отърве от чувството за надвиснала опасност. Съзнаваше, че беше уплашена за безопасността на Вениша, но й се струваше, че това безпокойство идваше някъде отвън, а не се раждаше в главата й. Чак когато видя Хари да окачва слушалката и да тича към колата, разбра, че в действителност бе улавяла далечно ехо от неговото съзнание на опасността, срещу която се бяха изправили. Въпреки че беше от съвсем различно естество, това много приличаше на усещанията, които изпитваше, когато се любеше с него. Чужди, и все пак познати.

Хари отвори вратата и се вмъкна в колата.

— Навън вали като из ведро. Сякаш небесата са се продънили — той прокара пръсти през мократа си коса.

— Какво има?

Моли леко се покашля.

— Нищо — успя да му отправи немощна усмивка. — Просто съм разтревожена, това е всичко.

— Нищо чудно при тези обстоятелства — Хари се обърна напред, изражението на лицето му бе напрегнато.

— Говорих с Райс. Казах му да започне да проучва Кътър Латъридж. С малко късмет, докато се върнем в Сиатъл, ще можем да получим някаква информация.

— Но какво ще правим с леля Вениша? Не можем да я оставим да се среща с един убиец.

— Ако се опиташ да я предупредиш за Латъридж, ще поставиш и нея, и себе си в изключително голяма опасност — той се пресегна и докосна ръката й. — Остави аз да се оправя с това, Моли.

— Изглежда винаги накрая ти поемаш тази роля.

Хари пусна ръката й и запали двигателя.

— Каква роля?

— На герой. Не е честно. Някой ден някой трябва да спаси и теб.

Докато излизаше от паркинга, той й хвърли неразгадаем поглед.

— Аз не съм герой.

— Напротив, такъв си. Вярвай ми, мога да позная един герой от пръв поглед.

 

 

Зелената светлина на телефонния секретар в кабинета на Хари примигваше упорито, когато привечер двамата влязоха в апартамента. Бяха оставени три съобщения.

— Сигурно са от двете ти семейства.

— Надявам се едното да е от Фъргюс Райс. Казах му веднага щом научи нещо да остави съобщение — Хари натисна бутона за прослушване на записа.

„Хари? Джош е. Помислих си, че ще искаш да знаеш, че тази сутрин пуснаха дядо от болницата. Засега се движи с патерици, но се кълне, че още утре ще бъде на пистата.“

Второто беше от Даниел.

„Хари, обажда се леля ти. Разбрах, че си обещал на Брандън да го свържеш с надеждни кредитори. Не мисля, че е разумно от негова страна да постъпва така. Моля те, обади ми се. Искам да обсъдим този въпрос.“

— Знаех си, че леля Даниел ще започне да се държи като неспокойна кокошка, когато единственото й пиле се опитва да се измъкне изпод крилото й — заяви Хари.

Моли обърна поглед към него.

— Какво ще направиш?

— Ще поговоря с нея. Ще се опитам да я убедя да остави Брандън на мира.

Третото съобщение наистина беше от Райс.

„Хари, Райс е. Обади ми се веднага щом се прибереш. Имам новини, които ще те заинтересуват.“

Хари веднага набра номера.

— Какви новини имаш?

— Добрата новина е, че благодарение на предположението ти веднага попаднах на следа. Проверих две благотворителни фондации, които като „Абъруик“ спонсорират научни и технически изследвания и изобретения.

— Какво откри?

— Изглежда Кътър Латъридж е псевдоним на известния измамник Кларънс Лакстън. През последните пет години се е подвизавал под половин дузина различни имена. Специализирал се е в източването на капитали от такива фондации. От това, което разбрах, имал е голям успех, но преди година са го надушили.

— Хванали ли са го?

— Не. Изчезнал буквално часове преди да пристигне полицията. И досега няма никаква следа от него. Прикритието му е безупречно. Сигурно ще ти е интересно да узнаеш, че нито веднъж в практиката си не е прибягвал до насилие.

— Ясно беше, че насилието е ново за него. Целта му е била да се държи така, че навсякъде да го приемат с доверие. Вероятно е разчитал, че ще убеди Моли да го направи технически консултант, а после постепенно да прехвърли ежедневните операции на фондацията на него. Нали в края на краищата е щял да стане член на семейството, а освен това е демонстрирал достатъчно научни и технически познания.

