Джил Брейди
Дженифър (3)

III

Дженифър се събуди с главоболие. Устата й бе пресъхнала, а езикът й като че ли се бе сраснал с небцето. Трябваше да пие нещо и то веднага. Спусна краката си от леглото на мекия килим и полузамаяна се запъти към съседното помещение, опипвайки стената. Намери копчето за лампата и светна. Видя пред себе си вратата на банята и бързо се вмъкна вътре. Виеше й се свят. Окончателно реши, че ще приключи с алкохола. Не искаше да провали целия си престой тук. Застана пред мивката. Пусна студената вода и пи продължително от шепите си. Мина й през ума, че не е безопасно да се пие от водопровода, особено в чужди държави. Но в този момент й бе напълно безразлично. Не желаеше да безпокои посред нощ келнера на етажа. Пое си дълбоко въздух и чу стомаха си да къркори. Погледна се в огледалото. Изглеждаше бледа и изтощена. По навик оправи с ръце косата си. Не. Хич не изглеждаше добре след цяла бутилка шампанско. „Дали в този хотел не може да се намери нещо, което да ме отърве от главоболието?“

В този миг забеляза на етажерката под огледалото шише с тоалетна вода за след бръснене. Сбърчи чело в недоумение. После откри и самобръсначка, несесер, които й бяха непознати. Облегна се на мивката и затвори очи. „Тук нещо не е наред!“ Когато отново погледна, всичко беше на мястото си плюс електрическа четка за зъби и една включена в контакта на стената зареждаща се батерия. „Дали някой е забравил всичко това? Как така не ги забелязах вчера? Сигурно не съм още изтрезняла.“ Мина й през ума да не би Харолд Спенсър… „Не, не бях чак толкова пияна снощи.“ Сигурна беше, че сама се прибра в стаята си. Спомни си, че си легна. Но какво се бе случило след това… „Да спя. Да си легна и да не мисля за излишни неща. После ще има време за това.“ Остави да свети и тръгна към леглото. „Дали да не извикам келнера? Не. Не искам никого да виждам.“

Чувстваше се ужасно. „Лосион за след бръснене… Мъжки неща в моята баня…“ Сърцето й се разтуптя. „Не трябва да мисля сега за това. Сутринта всичко ще се изясни.“ Погледна часовника си. Беше почти четири. Имаше няколко часа сън зад гърба си. Това поне беше добре. Но натрапчивата мисъл не я напускаше. Не можеше да си обясни ситуацията. „Дали не е номер на Спенсър?“ Легна и се зави до брадичката. Трябваше да се наспи, за да бъде утре бодра и достатъчно свежа. Не бе дошла тук на почивка. Предстоеше й много работа.

Тъкмо когато се отпусна върху възглавницата, се чу продължителна въздишка. Уплашена до смърт, Дженифър седна в леглото. „Какво беше това?“ Напрегнато се ослуша в тъмното. Чу дишане. Имаше някой в апартамента. Окончателно се събуди. Стана й много студено. Не смееше да мръдне. Долавяше бързия ритъм на сърцето си. Отново усети ясно, равномерно, спокойно дишане. „Да не би да си внушавам? Или проклетият алкохол… Наистина ми дойде много.“ Вцепенението й премина внезапно. Тя натисна копчето на нощната лампа и скочи. Видя Рей, който лежеше изкривен на креслото. Лявата му ръка висеше до пода. Той отвори очи и каза:

— Здрасти! Сутрин ли е вече?

Дженифър седеше онемяла. Когато дойде на себе си, попита:

— Какво правите в стаята ми? Кой ви разреши да спите тук?

Рей прекара ръка през разрошената си коса и измърмори:

— Боже, пак ли? Нали преди няколко часа изиграхме същата сцена? Дано поне да сте в по-добро състояние и да си спомните.

Внезапно Дженифър осъзна, че е полугола. Трепна и кръстоса ръце пред гърдите си.

— Ще ми обясните ли, моля, какво става тук?

— Да — каза Рей и се изправи в целия си ръст от 190 см над нежната й фигурка. — С удоволствие ще ви обясня, мис…

— Казвам се Дженифър Бърк. С кого имам удоволствието да разговарям?

— Рей Дентън — отвърна той с обезоръжаваща усмивка. — Трябва да отбележа, че за мен е голямо удоволствие да се запозная с вас.

— Обяснете ми, какво правите в моята стая! Или да се обадя на управителя?

— Може би аз трябва да направя това? Тази нощ проявих голямо кавалерство като не ви изхвърлих.

— Какво? Какво искате да кажете?

Рей гледаше красивото младо момиче и имаше чувството, че е вече влюбен в него. Страхът в очите й, отчаянието й я правеха още по-съблазнителна.

— Искам да кажа — отвърна той, — че преди няколко часа говорихме с вас. Трябва да подчертая, че разговорът ни беше твърде кратък, тъй като вие предпочетохте да легнете в леглото ми и да заспите.

— Във вашето легло?

