Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Rumcajs, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2011)

Издание:

Вацлав Чтвъртек

Румцайс

 

Václav Čtvrtek

Rumcajs

Albatros, Praha, 1973

 

Чешка

Второ издание

 

Художник: Ивайло Николов, 1996

Коректор: Нина Иванова

Компютърен дизайн: София Делчева

Формат 70х90/16. Печатни коли 8

 

Издателство „Дамян Яков“, София, 2000

Печат „Симолини — 94“ АД — София

ISBN 978-954-527-056-X

История

  1. — Добавяне

Как Румцайс ловеше риби

Един ден Румцайс каза на Манка:

— Отивам за риба, нали ти обещах да уловя за обяд.

— Ама побързай, наближава пладне — рече Манка.

Румцайс прескочи до лещака и си отряза пръчка. На пръчката завърза конец, заплетен от шест конски косъма, а на кукичката забоде мравешка личинка. После седна край горското езеро над пещерата; стопанин на езерото открай време беше водният дух Волшовечек[1].

Вълните си играеха с плувката, но рибите даже не докосваха стръвта.

Румцайс вече се канеше да става, та да иде до Ичин и да донесе на Манка поне солена селда. Тъкмо тогава плувката се залюля и потъна в тъмната дълбочина. Румцайс потегли с такава сила, че дъбовете зашумяха. Ала когато погледна кукичката, вместо риба видя на нея набодена тапа. Много хубава тапа, изрязана от твърдо дъбово дърво.

Румцайс поклати учудено глава, измъкна тапата от кукичката и я захвърли на тревата.

Изведнъж водата в езерото се завъртя в кръг; тя се въртеше все по-бързо и по-бързо, та чак свят да ти се завие. При това водата намаляваше, докато накрая се показа голо дъно. И в него се чернееше дупка. До дупката седеше горският воден дух Волшовечек и кисело викаше на Румцайс:

— Просто не знам как да ти благодаря, задето ми измъкна тапата от езерото.

И нещастният Волшовечек тъжно изкриви жабешката си устица. Румцайс се опита да го успокои:

— Няма страшно. Веднага ще сложа тапата на мястото й.

Ала напразни бяха усилията му да я намери в тревата край брега.

Водното човече Волшовечек през това време съхнеше с пълна па̀ра, смаляваше се и жално хленчеше:

— Ах, Румцайс, ако знаеше какво ми е! Ако веднага не върнеш тапата на мястото й, ще изсъхна и ще се превърна в ципа!

И Волшовечек продължи да съхне и да се смалява. Ако не беше дотичала Манка с пълно ведро вода, можеха да го опеят. Румцайс тутакси го настани във ведрото и взе да хвали новото му жилище:

— Ето, виждаш ли, вече ти е добре.

Волшовечек се понамокри, съвзе се и пак започна да хленчи:

— Тясно ми е тука. Нима един воден дух може да живее във ведро?

И се въртеше, та едва не обръщаше ведрото.

— Румцайс, стига си умувал — каза Манка. — Трябва да намериш подходяща тапа и да оправиш езерото.

Румцайс премери дупката със стебла от тръстика и тръгна към Ичин. Като надзърташе ту тук, ту там, стигна до бъчваря Фейфар.

— Какво обичаш, Румцайс? — попита го бъчварят.

Румцайс показа тръстиката.

— Ей такава тапа.

Фейфар започна да търси в готовата стока.

— Нямам такова нещо.

Румцайс продължи, като надничаше във всяко дворче. В едно от тях видя винаря Кастел да мие бъчвите си, бяха цяла грамада. И всяка бъчва запушена с тапа. Румцайс приближи крадешком и премери с тръстиката тапите. Подходяща беше само тапата на най-долната бъчва.

„Това е, което ми трябва“ — каза си Румцайс.

Ала когато дръпна да извади тапата, бъчвата се преобърна и всички останали се събориха. А тъй като дворът се намираше на наклон, бъчвите погнаха Румцайс. Отпред тичаше Румцайс, подире му бумтяха бъчвите, а последен търчеше дебелият винопродавец Кастел. Всички те се носеха към площада. Кастел се запъхтя, спря, почервеня като божур от гняв и викна след Румцайс:

— Много ти станаха номерата! Ама казват, че князът ще се оплаче от теб във Виена, на самия крал!

Ала бъчвите бумтяха и Румцайс изобщо не чу думите на винопродавеца Кастел. Той препускаше пред бъчвите, докато накрая влетя в казармата. Бъчвите обаче не можеха да минат през вратата. Войникът, който пазеше при портала, кресна:

— Халт или ще стрелям!

Бъчвите здравата се уплашиха и се стъписаха през вратата. А Румцайс тръгна из двора на казармата и започна да се оглежда няма ли тапа за Волшовечек.

В едно ъгълче стоеше оръдие. Дулото му беше запушено с тапа от най-хубав дъб, за да не капе дъжд в него.

Румцайс премери тапата с тръстиката и доволен си каза: „Еднакви са като две капки вода с оная тапа от езерото на Волшовечек.“ И задърпа тапата от оръдието.

Само че от един прозорец гледаше някакъв офицер.

— Какво търсиш там? — викна той на Румцайс.

— Тапа за Волшовечек — отвърна Румцайс и не престана да дърпа тапата; напъхана беше навътре и нямаше как да я хване здраво.

— Дръпни се оттам, че оръдието е заредено! — викна офицерът от прозореца.

— Като е заредено, накъде трябва да стрелям, за да улуча езерото в Ржахолец? — запита Румцайс.

Офицерът махна с ръка: натам, Румцайс позавъртя оръдието и дръпна канапа. Чу се гърмеж и тапата изсвири във въздуха.

Румцайс погледна дали тя лети правилно в посоката, която му посочи офицерът, после се заклатушка към портала на казармата и пое право към къщи.

Като стигна, езерото все още беше празно. Волшовечек въздишаше с последни сили във ведрото, а Манка отдалече се развика:

— Да не те изпрати човек за нещо, Румцайс! Носиш ли тапа?

— Изпратих я по най-бързия път! Отдавна трябваше да е тук — заоправдава се Румцайс, но с оправдания не можеше да напълни езерото.

А Манка отново подхвана:

— Като е трябвало вече да е тук, защо още я няма?

— Дявол да го вземе, оня офицер сигурно ми е показал грешно — затюхка се Румцайс. — Сигурно съм гръмнал в друга посока, Манке!

— Свършено е с мен — изпъшка водният дух Волшовечек с такъв глас, сякаш се пукаше рибено мехурче.

В същия миг тапата пристигна. Дофуча по въздуха, но не откъм Ичин, а откъм Турнов.

— Ама че се е объркал оня офицер — каза Румцайс. — Затуй толкова дълго е пътувала.

Тапата падна в дупката на дъното и я запуши. В езерото бързо започна да се събира вода. Когато се напълни, Румцайс изсипа в него водния дух Волшовечек от ведрото.

Водното човече обиколи езерото, надникна от тръстиките и хвърли на Румцайс една празна раковина.

— Тъй като въдицата за нищо свястно не ти служи, и аз ти давам нещо, което за нищо не може да ти послужи. Но понеже оправи всичко, ще получиш нещо и за Манка.

И Волшовечек подаде на Румцайс един хубав трилибров шаран.

rumcajs_pic7.png
Бележки

[1] Тук в смисъл „пълноводен“.