Включено в книгата
Оригинално заглавие
Rumcajs, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 8 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2011)

Издание:

Вацлав Чтвъртек

Румцайс

 

Václav Čtvrtek

Rumcajs

Albatros, Praha, 1973

 

Чешка

Второ издание

 

Художник: Ивайло Николов, 1996

Коректор: Нина Иванова

Компютърен дизайн: София Делчева

Формат 70х90/16. Печатни коли 8

 

Издателство „Дамян Яков“, София, 2000

Печат „Симолини — 94“ АД — София

ISBN 978-954-527-056-X


Как Румцайс се срещна с краля

Кралят беше решил да отиде и сам да види Румцайс. Тръгна под предлог, че иска да провери добре ли се упражняват войниците в Ичин. И тъй, той яхна коня си и напусна Виена.

По това време съдбата беше неблагосклонна към Румцайс и го изпречи точно на пътя на краля.

В онзи нещастен ден на Манка й хрумна да набере китка пелин и да я отнесе на пазара в Ичин. Румцайс — и той с нея. Тръгнаха.

В Ичин, на площада, Манка разстла пелина да го видят всички и започна да подканва ичинските домакини:

— Купете си пелин, горчив е, хапе като куче и помага на стомаха. Купете си пелин!

Румцайс не издържа дълго.

— Пфуй, дявол да го вземе, Манке, от тия приказки ми загорча под езика — рече той и тръгна да се поразходи из града.

В уличката край площада на един прозорец той видя някаква тъжна госпожичка, която със сълзи поливаше цвете в саксия.

— Обидил ли те е някой, госпожичке? — запита Румцайс.

— Ами капитан Карлитшек мина по уличката на своята кобила и помъкна моя Куба да го прави войник — отвърна тъжната госпожичка.

— Карлитшек ли каза? — Румцайс се върна на пазара с лека разбойническа стъпка и грабна Манка заедно с пелина. — Неправда е сторена, Манке, ще трябва да идем там, където се упражняват войниците, на екзецирплаца.

Като стигнаха там, веднага видяха капитан Карлитшек. Крачката му в ботушите като клечки, бричовете му като балони, а шапката — като комин. Седеше той на кобилата си, с едното око стискаше стъкълце и командваше войниците:

— Маширен марш, ан, цво!

Войниците маршируваха — леви-десни, леви-десни!

— Нидр! — кресна капитанът и всички се тръшнаха на земята.

Но един войник остана прав. Беше Куба, на тъжната госпожичка.

— Ти не знаеш ли да правиш „нидр“? — изкрещя му Карлитшек.

Куба инатливо завъртя глава и не каза нищо.

На Румцайс упражненията на Карлитшек никак не се харесаха.

А капитанът пак изрева на Куба:

— Ще ми се научиш ти на „нидр“!

Тогава Румцайс приближи капитанската кобила откъм опашката и изскубна един косъм.

Кобилата хвърли къч и зацвили.

— И-а-и-а!

А капитан Карлитшек полетя към земята.

Румцайс — ни лук ял, ни лук мирисал — само каза на Куба:

— Видя ли, капитанът сам ти показа как се прави „нидр“!

На Карлитшек изведнъж му текна, че тая работа не е станала от само себе си. Надигна се, огледа Румцайс през стъкълцето и изврещя:

— Мирише ми на измяна. Затуй Румцайс и Куба — зофорт в дранголника!

И ги поведе към дранголника — отпред той на кобилата си, подире му ония двамата пеша.

— Идвам и аз, няма да те оставя, Румцайс — каза Манка и тръгна с тях.

Повървяха малко и насреща им се зададе офицер на черен кон, куртката му — цялата в злато.

— Кой е този, Куба? — запита Румцайс.

— Ами нашият полковник — отвърна тъжно Куба.

Румцайс се ухили.

— Тогава да се опитаме да подобрим мнението му за Карлитшек.

Каза и направи знак на Манка. Манка приближи и бързо пъхна в устата на Карлитшековата кобила шепа пелин. Кобилата беше гладна и го погълна, без да хрупне.

Полковникът на черния кон се изравни с тях. Капитан Карлитшек се изпъна върху седлото и отдаде чест. Но пелинът вече си казваше думата. Кобилата направи такава горчива гримаса на полковника, че шапката му се смъкна от изумление. Той не каза нищо и продължи.

„Каквото не става от първия път, ще стане на втория“ — каза си Румцайс.

Изминаха само няколко крачки и срещнаха следващия офицер. Яздеше дорест кон, а злато имаше и по куртката, и по панталоните. Той беше генерал.

Манка пак приближи Карлитшековата кобила и й даде втора шепа пелин. Капитанът козирува на генерала още по-хубаво от първия път, а кобилата направи още по-страшна гримаса. Генералът изруга така, че един пъдпъдък падна като застрелян. Но иначе нищо не се случи.

„Каквото не става два пъти, на третия не може да не стане“ — каза си Румцайс.

И ето че насреща им на бял кон се зададе самият крал. Яздеше и се оглеждаше няма ли да види някъде Румцайс. Конят му — ненагледно хубав, а по униформата на краля блестят грамадни брилянти.

В същия миг Румцайс за трети път направи знак на Манка. Манка нагости капитанската кобила с последната шепа пелин. Капитан Карлитшек изкозирува на краля така, че едва не си разсече ухото с длан. Само че кобилата му се ухили на краля като самия дявал.

Ех, как се ядоса кралят! Нахвърли се на кобилата на немски:

— Хаптак! Кажи какво пише в устава?

Кобилата събра пети и отвърна също на немски:

— Цу бефел! Когато военна кобила срещне своя крал, тя трябва да го погледне възторжено в очите и да се провикне „и-аи-а!“

— Рихтик! — похвали я кралят. — А как да постъпи кралят, ако военната кобила му се ухили като седем дявола наведнъж?

— Да вкара в дранголника капитана, който я язди — отвърна кобилата по устав.

— Също рихтик — рече кралят и нареди да затворят капитан Карлитшек за седем години.

Докато ставаше това, Румцайс и Манка отведоха Куба от казармата вкъщи, за да развесели тъжната изгора.

 

 

Когато обаче кралят се върна от екзецирплаца в казармата, там вече го чакаха шпионите, които веднага предадоха Румцайс:

— Онзи, който оскърби Ваше величество с ухилената кобила и отведе Куба вкъщи, беше Румцайс!

— Това говедо Румцайс! — тропна с ток кралят.

И си записа в тефтера, че ще се разправя с Румцайс другояче.