Стен Никълс
Войнство на сенките (3)

3.

— Отваряй си очите! — ревна Страк.

— Добре де, добре! — изрева в отговор Хаскеер и пак изплющя с юздите.

Зад тях Койла, Даллог, Брелан и новакът Уийм стискаха здраво канатите на подскачащата каруца.

Хаскеер взе поредния завой, без изобщо да забавя. Секунди по-късно зад тях изскочиха петима-шестима ездачи. Последваха още. Някои бяха със заплющели на вятъра разкопчани ризи — не бяха успели да се облекат в бързината. Зад тях трополяха няколко пълни с бойци каруци и дори двуколка с двама офицери. Още по-назад пешаци тичаха презглава да не изостанат.

Върколаците излязоха на една от главните улици на Тарес. Беше пълна с обичайните сутрешни тълпи. Стъписаните орки се разбягваха от пътя на набиращата скорост каруца и преследващите я човеци.

Каруцата лъкатушеше през море от търговски колички, ездачи и впрягове, посрещана и изпращана с много ругатни и размахани юмруци. Закачи една ръчна количка на уличен продавач и я обърна. Репи и ябълки заподскачаха в краката на коне и минувачи. Западаха ездачи и пешеходци.

Всички се дръпнаха на дървените тротоари, но и там не бяха защитени от погрома. Някои преследвачи цепеха направо през сергиите. За всеобщо удоволствие няколко ездачи се блъснаха в ниските навеси и стърчащи пръти и паднаха от конете.

Въпреки цялата бъркотия преследвачите настигаха орките и почнаха да ги обстрелват.

Първата стрела изсвистя покрай главата на Койла и бръмна над рамото на Хаскеер. Той изруга и плесна запенените коне още по-силно. Друга стрела се заби в дъските до краката на Уийм и той се опули в нея, замръзнал. Даллог го дръпна да легне на пода. Стрелите продължиха — свистяха над тях или се забиваха в задния капак.

— А, майната му! — изръмжа Койла, вдигна лъка си и започна да отвръща на стрелбата. Брелан, единственият друг с лък, последва примера й. Каруцата подскачаше и се тресеше толкова силно, че първите им стрели не улучиха. Койла се прицели по-внимателно и пусна стрела в гърдите на един от първите преследвачи. Силата на удара го изхвърли от седлото и той падна на пътя на другите ездачи, но това не ги забави много.

А и прекъсна пороя стрели само за малко. Единственото утешение за орките бе, че стрелбата от седло влошаваше прицела на човеците. Койла и Брелан се надигаха на колене, стреляха и се снишаваха отново. И техните изстрели не бяха много по-точни от човешките, но поне задържаха преследвачите. Страк и Хаскеер се бяха присвили на капрата, за да се превърнат в колкото се може по-малка мишена.

— Проклятие! — изруга Брелан. — Свърших стрелите!

Койла пусна последната си стрела, не улучи и отвърна:

— И аз.

Бързо залегнаха, щом към тях полетя нов дъжд от стрели.

— Опитайте с това — рече Даллог и им подаде намотано въже.

Койла се засили и го хвърли към преследвачите като рибар, замятащ тежка мрежа. Въжето се завъртя като диск и почна да се размотава. Падна на пътя на един от ездачите, конят му заплете крака в препятствието и го хвърли от гърба си. Животните отзад го стъпкаха. Под ударите на копитата намотката се разви, заплете още няколко коня и усили бъркотията още повече.

Брелан надигна едно празно буре и го метна над капака. То се пръсна, разхвърчаха се дъги и взеха още жертви. Междувременно Даллог и Уийм трескаво къртеха дъските на пейките, подаваха ги на Брелан и Койла, а те ги мятаха по враговете. Един човек се опита да хване полетялата към него дъска, но силата на сблъсъка го изхвърли от седлото и той падна на земята, все пак стиснал съмнителната си плячка.

— Колко още, Брелан? — извика Страк.

