Клуб „Светлини сред сенките“
Шахтата (9)

Глава 9

Идеята да започнат от „Вечен сън“ им се струваше добра само до момента, в който попаднаха в странноприемницата.

— Знаете как е сутрин — тихо напомни Дарен. — Подът скърца или направо пропада.

— Да се надяваме, че ще минем без контузии и жертви — намръщи се Ели.

— Все пак мисля, че Алекс ще ни разбере — каза Дарен с надежда. — Той е добър, само това, което…

— Нарича се трева! — прекъсна го Ели.

— Не съм чак толкова задръстен — ядоса се той.

— Тогава го кажи!

— Ели, ще престанеш ли да си го изкарваш на детето? — гневно я погледна Ани. Приятелката й беше изнервена и уплашена, но нямаше право да тормози Дарен заради собствените си проблеми.

— Нали той е водачът ни! — викна Ели. — Какво като е по-малък? Не може все да го пазим да не чуе нещо…

— Престанете! Ще ни чуят! — Дарен не разбираше защо момичетата непрекъснато се карат, но това го дразнеше ужасно много. — След като съм водач, кажете ми къде спи Алекс Тревата! Трябва да започнем от него.

— Видя ли как се отрака малкият? — Ели се усмихна вместо извинение. — Алекс е лесен, той е в първата стая на първия етаж. Обикновено едва стига и до там.

Вмъкнаха се в странноприемницата, въпреки че не бяха сигурни дали вече не са вдигнали твърде много шум. От входа до стаята на Алекс имаше само няколко крачки, но подът скърцаше така убийствено, че се наложи да се придвижват като мравки.

— Давай! Влизай пръв! — Ани подкани Дарен и той отвори вратата без притеснение.

— Майчице! Добре, че дойдохте! — посрещна ги Алекс, който тъкмо се беше насочил към вратата. Зад него в сумрака се носеше воня на мухъл, повръщано и марихуана. — Преди малко минаха два изтребителя! Точно над мен! Направо щях да оглушея. Наистина! Не се шегувам! Бяха на два-три метра от главата ми…

— Звучи страшничко — иронично се подсмихна Ели.

— Алекс, това не е било истинско! — отчаяно извика Дарен. — Кажете му! Това е някаква халюцинация или трик на демоните.

— Съвсем истински бяха! — възпротиви се Алекс. — Казвам ти, че щях да оглушея, бе човек.

— Съжалявам, Дарен! — Ани го хвана за раменете и го бутна към вратата. — Не позна за Алекс.

— Не ме дърпай! — възпротиви се детето.

— Съжалявам, но тук няма да се получи! — настоя Ани.

— Не мога да разбера защо не ми вярвате! — Алекс седна на вмирисаното си легло и ги погледна обвиняващо. — Няма да взема да си измислям!

— Да си тръгваме. Той не е наред с главата — прошепна Ели.

— Май трябва да му спрем тревата — отговори Ани. — Но това няма да стане днес.

Те издърпаха Дарен навън въпреки яростната му съпротива.

— Няма да го оставим в ада, но сега не можем да го вземем с нас — каза Ани, вече отвън.

— Аз мисля, че ни трябва някой, на който ще повярват повечето от компанията — замислено каза Ели.

— Точно тази компания е съставена от хора, които не си вярват помежду си — напомни Ани.

— Но когато станат сутрин, те виждат това, нали? — Дарен посочи мръсотията и разрухата около себе си.

Беше трудно да спорят, защото трябваше да говорят тихо и непрекъснато долавяха странни звуци. Чуваше се хъркане в някои от стаите, а будните сигурно се въртяха в леглата си, защото нещо скърцаше и пращеше доста плашещо. Интериорът и звуците бяха като от филм на ужасите, но по-големите деца, които не изтрезняваха от алкохола и тревата, едва ли осъзнаваха какво им се случва.

— Когато ние се събуждахме, виждахме разликите — призна Ели. — Мислехме, че това е част от купона. Струваше ни се интересно и не си задавахме много въпроси, защото всички се кефеха. Разбира се, имаше моменти, в които някои неща ни шокираха, но когато си с хора като Вик и Лили, започваш да свикваш с всичко.