— Така е, скъпа госпожице. Очевидно бяхте сбъркала вратата на стаята. И аз като истински джентълмен трябваше да пренощувам тук. — Рей посочи събраните едно срещу друго кресла.

Дженифър имаше усещането, че главата й ще се пръсне. „Не може да е вярно! Но онези неща в банята? Господи, този Рей Дентън май има право.“ Тя отново се сети, че не е облечена. Забеляза как я гледаше Рей и се изчерви. Бързо грабна чаршафа от леглото и го уви около себе си. Забеляза веселия му поглед.

— Не очаквах такова късно посещение — каза той, за да наруши внезапно настъпилата тишина.

Дженифър приседна на леглото. Беше сломена.

— Значи наистина съм в друг апартамент? Не мога да повярвам! Никога не ми се е случвало! Чувствам се така неудобно. Не знам какво да кажа.

— Можех да ви изхвърля. Но докато го направя бяхте заспала. Пък и състоянието ви далеч не можеше да се нарече нормално. Бяхте пила, нали?

— Бях в бара с шефа си и един клиент, който постоянно ми наливаше шампанско, а аз не съм свикнала. Каква гледка съм била!

— В интерес на истината бяхте малко смешна. Страхувах се от реакцията ви и затова отстъпих без бой леглото си.

— А вие?

— Не се притеснявайте. Нищо не се е случило. Заспахте веднага. Аз пийнах едно двойно уиски и също си легнах.

Дженифър се взираше в Рей. Направо, поглъщаше хубавото му тяло, мъжествения профил, буйната коса, приветливите му кафяви очи, които в някои моменти сигурно излъчваха страст и нежност.

Ако наистина бе така, както твърдеше, значи се бе държал много мило. Още една причина да го намира привлекателен.

— Е, не правете такава физиономия, като че са ви изяли десерта. Нищо лошо не е станало. Досега нощта премина добре и за двама ни. Хайде да оползотворим и останалата й част.

Дженифър простена. Измъчваше се от неудобство. Трябва веднага да се кача в стаята си. Освен това умирам от главоболие и жажда. Имате ли случайно аспирин?

Рей стана и изчезна в банята. Върна се с чаша вода, в която шумяха две таблетки. Подаде й я.

— Като истински скитник съм подготвен за всичко. Изпийте това.

— Спасихте ми живота!

— Следващия път в бара си поръчайте и повече портокалов сок — засмя се той. — Тогава няма да изпитвате желание да влизате в чужди спални.

— Как можах да направя такова нещо?! Моля за извинение.

— Не е нужно. Не бяхте в състояние да съобразявате добре. Но все пак, ако това ще ви зарадва, извинена сте.

Дженифър усети, че постепенно стомахът й се успокоява и натискът в главата й спада. Отново можеше да мисли трезво.

— Нещата ми — огледа се тя.

— Всичко е пред леглото.

— Господи! Колко съм била пияна! Много мило от ваша страна, че сте се държал така почтено. Бихте могъл да се възползвате от ситуацията.

— И какво трябваше да сторя? Да легна до вас?

— Като начало…

Рей поклати глава.

— Не съм от тези хора. Щях да се чувствам нищожество.

— Какво работите? Да не сте психиатър?

— Не. Работата ми е много по-земна. Професор съм в колеж. Във Филаделфия.

— Професор? Представях си ги по друг начин.

— Как именно?

— Може би по-стари и не така привлекателни. Не знам точно.

— Благодаря за комплимента.

Дженифър остави празната чаша на масата в ъгъла. С едната си ръка здраво стискаше чаршафа.

— Време е да изчезвам. Достатъчно дълго се възползвах от гостоприемството ви, господин Дентън.

— Казвам се Рей.

Той я погледна. Дженифър стана неспокойна. Този мъж наистина й харесваше. Желанието й да си ходи се изпари. Винаги бе мечтала за такова вълнуващо приключение.

— Наистина ли ще вървите? Бихме могли да побъбрим мъничко. А когато се изморим ще поспим няколко часа.

Рей не усети, как се изплъзнаха тези думи от устата му. Помисли, че това си беше чиста лудост. „На какво се надявам?“

— Окей. Да изпием по чаша портокалов сок.

Той донесе две пълни чаши от барчето в хола.

Дженифър нямаше сили да си тръгне. Искаше й се Рей да я прегърне и целуне. „Сигурно съм полудяла. Не е възможно вече да съм влюбена!“

Рей се бореше отчаяно със своята почтеност и спомена за Аманда. „Сигурно съм хлътнал по това великолепно създание още преди часове, когато я видях в леглото си само по миниатюрни дантелени бикини.“

— Добре — каза Дженифър. — Сигурен ли сте, че желаете отново да спите в тези кресла?

— Да.

— Вие сте истински джентълмен.

Рей й посочи леглото и тя се пъхна под завивката. Видя, че той я наблюдава и тръпка премина през тялото й. Кожата й гореше от желание. Бързо затвори очи.

Рей се опита също да заспи в крайно неудобното си ложе. Но не беше така лесно. „Защо не я оставих да си отиде?“ Това въобще не беше в стила му. Беше възбуден. Нямаше да може да мигне дори за минута. Копнееше да докосне Дженифър.

