Вацлав Чтвъртек
Румцайс (24)

Как Циписек и Волшовечек наказаха аптекаря

Веднъж Водният дух Волшовечек седеше в плитчината и пасеше стадо шарани. Какви ти шарани, по-скоро шаранчета, недорасли дребосъци. Те плуваха напред-назад и зобаха водорасли.

Изведнъж водата се развълнува. Когато се успокои, Волшовечек преброи шаранчетата. Бяха с шест по-малко.

„Не беше видра, видрата не лови риба така“ — каза си Волшовечек и излезе на повърхността във вид на риба. И що да види.

В тръстиките се криеше ичинският аптекар Пулвер^[1], вадеше от рибарска мрежа шаранчета и ги пъхаше в едно чувалче.

— Остави ги! — изкрещя Волшовечек.

— Защо да ги оставя? — каза Пулвер и устата му се напълни със слюнка при мисълта, че ще си похапне шаранчета.

— Ще ти дам вместо тях едра риба — каза кротко Волшовечек. — Ще ти дам дори две, ако върнеш на водата тези дребосъци.

— Запази си рибите — рече Пулвер и завърза чувалчето. — Аз обичам точно такива! — И така се втурна към брега, че влажната почва под краката му примляскваше.

Само че Волшовечек се промъкна между петите на Пулвер и застана очи в очи срещу него, като го отдели от брега.

— Като не искаш с добро, ще трябва със зло!

И Волшовечек хвана Пулвер за пешовете на многоученото му черно палто и го помъкна към дълбокото.

Аптекарят Пулвер не беше никак едър, по-скоро беше дребен като шушулка, но не помръдваше, сякаш беше от камък. Чувалчето с шаранчетата пък държеше над главата си, за да не го стигне Волшовечек. Водният дух го нападаше от всички страни, подсили се със седем глътки вода, но не можеше и не можеше да помръдне аптекаря.

— Ти имаш нещо у себе си — каза той накрая.

— Имам, — засмя се аптекарят, сякаш таблетки се търкаляха в чекмедже. — И то е против водни духове. — Той се тупна по джоба. — Тук имам билка неудавниче. — Тупна се по другия джоб. — А тука: пъдикамъче, което отблъсква водата. Имам си по нещо във всеки джоб, за да нямат водните духове власт над мен. Аптекарството е голяма наука.

Като каза това, Пулвер цапна Волшовечек по лапичката, взе чувалчето с шаранчетата и си тръгна.

И така беше почти всеки ден. Пулвер разваляше пашата на шаранчетата и отнасяше по половин дузина. Волшовечек вече не се опитваше да направи нещо срещу билката неудавниче и срещу пъдикамъчето. Седеше кротичко на една клонеста върба и страдаше.

Един ден от там мина Циписек. Румцайс го изпрати, защото му се стори, че откъм езерото идва тъжна вода. Това е вода, на която не й се правят вълнички.

— Идвам да те питам какво е станало — каза Циписек на Волшовечек.

И Волшовечек му разказа всичко за аптекаря Пулвер.

По това време Циписек вече притежаваше бърз разбойнически ум. Той се замисли, прехвърли от ръка на ръка едно обло камъче и каза:

— Чакай ме довечера.

Същата вечер Волшовечек хубавичко си накваси пешовете, за да издържат на дълъг път, и двамата тръгнаха към Ичин. Когато стигнаха на площада, вече беше нощ, а нощта беше безлунна. Волшовечек каза:

— А сега?

— Ще видиш — отвърна Циписек. Издуха влагата от лапичките на Волшовечек, за да не шляпат, и го поведе към задния вход на аптеката.

Там имаше отворен прозорец и до него спеше аптекарят Пулвер. Нощницата му за по-голяма важност стигаше до под петите, а на главата си беше сложил шапчица, за да не му изветрее аптекарската ученост. Той спеше на запален светилник, в случай че някой нуждаещ се похлопа на вратата.

Циписек и Волшовечек се промъкнаха през прозореца в стаята. И покрай леглото на Пулвер се вмъкнаха в самата аптека. Там цареше мрак, но на места слабо светеше фосфорът в бурканите.

— А сега? — запита боязливо Волшовечек.

— Влез в това каче!

В ъгъла наистина имаше каче, до половината пълно с вода, а вътре се виеха пиявици, които фелдшерът предписваше на ичинските благородници против лоша кръв. Волшовечек обиколи качето, ала никак не му се влизаше вътре. Накрая въздъхна:

— Е, ще издържа известно време.

После влезе в качето и се сви на дъното.

Циписек отново се промъкна покрай леглото на Пулвер и изскочи през прозореца навън. После захлопа по вратата на аптеката и завика:

— Дявол да го вземе, колко време ще чакам! На ичинския кмет му се е отровила кръвта!

— Необходими са най-малко септем хирудинес! — пробуди се на латински аптекарят Пулвер и се завтече към аптеката за седем пиявици. Така се завтече, че пламъкът на светилника му изостана.

Но щом посегна в качето за пиявиците, някой от дъното каза:

— Шарани ти се ядат, а?

И нещо стисна Пулвер за ръката така, че той се сети на латински за всички костици по нея.

— Кой си ти? — запищя той и се задърпа назад, но се спъна в нощницата си.

— Аз! — каза Волшовечек и дръпна Пулвер с такава сила, че аптекарят се сети на гръцки за всички кости на тялото.

После Волшовечек надникна от качето, пусна аптекаря и каза вече беззлобно:

— Видя ли, по нощница забрави всичките си аптекарски учености. По нея няма джобове нито за неудавниче, нито за пъдикамъче.

И Волшовечек пръсна вода в очите на Пулвер. Когато аптекарят успя да ги изтрие, Циписек и Волшовечек вече бяха далече.

За аптекаря Пулвер в Ичин говорят, че до края на живота си, щом зърнел рибена люспа, веднага трябвало да вземе прахчета.