Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Bahama Storm Affair, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,3 (× 20 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2009)
Разпознаване и корекция
cveata (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Джил Брейди. Дженифър

ИК „Слово“, Велико Търново, 1994

Редактор: Йордан Дачев

ISBN: 954–439–227–0

История

  1. — Добавяне

IV

Лоела Морети огледа фоайето на хотела. В ръцете си държеше каишките на двата пекинеза, които джавкаха диво, и беше сигурна, че вече е приковала вниманието на околните върху себе си. Но и без това нейното присъствие не би останало незабелязано. Стройното й тяло сега бе изцяло във виолетово — от панталона и елегантното сако до бикините и маникюра. Тя смъкна слънчевите си очила и отправи високомерен поглед към рецепцията. В следващия миг до нея вече стоеше главният управител. Старата дама беше чест гост тук, още откогато последният й съпруг — прочут италиански тенор — беше жив.

— Мадам, очарован съм да ви приветствам в нашия хотел!

Той целуна ръката й. Дълбокият властен глас на Лоела го накара да потръпне:

— Кучетата! Те трябва да…

Управителят извика пиколото, който бързо ги отведе навън.

— Очаквахме ви едва вдругиден, но разбира се, апартаментът ви е на разположение.

— Надявам се, скъпи ми Уорнър. Малко съм изтощена от дългия полет. Племенникът ми пристигна ли вече?

— Господин професорът е в апартамент 212. Желаете ли да му съобщя за вашето пристигане?

— Не, ще го изненадам. Погрижете се кучетата да са после в апартамента ми и изпратете багажа, който, за ваше сведение, се състои от двайсет и три куфара и четири кутии за шапки.

— Желаете ли питие в салона?

— За коктейли е още рано. Първо искам да видя племенника си.

С тези думи Лоела се отправи към асансьора, от който излизаха няколко гости на хотела. След нея в залата остана само дъхът на тежкия й сладникав парфюм.

Майк Уорнър наблюдаваше пиколата, които се суетяха с двайсет и трите куфара, и се питаше дали не трябва да предупреди професор Дентън за изненадващото посещение на леля му. Но беше твърде късно.

Междувременно Лоела бе вече пред № 212 и чукаше енергично. Радваше се, че ще види Рей. Харесваше този интелигентен млад мъж, който следваше пътя си целеустремено, без да може да го спре някой. Тя самата бе като носен от вятъра лист, поддаваше се на всяко желание и настроение. Точно затова харесваше хората, които бяха нейна пълна противоположност.

Дженифър сушеше косата си в банята, когато силно чукане по вратата стресна Рей. Той грабна халата си и го навлече. „Кой си позволява да блъска така в този изискан хотел?“ Ядоса се и си обеща да постави персонала на място. Когато отвори, лицето му се вкамени.

— Мое мило момче, това съм аз! Изненадан ли си? Въобще не си ме очаквал. Дай да те прегърна! — с тези думи Лоела се хвърли върху слисания Рей й залепи виолетовите си устни на бузата му.

Рей имаше чувството, че сънува. Събра сили и се опита да се усмихне.

— Лельо Лоела, ти си вече тук! Изобщо не предполагах…

Изгледа го подигравателно изпод слънчевите си очила.

— Вижда се. Иначе не би бил в такъв вид. О, Боже, вече е осем и половина, а ти не си облечен. — Тя размаха пръст. — Не ми обяснявай! Знам как е: островите, въздухът, слънцето… Всичко това превръща и най-непоклатимите навици в сапунен мехур.

Оглеждайки се Лоела влезе вътре. Изведнъж се спря. От банята се носеше бръмчене на сешоар. Рей изтръпна. Срещата изглежда бе неизбежна. Чудеше се, как ще обясни всичко на леля си.

— Разбирам — усмихна се тя. — Имаш посещение, а аз… Не искам обаче да пропусна възможността да се запозная с твоята Аманда.

Стомахът на Рей се сви на кълбо. Той завърза нервно колана на халата си.

— Защо да не закусим заедно, лельо? Хайде да ме изчакаш долу в ресторанта?