— Съвсем близо сме!… Завивай вляво! Завивай!

Хаскеер дръпна юздите с все сила, каруцата рязко зави, мина през тротоара и повлече една сергия. Разхвърчаха се грънци.

Улицата, в която завиха, беше не по-малко оживена. Дори повече, защото излизаше на едно от главните кръстовища на Тарес. Пешеходците хукнаха да се спасяват кой където свари. Щом орките подминаха, тълпата отново се събра, но само след миг ордата човеци се изсипа иззад ъгъла. Конниците вече сечаха със сабите си, за да си пробият път.

Новата суматоха увеличи разстоянието между орките и човеците, но Хаскеер не забави. Зад тях преследвачите им вече се измъкваха от мелето и отново набираха скорост. Но улицата вече бе по-чиста, тълпите напред бяха видели какво става и се бяха разбягали.

Уийм се развика и засочи. Догонваше ги впряг с четири коня, Хаскеер зашиба отчаяно конете, но впрягът бързо ги настигаше и след секунди се изравни с тях. Човеците в него размахваха мечове, двама бяха с дълги копия.

Впрягът удари отстрани колата на орките с кършещ костите трясък. Мечовете се сплетоха и песента на закалената стомана заехтя. Нямаше никакъв финес — само груби удари, пришпорвани от яростта.

Брелан първи проля кръв, по-скоро случайно, отколкото преднамерено — улучи един човек по ръката и почти я отсече. Човекът изкрещя, падна назад и оплиска другарите си с кръв.

Събрал кураж, Уийм се надигна и също размаха меча си. Усилията му бяха въодушевени, но непохватни, замахванията — слаби и напосоки. А и докато се навеждаше над страницата, за да стигне до целта си, един от човеците докопа жакета му и дръпна с все сила, за да смъкне новака на земята. В борбата си да се отскубне Уийм изтърва меча си и той издрънча на пътя и се изгуби зад тях. Още един човек сграбчи Уийм за рамото и той зарева с цяло гърло. Койла и Брелан го награбиха през кръста и се опитаха да го издърпат. Беше като дърпане на въже — само че Уийм беше въжето. И освен това пищеше.

Даллог се включи и засече с меча си. Един от войниците го перна под лакътя и го принуди да се отдръпне.

— Добре ли си? — викна Койла.

— Нищо ми няма! — ревна той и измъкна парче плат да се превърже. — Погрижете се за Уийм!

Уийм продължаваше да врещи.

Страк се биеше с човека на другата капра. Каруците се разделяха, подскачаха и отново се блъскаха с трясък и двубоят вървеше някак странно накъсан. Щом процепът между двете коли се разширеше, Страк и врагът му можеха само да се мръщят един на друг. Щом се стеснеше, подхващаха битката с подновена стръв.

Отзад най-сетне измъкнаха Уийм. Койла го тръшна на пода и изръмжа:

— Кротувай там!

— Внимавай! — ревна Брелан.

Пред тях един орк бе зарязал колата си със сено напреки на улицата и бягаше в паника.

Хаскеер дръпна юздите с всичка сила и каруцата рязко зави. Избегнаха колата със сено на косъм, но преминаването им толкова близо стресна изнервените вече товарни коне, те дръпнаха още няколко крачки напред и затвориха почти цялото платно.

Кочияшът на човешкия впряг опита същата маневра като Хаскеер и задърпа отчаяно юздите в усилие да заобиколи колата със сено. Завоят обаче се оказа прекалено остър, впрягът се килна под безумен ъгъл, след това се наклони още, преобърна се и изсипа човеците на земята. Окът се прекърши, впрягът се освободи и четирите коня препуснаха напред.

— Отървахме се — подхвърли Хаскеер.

— Не е свършило още — отвърна Страк, загледан назад през рамо.

Останалите им преследвачи бяха стигнали до преобърнатата каруца и я отместваха. Конниците просто я заобиколиха.

