Клуб „Светлини сред сенките“
Шахтата (13)

Глава 13

— Повреди ми се симпатичността! — Деника се мъчеше да оправи рошавата си коса, докато се оглеждаше в едно счупено огледалце.

— Ти си толкова куха, че се уморих да ти го повтарям — изкрещя срещу й Вик. Тя избухваше от напрежение, защото след срещата с Паро в главата й се въртяха само пъклени планове.

— Най-добре си говори наум, скъпа — подхвърли към Деника Лили и изгледа критично Вик.

Беше й писнало да гадае какво става. Всяка сутрин идваха в бирарията още когато тук нямаше никого и се наливаха с лютиви течности, докато забравят имената си. Нещо много гадно се случваше с тях, но сякаш никой не можеше да се сети какво точно е.

Криси искаше да спомене, че от вчера не е виждала Алекс Тревата, но точно в този момент Вик извади от пазвата си странен медальон. Беше лъскав, полупрозрачен и приличаше на кехлибарен, а в самия център на кръга имаше муха, която изглеждаше жива, въпреки че това би трябвало да е невъзможно.

— Ще видим кой ще се смее накрая! — измърмори Вик. Тя беше изтълкувала погрешно притеснената усмивка на Криси.

— Който се смее накрая, се смее последен — весело обяви Деника, убедена че този път е казала нещо много умно.

— Затвори си устата, че запотяваш прозореца — озъби се Вик и остави блондинката да се блещи глупаво. Лили забеляза, че вниманието на приятелката й е изцяло погълнато от медальона.

— Гледаш го така, все едно от него ще изскочи братовчед ти — обади се помирително Деника, припомняйки си какъв страхотен пич е братовчедът на Вик.

— Хормоните не са това, което бяха — подхилна се Лили, цитирайки учителя им по физика. Усещаше че разговорът им е ужасно безсмислен.

— Някои хора говорят с ангели — нервно започна Вик. — Вчера се видях с Паро…

— Уффф, този ли — махна с ръка Криси.

— Много е гаден — допълни Деника.

— Кой ви иска мнението? — разгневи се Вик. — Това ми го даде той!

Тя изпъна медальона пред лицата им.

— С него ще повикам най-силния „ангел“, за който светът е чувал, и той ще бъде на моя страна!

— Само на твоя? — язвително попита Лили.

— На наша, доколкото ни има. Защото днес, както виждате, изчезна и дежурният ни идиот. Ако въобще някой вижда какво става, де.

Тя изчака за коментар, но изглежда този път никой не я беше разбрал.

— Тревата го няма! — разкрещя се Вик, стискайки гневно медальона. — Тони Юмрука изчезна веднага след като двете лигли хукнаха по акъла на онова грозно изродче. Говоря за това, което направиха Ели и Ани. Не ми казвайте, че не забелязвате отсъствието им! Те са супер незначителни създания, но все пак трябва да сте усетили, че липсват!

— Не ни липсват, но е очевидно, че ги няма.

Лили беше бледа и сериозна.

— Ще обясниш ли за ангелите, или трябва да те молим?

— Не си интересна! — прекъсна я Вик. — Това е начин да повикаме Денис — нашия ангел! — Тя размаха медальона и усмивката й стана злокобна. В бирарията все още нямаше други посетители.

— Чакаме! — припряно напомни Лили.

Вик потри медальона и изшептя думите, които Паро й беше казал. От медальона лумнаха лилави пламъци.

— Помощ! — изпищя Деника, докато Вик се гърчеше от болка. Ръцете й бяха обвити от мрачния огън, който освен това вонеше ужасно.

Четирите момичета бяха толкова шокирани, че когато стройната фигура на Денис се изправи до тях и всичко утихна, те не можаха да разберат как точно се е появил. Тялото му беше загърнато в роба, украсена пищно и издаваща ранга му, от която излизаше пушек, а на мястото на лицето му имаше празнота.

— Ще намериш онова дете, Вик, и ще ми го доведеш! — проговори съскащ глас. — Под нас, в мазето на бирарията, има достатъчно място за нашия скромен ритуал!

Смразяващ смях изпълни „Спуканата бъчва“, но барманът и сервитьорите, дремещи по барплота, не се смутиха.

— Действай! — нареди Денис и се разтопи безшумно.

— Ох! — Вик изтърва медальона, който беше изгорил със съскане дланта й.

— Това дявол ли беше? — отново не на място попита Деника.

— Всъщност беше гаджето ми — озъби се Вик, размахвайки изгорената си ръка. — Отивам да доведа Плъха, а вие вървете по дяволите.

Тя излезе с такова изражение, че дори Лили не опита да я спре.