Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Bahama Storm Affair, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,3 (× 20 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2009)
Разпознаване и корекция
cveata (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Джил Брейди. Дженифър

ИК „Слово“, Велико Търново, 1994

Редактор: Йордан Дачев

ISBN: 954–439–227–0

История

  1. — Добавяне

IX

Харолд Спенсър отпътува, въпреки нежеланието си да остави Дженифър. Не му се нравеше категоричността й. Очевидно беше влюбена в този професор от Филаделфия. Чудеше се дали ще дойде в понеделник на работа. „Странно момиче. Толкова бързо да хлътне!“

Дженифър като че ли бе забравила за съществуването на своя шеф. Беше щастлива, че всичко се уреди. Сега Рей бе свободен. Леля Лоела беше изцяло завладяна от идеята за тяхната бъдеща сватба. Нейният рожден ден отпразнуваха във френския ресторант, който тя толкова обичаше. След вечерята пиха шампанско. Дженифър остана поразена от количеството, което погълна старата дама. Дори след петата бутилка, която изпиха заедно, тя бе още свежа. Разказваше им пикантни истории от живота си, които караха двамата влюбени отново и отново да избухват в луд смях. Пируваха до сутринта. На следващия ден Дженифър не се чувстваше така изтощена, както през нощта, когато попадна в стаята на Рей. Може би това се дължеше на прекрасното настроение на всички. Тъжна бе, защото това беше последният й ден на Бахамските острови, последният ден с Рей. Вечерта излиташе самолетът за Ню Йорк.

Дженифър се събуди към обяд. Рей все още дълбоко спеше, обърнат на една страна. Жал й бе да го събуди. Притисна се до него, усети топлината на голия му гръб. Обичаше тялото му. Щеше да мине време преди отново да може да лежи така до него.

Внезапно се натъжи. „А ако всичко премине? Ако във Филаделфия Рей ме забрави?“ Той се връщаше във вторник, когато и Лоела щеше да напусне Бахамските острови. Дженифър почувства учестените удари на сърцето си. Бе преживяла прекрасни дни и нощи тук, които никога нямаше да забрави.

„Но когато Рей се върне към ежедневието си, дали ще продължи да мисли за мен?“ Следващият уикенд трябваше да отиде при него. Така бяха се уговорили. Но това бе така далече във времето! Искаше й се да се вкопчи в него и никога да не се разделят. Искаше да погледне в бъдещето, да разбере, какво ще стане след няколко месеца.

В този миг Рей отвори очи и се обърна към нея. С усмивка я притисна към себе си и погали гърба й.

— Хубаво е, че си тук, скъпа.

— Само още няколко часа — погали го тя.

— О, Дженифър, как ща ми липсваш! — той я целуна страстно и Дженифър усети познатата тръпка, от която й премаляваше.

— Трябва да дойдеш при мен в събота. Иначе не бих могъл нито да работя, нито да живея.

Пръстите му нежно докоснаха голата й гръд. Тази ласка я възбуждаше. Притисна се отчаяно към него, провря коляно между бедрата му и спусна ръката си надолу.

— Моя единствена Дженифър! — шепнеше й Рей. — Бих могъл да те държа в прегръдките си цял живот.

Дженифър усети как желанието напира в него. Пръстите му все по-често попадаха в най-ерогенните й точки и тя потреперваше неволно. Изведнъж той рязко се наведе и езикът му проникна във влажния отвор между бедрата й. Тя простена, изви се като змия и зарови пръсти в косите му. Двамата, опиянени, луди от любов, се отдаваха на насладата без задръжки. Рей легна върху нея и я облада нежно. Любиха се дълго и ненаситно, но в милувките им се прокрадваше и тъгата от бъдещата раздяла.

С вълчи апетит се нахраниха на терасата. След това се отправиха към плажа. Естествено Дженифър трябваше да се сбогува и с леля Лоела, която бе предупредила, че има намерение хубаво да се наспи, а после да поплува в басейна. Срещата им щеше да се осъществи едва в късния следобед. Времето течеше неумолимо. Още няколко часа и Дженифър щеше да седи сама в самолета, а Рей щеше да прекара вечерта в компанията на леля си.

