Към текста

Метаданни

Данни

Серия
ФБР Трилър (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Maze, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 50 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2010)
Разпознаване и корекция
ros_s (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Катрин Каултър. Лабиринтът

ИК „Бард“, ООД, 2001

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 954–585–197-X

История

  1. — Добавяне

Епилог

— Не вярвам на очите си — каза Лейси, докато поемаше чашата шардоне от бармана Фъз.

— Никога ли не ти го е казвал? — попита Сали Куинлан, вдигнала чаша шардоне за тост.

— Нито думичка. Да, пееше ми песни в стил кънтри и уестърн. Но това? Нямах представа. Не е ли красив, застанал там с ботушите и колана със сребърна тока?

Двете жени се облегнаха назад, а мадам Лили, облечена в бяла копринена рокля, обяви от малката квадратна сцена:

— Чуйте ме, братя и сестри, а и всички гости тук тази вечер. Имам специална изненада за вас. Най-после Савидж се върна при нас. Двамата с Куинлан се съгласиха да попеят за вас. Хайде, момчета.

— Ще бъде страхотно — отбеляза портиерът Марвин, застанал до рамото на Лейси. — Ти само се облегни назад и се наслаждавай, пиленце.

Красивият баритон на Дилън изпълни задимения бар, а звуците на китарата му служеха за фон, докато саксофонът на Куинлан следваше хармонията на мелодията. Дълбокият му, богат и сексапилен глас се разнасяше из всички тъмни кътчета на клуба.

„Какво е мъжът без любов?

Какво е нощта без страст?

Какво е утрото му без нейната усмивка?

Какво е денят му, ако тя не е в мислите му?

Донеси нейната любов в нощите ми.

Донеси нейната усмивка в дните ми.

Нека изпълва цялото ми съзнание.

Върни я отново при мен.

Какво е мъжът без свойта любима?

Какво е животът му без нейния смях?

Какво е душата му без нейната радост?

Какво е мъжът без свойта любима?

Донеси нейната любов в нощите ми.

Донеси нейната усмивка в дните ми.

Нека изпълва цялото ми съзнание.

Върни я отново при мен.“

Шерлок плачеше. Дори не си даваше сметка, че го прави. Сълзите й се стичаха по лицето. Когато саксофонът и китарата замлъкнаха, в клуб „Бохемия“ се възцари пълна тишина. Някаква жена въздъхна. Мъж промърмори: „По дяволите!“

Едва след няколко мига се разнесоха аплодисменти — отначало тихи и плахи, а после станаха по-силни. Жените ръкопляскаха по-шумно от мъжете.

— Заради сладкия му задник е, Сали — заяви мадам Лили, наведе се напред и потупа Лейси по ръката. — Всъщност заради сладките задници и на двамата. Е, момиче, кога ще се жените с моя Савидж? Не позволявам на никоя да се въргаля с него в кревата. Той е толкова невинен. Не искам да се възползват от него, разбираш ли ме?

— Ще получиш поканата следващата седмица, мадам Лили.

— Това е добре. Има вероятност Фъз да извади още една бутилка шардоне с истинска коркова тапа, както направи за Сали и Куинлан. Твоят Дилън е страшно талантлив, скъпа. Нека да ти пее, но имай грижата да го водиш тук поне веднъж седмично. Душата ми се пълни, когато го слушам. Освен това никакви мошеници не смеят да припарят в клуба, когато двете суперченгета са тук. Сега те гледа, а на лицето му има жестока усмивка. Не си представях, че агент на ФБР може да се усмихва така на жена. Показателно е, не намираш ли? Е, отивам да си спечеля малко пари с игра на покер. Не казвайте на момчетата ми, ако обичате. Гените им на ченгета може да се пообъркат, а не искаме да ги поставяме пред морална дилема, нали?

От сцената Куинлан обяви:

— Нашият Савидж се готви да се жени. Точно като мен: време му беше. Е, ето ви една песен, която ознаменува краткия брой на оставащите му ергенски дни. Нарича се „Отдаване на любовта“.

„Отидох да живея до ясното синьо море.

Знаех как добре ще ми се отрази.

При страхотна надпревара натрупах пари,

но продължа ли, сърцето ми сигурно ще спре.

Лежа на топлия мек пясък сега

и задявам момичета.

Толкова много момичета.

Искам ги, искам ги — всичките:

готов съм да им се отдам.

Ще им се отдам

и всичките ще любя.

Ще им се отдам

дори главата си да загубя.

Ще им се отдам —

ненаситен съм аз.

Ще им се отдам

и никога няма да ми стига.“

Лейси се смееше така неудържимо, че когато метна чантата си по Савидж, по погрешка удари Куинлан.

Мадам Лили стоеше пред отворената врата на канцеларията си. Оттам се провикна:

— Животът ти е в твои ръце, Савидж. Особено след като пиленцето ти е агент от ФБР.

Савидж гледаше Лейси с усмивка. Обяви в микрофона:

— Сестра ми я написа. Моя е само музиката.

