Дороти Кумсън
Момиченцето на Адел (25)

24

— Защо си още облечена? — чух гласа на Тийгън в ухото си.

— Хмммм? — изломотих нечленоразделно в отговор.

— Мамо Рин — не се отказа тя, — защо си все още облечена?

„Никога, никога вече няма да мога да се излежавам спокойно сутрин — помислих си тъжно. — Чакат ме още десет години такива събуждания, а после, когато стане тийнейджърка, няма да мога да заспя, защото ще се тревожа, че се прибира късно вечер или по-лошо — че изобщо не се прибира.“

Пръстчетата на Тийгън се впиха в ръката ми и започнаха да я разтърсват.

— Мамо Рин, защо си още облечена? Така ли си спала?

Прокарах ръка надолу, за да пипна краката си, и почувствах върху тях плата на дънките. Не беше необходимо да проверявам дали все още нося сутиен, защото усещах болезненото забиване на банелите в ребрата си. Освен това носех и бялата тениска. „Един момент, Люк нали я свали снощи?“ — зачудих се сънливо. Люк! Седнах със замах, при което Тийгън отскочи назад от изненада. Погледнах към дясната страна на леглото, очаквайки да го видя да лежи, потънал в дълбок сън, но там нямаше никого. Чаршафите бяха съвсем гладки, сякаш изобщо не бях лежала върху тях.

— Винаги ли спиш облечена? — полюбопитства Тийгън и започна ритуала с катеренето върху леглото ми: постави десния си крак върху дървената рамка, хвана се за завивките и се издърпа върху матрака. Помогнах й разсеяно, докато се мъчех да си припомня какво точно се бе случило. Последното, което помнех, бяха целувките, с които Люк покриваше тялото ми, и това, че щяхме да правим секс, но като съдех по вида на леглото, а и по моя собствен, това явно не се беше случило.

— Не, миличка, невинаги спя облечена. Нали си виждала пижамата ми?

Тийгън се мушна между завивките.

— Тогава защо не я носиш?

— Защото бях прекалено уморена, за да се преоблека — и тогава в ума ми изплува неприятната истина за случилото се снощи. Потръпнах при спомена: бях лежала в ръцете на невероятно красив полугол мъж и бях заспала. Просто така. Само по себе си беше достатъчно неприятно, но обстоятелството, че това щеше да бъде първото ми сексуално изживяване от години, го правеше още по-унизително. Последния човек, когото бях целувала, беше Тед в онази хотелска стая; последния мъж, с когото бях правила секс, беше Нейт — в деня, преди да разбера за него и Адел. И от двете събития ме деляха повече от две години.

В същото време ясно си давах сметка, че за мен сексът никога не е бил на първо място. Бях толкова решена да открия самата себе си, след като се превърнах в Камрин Матика — неомъжена и без близки приятели — че сексът се бе превърнал в нещо като терапия, когато се съвземах от някое тежко преживяване. А любовта, която в моите представи идваше едва на второ място след секса, беше нещо, което смятах за абсолютно невъзможно да изпитам някога. Първо трябваше да се справя с препятствието, което представляваше сексът: трябваше да си позволя да се сближа с някого в най-интимния смисъл на думата, тъй като в продължение на повече от половин десетилетие бях допуснала един-единствен мъж да ме види без дрехи. Трябваше да позволя на някого да ме целува, да ме милва, да проникне в мен. Трябваше да си позволя отново да стана физически уязвима. Бях си мислила, че ще бъде лесно, но очевидно бях сбъркала, защото, когато сексът обещаваше да се превърне в реална възможност, аз се отдръпвах.

— Кой ти е изпратил това писмо? — поинтересува се Тийгън и посочи към нощната масичка. Подпрян на нощната лампа, там стоеше лист хартия, сгънат на две, с моето име отгоре. Когато посегнах да го взема, установих, че всъщност са два листа — на този отдолу пишеше „Тийгън“. Подадох й го и тя прочете на глас:

„Скъпа Ти,

Благодаря ти за картинката, на която съм в зоологическата градина. Ще я сложа на видно място вкъщи. Надявам се да се видим скоро. Грижи се за Рин, защото е много уморена.

Целувки, Люк“

Погледнах надолу към бележката, оставена за мен самата, и я прочетох наум.

„Здравей Рин,

Реших, че ще е по-добре да си тръгна, за да не би Тийгън да влезе в стаята ти — щеше да ни се наложи да обясняваме твърде много неща, ако ни беше заварила заедно в леглото. Благодаря ти за вечерята и ти предлагам отново да се захванем с миенето на съдове в най-скоро време, ако си съгласна.

Доскоро, Люк“

— И твоето писмо ли е от Люк? — попита Тийгън.

Прехапах долната си устна, усмихнах се едва-едва и кимнах. Всеки път, когато си спомнех за първата ни целувка, отново усещах прилив на желание. Съвсем малко ми оставаше да го направя с Люк. Въпреки всичките ми тревоги от вчерашния ден, снощи бях на път да възобновя сексуалния си живот. С Люк. Това беше много, много окуражителна мисъл, защото означаваше, че бях започнала окончателно да оставям Нейт в миналото.

Тийгън изкриви устата си на една страна и се намръщи:

— Харесваш ли Люк? — попита най-накрая.

— Да, харесвам го — отвърнах, като обвих ръка около раменцата й и я притеглих до себе си, пъхвайки главата й под мишницата си.

— Много ли го харесваш?

— Ъъъ, да — отговорих, като се вглеждах внимателно в лицето й.

— Повече, отколкото мен?

— Разбира се, че не! — възкликнах, ужасена, че изобщо й е хрумнала подобна мисъл и я притиснах по-силно до себе си. — Тийга, обичам те — за пръв път й го казвах. — Аз харесвам Люк, но теб те обичам. Никога няма да обичам друг човек толкова, колкото обичам теб. Никога.

— Ама наистина, честно?

— Да. Обещавам ти. Ти си първото ми дете. Единственото ми дете.

Тя ми се ухили.

— И аз те харесвам — увери ме. — Но Люк го харесвам повече.