Неусетно се смрачи. Докато събираше багажа си, Дженифър едва не заплака. Лоела я чакаше във фоайето. Раздялата с нея не бе от най-лесните, въпреки че възрастната дама не допускаше сантименталности. Все пак скоро щяха да се видят отново. Рей придружи Дженифър до летището. Когато се прегърнаха за последен път, тя не издържа и се разрида.

— Само няколко дни, мила моя — успокояваше я той. — Скоро ще сме заедно. Не драматизирай нещата.

— Не правя трагедии, но следващите дни ще са истински ад без теб.

— Ще бъдем заедно в мислите си.

— Да скъпи.

Когато премина митническата проверка, Дженифър се обърна и му махна с ръка. Топка бе заседнала в гърлото й.

По време на полета си мислеше за съквартирантката си Кристин. Какво ли щеше да каже като разбере за новата й любов? Толкова вълнуващи и невероятни неща се случиха! Но Дженифър за секунда не се съмняваше в истинските си чувства. Очакваше я дълга самотна седмица. Харолд Спенсър нямаше да пропусне възможността да я клъвне, да й намекне нещо за Рей. Но това си беше неин личен проблем, който го засягаше.

Облегна се удобно в креслото си и потъна в мисли, докато стюардесата не я откъсна от тях, предлагайки й вечерята.

 

 

— Това, което правиш си е чиста лудост. Защо позволяваш този Рей да те командва? Той няма никакво право да ти налага волята си.

Тези думи бяха на Кристин, брюнетка с очила, която седеше в люлеещия се стол до прозореца и пушеше.

Дженифър току-що се бе върнала от гинеколога, който й бе предписал желаните от нея противозачатъчни. Отиде в кухнята да си налее чаша мляко.

— Какво да правя? Рей не желае деца. Трябва ли да го зарежа заради това? — извика през отворената врата.

— Един мъж никога не би могъл да направи това с мен! Ако искам деца, ще ги имам. Смешно е да се търсят каквито и да е причини, за да се откаже човек от тях.

Дженифър се върна в дневната с млякото си.

— Не са каквито и да е причини. Двамата дълго говорихме за това. Доводите му са разумни.

— Ти се съгласяваш с всичко, което казва твоя несравним Рей. Изцяло си зависима от него. Как можеш да му се предадеш ей така, с лека ръка? — в гласа на Кристин се четеше дълбоко възмущение.

— Обичам Рей. Защо да не сме заедно? Ах, Кристин, с нетърпение очаквам да го видя отново. Вдругиден съм във Филаделфия — Дженифър се усмихна щастливо.

— Ами това с хапчетата? — вметна Кристин. — Лекарят прегледа ли те?

— Не. Обещах му, че след три месеца ще отида на преглед и оттам нататък ще го правя редовно.

— Трябвало е да те прегледа, преди да ти напише рецептата. Лекарите знаят това.

— Стига си нападала доктор Морлейн. Днес си в отвратително настроение! Кристин смачка сърдито цигарата си в пепелника.

— Как си допуснала така да те обсеби един мъж, Джени! Та ти мечтаеше за деца. Господи, колко сме говорили за това! Изведнъж този Рей се появява на хоризонта и ти загърбваш всичко заради него. Чисто робство!

Дженифър се разсмя от сърце:

— Преувеличаваш, скъпа приятелко. Може би един ден той ще промени мнението си. Дотогава ще правя това, което пожелае. Не искам за нищо на света да го загубя.

— Жени, мъже и секс. Колко нещастия е донесла на света тази комбинация!

— Нещастия и беди е причинила и атомната бомба.

— Не се измъквай. Говорим за друго. Ти си решена твърдо да вземаш тези хапчета?

— А иначе щях ли да ходя на лекар за това? Разбира се, че ще ги гълтам. Искам Рей да е напълно спокоен.

— Не съжаляваш ли, че трябва да се откажеш от децата?

— Искам Рей.

— Кой знае, как ще мислиш за това след време — Кристин се залюля силно на стола. Гледаше дъждовните струи през прозореца. Тази есен Ню Йорк се показваше откъм най-мрачната си страна.

— Не искам да мисля сега какво ще ми донесе бъдещето.

