Дороти Кумсън
Момиченцето на Адел (37)

Не беше така, както Кам си мислеше. Не беше мимолетно преживяване. С Нейт дори не си бяхме помисляли един за друг по този начин. Никога не бях копняла за него нито в романтичен, нито в сексуален смисъл — за мен той бе само скъп приятел, почти толкова близък, колкото Кам. Просто тогава, когато се случи, всичко бе така объркано. Беше ужасна каша, когато започна, а когато свърши, пак беше пълна бъркотия. Коя дума е най-подходяща, за да се изрази пълната бъркотия? Не мога да се сетя за друга. Просто беше това — каша.

Камрин така и не можа да разбере колко много я обича Нейт. О, тя също го обичаше, разбира се, че го обичаше, но той бе готов на всичко за нея, защото любовта му бе наистина безкрайна. Безусловна. Тя можеше да направи какво ли не и накрая той пак щеше да й прости — беше готов да й прости всичко. Не съм убедена, че едно толкова дълбоко чувство е здравословно, но така стояха нещата.

Винаги съм изпитвала възхищение от това колко много я обичаше той. Трябва да е било любов от пръв поглед, защото тя се държеше с него непоносимо, дори и след като се превърнаха в истинска двойка. Всички изпитания, които преживях, за да стана нейна приятелка, дори не можеха да се сравнят с онова, на което подложи Нейт. Колко саркастична, високомерна, заядлива и откровено груба беше. Но Нейт устоя. По някакъв начин успя да пренебрегне всички гадости, които му сервираше, и ден след ден продължи да й доказва колко много държи на нея. Тя твърдеше, че не го познавам достатъчно добре, че той често има нужда от подкрепата й, но не го казваше пренебрежително. Мисля, че само се опитваше да ме накара да разбера, че връзката им не е едностранна — че докато той открито я обожаваше, тя показваше любовта си по начин, който не бе толкова очевиден. Когато ми съобщи, че са решили да се оженят, си помислих, че ще умра от щастие.

Дори тогава обаче Камрин не можа да повярва докрай в искреността на Нейт — долавях го от тревогата, която понякога прекосяваше лицето й, когато той си тръгваше. Тя се питаше дали Нейт не се опитва да я подведе — дали накрая няма да се окаже поредния негодник, който ще се опита да контролира живота й. Постоянно и ненужно се тревожеше, че той ще си намери друга. Подхващаше разговори на тема дали любовта наистина може да трае вечно. „Какво ще стане с любовта, когато сте били заедно толкова дълго, че нито ти, нито той можете да си спомните причините, поради които сте се събрали? — каза веднъж тя. — Когато сте заедно и всичко е наред, но вече я няма онази тръпка?“ След като видя израза на лицето ми, веднага се опита да замаже положението и продължи: „Само се питам. Имам право да се питам.“

По времето, когато се случи, Нейт бе толкова раздвоен и несигурен. Току-що се бе върнал в Лондон, след като бе откарал Кам до Лийдс, където тя имаше работа. Правеше го често — откарваше я дотам и се връщаше в столицата, защото това му даваше възможност да прекара повече време с нея. Когато тя приключеше със задачите си, той отново отиваше до Лийдс, за да я вземе. Не че тя го молеше — той просто обичаше да го прави. Както и да е, онзи ден я бе откарал дотам, преди да се отбие в апартамента ми по обратния път, защото Камрин му бе наредила така. Разбирате ли, тя се тревожеше, че когато я няма, аз оставам съвсем сама, затова му бе поръчала да се отбие да види как съм. Нейт изглеждаше съвсем изтощен — на лицето му бе изписана умора, дрехите му бяха измачкани, беше много блед, но имаше и нещо друго. Той беше разтревожен и изпитваше болка, разбрах го в мига, в който отворих вратата.

Нейт се строполи на един от диваните и аз побързах да му предложа нещо за пиене, но той отказа с думите, че няма да стои дълго — просто искал да се увери, че съм добре.

— Аз се чувствам чудесно, но ти очевидно не — отвърнах му. — Какво се е случило, Натаниъл?

— Нищо.

— Сигурно. Затова ли приличаш на жив мъртвец?

Той потърка с ръка очите си и за момент се загледа с празен поглед пред себе си, преди да въздъхне дълбоко.