— Навярно си е мислил, че може да присвои приходите и после да изчезне, което винаги досега му се е удавало — съгласи се Фъргюс. — Но когато мис Абъруик е наела теб за консултант, е трябвало да състави друг план. Такъв, чрез който напълно да премахне младата дама, фондацията да премине под попечителството на леля й, значи и под негово, в качеството му на неин съпруг.

— Използвал е Уортън Кендъл, един от изобретателите, чийто проект е отхвърлен, за да му свърши черната работа.

— Изглежда точно така — каза Фъргюс. — Този тип има репутация на човек, който добре проучва терена си на действие. Научил е кой си и е разбрал, че си потенциална опасност за него.

— А коя е лошата новина? — попита Хари.

— Не съм сигурен дали е добра или лоша. Зависи от твоята гледна точка. Изглежда Латъридж е напуснал страната днес в ранния следобед.

Хари почувства как в костите му пропълзява лед.

— Сигурен ли си?

— Толкова сигурен, колкото мога да бъда при тези обстоятелства. Човек, отговарящ на описанието на Латъридж, се е качил в самолета за Лондон в три и половина. Имал е паспорт, багаж — всичко.

— И паспортът е бил на името Латъридж?

— Според моите източници, да. Говорих и с приятелите си от полицията. Проблемът е, че ние нямаме доказателство дори за измама, да не говорим пък за опит за убийство.

Хари сложи ръка на слушалката и се обърна към Моли.

— Латъридж е заминал за Лондон рано следобед.

Очите на Моли се разшириха.

— Избягал ли е?

— Така изглежда — Хари чу, че Фъргюс говори нещо в другия край на линията. — Какво казваш?

— Казах, че изглежда всичко свърши, Хари.

— Точно така каза и когато ми съобщи, че Уортън Кендъл е паднал с колата си от една скала.

— Сега е различно — възрази детективът. — Познаваш такива типове. Щом положението стане напечено, те си обират крушите и изчезват.

— Така е.

Моли се намръщи.

— Чудя се дали леля Вениша знае, че Кътър си е отишъл. По-добре да й се обадя веднага.

Хари обаче поклати отрицателно глава.

— Ще отидем лично при нея. Не е нещо, което спокойно можеш да й съобщиш по телефона.

— Прав си — въздъхна Моли.

— Хари? — Фъргюс беше объркан. — На телефона ли си още?

— Да. Питам се какво е накарало Латъридж да заподозре, че е разкрит?

— Не знам — отвърна Райс. — Може би внезапното ти пътуване до Орегон го е разтревожило. Сигурно е следял отблизо действията ти. А и не за пръв път му се случва да се измъкне точно преди да го хванат.

— Един изпечен мошеник винаги знае кога да изчезне.

— Точно така. Искаш ли конкретни подробности?

— Давай — отвърна Хари и взе лист и химикалка.

 

 

Да съобщи лошата новина на Вениша беше едно от най-трудните неща в живота на Моли. Беше благодарна на Хари, защото дойде да я подкрепи. Стоеше до нея във всекидневната на Вениша, докато тя обясняваше защо Кътър Латъридж никога няма да се върне.

Първоначалната гневна реакция на Вениша постепенно премина в шок, след това в порой от сълзи. Моли също се разплака. Когато, задавена от ридания, разбра, че е невъзможно да продължи, Хари тихо и със спокоен глас дообясни какво бе станало.

— Но той бе финансово осигурен… — хълцаше Вениша, като триеше очите си с хартиена кърпичка. — Къщата в Мърсър Айлънд…

— Сдобил се е с къщата посредством много изкусна измама — обясни Хари. — Банките и агенциите за недвижими имоти се опитват да сглобят мозайката, но по всичко изглежда, че Кътър е успял да измъкне кредит под фалшиво име от „Ийст коуст банк“.

— А яхтата?

— Същата история — махна с ръка той. — Човекът, който му е продал яхтата, сега се опитва да се оправи в тази каша.

— Не знам какво да кажа — продължи тъжно Вениша. — Той беше истински джентълмен. Кой можеше да повярва…

— Добрите му маниери и чар са били част от измамата.

Вениша хвърли печален поглед към Моли.

— Проявих се като една стара глупачка, нали?

— Грешиш — Моли здраво я прегърна. — Първо, ти не си стара, и второ, определено не си глупачка. Кътър, или Кларънс, или както там му е името, измами всички ни, лельо Вениша.

— Измамил е и куп други хора — вметна Хари. — Той е истински изпечен мошеник.

— Ами ако се върне? — подсмръкна Вениша. — Ти каза, че е опасен, Хари.

Моли също му хвърли разтревожен поглед.