Кристин я погледна.

— Би могла да го заблудиш. Не си длъжна да му казваш, че не вземаш тези проклети хапчета.

— Той ще ме попита, а аз не искам да го лъжа.

— Боже мой! Докъде си стигнала! Какво е направил с теб този мъж? Та ти си съвсем друг човек!

— Но пък се чувствам прекрасно.

— Любовта е опасна — отбеляза Кристин. — Обърква и най-нормалния и логичен ум и превръща сериозните хора в глупаци. Това чувство не трябва да се приема само като добро.

— Почакай, и твоят ред ще дойде.

— На мен такива неща не ми се случват! Не бих допуснала никаква мъжка власт. Няма да позволя намеса в най-интимните ми желания.

Дженифър се тръшна върху канапето. Изпи млякото си и постави празната чаша на дългата мраморна маса пред себе си.

— Това, което казваш, звучи много егоистично.

— Възможно е. Но здравият умерен егоизъм е необходим в живота. Човек не трябва да се оставя да го подчинява, който и да е. От теб най-малко го очаквах. Винаги си била трезвомислеща. А сега ти прималява само като чуеш името Рей.

— Не разбираш, Кристин. Не познаваш това чувство. Все едно слепец да говори за цветовете.

— Не ми трябва такава любов. Ако с така, както казваш, с удоволствие се отказвам от нея. Секс да, но не и тази ужасна безропотност. Бедната ми!

— Нямаш основание да ме съжаляваш — отново се усмихна Дженифър. — Чувствам се прекрасно при мисълта, че в събота ще съм в прегръдките му.

— И докога ще продължава това пътуване насам-натам? Филаделфия не е зад ъгъла.

— Постепенно всичко ще си дойде на мястото. Кой знае, може и да се разделим.

— Мисля, че той не ти подхожда. Би могла да срещнеш някой, който като теб би търсил пълноценен семеен живот, би искал деца от теб.

— Достатъчно говорихме за това — Дженифър си запали цигара. — Хапчетата са в чантата ми и ще ги гълтам докато трябва. Заради спокойствието на единствения мъж, с когото съм била истински щастлива.

— Тези препарати съвсем не са безобидни. Вредят на хормоналната система.

— Да, но някои учени смятат, че противозачатъчните са най-доброто средство срещу рака. Като профилактика, разбира се.

— Има и противоположно мнение. Много жени предпочитат вече другите видове предпазни средства.

— Господи, Кристин, хайде да приключим темата. Все пак хапчетата са най-сигурни.

— Кога трябва да глътнеш първото?

— В края на следващата седмица.

— Значи ти предстои един прекрасен уикенд, в който всичко е възможно.

— Не се вълнувай толкова — махна с ръка Дженифър. — А сега, моля те, включи най-после телевизора, за да чуя новините.

 

 

Като всички влюбени и Дженифър се питаше, какво я привлича в Рей — а като всички влюбени не намираше отговора. Може би неговото излъчване, което влияеше на сексуалните й желания. Досега не бе привличана от мъж така силно и фатално. И то още от първия миг, когато полугола стоеше пред него, а той я гледаше с критична усмивка. Тогава усети онова огънче, което накара всяка нейна фибра да трепери от копнеж и страст.

Дженифър беше на двайсет и четири години и Рей далеч не беше първият мъж, с когото тя се любеше. Предишните й връзки бяха епизодични младежки влюбвания, когато чувствата не са дълбоки и при раздялата не болеше особено много.

Преди години бе пожелала да разбере, какво е това секс. Голямото й разочарование дойде още при първия партньор. Джими беше студент в Харвард и искаше непременно да се оженят. Сексът с него беше повече от безличен. Тогава тя си помисли, че онова, което се говореше в книгите за любовта и леглото, е доста преувеличено и се раздели с Джими. Последва го Едуард, по-опитен и обигран. С него постепенно Дженифър осъзна, че любенето е нещо фантастично. Но той беше от онези мъже, чиито очи никога не престават да се заглеждат встрани и привързаността й към него се стопи. В нея остана копнежа по голямата любов…

