Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Robinson Crusoe, 1719 (Обществено достояние)
- Превод от руски
- Георги Жечев, 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Детска и юношеска литература
- Исторически роман
- Образователен роман
- Приключенска литература
- Робинзониада
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 119 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Източник: Неизвестен
Издание:
РОБИНЗОН КРУЗО. 1983. Изд. Отечество, София.
Издателство „Отечество“ София, 1983
Библиотека „Световна класика за деца и юноши“.
Роман. VІ издание
Преразказал Корней ЧУКОВСКИ.
Превод от руски Георги ЖЕЧЕВ [Жизнь и удивительные приключения морехода Робинзона Крузо, Даниель ДЕФО; прерасказ Корнея Чуковского (1951); The Life and Adventures of Robinson Crusoe, Daniel DEFOE].
Предговор: За „Робинзон Крузо“, Корней ЧУКОВСКИ — с. 7–8. Послеслов: За човечността на име Робинзон, Юлиан ЙОРДАНОВ — с. 211–218.
С илюстрации.
Печат: ДП „Георги Димитров“, клон Лозенец, София.
Формат: 1/16/60/90.
Печатни коли: 14.
С твърди корици. Страници: 226. Цена: 1.66 лв.
История
- — Добавяне
- — Оправяне на бележки под линия
- — Добавяне на анотация
Статия
По-долу е показана статията за Робинзон Крузо (книга) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Тази статия е за книгата. За други значения вижте Робинзон Крузо.
| Робинзон Крузо | |
| Robinson Crusoe | |
 | |
| Автор | Даниел Дефо |
|---|---|
| Първо издание | 1719 г. Великобритания |
| Издателство | W. Taylor |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | приключенски роман |
| Вид | роман |
| Следваща | „По-нататъшните приключения на Робинзон Крузо“ |
| Преводач | Петко Рачов Славейков, Стоян Дринов, Иван Богоров |
| Робинзон Крузо в Общомедия | |
„Робинзон Крузо“ (на английски: Robinson Crusoe, произнася се Робинсън Крýзо) е приключенски роман на английския писател Даниел Дефо. За първи път е публикуван на 25 април 1719 г.
Краткото име на книгата е „Робинзон Крузо“, докато пълното оригинално заглавие е „Животът и необикновените приключения на моряка Робинзон Крузо, родом от Йорк, прекарал 28 години на безлюден остров край бреговете на Америка, близо до устието на великата река Ориноко, след като претърпява корабокрушение, в което загива целият екипаж и единствено той остава жив, заедно с разказ за по-нататъшното му необикновено избавление от пирати, описани от него самия“.[1]
Сюжет
Книгата е измислена автобиография на главния герой – корабокрушенец, който прекарва 28 години на отдалечен тропически остров, сблъсква се с туземци, роби и бунтовници, преди да бъде спасен. Негов пръв помощник става туземецът Петкан, открит и възпитан от самия Робинзон. Историята започва с редица преключения на избягалият от къщи Крузо, който в крайна сметка попада в Бразилия и става собственик на плантация. Тръгва с кораб на роботърговци, но след корабокрушение, при което загиват всички с изключение на него попада на необитаем остров. Той спасява каквото може от кораба, включително инструменти, семена и много други предмети от цивилизацията и си устройва живота на острова. Построява си укрепление, където е в безопасност, започва да отглежда ечемик, обзавежда се със собствено стадо кози, успява да си ушие сам дрехи, води собствен календар и оцелява благодарение на това че не не изпада в отчаяние и винаги намира решения на проблемите си. За да бъде тази книга толкова популярна и до днес основната причина е в способността на гроя да оцелява и при най-тежките условия. Счита се, че прототип на Робинзон е шотландският моряк Александър Селкирк на английски: Alexander Selkirk, Selcraig, прекарал няколко години на необитаемия остров Мас а Тиера (на испански: Más a Tierra, преименуван на Робинзон Крузо през 1966 г.), който влиза в състава на островите Хуан Фернандес в Тихия океан, на 640 км от крайбрежието на Чили.
Описанието на острова на Крузо вероятно е основано на карибския остров Тобаго, който лежи северно от брега на Венецуела близо до устието на р. Ориноко.
Прием
Книгата е много добре приета още при нейното първо издание. Претърпява много издания, не само в Англия, но и в целия свят.
Превеждана е на редица езици. Има и много преработени, съкратени и адаптирани за деца версии.