— Не е много вероятно да се върне скоро в Сиатъл, ако изобщо някога го направи — заяви Хари. — Той е измамник, а не убиец. Нуждае се от анонимност, за да може да постигне целите си. Главната му грижа сега ще бъде да смени идентичността си, така че Кътър Латъридж вече да престане да съществува, за да може да работи по друг коварен план за измама колкото е възможно по-далеч оттук.

Вениша се отпусна обратно в меките възглавнички на креслото си.

— Сега разбирам защо бе започнал да настоява да преместим напред датата на сватбата. Каза, че нямал търпение да се ожени за мен.

— Започнал е да се изнервя заради моето присъствие тук — обясни Хари. — Вероятно е усещал, че почвата под краката му става все по-нестабилна.

— А трябваше да отида само на една последна проба на булчинската си рокля — прошепна Вениша. — Толкова е красива. И струва цяло състояние — тя посегна към пакетчето с носни кърпички, за да извади нова. Изведнъж се закова посред движението и погледна Моли. — Хрумна ми нещо!

— Какво?

Вениша се усмихна за пръв път този ден.

— Ще я преправим за теб!

 

 

Десет дни по-късно Моли тъкмо измерваше грамажа на пакет китайски чай, когато звънчето над вратата на магазина звънна. Тя вдигна поглед и видя млада жена със синкавочерна коса, облечена в черна кожена жилетка и джинси с черен кожен колан с едри метални капси. Голите й ръце бяха украсени с различни татуировки. На носа й бяха кацнали малки кръгли очила.

— Вие ли сте Моли Абъруик?

— Да, аз съм. С какво мога да ви бъда полезна?

— Казвам се Хелоиз Стикли… — в този момент съзря Теса, която тъкмо се връщаше от склада с чувалче черен пипер. — Здравей, Теса.

— Хелоиз! Дойде, значи. Моли, това е приятелката ми, за която ти говорих. Тази, която свири на бас китара в „Ръби Сует“.

Моли се почувства така, като че ли бе получила удар в стомаха.

— И която иска да кандидатства за спонсорство от „Абъруик“?

— Точно така — усмихна се Теса. — Хелоиз, донесе ли си скиците и бележките?

Жената кимна утвърдително.

— Няма да ви отнема много време, мис Абъруик.

— Отнасяше се за някакъв уред, който регистрира паранормални излъчвания на мозъка, така ли? — попита Моли.

Хелоиз нетърпеливо се приближи.

— Попаднала съм на нещо, мис Абъруик. Наистина бих се радвала, ако ми отделите няколко минути да обясня теорията си. Никой друг дори не иска да ме изслуша.

— Елате с мен — въздъхна Моли и тръгна към офиса.

Хелоиз я последва, а лицето й грееше от вълнение.

 

 

В три часа следобед Хари осъзна, че нещо в заобикалящата го обстановка не е както друг път. Бавно отдели поглед от бележките, които нахвърляше за книгата си относно изследването на Франсоа Араго за пречупването на светлината. Бе му необходим само миг, за да разбере какво го притеснява. Телефонът днес не бе звънял нито веднъж. Телефонът, който използваха неговите роднини. Тъй като искаше да поработи на спокойствие, бе включил секретаря с намален докрай звук на другия телефон, където го търсеха само по работа. Но не бе изключил апарата на частната си линия. Всеки от роднините му можеше по всяко време да го търси по нея, стига, разбира се, да си бе вкъщи. А днес не бе получил нито едно обаждане. Което бе наистина необичайно. Хари не можеше да си припомни нито един подобен случай — ако не се обадеше някой от семейство Стратън, то винаги се обаждаше някой от семейство Тревилиън.

Пък и в никакъв случай не можеше да се каже, че нещата вървяха тихо и гладко при тях. Даниел все още се тревожеше от намерението на Брандън да потърси финансова подкрепа извън семейната фирма. Паркър бе разгневен по същата причина и настояваше да има глас в решенията, които вземаше внукът му. Наложи се Хари отново да говори с него и да го убеди да остави Брандън на мира. Гилфърд пък беше ядосан, защото според него Хари бе разстроил Паркър. Оливия правеше мрачни намеци двамата с Моли да посетят психоаналитик, преди да се оженят. Вчера се бе обадила, за да му даде имената на още двама известни специалисти.

Еванджелин продължаваше да го убеждава да й помогне да разшири дейностите в нейното развлекателно шоу. Джош редовно се обаждаше, за да му съобщи как върви оздравяването на Леон. Ралей го бе уведомил, че е отново без пари, а бебето се очакваше всеки момент.