— Мисля, че Камрин ще скъса с мен. Има си друг.

— О, не ставай глупав — отвърнах, опитвайки се да бъда честна с него.

— Вярно е. Познавам годеницата си. Знам как се държи, когато е влюбена. Със сигурност е срещнала някой друг. Вече изобщо не ме поглежда в очите и почти не говори с мен, дори не ми се тросва. Днешното пътуване до Лийдс беше същински ад — пет часа непрекъснато мълчание.

— Натаниъл, ако знам нещо със сигурност, то е, че Камрин никога няма да направи каквото и да е, с което да застраши връзката ви. Тя не би и погледнала друг мъж.

Той поклати глава.

— Никак не те бива за лъжкиня, Адел, но ти благодаря за опита. Трябва да реша какво да предприема сега. Работата е там, че изобщо не съм в състояние да мисля.

— Не, тя наистина не е направила нищо — отново се помъчих да го успокоя. — Нито пък ще направи в бъдеще. Камрин не е от жените, които изневеряват.

— Не, не е. Бившата ми приятелка обаче бе точно такава. Правеше го години наред, а аз търпях. Само че не бих могъл да го понеса, ако се случи с Кам, не и след… Знам, че не би ми изневерила във физическо отношение, но най-добре ще бъде аз да сложа край на всичко, а не да чакам тя да ме зареже.

Останах ужасена от болката в гласа му и от намерението му да сложи край на връзката им. Трябваше някак да го накарам да разбере, че страховете му са напразни.

— Слушай, Нейт, Камрин няма да те зареже. Представи си, чисто хипотетично, че тя наистина е срещнала някого, може би в работата. Не забравяй, че говорим чисто хипотетично. Представи си, че тя и този човек са си допаднали и ходят заедно на обяд през почивката, че се смеят заедно. Това би било всичко — само малко приятно прекарване. Може би тя ще започне да обмисля различни аспекти от живота си, но със сигурност няма да се откаже от теб заради някой друг. Никога. И двамата знаем, че ти си единствения мъж, когото Камрин някога е обичала.

— Да — промълви Нейт едва чуто и прокара пръсти през косата си. — Толкова объркан се чувствам… Имаш ли нещо против да полежа тук за малко, преди да си тръгна?

— Не, разбира се. Легни и си почини.

Натаниъл отиде да си легне в старата стая на Камрин, докато аз гледах телевизия. Няколко часа по-късно отидох да проверя какво прави. Заварих го дълбоко заспал. Наведох се над леглото и забелязах колко спокоен изглежда той. Като ангел.

Изведнъж очите му се отвориха и аз подскочих. Той се събуди напълно и отправи поглед към мен. Може би се дължеше на това колко красив изглеждаше той в съня си, може би на това, че за миг забравих кой е, или пък просто се оставих на инстинктите си, но аз го направих. Всичко, което се случи после, бе по моя вина.

Защото го целунах.

Натаниел изглеждаше изненадан и бързо обърна глава настрани. Това движение ме върна към действителността: спомних си кой е той, че изобщо не го харесвам в този смисъл, че това, което току-що бях сторила, беше не само глупаво, а и отвратително. Обърнах се да избягам от стаята. Изпълваше ме ужас — как можах да целуна годеника на най-добрата си приятелка! В този миг обаче той ме улови за ръката и ме спря. Докато се извръщах обратно към него, страхът ми изобщо не намаля, защото знаех, че той няма да започне да ми крещи. Знаех какво ще стане. Целунахме се отново и тогава се случи. Не беше бързо и изпълнено с отчаяно желание — беше бавно, нежно и изпълнено с любов. Красиво. Съжалявам, знам, че на Камрин няма да й хареса да го чуе, но искам да стане съвсем ясно, че изобщо не ставаше въпрос за двама души, които се харесват и с времето чувствата им се задълбочават дотолкова, че става невъзможно да им устоят по-дълго. Ставаше въпрос за двама души, всеки от които имаше различна причина да направи това, което в крайна сметка извършихме. От много дълго време не бях спала с мъж, който да е така нежен с мен, и за малкото време, докато бях в прегръдките му, можех да си представя, че човекът, с когото се любя, наистина ме обича. Че прави с мен любов, а не секс, както бях свикнала. В повечето ми дотогавашни връзки имаше само това — много секс и никакви чувства. Знам, че Камрин можеше да живее така, без да страда твърде много, но това се дължеше на факта, че от съвсем млада се бе научила да разделя живота си на части. Бе принудена да се научи да затваря частици от себе си, за да не позволява обидите и лошото отношение от страна на мъжете да я засегнат. Аз обаче така и не се научих да го правя. Винаги давах прекалено много от себе си, така твърдеше Камрин. Аз самата съм прекалено много. Прекалено цяла през цялото време. Не бих могла да игнорирам частици от себе си, независимо колко много болка бях изпитала, затова всеки път, когато правех секс без любов, едва-едва успявах да се убедя, че всичко е наред и че след това не се чувствам празна и безполезна. През няколкото мига, прекарани с Нейт обаче, можех да се преструвам, че той ме обича. Знаех, че не е вярно, но се чувствах така, сякаш е, макар и за съвсем кратко.