Сред българските преводачи на книгата са Петко Рачов Славейков, Стоян Дринов, Иван Богоров и др. Известен е преводът на Георги Жечев, издание от 1983 г. [2]
Продължения
Вторият роман на Дефо „По-нататъшните приключения на Робинзон Крузо“ (The Farther Adventures of Robinson Crusoe) е по-малко известен. В него престарелият Робинзон, посетил своя остров и загубил Петкан, доплува по търговски дела до бреговете на Югоизточна Азия и се връща в Европа през цяла Русия – в течение на 8 месеца преживява зимата в Тоболск, след което се добира до Архангелск и отплава за Англия.
Има и трета книга на Дефо за Робинзон, озаглавена „Сериозни размишления на Робинзон Крузо“ (Serious Reflections of Robinson Crusoe), която представлява сборник от есета на нравствени теми. Името на Робинзон е употребено от автора, за да предизвика интереса на публиката към това произведение.
Адаптации
Жак Офенбах пише едноименната оперета „Робинзон Крузо“, която е поставена за първи път през 1867 г.
По книгата са правени и филмови екранизации:
- „Робинзон Крузо“ през 1954 година и
- „Робинзон Крузо“ през 1997 година
През 1967 година френският писател Мишел Турние изцяло преинтерпретира книгата в романа си „Петкан или чистилището на Пасифика“.
Бележки
Литература
- Аретов, Н. „Рецепцията на „Робинзон Крузо“ в България през Възраждането“. – Сравнително литературознание, 1985, № 6, 12 – 28.
Външни препратки
- Robinson Crusoe в сайта на
Проект Гутенберг - „Робинзон Крузо“ на сайта
„Моята библиотека“
|
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Робинзон си прави съдове.
Когато валеше дъжд и не можех да изляза от къщи, между другата работа учех папагала си да говори. Това ме забавляваше много.
След няколко урока той вече знаеше името си, а след това, макар и не скоро, се научи да го произнася доста високо и ясно.
„Папагалчо“ беше първата дума, която чух на острова.
— Но разговорите с папагала бяха за мене отмора, а не работа. По това време имах много важна работа. Отдавна вече ме занимаваше мисълта как да си направя глинени съдове, от които имах голяма нужда; но не можех да измисля нищо: нямаше подходяща глина.
„Само да намеря глина — мислех, — и много лесно ще направя нещо като гърне или паница. Наистина и гърнето, и паницата трябва да се опекат, но аз живея в горещ климат, дето слънцето пече по-силно от пещ. Във всеки случай, след като изсъхнат на слънце, моите съдове ще станат достатъчно здрави. Ще мога да ги нося, да държа в тях зърно, брашно и изобщо всички сухи запаси, за да ги запазя от влага.“
И реших, щом намеря подходяща глина, да направя няколко големи делви за зърно. За такива глинени съдове, в които да мога да готвя, не смеех и да мисля засега.
Читателят сигурно ще ме съжали, а може и да ми се посмее, ако му разкажа колко несръчно се залових за тая работа, колко глупави, тромави и грозни неща правех отначало, колко много от моите изделия се разваляха, защото глината не беше достатъчно гъсто замесена и не издържаше собствената си тежест. Едни от гърнетата ми се попукаха, защото бях прибързал да ги изложа на слънце, когато то печеше много силно; други се разпаднаха на малки части, още преди да изсъхнат, при първото докосване.
Два месеца се трудих, без да изправя гръб. Много труд употребих, докато намеря грънчарска глина, докато накопая, занеса у дома и я обработя, и все пак след доста мъчнотии едва можах да направя два безформени глинени съда, които в никакъв случай не можех да нарека гърнета.
Но все пак това бяха много полезни неща. Оплетох от пръчки две големи кошници и когато моите гърнета изсъхнаха добре и се втвърдиха на слънце, аз ги вдигнах предпазливо и едно по едно ги поставих в кошниците. Цялото празно пространство между съда и кошницата за по-голяма сигурност запълних с оризова и ечемичена слама. Засега тия първи гърнета бяха предназначени за пазене на сухо зърно. Страхувах се, че ако държа в тях влажни продукти, те може да овлажнеят. По-късно, когато намеря начин за мелене на зърното, смятах да пазя в тях брашно.