— Нали знаеш, че някои бирарии нарочно ги правят недостроени — включи се Ани. — Да изглеждат малко гръндж. И ние си мислехме, че тук е така, за да е по-яко.

— Събуждаш се и все едно е паднала бомба. — Ели се усмихна кисело. — Даже и сега ми се иска да вярвам, че е така.

— Но не е! — извика Дарен и се перна по устата, за да млъкне.

— По-тихо! — със закъснение му се скара Ани.

— Късно е, вече ви чух! — Тони Юмрука беше изскочил от стаята, в съседство с тази на Алекс и се усмихваше лукаво. — Чух всичко, ако това се чудите. Виждате различно сутрин.

— Чакай, мога да обясня — притеснено го прекъсна Дарен.

— А може и да нямам нужда от обяснения — отряза го Юмрука.

— Трябва да знаеш — упорстваше детето. — Истината може да се докаже, а ти ще разбереш веднага. Не бих посмял да те излъжа.

— Знам! — усмихна се Юмрука. — И ако ме оставиш да си кажа думата, ще разбереш, че съм на твоя страна!

Тук и тримата се втренчиха толкова изненадано в лицето му, че Юмрука замълча, за да се полюбува на физиономиите им.

— Чух целия ви разговор! Събудихте ме още докато бяхте при Алекс Тревата. Майко, какви чудеса вижда тоя човек! — перна се по челото доста силно Юмрука. После ги остави още малко да се пулят насреща му и накрая каза с видимо задоволство:

— И аз виждам различно! При това не се дрогирам. Не взимам нищо! От известно време пия само бира…

— Добре — объркано изтърси Дарен.

— Да, това е много добре. — Юмрука му смигна приятелски. — А ти ме кефиш и без да се правиш на луд, така че не се притеснявай. Спомних си какво ми каза долу. — Той говореше за „Спуканата бъчва“. — Мисля, че аз съм бил глупакът, а не ти.

— Аз… ами добре. — Дарен вдигна рамене. Беше толкова изненадан, че не знаеше как да се държи.

— Ами май ще трябва да излезем и да си изясним всичко — нервно предложи Ели.

— Това ще направим — съгласи се Юмрука. — А ти, малкият — той прегърна Дарен през раменете, — престани да ми се плашиш! Ясно е, че си ми слабост, вече ти обещах да те защитавам и ще го направя на всяка цена!

 

 

Вик бутна вратата на старата бирария и влезе вътре, следвана от Лили. Огледа се напрегнато, след което смело запристъпва към бара. Вътре беше много тъмно. Прозорците бяха мътни, защото никога не са били мити.

Лили и Вик бяха абсолютно трезви и виждаха истината, но дотолкова бяха привикнали със света на ада, че бирарията им хареса, дори в това състояние. Двете момичета седнаха и Лили беше готова да зададе поне един въпрос на Вик, която изглеждаше съвсем спокойна, въпреки забелязаните промени, но демонът Денис се промъкна в заведението. Търсеше точно тях. Искаше да се позабавлява, но и да изпробва силата си върху момичетата, за да е сигурен, че когато му се наложи, ще може да подчини и останалите от компанията им.

Ако поискаше, Денис можеше да бъде невидим и да се превърне в животно или човек. Така беше подмамил много хора в ада и ги караше да вършат лоши дела, като им обещаваше нещата, към които се стремяха. Видял че Лили и Вик са зли като него, той бе решил да си поиграе с тях.

В този момент в „Спуканата бъчва“ влязоха шумно Деника с Криси и Денис реши, че купонът ще бъде още по-интересен. Тези двете бяха толкова суетни и копнееха за толкова много внимание, че не беше нужно да притежаваш кой знае какви сили, за да ги омаеш!

Те седнаха далеч от Вик и Лили, за да си шушукат за момчета на спокойствие. Демонът се огледа наоколо и се плъзна безшумно навън, където се развиделяваше. Денят и нощта не се различаваха по нищо, а това, което приличаше на сутрин, беше просто зрителна измама, създадена да заблуждава пленниците на Царя на мухите. Денис се преобрази като млад рокер, целият в черно, с много татуировки, които се виждаха по голата част от ръцете и врата му. Влезе вътре и отиде при Вик, която си мечтаеше тъкмо за такова момче.