— Ще си поговоря аз със сестра ти — провикна се Лейси.

 

 

— Чух, че си получила предложение за градската си къща.

— Да. Изключително изгодно предложение. А и вече го приех. Оставам тук завинаги, Дилън.

— Чудесно. Хайде да се оженим в петък.

— Хубаво би било, но се опасявам, че не разполагаме с достатъчно време да се подготвим. Какво ще кажеш за следващия месец? Казах на мадам Лили, че ще получи покана. Всъщност й казах, че ще я получи другата седмица. А и приятелят ми Макдугъл от Академията току-що се върна от пустинята. Ще ми се и той да присъства.

— Искаш да кажеш да вдигаме голяма сватба ли? С всички от моето семейство? А и твоето? Дори Дъглас и Кандис? Цял куп народ, така ли? И всички да ръсят конфети.

— Редно е, струва ми се. Веднъж ми спомена колко сплотено е семейството ти и нищо не можеш да направиш срещу това: преглъщаш и се справяш някак си. Надявам се мама и татко да положат усилия да се държат нормално поне един ден, а Дъглас да не започне да вика на Кандис, нито после да отиде да се лигави около мама. О, да не забравим и Конал Франсис, бащата на Белинда и първи съпруг на мама. Обадил се на майка ми. Татко е сиво-синкав от бяс.

— Семействата са голяма работа. Някакви идеи какво ще се случи по-нататък помежду им?

— Нямам никаква представа, но би било интересно да се наблюдава. Не мисля обаче да го каня. Това ще е моят принос да се опитам да запазя мира. Знаеш ли, Сали Куинлан намира, че големите сватби са страшно забавни. Не искаш ли голяма сватба?

— Дадено, такава ще бъде.

Целуна я по носа, после по брадичката.

— Няма защо да се притесняваме за беемвето. Татко току-що си е купил порше. Не допуска мама да си помисли дори, че ще иска да я сгази с новата си красавица. После се засмя. Новата психиатърка постигала успехи. Самият той имал сеанси при нея. А и мама е на нови лекарства.

— Семействата са голяма работа — тя го целуна по рамото. Той продължи: — Имам още една добра новина за теб. Хванали са типовете, които избивали отвлечените деца в Мисури. Шестото чувство на Оли не го подведе. Станало е доста бързо. Били трима млади мъже — на по двадесет и една. На местен агент от ФБР ги издало едно момиче — ядосало се, защото гаджето му го изритало заради друго маце — засмя се. — Току-що узнах, че са догонили въпросната приятелка. Пусната била под гаранция и запрашила към Мексико Сити с всичките пари.

Тя се засмя заедно с него.

— Оли е доволен, обзалагам се.

— Да, но настояваше лично да ги арестува. О, да — добави той, като доближи лице до нейното, — сватбеният ти подарък от мен ще пристигне утре. Имаш свободен ден, за да отидеш на лекар, така че уговорих доставянето.

Тя го сграбчи за ръцете, прегърна го, после го разтърси.

— Какъв е? Кажи ми, Дилън, какво си ми купил.

— Няма да издам, скъпа. Засега ще изчакаш, но определено желая да чуя мнението ти, когато се прибера утре вечер.

— Дори няма да загатнеш какъв е подаръкът, така ли?

— Точно така. Искам да се изпълниш с трепетно очакване, Шерлок.

Тя въздъхна, после го удари по рамото.

— Добре, но вероятно ще бъда прекалено възбудена от толкова очакване и няма да успея да заспя. Ще ми изпееш ли поне един куплет?

Той примигна, после вдигна глава и запя.

„Не знам нищо по-добро от ботуш,

който си има шпора.“

— Добре, но не е достатъчно. Още.

Целуна я по ухото, после по шията.

„Не знам нищо по-добро от бобина,

която си има намотка.“

Тя се засмя и се сгуши в него.

— Още.

„Не знам нищо по добро от чаша,

пълна със скоч.“

— Още.

„Не знам нищо по-добро от остена,

който си има крава.“

— И последния стих?

„О, не знам нищо по-добро, от мъж,

който си има любима.“

— О, Дилън, тази е най-хубавата.

— Господи, колко си лесна — целуна я по устата. — Не, тази не е написана от сестра ми. Моя е. Харесва ли ти наистина? Не ме лъжеш, нали? Улавяш тънките нюанси?

— О, да, да — увери го тя.

— За теб я написах.

Усмихна му се лъчезарно.

— Току-що ми хрумна още един стих.

Той повдигна вежди.

Тя запя с леко провлачен западняшки акцент:

„Не знам нищо по-добро от букаи

и неговия кон.“

— Нещо като екип — отбеляза той. — Ние с теб сме страхотен екип. Между другото — какво е букаи?

Тя му се ухили. Той прокара пръсти по нежната й кожа. Започна да я целува и дълго не спря. Малко преди да заспи, се запита какво ли щеше да му изсвири тя на новото голямо пиано „Стейнуей“, което щяха да доставят на другия ден.

Край
Читателите на „Лабиринтът“ са прочели и: