Гари Гигакс, Дейв Арнсон, Франк Менцер
Наръчник на играча (17)

Играчите не са персонажи!

Важно е да се напомни, че играч и персонаж са две различни неща. Колкото по-добре се различават един от друг, толкова по-добра ще бъде играта ти.

Най-ефектният пример за това са хвърлянията на заровете, които правиш. Всички хвърляния на зарове се наричат „игрови механики“ както другите детайли като Клас на Доспехи, Жизнени Точки и т.н. Тези неща не са част от познанието на персонажа. Персонажът ще говори за броня, здраве и атаки, но никога за Показатели на Способности, Хвърляния за Удар и други части от играта. Всеки играч приема ролята на персонаж и се държи по начин, по който персонажът му би се държал в дадената ситуация, придържайки се към игровите механики.

Преди да продължиш, изясни си всичко.

Да предположим, че някой играч има Хаотичен персонаж (необичайно, но не и невъзможно). Персонажът понякога ще се държи неконтролируемо, но играчът трябва да остане спокоен, докато играе с другите. Ако играчът се държи Хаотично, играта ще се обърка и забавлението ще изчезне.

Има много начини, по които това може да окаже въздействие, по-специално когато играчът знае нещо, от което персонажът си няма представа. Например, ако персонажът започне да бие някакво ново и непознато чудовище и Разказвачът каже „То те удари: Спасително хвърляне с/у Отрова, моля!“ и тогава всички играчи разбират, че съществото е отровно. Но добрите играчи ще игнорират тази информация. Техните персонажи не знаят за отровата и няма да използват тази „информация на играчите“. Персонажите вероятно ще го открият след битка, когато разговарят с техните ранени приятели и открият, че раните „щипят сякаш са отровни“. (Всички подобни описания са оставени на въображението на Разказвача.)

На въпрос като „Колко е часът?“ може да бъде отговорено по два различни начина: в „реално време“, което играчите могат да разберат като погледнат часовника, и в „игрово време“, с което Разказвачът трябва да внимава. Той може да отговори, „Реално време, точно 7:30. Игрово време, минава пладне, но вие не сте много сигурни“.

Когато играчите осъзнаят разликата между тях самите и техните персонажи, всички ще се забавляват повече в Играта на Роли. Ако персонаж има ниски показатели за Интелект и Мъдрост и извърши нещо глупаво, той може да каже „Просто си играя персонажа“ и другите не трябва да му се сърдят. Те могат да се разсърдят на персонажа му, но е много важно да се рабере, че играчът е друга личност.

Това не бива да бъде извинение за лоша и егоистична игра. Разказвачът трябва да следи внимателно Ролевата игра и да помага на останалите да се забавляват. Тъй като целта на играта е забавление чрез разиграването на роли, глупавите и слабите персонажи могат да бъдат по-забавни от по-умните и могъщи такива — стига ролята им да се изпълнява добре.

Разказвачът може да каже по всяко време на играта „Ти не знаеш това!“ или „Не разсъждаваш правилно“. Добрите играчи ще се научат да избягват проблеми от този тип като делят информацията на таква, каквато я знае персонажът, и такава, каквато я знае играчът.