— О, не. Искам да видя твоята Аманда без грим. Толкова си ми разказвал за нея, че не бих могла да отложа това и за минута. Господи, отнася се за семейството ни, Рей. Държиш се така, като че ли си вършил нещо забранено. Ти не си от тези, които прекарват всяка нощ с различни жени. Оценявам твоята почтеност. И ако Аманда тук с теб… О, Боже, та вие сте сгодени. Сватбата чука на вратата. — Лоела се усмихна с разбиране. — Няма нужда нищо да казваш. Знам какво е страст. Тя може да свърши човека. Когато бях на твоите години… — погледът й се плъзна меланхолично по тавана.

— Тогава имаше един красив млад мъж. Испанец, мисля. Или пък французин? Във всеки случай имаше прекрасни силни ръце. И тяло… И едни тесни бедра… Бях загубила ума си. Връзката ни беше буйна и страстна. За съжаление, имаше съпруга, иначе веднага щях да се омъжа за него.

Рей бе отказал цигарите, но сега би дал всичко, за да запали. „След такава нощ, каква сутрин!“ Всичко беше предвидил, само не леля Лоела. Съдбата явно го поставяше на изпитание. Първо срещата с Дженифър, сега внезапно и старата дама. По никакъв начин не би могъл да й каже истината. Никога вече за нищо не би му повярвала.

— Откога Аманда е тук? Не трябваше ли да пристигне за уикенда? О, разбирам. Непреодолим копнеж по теб, така ли?

Той кимна. В гърлото му бе заседнала топка. Чувстваше се ужасно. „Как ли ще реагира Дженифър?“

— Защо стоиш така, Рей? Като че ли е дошъл краят на света. Надявам се, че се радваш да ме видиш?

— Моля те, лельо Лоела! Заповядай, седни. Желаеш ли нещо?

— Салоните в този хотел са абсолютно еднакви.

Лоела хвърли изпитателен поглед на стаята и потъна в едно кресло. Отвори чантата си и извади цигарето си.

Рей й предложи огън.

— От Париж ли пристигаш?

— Не, няколко дни бях в Лондон. Оттам взех самолета. Беше един ужасно дълъг полет. Нуждая се от нещо освежително. Но ти не си прави труда, момчето ми, ще пийна по-късно. Кажи ми наистина ли си щастлив с Аманда? Защо ли питам, то си личи. С тези кръгове под очите… Обзалагам се, че сте прекарали прекрасна нощ.

— Лельо!

— Извинявай, Рей. Такива въпроси не се поставят на един професор, естествено. Знаеш ли, аз наистина се гордея с теб! Ти си единственият почтен мъж, когото съм срещала в живота си. Аманда трябва да е щастлива, че те има.

Шумът в банята утихна. Вратата се отвори и Дженифър се показа обвита в светлозелена кърпа, която й придаваше съблазнителен и атрактивен вид. Леля Лоела забрави за горящата си цигара. Гледаше я втренчено като омагьосана. После за секунда скочи от креслото и се хвърли върху нея.

— Моя мила Аманда, как се радвам най-после да се запозная с теб! Рей ми е говорил толкова за вас двамата.

Дженифър потъна в сладко ухаещата виолетова коприна, след което лелята отново я погледна:

— Ти си още по-хубава от това, което съм чувала от Рей, и някак си по-различна. Мисля, че съм имала съвсем погрешна представа за теб.

Дженифър погледна към Рей безпомощно и неразбиращо. Зад гърба на леля си той й правеше знаци да мълчи. Но в главата й всичко се обърка. „Коя е Аманда?“

— Появих се малко изненадващо, без предупреждение и моля да ме извините. Не можах да устоя на нетърпението да се запозная с теб. И когато чух, че си тук, просто останах, докато излезеш от банята. Не се притеснявай, че ви заварих заедно. Всичко е наред, та вие сте сгодени. И предполагам, че до края на годината ще се ожените, нали?

— Още не сме обсъждали този въпрос — отрони Дженифър, чиято уста бе пресъхнала, а в душата й се надигаше гняв.

— Това идва от само себе си, когато си влюбен — каза леля Лоела. — Но сватбеното тържество ще трябва да бъде в изискан стил. За това изрично настоявам.

— Наистина лельо, сега едва ли е най-подходящото време да обсъждаме това — намеси се Рей. — Ние даже не сме облечени.

Лоела отново измери с поглед младото момиче.

— Та тя дори и в това облекло изглежда възхитително. От пръв поглед ми допадна.

Дженифър се усмихна с усилие.

— Все пак, виждаш Аманда колко е объркана.

Дженифър си пое дълбоко дъх. На устата й бе да каже цялата истина, но Рей изглеждаше толкова отчаян, че тя замълча.