Нейно превъплъщение сега бе Рей. Молеше се никога да не го загуби. Луда беше по дъха на кожата му, до здравото му мускулесто тяло, по нежните му устни. Мисълта да остане без него й беше непоносима. Но нямаше причини да се страхува, защото и той я обичаше. Обаждаше й се всеки ден. Говореха дълго. Дори гласът му я възбуждаше и караше утробата й да тръпне. „Господи, колко го желая!“

След десет минути самолетът за Филаделфия щеше да се приземи. Дженифър беше нетърпелива. Ръцете й се овлажниха. Въртеше се неспокойно на седалката си, потна в тъмнозеления си костюм, който така добре пасваше на очите й. На закачалката висеше мантото й. В Ню Йорк беше студено, а и тук едва ли щеше да е по-различно. Но времето нямаше никакво значение. Нямаше намерение да прави разходки на лунна светлина. Мечтаеше да потъне в прегръдките на Рей, да усети вкуса на устните му. Друго нищо не й трябваше. Струваше й се, че не се бяха виждали поне половин година.

Тя измъкна огледалце от чантата си и се огледа. Нямаше никакъв грим. Устните й имаха естествен свеж цвят. Рей я искаше точно такава. Прокара ръце през косата си и оправи къдриците си. Искаше да изглежда съблазнителна, както никога досега. „Дали и Рей се вълнува така от предстоящата ни среща?“

Не след дълго го зърна да крачи отвъд гишето за паспортна проверка. Той я забеляза сред пасажерите и се усмихна облекчено. Малко по-късно тя беше в неговите прегръдки и отвръщаше жадно на целувките му.

— Отиваме направо вкъщи — Рей я поведе за ръка към изхода на летището.

Бяха възбудени като при първата си среща. Говореха за полета, за дългата раздяла, но мислите им бяха другаде. Рей отвори вратата на снежнобелия си „Ягуар“ и Дженифър за малко не седна върху букета рози на седалката.

— За теб са, скъпа.

Тя се усмихна и допря горещото си лице до хладните ароматни цветове. Настани се и постави букета в скута си.

— Прекрасни са, Рей.

Той запали двигателя. Пътуваха през града, но Дженифър не се интересуваше от него. Виждаше само Рей И бе щастлива. Имаха толкова неща да си кажат, но между тях цареше онова бездиханно напрежение, онова магическо еротично привличане, което още от първия миг ги бе завладяло.

И те мълчаха в очакване.

 

 

Къщата, в която живееше Рей, се намираше извън града. Дженифър много я хареса. Особено й допадна огромният зелен парк.

Белият ягуар спря пред входа и тя слезе. Огледа се наоколо.

Рей се засмя:

— Смяташ ли, че е достатъчно за двама?

— Само ако не липсва една уютна спалня.

Той я грабна на ръце и хукна по стълбите. — Въпреки нейната лека съпротива Рей я отнесе направо в спалнята. Постави я нежно на широкото легло.

— Това ли е, което искаше, бонбонче?

Дженифър се отпусна назад.

— Трябваше ли да си толкова директен?

Той се хвърли върху нея.

— А ти не беше ли?

— О, Рей, как ми липсваше — тя погали лицето му. Рей целуна ръката й. Гореща вълна премина през нея и проникна дълбоко в корема й. И когато Рей впи устни в нейните, а езикът му, парещ и търсещ нахлу в устата й, Дженифър му отвърна диво и страстно. Тя с огромна радост усети силата на ерекцията му. Рей смъкна ципа на роклята й и прекрасното й тяло се разкри само по фини дантелени бикини. Дженифър лежеше, отдадена до край на прекрасното усещане, заливащо я с все по-голяма сила. С неприкрита наслада приемаше горещите му устни по шията си, по гърдите си, по лекото възвишение на корема си.

Когато Рей смъкна миниатюрното парченце коприна от ханша й, а неговата опитна нежна ръка потъна във влагата между бедрата й с ритмични ласки, тя не можеше повече да се владее и безпаметно изстена, достигайки шеметен оргазъм.

— Знаех, колко искаш това — прошепна й Рей. — Сега съм твой.

