Гари Гигакс, Дейв Арнсон, Франк Менцер
Наръчник на играча (9)

Част 1: Работа в Града

Прекарваш в града няколко дни достатъчно дълго, за да ти се излекуват раните. Тъй като намери доста съкровища в своето първо приключение, решаваш да понаобиколиш магазините и да си намериш по-хубава броня.

Ковачът Baldwick те познава добре. Той е весела личност. Ти си спомняш как си крал ябълки от едно голямо дърво в неговата градина, когато беше млад и безразсъден.

— Добре, добре! — бумти той, когато влизаш в неговата работилница. — Как беше тези дни? Пораснали сме, виждам!

Вие си бъбрите няколко минути за твоето детство и тогава ти го питаш дали има някоя броня, която да ти стане.

— Разбира се! Нека видя, остави ме да проверя… — той си проправя път през купища брони от всякакъв вид, а ти го следваш отблизо. Тук има към дузина брони за всякакъв размер, но повечето се нуждаят от поправка.

— АХА! — възкликва той, сваляйки някаква тежка броня долу. — Опитай тази.

Доспехите, които носиш, са направени от кръгли халки, майсторски изработени, за да прикриват по-голямата част от тялото ти. Но тази броня е различна. Големи парчета от добре изработен метал са прикрепени към тази броня от халки и кожа.

— Броня от плочки, разбира се; тъмно я привърших преди една или две седмица. Искаш ли да я пробваш? Мисля, че ще ти стане.

Отиваш в задната стаичка и сваляш старата си броня, опитвайки тежките доспехи. Сигурен си, че ти стават, сякаш са правени за теб самия. Металните плочки са закачени на кожени ремъци, образувайки здрава защитна ризница. Но тя е много тежка, почти два пъти по-тежка, отколкото твоята стара броня.

Излизаш да му се покажеш и той се върти около теб и маркира с един въглен доспехите ти тук и там за някои нужни корекции.

— Изглеждаш добре! — заключава той. — Просто малко тук и тук… искаш ли да ми продадеш тази стара ризница от халки, която носиш? Изглежда в добро състояние…

— Поспри за минутка — отговаряш ти. — Нямаш ли нещо по-леко от това нещо? Няма да бъда способен да нося много съкровища, натоварен с целия този метал по себе си!

— А, добре! — казва той. — Ако искаш по-добра защита, ще трябва да използваш това. Освен ако по някакъв начин не си намериш магическа броня.

Бронята от плочки ще подобри твоя Клас на Доспехи на КД2, по-добре от сегащното КД4 , така че е хубаво да я имаш.

— Добре, колко струва? — питаш ти.

— Ами… 75 златни монети е. Искаш ли да ми продадеш тази ризница от халки? — повтаря той.

— О, предполагах, че така ще кажеш — отговаряш ти. — Колко даваш?

— За теб, добре…тъй като те познавам от толкова отдавна… 50 златни монети.

Поприказваш с него още малко, използвайки твоето Обаяние и се спазарявате да свали цената.

— Добре, ДОБРЕ! — кава той най-накрая. — Точно 30 златни монети и ризницата ти и обещаваш да дойдеш тук още първия път, когато ти потрябва по-добра броня и оръжия. Съгласен!

Той се обръща към теб.

— Можеш да си я вземеш във вторник. Плати на прислужника ми, когато излизаш.

Извади 30 златни монети, от Пари в твоя дневник. Можеш да извадиш направо от твоите ЗМ или да платиш на дребно с монети от по-ниска стойност, ако си разбрал Монетната таблица. Промени парите си в персонажния лист, за да отразиш плащането, и промени Списъка на Снаряжението. Тогава обърни листа и промени Класът на Доспехите на 2.

Връщаш се в магазина след няколко дни и прибираш твоята тежка Броня от Плочки (тя не е готова във вторник, но ти имаш време да чакаш). Ти прекарваш времето в търсене на други приключенци — всяка помощ би била добре дошла — но тези, които успяваш да откриеш, искат да си почиват и да се възстановят от техните последни приключения.

Така че, напълно екипиран, но все още сам, ти се отправяш една сутрин към пещерите близо до града, не забравяйки да внимаваш за таласъми.