Джил Брейди
Дженифър (5)

V

Харолд беше ядосан от изчезването на Дженифър. След като чака търпеливо цял час, той позвъни от бара в апартамента й. Естествено, никой не му отговори.

— Малката ти се изплъзна, а? — подигра го Патрик Рун. Той знаеше, че Харолд я сваля.

Това го вбеси още повече. Беше създал впечатление, че между него и Дженифър има нещо. Но фактът, че тя просто си замина, не допускаше никакво съмнение в обратното. Остана до три и половина в бара с Патрик. След шампанското пиха уиски. Когато напуснаха заведението, бяха напълно пияни.

Бесен, Харолд задумка по вратата на Дженифър, вдигайки невъобразим шум. Келнерът на етажа учтиво, но твърдо го помоли за тишина. Принуден да се прибере в стаята си, той се стовари в леглото и веднага заспа.

Когато се събуди в девет, се чувстваше ужасно. Езикът му беше надебелял, имаше усещането, че главата му е куха и огромна като балон. Нямаше никакво желание да се надигне от леглото, но в единайсет беше следващата му среща с Патрик, който имаше да диктува няколко писма. В края на краищата бе дошъл тук, за да работи.

Завлече се с усилие до банята, глътна два аспирина и застана под хладния душ. „Каква дяволска нощ! Това напиване бе толкова безсмислено.“

Докато се бръснеше, си мислеше за Дженифър и отново й се ядоса. Снощи тя го бе измамила, без да й мигне окото. Но и имаше право да си отиде. Не можеше да изисква от нея присъствие двайсет и четири часа в денонощие. Тя беше просто една секретарка.

Но пък колко вълнуваща жена бе Дженифър! Само като си представеше нежната извивка на бедрата й… Би дал живота си, за да се люби с нея. Но дори и на Бахамските острови нямаше да се осъществят въжделенията му, в това беше сигурен. Просто не беше неин тип. Нито за миг не допускаше, че е малко старичък за Дженифър. Той беше на четирийсет и четири, тъкмо в най-добрата възраст. Тя бе с двайсет години по-млада. Но какво от това?

Около десет часа Харолд напусна апартамента си. Малкото отделни стаи, които хотелът, предлагаше, се намираха на долните етажи. Той нито за миг не се бе поколебал да резервира двата апартамента, които всъщност плащаше Патрик. Дженифър трябваше да бъде подслонена както трябва. Надяваше се да й направи впечатление по този начин. Но и това пропадна.

Стигна по коридора до вратата й и почука — този път леко и не така припряно, както миналата нощ. Не искаше да се среща отново с келнера. Не чака дълго. Дженифър отвори веднага. Беше облечена в светлосин ленен костюм, под който се виждаше бяла блуза. Изглеждаше така елегантна и свежа, че на Харолд буквално му се напълниха устата със слюнка.

— Добре ли спа, Дженифър?

— Отлично — излъга тя. — Чувствам се прекрасно, господин Спенсър.

Харолд се почеса по врата.

— Хубаво, че поне единият от нас е във форма. Спешно се нуждая от едно силно кафе и десет литра портокалов сок.

— Значи снощи си пийнахте доста? — невинно се усмихна Дженифър.

— Може да се каже, че се наливахме почти до сутринта. Проклето пиянство! За какво въобще трябва да пие човек?

Тя сви рамене и затвори вратата след себе си.

— Може би, за да си убива времето.

Спенсър се ухили.

— Бих могъл да предложа по-добър начин за това.

— Не знам за какво говорите, господин Спенсър.

— Защо, за Бога, не се обърнете към мен с Харолд?

— Смятам, че е неподходящо. Вие сте шефът.

— Не можете ли за миг да го забравите?

— Не — Дженифър натисна копчето на асансьора. — Каква е програмата за днес?

— Закуска. В единайсет е срещата ни с Патрик Рун в бюрото. Ще имаме доста работа. Предполагам, че ще ни покани на обяд.

Асансьорът пристигна. Те се качиха и потеглиха надолу.

— Искам тази вечер да бъда свободна.

Харолд я погледна с любопитство.

— Имате нещо предвид?

— Може би.

Той се ядоса. „За какво й е тази свободна вечер? Сигурно се е запознала с някого. Момиче като нея привлича погледите. Мъжете все се обръщат подире й. Всъщност съвсем естествено е тя да го желае. И защо така упорито ме отбягва? По дяволите, никак не ми върви с това момиче!“

— Значи, разбрахме се — изтръгна го от мислите му Дженифър, когато асансьорът спря. — Довечера няма да имам честта да правя компания на вас и г-н Рун.

— Не мога да искам това — измърмори Харолд и се отправи към ресторанта.

Сервитьорът ги поведе към една свободна маса. Харолд забеляза как той изпиваше с поглед Дженифър.