Не след дълго той лежеше гол до нея. Тялото й гореше от възбуда и наслада. Дженифър видя, че и Рей изгаря от нетърпение. Плъзна се върху него и, когато той проникна в нея, започна страстно да се вие. За Дженифър не съществуваха вече никакви задръжки и Рей разбра това. След секунди те се сляха в огнедишащо кълбо — шепнещи, стенещи, викащи…

Не им стигна целият следобед, за да задоволят жаждата си един към друг. Посрещнаха вечерта в спалнята. Бяха изтощени и с удоволствие се излежаваха под тънкия чаршаф. Докосванията им бяха все така нежни, но без онази дива страст. Просто бяха щастливи. Заспаха, хванати за ръце като деца.

Рей се събуди пръв. Стана тихо и отиде в банята. Беше гладен като вълк. Освен това се нуждаеше от питие и цигара. Когато се върна, Дженифър бе вече будна.

— Какво ще правим сега? — попита тя. — Каква е програмата?

— Минава осем. Ще пийнем нещо и ще отидем на вечеря. Наблизо има ресторант, който ще ти хареса.

— Бих могла да изгълтам най-голямата пържола на света.

— Тогава отивай в банята, за да не губим време.

Но когато Дженифър се изправи гола и съблазнителна пред него, той отново я прегърна и погали нежно.

— Останалото ще си получиш после — тихо се засмя тя и изчезна в банята.

Под душа все още се усмихваше. От часове бе в къщата, а не бе видяла нищо, освен спалнята. Това не я притесняваше. Искаше само Рей. Мислеше си колко би било хубаво да живее с него. Никога нямаше да й омръзне силното му стегнато тяло, което я правеше така щастлива. Нуждаеше се от нежността му, от гласа, който й казваше, че я обича, от смеха и сериозността, от говора и мълчанието му. Искаше го целия за себе си.

Излязоха за вечеря, както Рей бе предложил, а когато се върнаха, той я разведе из къщата. Дженифър бе много впечатлена.

— Кой се грижи за реда тук?

— Всяка сутрин идва една жена, италианка.

— А красива ли е?

— Много. Около шейсетте, пълна и весела. Не знам какво бих правил без Мария. Естествено има и градинар, който се грижи за парка. Баща ми държи той да е добре поддържан. На мен лично би ми харесала една дива градина, но…

— Естествено, че трябва да се съобразиш с баща си — рече назидателно Дженифър.

Качиха се в библиотеката, пълна с хубави стари книги, и Рей запали камината. Отвориха бутилка червено вино и се настаниха удобно.

— Мисля, че в близко бъдеще ще трябва да напуснеш работата си при г-н Спенсър — каза Рей и отпи от чашата си. — Нужна си ми тук, във Филаделфия.

Дженифър мислеше същото, но не искаше да проявява съгласието си веднага.

— Много по-романтично е, когато се срещаме от време на време.

Той я притегли силно към себе си.

— Не те желая от време на време, Дженифър. Не те желая само за да те любя. Ти си човекът, който ми е липсвал досега. Достатъчно време бях сам.

Тя го целуна нежно по устата.

— Аз също те искам до мен.

— Тогава да останем заедно, мила.

— И как виждаш това на практика? Тук ли ще живеем?

— Имаш ли нещо против? Тук никой няма да ни пречи. Когато се връщам от работа, ти ще ме очакваш. Тази мисъл е направо фантастична.

— И с какво, г-н Дентън, ще си запълвам времето, докато преподаваш на колежаните си? Не съм от този тип хора, които стоят със скръстени ръце.

— Съгласен съм — засмя се Рей.

— Казвам го съвсем сериозно.

— Аз също, скъпа. Ако непременно желаеш златен пръстен, ще го получиш. Предварително сме се разбрали по онзи проблем.

— Имаш предвид децата?

— Да.

— Въпросът е приключен, Рей. Искам теб и всичко друго ми е безразлично.

— Наистина ли ти е безразлично, Джени? Искам да кажа, че трябва да си наясно със себе си. Мразя разводите. Ако се оженя, то ще е за цял живот. Затова размисли добре.

— Когато дойда следващия път, ще ти съобщя решението си.

— Окей. Мога да почакам дотогава.

Той я прегърна, а Дженифър си мислеше за хапчетата, които можеше да гълта едва следващата седмица.