Без съмнение телефонът трябваше да звънне поне веднъж.

Хари се облегна назад в стола, скръсти ръце и се замисли за необичайното затишие. Погледът му се спря на телефонния кабел. Проследи го до мястото, където изчезваше зад един стол. Скочи и се приближи до стола. Надникна зад него и забеляза, че кабелът бе изключен от контакта на стената.

Беше абсолютно сигурен, че не е възможно, без да иска да е го е изключил. Беше уверен също, че и Джини не е допуснала тази грешка, докато е чистила. Кръгът от възможните извършители съвсем се стесни.

Той включи отново телефона. След това отиде до бюрото и набра номера на служебния си телефон. Не бе изненадан, когато вместо своя, чу гласа на Моли.

„Обаждате се в офиса на доктор Хари Тревилиън. Ако се обаждате по делови въпрос, моля изчакайте малко и след сигнала оставете съобщение. Ако сте негов роднина, независимо Стратън или Тревилиън, и го търсите по личен въпрос, моля наберете следния номер…“

Хари почака, за да чуе телефонния номер, който Моли продиктува в края на съобщението. Позна го веднага. Беше номерът на „Абъруик тий енд спайс къмпани“.

Моли бе намерила начин да пренасочи всичките обаждания на роднините му в магазина си!

Хари остана дълго време така, държейки в ръка телефонната слушалка. Животът с дъщерята на един гениален изобретател определено нямаше да бъде скучен.

 

 

Телефонът върху бюрото в офиса иззвъня пронизително. Моли дори не се обърна, докато не привърши разговора си. Клиентката беше писателка, която живееше недалеч от Сиатъл. Тя редовно идваше в магазина, за да си купува големи количества специална смес от подбрани марки чай, чиято рецепта Моли бе създала лично за нея.

— Благодаря, Ан — Моли й подаде обемистия пакет. — До следващия месец.

— Ще дойда пак — усмихна се Ан. — Не мога да седна пред компютъра без любимия си чай.

Едва тогава Моли вдигна слушалката.

— Тук е Моли Абъруик. С какво мога да ви помогна?

От другата страна настъпи за миг тишина.

— Моли? — гласът на Оливия трепереше от гняв. — Какво, за Бога, си мислиш, че правиш? Къде е Хари?

— В момента е зает.

— Веднага искам да го повикаш! Трябва да говоря с него. По семеен въпрос.

— Съжалявам. Сега не може.

Моли приседна на ръба на бюрото. Това бе четвъртото семейно обаждане, откакто бе изключила личния телефон на Хари и бе записала собственото си съобщение на телефонния секретар на другата линия. Досега бе говорила с Брандън, Еванджелин и Даниел.

— Това е смешно! — сопна се Оливия. — Какво става?

— Ще ти кажа точно каквото казах и на другите, които се обадиха. Имам намерение да дам и на Стратънови, и на Тревилиънови малък пример за властта, която ще имам, когато Хари се ожени за мен.

— Власт?

— Точно така — усмихна се Моли. — Като негова жена ще имам безспорната власт да ограничавам достъпа до Хари.

— Това някаква глупава шега ли е?

— Мога да те уверя, че говоря много сериозно. Днес направих така, че да не можете само да се свържете с него по телефона. Но ако не приемете исканията ми, ще стане по-лошо. Мога и ще направя така, че изобщо да нямате достъп до него.

— Ти да не си се побъркала?

— Странен въпрос, като се има предвид професията ти. Не, не съм се побъркала, но съм решена да получа това, което искам. Предупреждавам и теб — ако някой Стратън или Тревилиън не се съгласи с исканията ми, ще намеря начин да направя изключително трудно за всеки, и от двете семейства, да получи достъп до Хари.

— Не разбирам — Оливия бе искрено изненадана. — Това няма никакъв смисъл.

— Утре на обяд ще съобщя на представителите и на Стратън, и на Тревилиън какви изисквания имам. Гарантирам ти, че тогава всичко, което кажа, ще има смисъл, и то какъв!

— Хари непременно ще научи това! — заплаши Оливия.

— Не и ако ти и другите продължите да контактувате с него, но в границите на нормалното — отвърна Моли със сладък глас. — Както ти казах, утре ще изложа исканията си пред всички. Точно на обяд във вегетарианския ресторант на ъгъла до магазина ми. Ще дойдеш, или ще понесеш последствията.

Тя затвори, преди Оливия да успее да й предложи да потърси специализирана медицинска помощ.