В луксозния хотел „Клейтън“ закуската се сервираше от келнер. Желанията се изпълняваха веднага. Дженифър се наслаждаваше на атмосферата, докато само представата, за каквато и да е храна бунтуваше стомаха на Харолд. Той получи своето кафе и портокалов сок с чувството, че е напълно обезводнен.

„Колко красива изглежда Дженифър тази сутрин! Как светят очите й!“ Харолд не можеше да си обясни тази промяна у нея. „Вероятно въздухът тук оказва своето благоприятно въздействие.“

Докато той пиеше кафето си и говореше за Патрик, Дженифър се усмихваше и си мислеше за Рей. „Каква луда, прекрасна нощ бе това! Изведнъж животът ми се преобърна. Влюбих се дълбоко и силно. Никога не съм вярвала в тези неща. А се случи точно с мен. Бях толкова щастлива с Рей, но все пак той е сгоден. Дали ще устои на обещанието си? Дали ще говори с Аманда? Дали ще й остане верен?“

Мисълта, че ще го изгуби я накара да изтръпне. Искаше да го запази сега и завинаги.

— Господи, Дженифър. Та вие въобще не ме слушате — Харолд сбърчи чело. — За какво мислите?

Тя се усмихна лъчезарно.

— Тази обстановка… морето… слънцето…

— Празни приказки! Искам да знам за какво наистина мислехте!

— Това си остава моята голяма тайна.

— Понякога направо ме побърквате, Дженифър. Защо, по дяволите, не прекарате вечерта с мен! Толкова добре ще се позабавляваме!

— Не бих могла с шефа си…

— Не можете ли поне за миг да забравите тази подробност? Надявах се, че съм ви симпатичен поне малко?

— Много сте ми симпатичен, господин Спенсър. Като шеф.

— Добре. Да оставим това. Няма смисъл да говорим повече.

В този миг на входа се появи Лоела Морети заедно с племенника си. Стройната стара дама бе изцяло в лилаво. Рей я заведе до тяхната маса. Дженифър се усмихна. Лелята беше наистина особен екземпляр. Никога не оставаше незабележима.

— Мисля все пак да изям една филийка — каза Харолд, оставяйки празната чаша от портокалов сок пред себе си. — Не бих могъл да дочакам обяда с празен стомах. А и не се знае дали Патрик въобще ще се сети да ни покани — той повика келнера.

Лоела забеляза Дженифър и размаха ръце така, че златните й гривни се раздрънкаха.

— Здравей, Аманда! — извика тя от другия край на залата.

Дженифър усети, че се изчервява, но отвърна с усмивка на поздрава. Харолд преглътна кафето си, след което я погледна изпитателно.

— Откога се казвате Аманда?

Тя сви рамене.

— Може би се е припознала.

За Спенсър обаче това едва ли бе убедителен отговор.

 

 

Рей бе оставил съобщение на рецепцията за Дженифър. Късно следобед тя се прибра, оставяйки Харолд и Патрик Рун в голф клуба. В бележката пишеше: „Моля те, обади ми се веднага, щом се върнеш! Спешно е. Обичам те.“

Дженифър се качи в асансьора. След напрегнатия ден бележникът й бе пълен със стенограми.

Харолд бе предложил да направят звукозапис на текстовете, но Патрик решително се възпротиви. Мразеше микрофоните и всички уреди, които можеха да запечатат гласа му.

За щастие Дженифър бе перфектна в стенографирането. Следващия ден трябваше да напечата всичко, но не искаше да мисли за това сега. Рей я очакваше.

Щом се прибра, побърза да се свърже с него. Той вдигна слушалката.

— Трябва да говоря с теб. Можеш ли да дойдеш веднага?

— Искам първо да си взема душ и да се преоблека. Работих цял ден.

— Това можеш да свършиш и тук. Чакам те.

— След минута съм при теб.

Рей стоеше до вратата. Още не влязла, той я грабна и целуна страстно.

— Всеки път ме очароваш. Толкова си красива. Обичам те, Джени.

— И други са ми го казвали — отговори тя с усмивка.

Той я отведе до креслото и седна отстрани.

— Какво се е случило, Рей?

— Леля Лоела ме тревожи. Радвам се, че не издаде нашата тайна, но какво ще правим нататък? Тя много те харесва.

— Трябва да й кажеш истината. Лоела е разумна жена с голям жизнен опит. Ще те разбере.

Рей поклати глава.

— Не е толкова просто, мила моя. Ако й разкажа всичко, което се случи вчера между нас, цялата й представа за мен ще се срине. Тя е убедена в моята почтеност и солидност и точно затова ме обича. Не мога да й призная, че съм един обикновен мъж с всичките му присъщи слабости и страсти.

— Казваш го така, като че ли си направил нещо ужасно, нещо недопустимо и непочтено.

— Нямах това предвид. Ти за мен не си просто едно приключение. Нашата история е толкова невероятна. За една нощ се промени целият ми живот. Желая те, Дженифър.

— Тогава значи си струва да отстояваш решението си.

Рей скочи и започна нервно да крачи из стаята.

— Трябва да ти разкажа повече за леля. Ще й обясним всичко по-късно, но сега не.

— Заради Аманда?

— Доникъде. Може би и за нея ще е необходимо да ти кажа някои неща.

— Това означава ли, че си решил вече? Искаш ли да останеш с Аманда?

— Не. От днес знам, че тя не е жената за мен. Всъщност отдавна го чувствах, но отбягвах тази мисъл. Нуждая се от теб, Дженифър. Ти си това, което искам. Надявам се и с теб да е така.

— О, да, Рей. Разкажи ми за леля си и за Аманда. Но, за Бога, спри да обикаляш така. Нервираш ме.

Рей седна отново, но възбудата не бе го напуснала. Докато разказваше, той бурно жестикулираше. Историята на леля Лоела забавляваше Дженифър. Досега никога не бе срещала такава жена. Постепенно започна да го разбира. Когато обаче Рей й заговори за Аманда, тя не се усмихна нито веднъж. Аманда беше момиче от висшите кръгове, образована и възпитавана за съвсем друг живот. Дженифър изпита мъничко завист към идеалната, перфектната Аманда Харис. Бързо обаче се овладя и не допусна ревността да вземе връх в нея. Тя осъзна, че Рей никога не бе обичал Аманда. Той се бе привързал към нея, защото бяха от едно и също съсловие, говореха по един и същи начин. Но това нямаше нищо общо с бурната любовна страст. Тук Рей принадлежеше на Дженифър, но дали това ще е достатъчно? Дали един ден няма да закопнее по безукорната Аманда Харис? Във всеки случай Дженифър разбра, защо трябваше да продължи да играе ролята на Аманда, поне до рождения ден на леля Лоела.

— Въпреки безцеремонността си, леля е много чувствителен човек — заключи Рей. — Не искам в никакъв случай да я нараня, особено преди рождения й ден. По-късно, когато се видим във Филаделфия, ще е по-лесно. Ще са минали седмици, докато тя се прибере. Обича да пътува и не се задържа много на едно място, а и вкъщи я чака само самотата. Нуждае се от постоянна смяна на обстановката.

Дженифър сложи ръката си върху неговата.

— Можеш да разчиташ на мен. Не искам да разочаровам старата дама. Но какво ще стане по-късно? Аз ще се върна в Ню Йорк, ти във Филаделфия. Знаеш ли на какво разстояние ще бъдем?

— Нали са само няколкостотин мили. Ще сме заедно винаги, когато поискаме. Ако знаеш как те желая, Дженифър!

— Още сега? — попита тя нежно.

— Още сега, бонбончето ми.

Дженифър го придърпа към себе си и го целуна по устата.

— Аз ти принадлежа, Рей. Само да бях сигурна, че и ти ми принадлежиш.

— Още днес ще се обадя на Аманда и ще й кажа, че всичко между нас е свършено и не е нужно да идва до тук — гласът му звучеше твърдо и уверено.

— Тя наистина ли щеше да дойде?

— Да, разбира се. Знаеш, че леля настояваше да се запознае с нея. Бяхме решили да празнуваме само тримата.

Дженифър отвори чантата си и извади пакет цигари.

— Гризе ме съвестта, че застанах между вас.

— А мислиш ли, че аз се чувствам по-добре, когато мисля за Аманда. Не искам да я нараня, а не знам по какъв начин да й обясня всичко по телефона.

— Тези неща не се решават така.

— Знам, но това е единствената възможност да предотвратя пристигането й. Тя е реалистична и практична жена. Ще ме разбере.

Дженифър се усмихна иронично.

— Има неща, които жената никога няма да разбере — дори и да е реалистка.

— Аманда не е ревнива, не се притеснявай. Тя е твърде хладнокръвна и владее чувствата си. Изглежда фантастично и като прибавим семейството й и всичко, което следва нататък, едва ли ще й бъде трудно да си намери мъж. Въпреки това няма да се примири лесно.

— Никоя жена не би се примирила с една такава раздяла. Господи, вече започвам да й съчувствам.

— Дай ми цигарите — нервно каза Рей.

— Ти пушиш?

— Отказах ги. Но сега спешно се нуждая от една.

Дженифър му подаде пакета.

— Как реагира твоя адвокат? Забеляза ли нещо? — попита я той.

— Казах му, че тази вечер няма да бъда на негово разположение.

— И шефът ти го прие спокойно?

— Да. Аз не съм негова собственост, а секретарка, която има право на свободно време.

