Клуб „Светлини сред сенките“
Шахтата (2)

Глава 2

— Хайде да си ходим, няма никакъв демон. — Деника потропваше нервно с острата си обувка. — Това са глупости, Вик! След половин час съм на козметик.

— Какво стана с Плъха? — прошепна Ели на приятелката си. Бяха се върнали на тръбата под съскащата лампа, но вече не им беше до пушене и планове за купони. И двете се тревожеха, че при падането детето може да се е ударило лошо и дори да е умряло.

— Трябва някак да проверим. Не можем да го оставим там! — отвърна още по-тихо Ани.

— Не можем да го търсим сами! — възрази приятелката й.

— Ако кажем на някой, ще обвинят нас! — Ани накъсваше шепота си от напрежение.

— Шушу-мушу къща разваля. Какво си говорите там?

Вик изпълзя по тръбата и се намърда помежду им.

— За кой си говорите? — хитро присви очи Деника. През ума й преминаха най-малко десетина имена на готини момчета.

— Да не ни издъните нещо, ей! — Вик изгледа последователно двете заговорнички.

— Ако ни изпортят, ще последват Плъха! — викна Лили от своето място, а тонът й издаваше крайно нехайство.

— Не сме си го и помисляли! — отбранително отговори Ани.

— Няма ли поне да проверим дали е жив? — Ели не можеше да повярва, че мозъците им са толкова замъглени. Двете с Ани не пушеха трева, но им се струваше, че не само тревата е причината останалите от компанията да са така безсърдечни.

— На кой му пука? — Лили се приближи, местейки се по тръбата, като продължаваше да върти веригата, с която не се разделяше.

— Ще си изтърва козметика, бе хора! — отново се обади Деника. — Ако ще гледаме за дребния, да гледаме, че наистина нямам време!

— Дръж ми цигарите! — Лили пъхна кутията си в дамската й чантичка, а веригата в джоба си и смигна на Вик с иронична усмивка.

— Вземи и моите! — нареди Вик.

Деника направи отегчена гримаса, дръпна ципа на чантичката си и слизайки внимателно от тръбата, за да не си счупи токчетата, подкани Ани и Ели:

— Хайде, че съвсем закъснях.

Мъжката част от компанията продължаваше да се хили в несвяст след втората „лула на мира“ и отново не им обърна никакво внимание. Всъщност момчетата едва ли помнеха, че са виждали Плъха в „пушалнята“.

— Ще извикаме отгоре, ако се обади, значи е жив. Да се оправя сам! — отсече Вик.

Ани и Ели не казаха нищо. Гърлата им бяха свити от тревога. Лили се надвеси над шахтата, плю вътре и подвикна небрежно:

— Хей, Плъх, срещна ли вече някой роднина?

— Ха-ха-ха, роднина. Това беше яко! — одобри Вик.

Никой не отговори. Деника също надникна, но стъпи накриво, залитна и вкопчи пръсти в суичера на Ани. Чантичката й се изплъзна и полетя в шахтата.

— Голяма си патка! — ядоса се Вик. — Затри всичките ни цигари.

— Да влиза да ги вади! Тъкмо ще види как е Плъха — каза Лили.

— Стига бе, ще ви купя нови! — усмихна се глупаво Деника.

— Пак ще купиш, но аз влизам да си ги взема. — Вик дръпна запалката от ръката на Лили, щракна я и огледа отвора. — Има стълби. Няма да се претрепя.

— Идвам с теб! — обяви Лили. Всъщност и двете бяха безкрайно любопитни да проверят истинността на разказите на Паро.

— Аз няма да слизам там. Кой знае каква е мизерия — отстъпи назад Деника.

Ели и Ани се спогледаха плахо.

— Защо не пробваме?

— Щом има стълби.

Когато и четирите момичета се скриха от погледа на Деника, тя се поогледа, събу обувките си, преметна ги през рамо за каишките и следвайки слабата светлина, легна по корем и напипа със стъпала стълбите.

— Няма само аз да стоя тук — каза и ги последва.

В ума й проблесна, че вече се е изпоцапала достатъчно, за да отложи козметика си за следващия ден.

 

 

Озоваха се върху студената, прашна и ръждясала метална настилка на улица „Твърдо желе“. Името беше изписано с готически букви върху една крива табела, висяща над главите им, между гирлянди от гнили коренища, които лъщяха от зловонна черна мъгла. На около пет метра имаше сладкарница. Но момичетата все още не знаеха нищо за града под шахтата и много щяха да се учудят, ако разберат че „желето“, което се продава там, е дотолкова втвърдено, че се купува на плочки и от него се строят къщи. Ако си пришълец и случайно попаднеш в тази сладкарница, най-вероятно ще загубиш половината си зъби, докато разбереш за какви сладкиши става дума. Собственикът й принадлежеше към тъй наречените блатни, но тази част от подземния град се управляваше от кралицата на гигантите Джимеле и нейните тлъсти служители, които обитаваха разнебитения дворец, чиито криви кули се мъдреха над покрива на сладкарницата. Ето защо наоколо имаше всякакви гнусни твари, по-заможните от които бяха любители на тоновете голота, показвана в стриптийз бара на близначката на кралица Джимеле. Блатните, които все пак притежаваха някакъв вкус, казваха за този бар: „Блажен е този, който недовижда!“.

