Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Rumcajs, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2011)

Издание:

Вацлав Чтвъртек

Румцайс

 

Václav Čtvrtek

Rumcajs

Albatros, Praha, 1973

 

Чешка

Второ издание

 

Художник: Ивайло Николов, 1996

Коректор: Нина Иванова

Компютърен дизайн: София Делчева

Формат 70х90/16. Печатни коли 8

 

Издателство „Дамян Яков“, София, 2000

Печат „Симолини — 94“ АД — София

ISBN 978-954-527-056-X

История

  1. — Добавяне

Как Румцайс отново стана разбойник

Само три седмици бяха изминали, откакто Румцайс започна да се труди най-почтено, когато една сутрин из Ичин се разнесе новината, че онзи ключар, когото княгиня Майолена повикала чак от Фландрия, измайсторил чудни кукички и шперцове и щял да освободи княза от кулата. — Много ми е интересно дали ще може — поклати глава Румцайс и продължи да насмолява конците.

По пладне вече говореха, че желязната врата се отворила. От кулата изскочил страшно разярен князът, а след него и лакеят Фрицек.

Привечер вече всички знаеха, че в Ичин са пристигнали на коне трима черни мъже. Те идваха някъде от долното море, мустаците им приличаха на купи сено и никой не им разбираше от приказката. Повикани били от княгиня Майолена, но никой не знаеше за какво.

Същата нощ Румцайс спа неспокойно. Мяташе се в леглото като риба на сухо. Накрая Манка не издържа и каза:

— Какво ти е?

Румцайс се събуди и отвърна:

— Не мога да спя спокойно. Обажда се някакъв предупредителен глас, но сам не знам какво е.

— Това е гласът на старите разбойнически времена — каза Манка и тихичко въздъхна. — Било каквото било. Спи.

Едва изрекла това, откъм улицата се чуха тройни стъпки. Румцайс тихо подвикна на Манка:

— Става нещо.

Той погледна през прозореца. Съмваше, за луната — късно, за слънцето — все още рано. И в сумрака видя как тримата черни мъже прекосиха площада. Крачеха по пътя, който водеше извън града, и всеки носеше на едното си рамо трион, а на другото — брадва.

— Къде ли са тръгнали толкова рано? — каза Румцайс и се приготви да излезе. — Ще ида да поогледам, Манке.

Ала в същия миг вратата на обущарницата рязко се отвори и на прага застана лакеят Фрицек.

— Никъде няма да ходиш, Румцайс — рече заплашително той. — Ето ти парче китова кожа. Залавяй се да шиеш обувки за княза.

Каза това, хвърли кожата пред Румцайс, блъсна вратата и изчезна.

Щом князът нареди, обущарят трябва да изпълнява. Румцайс бавно премери кожата, скрои я и започна да шие. През цялото време обаче му минаваха разни мисли.

— Първо ония черните, сега пък ни в клин, ни в ръкав и по никое време обувки за княза, какво ли се крие зад всичко това?

След малко отново:

— Князът сякаш иска на всяка цена да ме задържи в работилницата.

И тъй като нямаше как да остави обувките на княза, той рече на Манка:

— Изтичай да видиш къде отиват ония черни мъже.

Манка изскочи навън и незабелязано тръгна след тях.

През това време Румцайс уши горниците, сложи им подметки и се накани да им забие дървени пирончета. Тъкмо тогава през отворения прозорец долетя едно славейче.

Румцайс се вгледа в него, сякаш нещо си спомни.

— Теб май те познавам отнякъде.

Беше едно от шестте славейчета, които се излюпиха в пищова му. То даже не кацна, а веднага изчурулика:

— Румцайс, Манка поръча да ти кажа, че князът е наредил да изсекат Ржахолецката гора.

— Какво? — викна гръмотевично Румцайс. — Скъпата на сърцето ми Ржахолецка гора да загине?

Започнатата обувка литна наляво, обущарското чукче — надясно. Румцайс отвори долапа, смъкна от пирона разбойническите си доспехи: елечето от кордовска кожа, панталоните и острата шапка от борова кора. Навлече ги и пъхна пищова в колана.

И напусна обущарницата. Затръшна вратата, написа нова табела и я закова с юмрук. Тя гласеше:

ПО ПРИЧИНА НА БЛАГОРОДНАТА НЕОБХОДИМОСТ ДА СЕ ЗАЩИТИ ГОРАТА РЖАХОЛЕЦ ОТНОВО СЕ ОТДАВАМ НА РАЗБОЙНИЧЕСТВО

След това, като повече тичаше, отколкото крачеше, той се отправи към Ржахолец по главния път. Там вече го чакаше Манка. Тя посочи с ръка гората и каза:

— Това е последната минута на Ржахолец!

Между дърветата стояха черните мъже с брадвите и трионите, а от една височина князът им викаше на френски: „Краше!“

При тази дума черните мъже си плюха на ръцете и приготвиха брадвите и трионите.

Сърцето на Румцайс за миг спря да бие, а после удари като камбана.

— Гръм и мълнии! — викна Румцайс. — Не мога да се спра, ще го гръмна!

И извади пищова.

В този миг князът плесна с ръце в ръкавички и викна на черните мъже:

— Щом кажа „рицум риц“, започвайте да действате с брадвите и трионите!

Румцайс се прицели и стреля. Пешовете на княза пламнаха. Това го принуди да заподскача бясно и да нададе тръбен зов: „Тра-та-та!“ А викаше така, за да дойдат веднага пожарникарите от Ичин.

— Какво да правим? — изреваха черните мъже на княза иззад брадвите и трионите.

— Ей сега ще ви кажа! — викна Румцайс.

Той откъсна стрък трева и зачурулика с нея като славейче.

После изгрухтя като глиган в шапката си. Накрая сви като фуния дланта си и нададе тръбен зов като елен.

Долетяха славейчетата и се стрелнаха срещу очите на черните мъже. С тежък тропот пристигнаха глигани и ги заблъскаха по краката като с тояги. Доприпкаха елени, погнаха ги с рога вън от гората. Князът и черните мъже едва успяваха да се намерят из полето.

А Румцайс каза:

— Знаех си аз. Още няма справедливост на този свят. Затова който иска да бъде обущар, трябва да стане разбойник.

Той разгърна клоните на дъба и двамата с Манка поеха по старата пътечка обратно към разбойническата пещера.