— Не се страхувай от мен, Аманда. Знам, че съм като ураган. Така ме наричаше един от моите съпрузи. Държа се като брадва в гората, както казваше той, моят германски съпруг. И е прав — Лоела потупа Дженифър по бузата. — Въпреки това, съм благосклонна към вас и още сега ви оставям на спокойствие. Очаквам ви за закуска. Да кажем след половин час?

Лоела се обърна към Рей, а Дженифър поклати отрицателно глава зад гърба й.

— Лельо, Аманда няма да закусва с нас. Ще се срещне с адвоката си.

— Правни спорове? — Лоела отново погледна Дженифър.

— По-късно ще говорим за това. Аманда бърза. Трябва да я извиниш.

— Добре. Тогава се оттеглям. Исках само да те изненадам, Рей. Но не можех да предположа… При всички случаи ще се видим отново, Аманда. Радвам се, че се запознахме.

— Аз също — тихо отговори Дженифър.

Когато вратата хлопна зад Лоела, Дженифър се обърна с питащ поглед към Рей. Той я притисна към себе си.

— Съжалявам, скъпа. Не предполагах, че леля ще се появи точно днес.

Тя го отблъсна.

— Коя е Аманда?

Рей потърка брадата си.

— Исках да ти кажа още снощи, когато се запознахме, но все не успявах.

— Значи си сгоден?

— Годежът може и да се развали. Повярвай ми, Дженифър, аз те обичам. Не искам да те загубя и за нищо на света не бих те предал. И двамата знаем, че си принадлежим. Ще изясня всичко с Аманда, колкото се може по-скоро. Ще разваля годежа. Моето място е при теб.

— И аз трябва да вярвам на всичко това? — в гласа й звучеше съмнение.

— Не чувстваш ли, колко си ми нужна? Можеш ли да забравиш тази нощ? Боже Господи, Дженифър! Та аз самият съм толкова объркан. Ти промени целия ми живот.

— Аз само усложних живота ти — промълви тя сломено.

— Не, ти го правиш по-хубав и лек. Толкова съм щастлив, когато съм с теб. Но моля те, остани още няколко дни в ролята на Аманда заради леля Лоела. Не може сега да й кажеш истината. Вече е на седемдесет и пет и твърдо вярва в моята почтеност. Много те харесва, това е сигурно. Нали не искаш да я разочароваме?

— Не желаеш ли прекалено много от мен? Да играя ролята на годеницата, за чието съществуване дори не ми каза?

— Какво да направя, Дженифър? — Рей нервно пъхна ръце в джобовете на халата си. — Какво да сторя? По никакъв начин не мога да обясня изминалата нощ на леля Лоела.

— Трябва да побързам. Толкова неща се струпаха изведнъж, а и Харолд Спенсър вероятно вече ме чака!

— Ще се видим на вечеря, нали? Тогава си свободна, надявам се.

— Дано.

— Все пак не си задължена да работиш и вечер.

Дженифър го погледна замислено.

— Ако поне знаех, защо съм с теб, Рей.

Той сложи ръце на раменете й. В очите му се четеше твърдост.

— Никога не забравяй, че те обичам, скъпа. Наистина те обичам и искам само теб. Ако не звучеше толкова банално, бих казал, че това чувство връхлетя върху мен като ураган й ме покори изцяло. Твой съм, Дженифър. Не трябва да се страхуваш. Държа само на теб.

— О, Рей, ужасно съм объркана. Не знам вече какво да мисля.

— Не мисли за нищо. Спомни си, колко хубаво ни беше и колко — по-хубаво ще бъде. Аз и ти ще останем завинаги заедно. Така ни е писано горе, при звездите. Ние сме предопределени един за друг.

— Трябва да ми разкажеш повече за Аманда.

Рей помръкна.

— Добре.

— Съвсем закъснях.

Дженифър отиде в спалнята и се облече. Черната рокля от шифон съвсем не пасваше на дневната светлина. Крайно време беше да се прибере в стаята си и да оправи вида си. „Господи, каква нощ!“

На вратата се разделиха с нежна целувка. Докато се притискаше в Рей, в главата й нахлу мрачната мисъл за бъдещи усложнения, но не каза нищо. Отвори бързо и изтича по стълбището. Молеше се да не я среща никой, защото вечерното й облекло подсказваше недвусмислено, какво се беше случило.