Когато се събудих, Нейт седеше на ръба на леглото напълно облечен.

— Съжалявам, наистина съжалявам — прошепна той. — Толкова много съжалявам.

Дори и в тъмнината можех да видя колко се срамува от себе си. И аз се срамувах.

— Какво направих? Как ще поправя стореното? Извърших непростимото — отчаяно рече той.

Знаех какво изпитва, защото и аз се чувствах по същия начин, само че с тази разлика, че моята постъпка бе още по-непростима от неговата. Познавах Камрин от много по-дълго време, отколкото той, и знаех как ужасно се бяха отнасяли с нея всички онези мъже, и все пак току-що бях извършила нещо много по-лошо, като първо го целунах, а после се любих с него.

— Когато тя се върне — продължаваше той, — ще скъсам с нея и ще се изнеса. Тя и бездруго не иска да бъде с мен, затова ще й кажа какво съм направил, но няма да й кажа, че си била ти. Ще й кажа, че става въпрос за момиче, с което съм се запознал в един бар и ще си тръгна. Няма защо да научава за теб, защото това ще разруши приятелството ви, а не бива да става така.

Не можех да му позволя да поеме цялата отговорност за станалото. И двамата имахме вина. Той бе толкова почтен и благороден, че дори и сега, докато все още бе ужасен от случилото се, искаше само да направи всичко по-лесно за мен. Започнахме да говорим и говорихме, и говорихме, докато накрая се съгласихме да оставим случилото се зад гърба си — просто да забравим за него. И се получи. Нито аз чувствах привличане към Нейт, нито той към мен, никой от двамата не изпитваше желание станалото да се повтори, така че бе съвсем лесно.

Малко по-късно обаче разбрах, че съм бременна. Знаех, че той е бащата, и знаех, че не мога да споделя това с никого — нито с Камрин, нито с Натаниъл — всъщност с него най-малко от всички. Знаех, че ако го направя, той ще поеме своята отговорност и тогава Камрин ще ме напусне.

Знам колко себично звучи, но не можех да понеса тази мисъл — Кам да излезе от живота ми. Въпреки цялата ми предпазливост обаче, точно това стана и то разби сърцето ми. Знаех каква е Кам — тя никога нямаше да се съгласи да ме изслуша. Щеше да го види само като предателство, каквото и в действителност беше. Все пак обаче не ставаше въпрос за двама души, които се обичат. Аз и Нейт просто бяхме направили нещо извънредно глупаво. Дори не мога да кажа, че ми се иска да не се е случило, защото това щеше да означава да поискам Тийгън да бъде различна. Тя щеше ли да бъде Тийгън без формата на носа си, без таланта си да рисува, без необикновения тъмносин цвят на очите, ако беше дете на някой друг, а не на Нейт? Разбира се, че нямаше. След всичко, което бях изтърпяла от страна на семейството си, да имам някой от своята кръв, който да ме обича толкова, колкото го обичам аз, стана най-важното нещо на света за мен. Не бях искала да забременявам, но след като се случи, не съжалих нито за миг.

Това звучи ужасно и не мога да обвинявам Камрин, задето бе толкова разгневена. Само искам да й се извиня. Иска ми се да имах време да й обясня тези неща. Иска ми се да имах време да направя опит, колкото и нищожен да е той, да поправя стореното.