Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Rumcajs, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2011)

Издание:

Вацлав Чтвъртек

Румцайс

 

Václav Čtvrtek

Rumcajs

Albatros, Praha, 1973

 

Чешка

Второ издание

 

Художник: Ивайло Николов, 1996

Коректор: Нина Иванова

Компютърен дизайн: София Делчева

Формат 70х90/16. Печатни коли 8

 

Издателство „Дамян Яков“, София, 2000

Печат „Симолини — 94“ АД — София

ISBN 978-954-527-056-X

История

  1. — Добавяне

Как Румцайс стреля в ледената птица

Веднъж Румцайс понечи да зареди пищова си и видя, че в рога му е останал съвсем малко барут. Той зареди с последната щипка и заръча на Циписек:

— Иди при оръжейника Халер за барут. Да ти даде от три пъти пресявания, той е най-добър.

Манка му даде едно кожено чувалче и Циписек се отправи към Ичин. По пътя напълни шапката си с ягоди. В дюкянчето оръжейникът насипа в чувалчето му барут. Циписек изсипа ягодите в една чиния, която му даде оръжейничката, и така се разплати.

Циписек забърза към къщи, защото Манка вареше за обяд разбойническа чорба, а той много я обичаше. Изведнъж обаче видя невиждана птица. Сякаш беше цялата от лед.

Циписек извика на птицата:

— Що за птица си ти?

Птицата литна, като кацаше от дърво на дърво. Поведе Циписек към Праховските скали. Циписек дори не забеляза, че ставаше все по-студено, така бе увлечен да гони птицата.

Изведнъж пред него застана чудна жена. Нито млада, нито стара, на главата й — ледена забрадка, облечена беше с дебела рокля. Тя хвана птицата и изфуча със зловещ глас:

— Аз съм Мелузина[1], а това е моята ледена птица. Тя ми показва накъде да духам. Сега вече знаеш кои сме.

— Откъде се взехте тук? — запита Циписек.

— Къде живея, няма да ти кажа — засвистя Мелузина. — Но ще те отведа там.

— Няма да дойда — рече Циписек и завъртя над главата си чувалчето с барут.

Мелузина духна, сякаш силна ръка заблъска Циписек в гърба. Тласкаше го към скалите, където дори следа от крак не остава. Циписек се мъчеше да се залови за клоните, ала Мелузина ги чупеше. Опитваше се поне пътя да запомни, ала Мелузина накара очите му да се насълзят. Викаше за помощ, но Мелузина зафуча още по-силно и заглуши виковете му. Най-сетне Циписек рече:

— Ще дойда, където пожелаеш.

Мелузина прибра птицата в големия си джоб и тръгна пред Циписек. Тогава той незабелязано разпра чувалчето. От него се посипа барутна пътечка. Когато се беше изсипало и последното зрънце барут, Мелузина каза:

— Ще седнеш в пещерата ми, а аз ще те пазя.

Циписек влезе в пещерата, постла си празното чувалче и седна. Мелузина се отпусна навън, тя сякаш седеше на столче от вятър. Ледената птица Мелузина постави на дланта си, за да й известява кога трябва да духа срещу Циписек.

 

 

А у дома чакаха Циписек с готовата разбойническа чорба. По едно време Манка каза:

— Не току-така Циписек се забави толкова.

— Ще ида да го потърся — рече Румцайс и провери добре ли е зареден пищовът му с твърд жълъд.

Той обходи всички ржахолецки пътеки, огледа и пътя за Ичин. Никъде нищо. И изведнъж нещо изхрущя под обувката му. Румцайс погледна и видя нещо посипано. Помириса го и каза:

— Ами че това е три пъти пресяван барут от Халер!

Цъкна с нокти, изскочи искра и барутната пътечка пламна. Огънят се втурна по пътя, после навлезе между боровете. Румцайс го последва.

Така огнената пътечка го доведе чак до скалите, където в пещерата върху празното кожено чувалче седеше Циписек. Пред пещерата се беше разположила Мелузина.

— Лошо правиш — каза Румцайс.

— Щом не ти харесва, ще направя по-хубаво — рече зловещо Мелузина и бавно се надигна. После лекичко духна под крилете на ледената птица.

Птицата закръжи над скалите и очите на Румцайс сами се впиха в нея. Не можеше да гледа друго освен ледената птица, която се мяркаше от сянка в сянка.

Тогава Циписек извика:

— Румцайс, Мелузина се готви да те нападне!

А Мелузина вече размахваше ледената забрадка. Румцайс усети леден повей. Той нахлупи боровата си шапка и каза:

— Извикай на птицата си да се върне, иначе ще я гръмна!

— Няма да гръмнеш — изфуча Мелузина и развя полите на роклята си.

През брадата на Румцайс сякаш премина остър гребен. Той се опита да се прицели в ледената птица, но вятърът отклони пищова му.

— А сега ще стане още по-хубаво! — фучеше Мелузина.

Ледената птица й показваше, а тя духаше срещу Румцайс ту така, ту иначе. Румцайс замръзна до кости. Ръцете му станаха безчувствени и пищова му увисна на палеца.

— А сега ще стане най-хубаво! — фучеше ли, фучеше Мелузина.

Тя грабна Циписек, вдигна го във въздуха и го понесе нанякъде. Ледената птица й сочеше пътя.

— По дяволите! — изруга Румцайс, за да се посгрее.

Ледената птица бе отвела Мелузина и Циписек високо под небето.

Тогава дотича Манка с гърненце разбойническа чорба. Подаде го на Румцайс и каза:

— Знаех си аз, че ще стане нужда!

Румцайс изпи глътка седем пъти кипната чорба и тя прогони студа от него. После насочи пищова, по скалите премина тътен, а Румцайс простреля с твърдия жълъд въздуха под ледената птица.

Птицата се превъртя, обърка Мелузина и тя се свлече върху скалите.

А Циписек, когото Мелузина изтърва от прегръдките си, Манка улови в своята престилка.

Румцайс духна дима от пищова, за да бъде чист, и каза:

— Манке, дай на Циписек да дояде чорбата! Целият се е вкочанил.

rumcajs_pic12.png
Бележки

[1] Вихрушка.