Всичко това обаче можеше да се забележи само от тези, които имат очи да го видят. Дошлите доброволно не виждаха нищо нередно никъде в подземния град.

— По дяволите! — възторжено извика Вик. — Това е деветият кръг на ада. Супер готино е! Култ!

Ани и Ели се спогледаха объркано. Според тях подобна констатация трябваше да се изрече с по-различен тон. Усещаха нещо нередно, но не разбираха какво е то.

Все още оглеждайки се безмълвно, Лили и Деника прочетоха надпис, гласящ „Странноприемница «ВЕЧЕН СЪН»“, върху някаква мистично-злокобна постройка, отдясно на улицата. Точно срещу нея имаше кръчма с име „Спуканата бъчва“. Оттам вонеше на сяра и застояло. Беше като да попаднеш в страшен филм, в който всеки кадър вдига адреналина ти.

— Това да не е „Скрита камера“? — попита Деника и устата й остана полуотворена.

Точно срещу тях, малко на оверлог, крачеше Паро, училищният параджия. Беше запуснат, брадясал мъж, който миришеше на лошо и приличаше на пиян клошар.

— Тоя пак ли е оня? — объркано прошепна Ани.

Лили извади веригата си и нервно я завъртя.

— Видях го и ми гръмна сърцето — Деника беше отстъпила до тях. — Имам лошо усещане!

— Добре дошла у дома, Вик! — поздрави Паро с лукава усмивка. — А също и останалите!

— Това ми прозвуча кофти — намръщи се Лили, килна глава напред и косата отново закри по-голямата част от лицето.

— Ще ти зазвучи по друг начин, като влезеш в „Спуканата бъчва“!

Паро се обърна и тръгна към кръчмата, влачейки обутите си в смачкани обувки крака.

— Ако е истинска скрита камера, наистина си струваше да отложа козметика за утре! — Деника се усмихна глупаво на Ани и Ели. — Ще се видим по телевизията! Този Паро е откачалка. Има логика да се навие да ни скрои такъв номер, заедно с Вик. Иначе мястото е много яко. Нали е яко, момичета?

Логиката на Деника трудно можеше да се вземе на сериозно.

— Наистина ли мислиш, че някоя телевизия ще направи цял град под училището ни заради нас? — Ели заби показалец в слепоочието си и завъртя ръка. — Не само Паро е куку!

— По дяволите, това е Тони Юмрука? А каза, че заминавал за Щатите! — Вик ускори ход, за да чукне петица с момчето, излязло да ги посрещне на вратата на „Спуканата бъчва“.

— Знаех си, че рано или късно ще стигнете дотук — разкикоти се Юмрука. Беше лигав повече от обичайното, следователно беше пиян. — Алекс Тревата също е тук.

— Каза, че заминаваш другаде?

Лили също чукна петица с Юмрука, но спря пред него и го изгледа изпитателно.

— Стига, гаднярке! Всеки лъже пред готини гаджета, като вас.

— Вътре е по-интересно! — Паро ги подкани да влизат, но Ели и Ани усетиха, че бърза да прекъсне въпросите на Лили. Тя се смръщи недоволно, но реши да влезе.

— Няма да близна нищо в тази мизерна дупка! — мрънкаше Деника. — Кой знае как си мият чашите!

— Уау, велико е!

Вик се радваше малко пресилено на всичко, което виждаха.

Опитваше се да покаже на приятелките си и най-вече на Деника, че това тук е нейният свят. Искаше всички да го разберат. Най-сетне беше в свои води! Истински готически град, с убийствена бирария, чието име е като от роман на Тери Пратчет.

Осветлението в „Спуканата бъчва“ беше в червеникави тонове. Музиката беше глуха, но по масите цареше страхотно оживление. Множество блатни пиеха димящ алкохолен коктейл в метални халби. При наздравиците те блъскаха чашите си така настървено, че в първия момент Ани и Ели помислиха, че смятат да се бият. Блатните бяха полуголи същества с тъмнокафява кожа. Дрехите по тях нямаха ясна кройка и очертания и изглеждаха като мръсни парцали. Деника се възмути дълбоко от вида им.

— Мязат на орки, нали? — ухили се съвсем до ушите Алекс Тревата, който всъщност едва ли помнеше къде се намира и дори не се изненада от пристигането на момичетата.

— Не съвсем! — отговори Лили.

Тя не харесваше моментите, в които нещата й се изплъзваха. Не харесваше и притеснените физиономии на Ани и Ели, които не спираха да си шепнат нещо.

— Искам кола в запечатана бутилка и със сламка! — претенциозно заяви на сервитьора Деника.

— В ада не сервират на блондинки! — изхили се Вик.

Паро й смигна да мълчи и поръча за всички някакво зеленикаво питие, като нареди едното да бъде в запечатана бутилка.

— Ще пиеш направо от шишето. Дано това те устройва! — Паро изгледа Деника, хилейки се угоднически. — Забравили са да поръчат сламки.

Ели и Ани се разсмяха заедно с останалите. Искаха да прикрият откритието си, че танцьорките-блатни са с по три гърди, а кожата на главата на сервитьора изтънява до черепа, когато не обслужва някой клиент.

— Мислиш ли, че всичко това е реално? — съвсем тихо попита Ели.

— Мисля, че сме прекалили с тревата. Не помня кога успяхме да се напушим толкова яко, но все пак ни е за първи път!