Ако не съществуваше Аманда… За годежа й бе подарил пръстен с огромен брилянт. Тя беше възхитена. Самият той не носеше никакъв пръстен. Имаше време до сватбата. Фактът, че по нищо не личеше да е сгоден, не го правеше по-доволен. „Но защо да мисля сега за това? Не се е случило нищо, за което да се обвинявам.“ В леглото му лежеше красиво момиче, но той беше далеч от него.

Въпреки че тайно го желаеше.

Неусетно той заспа. Когато се събуди, слънчевите лъчи проблясваха между завесите. Рей стана и отиде в банята. Надяваше се, че студеният душ ще охлади чувствата му. Дженифър още спеше, когато се върна, облечен в къс тъмносин халат. Завивката се беше смъкнала надолу и видя хубавите й обли гърди, нежната извивка на корема й, тъмното хълмче под прозрачните бикини. Овладя се с огромно усилие. Дженифър въздъхна, отвори очи й протегна ръце към него.

— О, Рей, сънувах прекрасни сънища. Толкова е хубаво, че сте още тук.

Нейната усмивка, погледът й бяха толкова привлекателни, че Рей не можа да устои. Наведе се над нея и я целуна нежно и страстно по устата. Възбудата му нарастваше.

— Добро утро, малка Дженифър.

Тя седна, обви с ръце раменете му и го привлече към себе си. В зелените й очи се четеше желание.

— Искаш ли ме, Рей?

— О, Дженифър, влюбих се в теб от първия миг, когато те видях.

— Аз също, Рей. Ела при мен. Искам да те усетя. Нещо се случи с нас, нали?

Вътрешно Рей все още се бореше, искаше да мисли за Аманда. Но усмивката на Дженифър, страстта в очите й бяха по-силни от всичко. Той погледна голите й гърди, малките им розови зърна и загуби самообладание. Хавлията се свлече на пода и когато легна до нея под завивката, усети горещото й тяло. Търсещо и страстно езикът му проникна в устата й. Дженифър жадно му отвърна. Тя усещаше възбудата му. Това желание беше по-силно от всичко, което бе изпитвала до сега.

— Дженифър, Дженифър! — простена Рей и ръцете му докоснаха раменете й, нежната гладка кожа на гърдите й, меката вдлъбнатина на пъпа й.

С бърз, почти див замах той изхлузи бикините й. А когато ръката му, търсеща и галеща, се загуби между бедрата й, тя изстена.

— Искам те целия, Рей! — прошепна му пламенно. — Толкова си ми нужен!

— Ти ме омагьосваш, Дженифър. Направо ме влудяваш. Сигурна ли си, че го искаш?

— Не го ли усещаш, Рей? Не усещаш ли, колко те желая?

Кожата й беше гладка и гореща. Рей чувстваше вибрациите на тялото й, а когато тя разтвори бедрата си, възбудата му толкова нарасна, че не можеше повече да се контролира. Нахлу в нея мощно и безумно. Секунди ги деляха от върха, когато от устата на Дженифър се изтръгна вик на върховна наслада, който се сля с вопъла на Рей.

Устните им се впиха, езиците им се докосваха с нежност, която прерасна в нова страст. Не можеха да се насладят един на друг…

Дълго след това ласкавите длани на Рей докосваха тялото на Дженифър. Той вече обичаше това стегнато младо тяло.

Желанието им отново се събуди. Неистова възбуда обхвана Рей. Дженифър се притисна в него. А когато той с нежен тласък проникна в утробата й, прималя от удоволствие. Никога преди не бе изпитвала това завладяващо чувство така силно и страстно като сега. Достигайки бурен оргазъм, те се вкопчиха до болка и Дженифър си помисли, че е станала част от Рей.

Изтощени и щастливи лежаха часове един до друг, говорейки си нежни любовни слова.

— Искам да остана завинаги с теб в тази стая. Да бъдеш винаги в прегръдките ми.

— Обичам те, Рей!

— И аз те обичам! О, колко много те обичам, Дженифър. Нима е възможно всичко това?

— Какво става с нас, Рей?

— Моя прекрасна Дженифър…

Главата й лежете на гърдите му. Наслаждаваше се на кожата му, на мириса на тялото му. Искаше да остане завинаги с него.

Внезапно Дженифър осъзна, че е вече късно утро, и че Харолд Спенсър я очакваше. Беше забравила, че не е в отпуск. Можеше ли да предположи, че тук ще срещне голямата си любов.

— Трябва да тръгвам — каза тя и се откъсна от Рей: — Време е вече. Да отложим останалото за след вечеря. Колкото и да те искам, не мога да оставя шефа си да ме чака.

— Цял ден ще мисля за теб, Дженифър.

— Нито за секунда няма да те забравя, Рей. Какво направи ти с мен!

Той я притисна към себе си и още веднъж я целуна страстно и нежно. После Дженифър скочи от леглото и изтича в банята.