Вик беше сърдита на някого, както винаги, и се слиса, като видя мечтания рокер пред себе си. Денис изпита силно задоволство, че е успял да я заблуди.

— Здравей! — усмихна й се преобразеният демон. — Сутрин е малко скучно а?

— З-з-здравей — заекна момичето, след което каза: — Уф! Много ми приличаш на някой.

Денис вече беше сигурен, че е успял да я подведе. Вик стоеше безмълвно и се чудеше какво да каже, за да се хареса на рокера. Тъкмо измисли нещо, което й звучеше мило, а можеше да се произнесе достатъчно хард, когато се намеси Лили:

— Уау! Здравей…

Тя виждаше нещо съвсем различно. Пред тях стоеше дългокос, рус младеж, облечен в стил гръндж. Очите му приличаха на дълбоки езера, в които Лили беше готова да се удави.

— Здравей, Лили — обърка се демонът, но тя не обърна внимание на това, че знае името й. Беше като омагьосана от чара му и също мислеше какво да каже, за да я предпочете пред Вик. Вечно намръщената й приятелка не беше красавица, но по някакви странни причини момчетата често предпочитаха компанията й пред тази на което и да било друго момиче.

— Наистина, и на мен ми приличаш на някой много познат! — каза развълнувано Лили. Това беше момчето, за което мечтаеше, и тя се чувстваше ужасно глупаво.

В същото време Деника и Криси приближиха, като се чупеха кокетно. Изглеждаха по-лигави от всякога. Деника виждаше кестеняв, зеленоок плейбой, които й се усмихваше изкусително. Тя подпря нежната си ръка на рамото му и каза смеейки се:

— Здравей! Ти си много хубав!

Беше успяла да се поизчерви, но не личеше да й е много неудобно.

— Права е! — намеси се Криси. — Хубав си и приликата ти с Брад Пит е направо смайваща!

— Какво? — викна Вик, най-сетне осъзнала, че става нещо нередно. — Брад Пит? Наричаш този рокер Брад Пит?

Тя беше гневна и възмутена, но Лили бързо я отрезви със собственото си недоволство.

— Чакай малко! Защо да е рокер? И как така реши, че…

Тя искаше да каже „само ти имаш права над него“, но прецени, че това е унизително. Не би могла да го изрече, дори пред момчето на мечтите си.

— Вие да не сте се побъркали? — присъедини се Деника, която продължаваше да вижда своя избраник, но не харесваше изобщо създалата се ситуация.

Вик посиня от гняв. Ставаше нещо, което не разбираше и не можеше да контролира. Тя се разкрещя, повтаряйки на приятелките си колко са тъпи и слепи. Викаше с такава ярост, че демонът се потресе. Беше се оплел в собствената си беля. Ревността на момичетата можеше да му изиграе лоша шега.

— Е, момичета, само се пошегувахххх — изсъска гласът му.

Тялото на момчето, което те виждаха, се завъртя. Раздвои се, после се разтрои, а накрая главите му станаха четири. Денис се изсмя и изчезна, свистейки и оставяйки на мястото си само тъничка струя синкав дим.

— Само се пошегувал? — изкрещя Вик. — Това не беше ли Денис? Онзи, с който пихме снощи. И онази вечер също.

— Има гадно чувство за хумор — промърмори Лили замислено. Все още се чудеше наистина ли се беше случило това или просто бяха халюцинирали.

— Как ли го прави? — Деника се ухили глупаво. — Това е много готин номер. Може да си който си поискаш.

— На мен изобщо не ми е весело! — Вик ги пронизваше с поглед. — Не може да се шегуват с нас, все едно сме последните патки!

— Разбира се, че не може! — подкрепи я Деника.

— Трябва да си го върнем — натърти Вик. — Трябва и ние да се позабавляваме за нечия сметка!

Приятелките й закимаха угоднически и много бързо се съгласиха, че след като някой се е подиграл с тях, те трябва също да скроят мръсен номер на някого.