Едрите глинени съдове не излизаха сполучливи. Много по-добре умеех да правя дребни съдове: малки кръгли гърненца, чинийки, стомнички, канчета, чашки и други такива неща. Малките неща се правят по-лесно, освен това те се опичаха по-добре на слънцето и затова бяха по-здрави. Но при все това главната ми задача оставаше неизпълнена. На мене ми трябваха такива съдове, в които да мога да готвя: те трябваше да издържат на огън и да не пропущат вода, а направените от мене гърнета не ставаха за тая работа.
Но не щеш ли, веднъж бях запалил голям огън, за да си опека месо на жаравата. Когато месото се опече, исках да угася въглените и между тях намерих случайно попаднало чирепче от строшената глинена делва. Чирепчето се бе нажежило, зачервило се бе като керемида и се бе втвърдило като камък. Бях приятно изненадан от това откритие.
„Щом глиненото чирепче се е втвърдило така от огъня, значи със същия успех ще мога да пека и глинените съдове“ — реших аз.
Мисля, че никой в света не е изпитвал такава радост от един толкова нищожен повод, каквато изпитах аз, когато се убедих, че съм успял вече да приготвя гърнета, които не се боят нито от водата, нито от огъня.
Едва можах да изчакам гърнетата ми да изстинат, та да налея в едното от тях вода, да го поставя отново на огъня и да сваря месо. Гърнето се оказа отлично. Сварих си много хубав бульон от козе месо; разбира се, ако бях му сложил зеле и лук и можех да го запържа с овесено брашно той щеше да стане още по-хубав.
Сега започнах да мисля как да направя каменна чутура, та да си меля или по-право да си счукам зърното: засега не можех и да мечтая за такова забележително произведение на изкуството, каквото е мелницата — не беше по силите на две човешки ръце да направят такава работа.
Но не беше толкова просто да си направя и чутура: и в каменоделството аз бях също такъв кръгъл невежа, както и в другите занаяти, а освен това нямах и инструменти. Много дни търсих подходящ камък, и при това достатъчно голям, за да мога да го издълбая.
На моя остров имаше скали, но въпреки всичките ми усилия от никоя не можах да откъртя парче с необходимите размери. При това тоя ронлив, порест камък от песъчлива порода съвсем не ставаше за чутура: той непременно щеше да се троши под тежкото чукало и в брашното щеше да попада пясък.
По такъв начин, след като изгубих много време в безплодни търсения, отказах се от мисълта за каменна чутура и реших да направя дървена, за която много по-лесно можеше да се намери материал.
И наистина скоро в гората намерих един твърд пън, толкова голям, че едва можах да го помръдна от мястото му. Издялах го с брадвата, за да му придам по възможност нужната форма, а след това отчасти издълбах, отчасти прегорих вдлъбнатината му. Така постъпват индианците, когато си правят лодки. Не ще и дума, че тая работа ми струва много труд.
След като завърших чутурата, издялах голямо тежко чукало от така нареченото желязно дърво, И чутурата, и чукалото скрих до следващата реколта. Според пресмятанията ми тогава щях да получа достатъчно количество зърно и щях да мога да отделя една част за брашно.
Сега трябваше да помисля как ще меся хляба, когато си приготвя брашно.
Преди всичко нямах квас; впрочем тая липса беше непоправима и затова не се и грижех за квас. Но как мога да мина без пещ? Това беше най-трудният въпрос. Но аз все пак измислих с какво да я заменя.
Направих от глина няколко съдини като чинии, много широки, но плитки и ги изпекох добре на огъня. Приготвих ги дълго преди жътва и ги сложих в килера.
Когато дойде време да пека хляб, запалих голям огън. Щом дърветата изгоряха, разгребах жарта и я оставих така да полежи половин час, та тухлите да се нажежат до червено. Тогава изгребах настрана всичката жар и сложих хлябовете върху тухлите. После ги покрих с една от приготвените глинени чинии, като я обърнах с дъното нагоре, а чинията затрупах с горещи въглени.
И какво мислите? Моите хлябове се опекоха като в най-добрата пещ.
Колко приятно ми беше да си хапна прясно изпечен хляб! Струваше ми се, че никога през живота си не съм ял такова чудно лакомство.
Изобщо за късо време станах много добър хлебар: освен обикновен хляб научих се да пека пудинг и питки от ориз. Не правех само баници, и то защото освен козе и птиче месо нямах никаква друга плънка.
В тия домакински работи мина цялата трета година от пристигането ми на острова.