— Завий! — извика Брелан и посочи вляво.

Хаскеер зави и се озоваха в по-тясна и почти безлюдна улица. Човеците все още бяха по петите им.

Дотук Страк и останалите не бяха издали с нищо, че виждат смътните фигури, спотайващи се по входове, по горните прозорци и на покривите. Сега забавиха ход, та изтощената човешка глутница да ги догони, но криволичеха насам-натам, за да не могат да ги обкръжат.

Щом хората се изсипаха в улицата, скупчиха се и забавиха, капанът щракна.

От укритията си бойците от съпротивата стреляха по скупчилите се нагъсто цели. Още в първия миг бяха поразени над двайсетина човеци. Още толкова бяха ранени. Някои подириха убежище зад спрелите каруци, други вдигнаха щитове над главите си, за да отклонят стрелите. Тези, които се опитаха да отстъпят, откриха, че пътят им за бягство е преграден — съмишленици на съпротивата бяха дотъркаляли колички и ги бяха струпали на улицата. Зад внезапно появилата се барикада се появиха стрелци.

Обкръжените от всички страни човеци загубиха охота да гонят плячката си.

— Да се махаме — рече Страк.

Хаскеер шибна конете и подкараха спокойно напред.

След няколко завоя, чиято цел бе да объркат възможните преследвачи, влязоха в една задънена улица и спряха пред привидно здрава дървена стена, която дори след внимателен оглед щеше да мине за задната страна на сграда, чиято фасада уж трябваше да е на съседната улица. Всичко това бе илюзия — в стената имаше умело прикрита широка порта, която веднага се отвори.

Чакаха ги поне двайсетина членове на съпротивата. Веднага разпрегнаха потните коне. Някой донесе на Даллог шише бренди и мехлем за раната му. Брелан веднага тръгна да докладва.

Койла разкърши гръб и въздъхна:

— Добре мина.

— Освен ако не броим тоя — изръмжа недоволно Хаскеер и погледна навъсено Уийм.

Новакът потрепери и взе да мрънка извинения.

— О, я млъкни — сопна му се Хаскеер.

— Само се опитвам да обясня…

— Ломотиш глупости. Както винаги.

— Остави момчето — рече Даллог. — Новак е.

— А ти не си ли?

— Казвам, че е младо. Ние трябва да…

— Ние? — кипна Хаскеер. — Толкова отскоро си с нас, че задника не си си бърсал още, и ще ми разправяш на мен кое какво, така ли?

— Не — отвърна спокойно Даллог. — Казвам само, че трябва да свикне.

— Можеше да прецака всичко!

— Но не го прецака.

— До гуша ми дойде от вас двамата — изръмжа Хаскеер и пристъпи заплашително към Даллог и Уийм.

Страк застана на пътя му.

— Кой командва тая дружина все пак?

Хаскеер млъкна и го изгледа вбесено.

— На мене ми дойде до гуша от глупостите ти — продължи Страк. — Тъй че вземи спри. — Кимна към членовете на съпротивата в другия край на помещението. — Ако някой от местните чуе откъде сме всъщност…

— И какво толкова? — измърмори Хаскеер.

— Сериозно говоря, Хаскеер. Никакви издънки. Ясно?

— И защо го правим това?

— Кое?

— Защо се мотаем с тия тъпаци тука, след като трябва да си върнем звездите?

Беше доста дълга реч за устата на Хаскеер и в първия миг Страк се обърка. Колебанието му отчасти се дължеше на това, че се чувстваше виновен за загубата на инструментумите.

— Помагаме на съпротивата, защото така трябва — въздъхна той. — Колкото до звездите… Ще ги намеря.

— Ами хайде де! Какво се бавиш?

Този път никой от двамата не смяташе да отстъпи.

— Я по-бодро — каза Койла. — Все ще се оправим някак.

— Нима? — изсумтя Хаскеер.

Обърна им гръб и се отдалечи.