Вацлав Чтвъртек
Румцайс (19)

Как Румцайс и Циписек устроиха танци

Веднъж ичинската княгиня се разхождаше из градината на замъка и въздишаше на френски: „Ах, колко е скучно да гледаш непрекъснато тази гола зелена морава!“ В градината се появи и князът в нови атлазени панталони и каза:

— Алабоньор, на вашите услуги!

После повика лакея Фрицек и нареди моравата да бъде превърната в езеро. Когато езерото беше готово, той го показа на княгинята, но тя само махна с кърпичката си като с ветрило и каза:

— А защо около езерото няма тръстика?

Князът се обърна към лакея Фрицек:

— А тръстиката къде е?

Фрицек повика градинарите и след миг брегът на езерото бе засят с тръстика.

Ала княгинята пак не беше доволна:

— А защо няма самовила, за да ми танцува около езерото.

С това вече не можеха да се справят нито князът, нито лакеят Фрицек. Мъчиха се да примамят самовила със сребърно огледалце, ала тя не се появи. На княгинята много й се развали настроението и тя отиде при изповедника си.

— Самовила може да бъде хваната със светен конец — пошепна й изповедникът. И тутакси освети четиринайсет метра копринен конец.

Княгинята се посъветва още веднъж с княза, сплете светения конец и нареди на Фрицек:

— С тази плетеница ще хванеш самовила. И всичко да стане колкото може по-бързо!

Лакеят Фрицек пое право към гората Ржахолец.

По това време самовилите от извора чистеха четвъртото изворче. Шест от тях седяха около него и с нежните си пръстчета вадеха от водата борови иглички. Седмата стоеше на едно хълмче и пазеше според вятъра.

Само че вятърът духаше откъм Садска, а Фрицек дойде откъм Ичин. Направи на светения конец примка и я метна през раменцата на самовилата.

— Пусни ме — замоли се самовилата.

Фрицек се престори:

— Защо да не те пусна?

— Пусни ме тогава — умоляваше го самовилата.

— Ще те пусна в замъка — засмя се Фрицек и се огледа как най-лесно да се измъкне от Ржахолец, защото от седем години тази гора беше на Румцайс.

А Румцайс вече беше известен. Манка, която тъкмо къпеше Циписек в потока, дотича и извика:

— Румцайс, горе при изворите е станало нещо. По потока плават борови иглички.

Румцайс наметна червения си елек от кордовска кожа, зареди пищова си със зелен жълъд и каза:

— Хайде, Циписек, да видим какво става там.

Циписек едва свари да си облече елечето, толкова бързаше Румцайс. После двамата се завтекоха към изворчето.

При четвъртото изворче нямаше никой, само едно водно конче летеше тревожно над него. От изворчето през мочура водеше пътечка от нечии стъпки и всяка стъпка беше различна.

— Такива стъпки правят лакеите — каза Румцайс, — защото никога не знаят на коя страна да се поклонят по-ниско. — Той посочи следите: — Тук е бил Фрицек и се е отправил към Ичин по заобиколния път.

В същото време князът и княгинята вече седяха на златни столчета край езерцето. Седяха и викаха на самовилата, омотана в светения конец, да им танцува:

— Дансе!

Самовилата танцуваше със ситни стъпчици — по-големи не можеше да направи, пречеше й светеният конец, чийто край държеше лакеят Фрицек. И горката самовила правеше една стъпчица към езерото, една стъпчица обратно и много се измъчваше.

Но във върбалака вече стояха Румцайс и Циписек и Румцайс каза:

— Ако изскоча аз и отида да оправя работата, самовилата много ще се уплаши. — Той откъсна лист острика и го подаде на Циписек. — Знаеш вече какво трябва да направиш.

Циписек хвана листа откъм тъпия край и тръгна към самовилата. Удари по светения конец с остриката и крачетата на самовилата отново бяха волни като вятър. Тогава от върбалака излезе и Румцайс. Княгинята успя да възкликне от уплаха на френски, а князът и това не можа да направи.

— Нали много ви се искаха танци, хайде да ви видя сега! — викна Румцайс. — Князът да танцува менует по самодивски!

При тези думи самовилата хвана княза за крайчеца на ръкава и затанцува с него. След този танц цял следобед изливаха пот от обувките на княза.

— Фрицек да изиграе едно воденичарско хоро! — извика Румцайс.

Тогава Циписек се вкопчи в пешовете на лакея Фрицек и така го развъртя, че Фрицек се спря чак в жабуняка.

— А княгинята ще танцува рейдовачка по разбойнически! — викна Румцайс. Той грабна княгинята през кръста и обиколи с нея езерото дванайсет пъти. От този танц княгинята три дни не можа да си поеме дъх, едва на четвъртия каза: „О, мондийо!“