— Знаеш, че леля ни очаква за вечеря. Тя държи и много ще се радва, ако присъстваш.

— Колко време ще трае вечерята?

— Не цялата вечер, скъпа. Ще се погрижа за това. По-късно ще направим една дълга разходка по плажа.

Време е да докоснеш морето, да усетиш дъха му. После желая да останеш в прегръдките ми, защото съм луд по теб.

Дженифър нервно кръстоса краката си, дълги и стройни, които толкова му харесваха.

— Не говори така. Съвсем ме объркваш.

Рей хвърли цигарата в пепелника и я притегли към себе си. Усещаше топлината на кожата й под тънката блуза. Погали гърдите й, а езикът му заигра нежно в устата й. Тя усети, че трепери от възбуда. Не можеше да му устои. Ако той пожелаеше, щеше веднага да се люби с него. Но това така и не се получи, защото в тази секунда на вратата се похлопа и се чу гласът на леля Лоела:

— Рей, скъпи, тук ли си? Отвори. Искам да ти покажа нещо.

Дженифър бързо започна да оправя блузата и сакото си. Рей я целуна с усмивка по върха на нослето и отиде да отвори. Първо в стаята се втурнаха двете кучета. Дженифър никога не бе харесвала пекинезите, но тези бързо се отправиха към нея и се заумилкваха в краката й. Тя се засмя и ги погали.

— Винаги, когато идвам при теб, не си сам — заключи Лоела, но в гласа й нямаше упрек. — Жулиета и Отело, тук! Веднага!

— Какви имена — възкликна Дженифър. — Отело и Жулиета! Защо не Ромео и Жулиета или Отело и Дездемона?

— Вечно ме питат за това, детето ми. Исках да е по-оригинално. И смятам, че Отело и Жулиета си пасват.

— Поне е нетрадиционно.

— Щеше нещо да ми покажеш, лельо! — обади се Рей.

Едва сега Дженифър забеляза малката кутийка в ръката на Лоела.

— Е, трябваше да е изненада за Аманда, но понеже си тук, мога да ти дам този малък подарък още сега. Днес следобед специално го купих за теб. Надявам се да ти хареса.

Тя отвори кутийката и извади платинена гривна, обсипана със ситни брилянти и посегна към китката на Дженифър.

Дженифър се вкамени от ужас. Погледна към Рей, но той сви рамене.

— Но аз не мога…

— Не искаш да ме обидиш като ми откажеш тази моя малка прищявка, нали? Държа да я носиш за спомен от мен.

Дженифър преглътна:

— Но тя е прекалено скъпа за мен.

— Нищо не е достатъчно скъпо за теб, Аманда. Името ти е гравирано от вътрешната страна. И, за Бога, не прави на въпрос някаква си три хиляди долара. Виждаш, че не е чак толкова скъпа, колкото си мислиш. Харесва ли ти? — Лоела се усмихна сърдечно.

— Просто е фантастична! — възкликна Дженифър.

— Невероятна е, лельо. Аманда наистина се радва — намеси се Рей.

— Не знам какво да кажа — Дженифър изглеждаше съвсем объркана.

— Не е нужно, мила. Важното е, че ти харесва и приключваме темата. Смятам, че е време за вечеря. Ще се видим в ресторанта. Кухнята тук е отлична.

— Аз нямам нищо против — отвърна Рей. — А ти, Аманда?

— Да, разбира се. Благодаря ви, лельо Лоела, за този прекрасен подарък.

— Целуни ме, детето ми.

Дженифър целуна бузата й, която ухаеше на пудра.

— Ще се видим скоро.

Старата дама се обърна и, последвана от кучетата си, се отправи към вратата. Дженифър се тръшна отново в креслото. Погледна гривната, после Рей.

— Слушай, не мога да я задържа.

— Разбира се, че ще я задържиш. Прекрасен спомен от леля Лоела, Когато се срещнете някой ден, тя ще бъде отчаяна, ако не я носиш.

— А как ще обясня на Харолд Спенсър? Никога не съм носила скъпи бижута.

— Толкова добре ли те познава, за да е сигурен в това?

Дженифър въздъхна.

— Ще кажа, че ми е наследствена.

— Не си длъжна да я носиш, когато си с него. Това наистина не е проблем, Дженифър.

Тя отново въздъхна:

— Леля ти е невероятна жена. Съжалявам, че трябва да я мамя така.

— Нали е само временно — успокои я Рей. — Някой ден ще се смее до сълзи на тази история. Тя има страхотно чувство за хумор. Животът й изобилства от вълнуващи случки. Но сега обстоятелствата налагат да продължим играта. Щастлив съм, че проявяваш разбиране.

Дженифър постави ръката му на бузата си.

— Бих направила всичко за теб, Рей.